№ 649
гр. Варна, 10.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500461 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК и е образувано по частна
жалба на Р. Д. Я., подадена чрез адв. Б. Ж., против определение № 1350/2022
г., постановено по гр.д. № 1350/2022 г. по описа на ВОС, с което е спряно
производството по гр.д. № 1350/2022 г. по описа на ВОС до приключване на
производството по гр.д. № 3475/2021 г. по описа на ВРС.
Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното
определение и съображения за неговата незаконосъобразност - липсата на
мотиви в противоречие с чл. 254, ал.1 ГПК и липсата на предпоставките по
чл.229, ал.1, т.4 ГПК - зависимост между производството по делото от това
по гр.д. № 3475/2021 г. по описа на ВРС. Молил е за отмяната му и за
връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по
него.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК,
от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване /като преграждащ хода на
производството, съгласно чл. 274, ал.1 т.1 ГПК/ съдебен акт, редовна е и
допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението
по което ще има значение за правилното решаване на спора. В настоящия
казус, тези предпоставки не са налице.
Прецененото от окръжния съд като преюдициално по отношение на
производство по гр.д. № 1350/2022 г. по описа на ВОС е производството по
гр.д. № 3475/2021 г. по описа на ВРС, образувано по иск на ЕТ „Орион –
Весела Николова“ в несъстоятелност, представлявано от постоянния синдик
1
И.К. срещу Р. Д. Я., за прогласяване нищожността на разпореждане №
7615/19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2840/2015 г. по описа на ВОС на
осн.чл. 270, ал.2 ГПК. Видно от направената служебна справка за движението
на делото, същото е висящо (искът е отхвърлен от районния съд, като
решението е потвърдено от окръжния съд и към момента е налице
касационна жалба).
Предмет на спряното от окръжния съд дело, са исковете на Р. Д. Я.
против „РОСА ФЕРОСА" ЕООД за признаване на правото му на собственост
и осъждане на ответника за предаване на владението върху недвижими
имоти, придобити от него по два договора, сключени с нотариални актове от
2007 г. и 1993 г., както и за заплащане на обезщетения за лишаване от
ползването им на осн. чл. 108 ЗС и чл. 73, ал.1 ЗС. Настоявал е, че ответникът
владее имотите съответно от 16.05.2014 г. и 13.01.2014 г. Последният
придобил владението от Весела Б. по нищожни договори за замяна
(нищожността била прогласена с влязло в сила решение срещу страните по
сделката). Сочил е, че Весела Б. също не е придобила собствеността въз
основа на постановленията за възлагане, издадени по ИД № 154/2013 г. на
ЧСИ Янкова, с които процесните имоти са й били възложени в качеството й
на взискател за парично вземане срещу ищеца, защото е била мним кредитор.
Принудителното изпълнение на Б. срещу ищеца било проведено и процесните
имоти са й били възложени по изпълнителен лист, издаден по отменено
впоследствие неприсъствено осъдително решение срещу Р. Я., след което
искът на Б. срещу него е бил отхвърлен и му е издаден обратен изпълнителен
лист срещу Б. за предаване владението на имотите. Именно прогласяването на
нищожността на разпореждането за издаване на обратния изпълнителен лист
съставлява претенцията на ЕТ „Орион – Весела Николова“ в несъстоятелност
срещу Р. Д. Я., предмет на счетеното за преюдициално от окръжния съд гр.д.
№ 3475/2021 г. по описа на ВРС.
В исковата си молба по чл. 108 от ЗС ищецът е твърдял, че към момента
ответното дружество владее имотите му без правно основание и претендира
от него предаването им, с което е обосновал и правен интерес от
установяване собствеността си върху тях спрямо оспорващия и владеещ ги
ответник, по отношение на който спорът за собствеността не е бил решен със
СПН. Категоричен извод за относимост на делото за нищожност на
разпореждането за издаване на обратен изпълнителен лист срещу
праводателката на ответника (по прогласените за нищожни договори за
замяна) към въпроса за допустимостта на настоящия спор (наличието на
правен интерес от него предвид възможността за изпълнение по обратния
изпълнителен лист и срещу ответника) на този етап на производството, при
липсата на връчена искова молба на насрещната страна и отговор от
ответника с твърдения за основанието на правата му върху имотите, не може
да се изведе. Т.е. не е ясно с оглед евентуално претендираните от ответника
права върху имотите, че наличието или липсата на обратния изпълнителен
лист е относимото обстоятелство към въпроса за допустимостта на иска за
2
собственост. Затова към настоящия момент не е налице хипотезата на
преюдициален спор по см. на 229, ал.1, т.4 ГПК и няма основание за спиране
на производството по настоящото дело. Като е достигнал до различен
резултат, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва
да бъде отменен и делото – върнато на окръжния съд за продължаване на
производството по него.
Водим от изложеното, Апелативен съд -Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1350/2022 г., постановено по гр.д. №
1350/2022 г. по описа на ВОС, с което е спряно производството по гр.д. №
1350/2022 г. по описа на ВОС до приключване на производството по гр.д. №
3475/2021 г. по описа на ВРС и ВРЪЩА делото на окръжния съд за
продължаване на производството.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3