№ 6286
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100509911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молби от въззивниците – ищци по делото В. Н. В. и П. В. Н., за
допълване на постановеното по делото Решение № 4090 от 26.06.2025 г. съобразно
предприетото от тях уточняване на петитума на предявените искове и при произнасяне
относно формулираното искане за присъждане на паричната равностойност на
надхвърленото право на строеж.
Ответниците по молбите – К. Л. К., М. Х. К., Х. К. Н. и В. К. Н., чрез процесуалния
си представител – адв. В. Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, в
законоустановения едноседмичен срок са депозирали отговор, с който намират молбите за
неоснователни.
Жалбите са подадени в едномесечния срок за обжалване на решението, поради което
същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество молбите са неоснователни.
Производството по делото е образувано по предявени от В. Н. В. и П. В. Н. активно
и пасивно субективно съединени положителни установителни искове за признаване на
установено по отношение на К. Л. К., право на собственост на ищците, за всяка по ¼ ид.ч от
139,08 кв.м. от Ателие № 1 и Ателие № 2 със склад и сервизно помещение към всяко от тях,
разположени на трети етаж от масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ по
проект от 112,65 кв.м., изградена в дворно място, съставляващо УПИ VI-328 от кв. V по
плана на гр. София, местност вилна зона Беловодски път, с площ на УПИ от 852 кв.м., за
1
всяка по ¼ ид.ч от припадащите се общи части на сградата, изградени в повече, както и на ¼
ид.ч. от урегулирания поземлен имот; за признаване на установено по отношение на Х. К. Н.
и В. К. К. право на собственост на ищците, за всяка по ¼ ид. част от 10,33 кв.м. съответно от
Апартамент А и Апартамент Б, разположени на втори етаж от гореописаната жилищна
сграда, заедно с ¼ ид.ч от припадащите се на апартаментите идеални части от общите части
на сградата, изградени в повече, както и на ¼ ид.ч. от дворното място; за признаване на
установено по отношение на М. Х. К. право на собственост на ищците за всяка върху ¼ ид.ч
от гореописаното дворно място, както и по предявени от ищците срещу ответниците
активно и пасивно субективно съединени искове за обявяване на недействителност на
констативен нотариален акт № 67, том I, рег. № 1758, дело № 56 от 2002 г. по описа на
нотариус Н.Д. (с рег. № 329 на НК), вписан в СлВп – гр. София под акт № 61, том LXXVIII ,
дело №17741 от 2002 г., Нотариален акт № 68, том I, рег. № 1764, дело № 57 от 08.08.2002 г.
по описа на нотариус Н.Д. (с рег. № 329 на НК), вписан в СлВп – гр. София под акт № 189,
том LXXVIII , дело № 17960 от 2002 г.; Нотариален акт № 69, том I, рег. № 1765, дело № 58 о
т 08.08.2002 г. по описа на нотариус Н.Д. (с рег. № 329 на НК), вписан в СлВп – гр. София
под акт № 188, том LXXVIII , дело № 17890 от 2002 г.; Договор за доброволна делба № 53,
том II, рег. № 3473 от 23.12.2005 г., вписан в СлВп – гр. София под акт № 16, том XXXVIII
от 2005 г.; констативен нотариален акт № 54, том II, рег. № 3474, дело № 225 от 23.12.2005 г.
г. по описа на нотариус Н.Д. (с рег. № 329 на НК), вписан в СлВп – гр. София под акт № 57,
том LLLLXVV , дело № 54217 от 2005 г.
С решение от 27.03.2020 г., постановено по гр.д. № 29028/2012 г. по описа на СРС,
38-ми състав предявените искове са изцяло отхвърлени, като с решението от 26.06.2025 г.,
постановено по гр. д. № 9911/2021 г. по описа на СГС, II „Е” въззивен състав, чието
допълване се иска първоинстанционното решение е потвърдено.
С протоколно определение от 07.02.2025 г. въззивната инстанция е предоставила
възможност на ищците да конкретизират претендираните права, като с молби от 14.02.2025
г. същите са уточнили индивидуализиращите ги параметри.
Предвид исканията на въззивниците – ищци за допълване на постановеното решение
следва да се посочи, че в мотивите на въззивното решение съдът е обсъдил
правопораждащите спорните права юридически факти, като се е произнесъл и по отношение
на искането да бъдат обявени за недействителни сочените от ищците титули за собственост.
В резултат на извършения инстанционен контрол и при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът е достигнал до извод за неоснователност на предявените искове,
с оглед на което първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд се е
произнесъл в съответствие с основанието и петитума на предявените искове, поради което и
не е налице основание за допълване на решението.
На следващо място следва да бъде посочено, че молбите за допълване на решението
по чл. 250 ГПК с искане съдът да се произнесе относно претенцията за заплащане на
паричната равностойност на надхвърленото право на строеж, представляват по същността си
искане за последващо обективно съединяване на искове, което по изначално е недопустимо,
2
а на още по-голямо основание е недопустимо да бъде извършено във въззивното
производство. В тази връзка следва да се посочи, че въззивната инстанция не дължи
произнасяне по отношение на претенциите на ищците за присъждане на паричната
равностойност на надхвърленото право на строеж, доколкото същите не са били предмет на
първоинстанционното производство - арг. чл. 6, ал. 2 ГПК , съответно остават извън
пределите на въззивната проверка и по тях въззивният съд не дължи произнасяне.
Допуснатото уточнение касае касае само и единствено конкретизация на вече предявеното
субективно право.
При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира, че не са налице
предпоставки за допълване на решението по смисъла на чл. 250 ГПК, поради което и
молбите на въззивниците следва да бъдат оставени без уважение.
По аргумент от разпоредбата на чл. 250, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
решението подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното и на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. В. Н., с вх. № 97762 от 18.08.2025 г. по
описа на СГС и молбата на В. Н. В., с вх. № 109295 от 23.09.2025 г. по описа на СГС, за
допълване на основание чл. 250, ал. 1 ГПК на решение № 4090 от 26.06.2025 г., постановено
по гр. дело № 9911/2021 г. по описа на СГС, II-E въззивен състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3