№ 22973
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110170759 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от
ЗПК от В. Л. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „К“ООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.Х,представлявано от В И,с искане да бъде
прогласена недействителност на договор за потребителски паричен заем №
*********/05.06.2024 г.
В исковата молба се твърди,че сключеният между страните договор за
заем е за заемна парична сума от 500 лева при ГПР 47,664 %. Сочи се,че е
уговорена дължимост на такса експресно разглеждане,при което общият
размер на дълга нараства на 876 лева,а при включване и на такса ангажимент
размерът на ГПР достига до 7948,4306 %. Ищецът Б. твърди,че когато
размерът на годишния процент на разходите е посочен неточно се достига до
недействителност на договора за заем. При условията на евентуалност,ако
договорът за заем не бъде счетен за недействителен,то ищецът претендира
прогласяване недействителност на отделни договорни клаузи – на клаузите за
договорна лихва,за такса експресно разглеждане и такса ангажимент. Ищецът
моли съда да уважи исковата претенция.
Ответникът в депозирания писмен отговор оспорва исковете като
изтъква,ч договорът е сключен при приложение на ЗПФУР,твърди се,че ГПР е
посочен в конкретна стойност,сочи се,че дължимостта на таксите не е
задължителна,а възниква при направен избор от страна на заемополучателя.
Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
1
Представен е договор за потребителски паричен заем №
*********,сключен на 03.04.2024 г. между „К“ООД и В. Л. Б.. Установява
се,че заемната парична сума възлиза на 500 лева,която следва да бъде върната
на шест вноски,а при включване на такса експресно разглеждане общият
размер на задължението възлиза на 876 лева. Съгласно чл.9 от договора за
заем страните са се уговорили,че лихвеният процент няма да бъде
променян,но за това заемополучателят заплаща такса ангажимент в размер на
0,03 % на ден от усвоената главница. Според погасителния план размерът на
месечната вноска е 93,31 лева,а при включване на такса експресно
разглеждане и такса фиксиран лихвен процент – 146 лева.
Приет е стандартен европейски формуляр.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза „К“ООД е
предоставило в заем на В. Б. сумата от 500 лева,годишният процент на
разходите е посочен в договора като 47,664 % като в него са включени
разходите за лихва и разходите за такса фиксиран лихвен процент,ако бъде
включена и таксата експресно разглеждане размерът на ГПР възлиза на 670,28
%,ако оскъпяването на кредита се изчисли спрямо таксата експресно
разглеждане при начисляването на такава таква оскъпяването е с 56,47 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10
от ЗПК е обусловено от провеждането на доказване,че годишен процент на
разходите не е посочен или ако е посочен – посочен е погрешно,при което
непосочването или грешното посочване размера на годишния процент на
разходите обуслява недействителност на договорното правоотношение по
договор за потребителски кредит. Недействителността на договора е най-
тежкият порок на договорното правоотношение и означава,че договорът не би
могъл валидно да породи правни последици. Съгласно чл.11 от ЗПК
задължително изискуем реквизит на договора за паричен потребителски заем
е посочване на годишния процент на разходите. Регламентирането на
изискването да бъде посочен годишен процент на разходите е уредено в полза
на потребителя – физическо лице,който следва да може да прецени
последиците при встъпване в заемното правоотношение като чрез посочване
начина на определяне годишния процент на разходите и посочване размера на
годишния процент на разходите се цели осигуряване възможност за
заемополучателя да разбере общия размер на задължението,съответно до
каква парична сума задължението би се увеличило. За да бъдат гарантирани
правата на потребителите,необходимо и задължително условие е годишният
процент на разходите да бъде посочен точно,а ако това изискване не бъде
изпълнено,последицата е недействителността на сключения договор за заем. В
конкретния случай в договора за заем формално е посочен размер на годишния
процент на разходите и посоченият в договора размер формално не нарушава
императивна правна норма,но съдът намира,че годишният процент на
разходите е посочен неточно,което означава,че искът,предявен от ищеца Б.
подлежи на уважаване. В тази насока следва да бъде отчетено,че според
приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза ако бъде
включена и такса експресно разглеждане размерът на ГПР би възлизал на
670,28 %,т.е. в такава хипотеза се нарушава императивна правна норма.
2
Софийският районен съд намира,че доколкото при начисляване на такса
експресно разглеждане дължимата такса се добавя към месечната погасителна
вноска и тази такса се издължава едновременно с издължаване на заемната
парична сума и на договорната лихва,то следва да бъде възприето,че таксата
експресно разглеждане представлява разход по кредита и като такъв разход
същата следва да участва при определяне размера на ГПР. Неоснователни са
доводите на ответното дружество,че таксата експресно разглеждане е такса за
допълнителна услуга и се начислява по избор на заемополучателя. С оглед
обстоятелството,че тази такса се начислява по отношение времевия период за
преценка по искането за отпускане на кредит,съдът намира,че в нарушение на
чл.10а от ЗПК такава такса е начислявана,защото не представлява
възнаграждение за допълнителна дейност,а представлява начислена парична
сума за произнасяне по искане за отпускане на кредит,т.е. за типична за
кредитодателя търговска дейност. Отделно от това,съдът,отчитайки
стандартния европейски формуляр,както и представения договор за паричен
заем,приема,че ответникът не е доказал да се касае за индивидуално уговорена
клауза между страните по конкретното заемно правоотношение,а до
стандартна клауза,която се предлага на лицата,които кандидатстват за
отпускане на заеми,съответно клаузата не е индивидуално уговорена,а
разкрива признаците на неравноправна клауза,тъй като чрез начисляването на
парична сума като такса експресно разглеждане се достига до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Изложените
съображения,според които размерът на годишния процент на разходите е
изчислен неточно,мотивираха съда да приеме,че искът за прогласяване
недействителност на договор за паричен заем подлежи на уважаване.
Предвид това,че съдът възприема главния иск като основателен,не е
настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на предявените при
условията на евентуалност искове за недействителност на отделни договорни
клаузи,тъй като същите биха подлежали на разглеждане само ако главният иск
се явява неоснователен.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 950 лева – внесена държавна такса и депозит за
експертиза,както и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договор за потребителски паричен заем №
*********/05.06.2024 г.,по иск,предявен от В. Л. Б.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,против „К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.Х,представлявано от В И.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условията на
евентуалност искови претенции от В. Л. Б.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,против „К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.Х,представлявано от В И,за прогласявяне недействителност на отделни
3
договорни клаузи – за договорна лихва,за такса ангажимент и за такса
експресно разглеждане.
ОСЪЖДА „К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.Х,представлявано от В И да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на В. Л. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
950 ( деветстотин и петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4