№ 135
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900040 по описа за 2024 година
"З.К.Л.И." АД, ЕИК е предявил срещу Б. Т. Г. от с. П., Софийска област, ул. „Христо
Ботев“ № 42, с ЕГН **********, иск правно основание чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2 от
КЗ – за заплащане на сумата от 35 000 лева, съставляваща заплатено от застрахователя на
П.М.Т. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка №
0000-1000-63-20-7303 за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания
вследствие нанесени й телесни увреждания – счупване на дясната ябълчна кост, счупване на
алвеолния израстък на горната челюст вляво и на стените на двата горно-челюстни синуси и
счупване на вертикалния клюн на долната челюст вдясно, причинени й при ПТП, настъпило
на 19.04.2020 год. около 20.15 часа на общински път SFO 1460, землището на с. П., при
управление от ответника Б. Т. Г. на лек автомобил марка „Шевролет”, модел „Авео“, с ДК №
СА 0081 КН, със застрахователна полица № BG/22/119002646268 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ищеца, валидна от 15.09.2019 год. до
14.09.2020 год., при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта
над допустимата по закон норма и с временно отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2024 год.,
предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Ищецът твърди, че на 19.04.2020 год. около 20.15 часа на общински път SFO 1460,
землището на с. П., ответникът Б. Т. Г. – водач на лек автомобил марка „Шевролет”, модел
„Авео“, с ДК № СА 0081 КН, поради движение с несъобразена скорост, алкохолно повлиян и
1
с отнето СУМПС, изгубил контрол над управляваното от него МПС и самокатастрофирал.
При ПТП била причинена средна телесна повреда на П.М.Т., изразяваща се в счупване на
дясната ябълчна кост, счупване на алвеолния израстък на горната челюст вляво и на стените
на двата горно-челюстни синуси и счупване на вертикалния клюн на долната челюст вдясно.
Твърди се, че във връзка с пътния инцидент било образувано НОХД № 248/2022 год.
на РС – Сливница, по която било сключено споразумение по чл.384 от НПК, с което Г. бил
признат за виновен в извършване на горното престъпление. Твърди се, че към датата на ПТП
МПС, с което е било причинено същото, е било застраховано при ищеца по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със застрахователна полица №
BG/22/119002646268, валидна от 15.09.2019 год. до 14.09.2020 год.
Твърди се, че по образуваната при ищеца във връзка с горното ПТП ликвидационна
преписка № 0000-1000-63-20-7303 с пострадалата П.М.Т. било сключено споразумение и въз
основа на същото й било заплатено по банков път застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, изплатено й на три части – 10 000 лева на
21.09.2020 год., 10 000 лева на 08.10.2020 год. и 15 000 лева на 24.10.2020 год. Твърди се, че
при определяне на размера на обезщетението застрахователят е отчел съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се е возила в автомобила без
поставен предпазен колан, което е в причинна връзка с получените травми.
Сочи се, че въз основа на горното застрахователят придобива на осн. чл.500, ал.1, т.1,
предл.1-во и ал.2 от КЗ право на регрес срещу виновния водач Б. Т. Г. за изплатените на
пострадалата 35 000 лева.
С разпореждане № 156/06.02.2024 год. съдът е разпоредил връчване на преписи от
и.м. и приложенията към нея на ответника Б. Т. Г. на адреса, посочен в и.м., като
съобщението се е върнало невръчено и в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето не
живее в населеното място.
С разпореждане № 496/17.05.2024 год. съдът е изискал справка от НБД „Население“
за постоянния и настоящ адрес на ответника, а от Национална агенция за приходите –
справка за регистрираните действащи трудови договори на лицето. Видно от справката от
НБД „Население“, постоянният и настоящ адрес на ответника съвпадат с посочения в и.м., а
от получената справка от НАП от 04.06.2024 год. се удостоверява, че за лицето има данни за
сключен трудов договор с "М. - Д" ООД, ЕИК.
С разпореждане от 04.06.2024 год. съдът е разпоредил връчването на книжата за
ответника чрез работодателя му. Видно от върнатото на 02.07.2024 год. съобщение, в същото
е удостоверено, че по данни на работодателя лицето е напуснало работа.
Поради горното и като е констатирал редовността на връчването, с определение №
324/04.07.2024 год. съдът е определил на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноските за представителство от
особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на ответника в размер на 3 450 лева, вносими от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението с представяне на копие от вносния документ в
2
съда в същия срок. Ищецът е внесъл горните разноски с платежно нареждане от 16.07.2024
год.
С определение № 371/29.07.2024 год. съдът е изискал от Софийска адвокатска
колегия да определи адвокат – особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на ответника,
който да го представлява в производството по т.д. № 40/2024 год. на СОС. С уведомително
писмо от 16.09.2024 год. САК е уведомил съда, че е определил адв. Л. А. А. от САК за
адвокат – особен представител на ответника. С определение № 484/16.09.2024 год. съдът е
назначил на осн. чл.47, ал.6 от ГПК адв. Л. А. от САК за особен представител на ответника и
е разпоредил връчването на представителя на преписи от исковата молба и приложенията с
указанията по чл.367-370 от ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК особеният представител на ответника е подал писмен
отговор, с който е оспорил иска единствено по размер, взел е становище по обстоятелствата,
на които се основава и е направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че при определяне размера на обезщетението, което ищецът е
платил на увреденото лице, не е спазен принципа на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Сочи се, че след като
Т. се е качила да я вози в автомобил лице във видимо нетрезво състояние, лъхащо на алкохол
и с нарушена концентрация и след като не е поставила предпазен колан, е допринесла в
значителна степен за търпените от нея вредни последствия от причиненото ПТП.
Сочи се, че въпреки че в исковата молба се твърди, че при определяне размера на
обезщетението е отчетен факта, че пострадалата се е возила без предпазен колан, от
приложения към исковата молба доклад по щета, който е и единственото доказателство за
размера на определеното обезщетение, не става ясно как е отчетено това съпричиняване на
вредата. Не е видно и дали и в каква степен е отчетено, че пострадалата се е качила при
водач, управляващ във видимо нетрезво състояние, с нарушена концентрация и лъхащ на
алкохол. Сочи се, че ако това състояние на водача е възприето ясно от дошлите на място
органи на реда, житейски нелогично е то да не е възприето от Т.. Сочи се, че механизма на
причиняване на нараняванията е именно ударът на лицето на пострадалата в предната
седалка, което би се избегнало напълно, ако същата е била с предпазен кола.
Особеният представител сочи, че доколкото ответникът не е бил страна в
процедурата по определяне размера на обезщетението от застрахователя, то така
определеният извънсъдебно размер не го обвързва.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от изисканото от съда НОХД № 248/2022 год. на РС – Сливница, с протоколно
определение от 14.03.2023 год. е одобрено по реда на чл.384 от НПК споразумение, с което
настоящият ответник Б. Т. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК – за това, че на
19.04.2020 год. на общински път SFO 1460, землището на с. П., при управление на МПС –
3
лек автомобил марка „Шевролет”, модел „Авео“, с ДК № СА 0081 КН, е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, сред които и
на П.М.Т. с ЕГН **********, изразили се в счупване на дясната ябълчна кост, счупване на
алвеолния израстък на горната челюст вляво и на стените на двата горно-челюстни синуси и
счупване на вертикалния клюн на долната челюст вдясно, като деянието е извършено в
пияно състояние и деецът е с временно отнето свидетелството за управление на моторното
превозно средство, поради което е осъден на лишаване от свобода за срок от седем месеца
при първоначален „общ“ режим.
Видно от представената с и.м. застрахователна полица № BG/22/119002646268 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, същата е била сключена със ЗК
"Л.И." АД за лекия автомобил марка „Шевролет”, модел „Авео“, с ДК № СА 0081 КН,
управляван при ПТП от ответника и е била валидна от 15.09.2019 год. до 14.09.2020 год., т.е.
към датата на ПТП, 19.04.2020 год.
С претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № 5497/19.05.2020 год. по описа на ЗК "Л.И."
АД пострадалата П.М.Т. е сезирала настоящия ищец с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от горното ПТП неимуществени вреди. По
образуваната щета № 0000-1000-63-20-7303 застрахователят въз основа на становището на
експертната си комисия е определил и заплатил обезщетение в размер на 35 000 лева за
претърпени неимуществени вреди. Сумите са били изплатени на пострадалата с три
преводни нареждания – 10 000 лева на 21.09.2020 год., 10 000 лева на 08.10.2020 год. и 15
000 лева на 24.10.2020 год.
От заключението по назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, изготвено след запознаване с материалите по приобщеното
НОХД № 248/2022 на РС – Сливница, се установява следния механизъм на ПТП :
На 19.04.2020 год. лек автомобил марка „Шевролет”, модел „Авео“, с ДК № СА 0081
КН, управляван от Б. Т. Г., алкохолно повлиян, се е движил от гр. Б. към гр. К., като на
предна дясна седалка се е возила Л.Ю.С.. Пред х-л „Спетема” в автомобила се е качила
П.М.Т. и е седнала на задна дясна седалка, след което автомобилът продължил към гр. К..
След като водачът е излязъл от гр. Б., на разклона за с. П. се отклонил вляво по път
SFO1400 и продължил движение със скорост около 50 км/ч, като пътното платно е било
сухо, видимостта с осветеност на свечеряване. Поради липса на адекватно поведение
водачът е загубил контрол над автомобила и се отклонил вдясно, след което, преминавайки
през десния банкет, се ударил челно с предната си част в масивно дърво. Вследствие на
рязкото намаляване на скоростта и рязката ротация пътничката Петя Т. е отхвръкнала напред
и се е ударила в горната част на облегалката на предна дясна седалка и странично в
елементи от интериора на задна дясна врата и средна дясна колонка, като е получила
лицево-челюстни травми и фрактури. След ПТП пътничката е усещала силни болки в
областта на лицето и горната част на торса с невъзможност да диша, както и кървене от
лицето.
4
Видно от представената с и.м. епикриза към ИЗ № 12194/2020 на УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, Т. е постъпила на лечение в Клиниката по ЛЧХ на болницата на 19.04.2020
год., след като пострадала при ПТП като пасажер на задна седалка в такси без предпазен
колан. При постъпването е била с оплаквания от болки в дясната гръдна половина.
Обективно е установено: В увредено общо състояние. Лицева асиметрия и хематом в
дясната половина на лицето. При проведеното КТ изследване на глава е установено наличие
на фрактура на стените на максиларни синуси, на десен зигоматикус и на алвеолите на
максилата вляво, фрактура на възходящия клон на мандибулата вдясно и двустранен
хемосинус.
След проведени консултации и изследвания е извършена лапаротомия и след оглед на
коремната кухина не е установено наличие на хемоперитонеум. Извършено е и оперативно
лечение на фрактурите на лицевия масив – репозиция и фиксация на фрактурите на
челюстите. Изписана е с подобрение на 23.04.2020 год. с диагноза по МКБ – счупване на
костите на скулите и горната челюст – закрито.
КСМАТЕ сочи, че лекият автомобил марка „Шевролет”, модел „Авео“, с ДК № СА
0081 КН е бил фабрично оборудван с обезопасителни триточкови колани за водача на
пътниците на всички седалки. Триточковите обезопасителни колани позволяват тялото на
пасажера да се придвижи максимално до 12 см напред, което изключва възможността тялото
на пострадалата да се придвижи до такава степен напред в момента на удара, че главата и
гръдния й кош да се ударят в облегалката на предната седалка, т.е. ако пострадалата е била с
поставен колан, не би получила констатираните в лечебното заведение травматични
увреждания. Ако П.М.Т. е била с поставен предпазен колан, към момента на удара и
непосредствено след него тялото й не би отхвръкнало напред и нагоре и съответно не би
получила констатираната и отразена в медицинската документация лицева травма.
В отговор на въпроси на пълномощника на ищеца в о.с.з. на 23.09.2025 год. в.л. в
състава на КСМАТЕ д-р Т. сочи, че от медицинската документация е видно, че при
приемането й в болницата пострадалата е била с лицева асиметрия. При такива оперативни
интервенции, каквато е предприетата при Т., обикновено се оперира от вътрешната страна
през устната кухина, така че след нея не следва да остават лицеви белези. В периода на
възстановяване се ядат течни храни със сламка най-малко докато се махне челюстната
фиксация, което изисква около 30 дни, за да стане костно срастване, след което се приемат
меки, кашави храни.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбите на чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2 от КЗ застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато : 1/ водачът е управлявал моторното превозно средство
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
5
норма и 2/ лицето, управлявало моторното превозно средство, не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство или на
което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
В настоящия случай с оглед приложението на разпоредбата на чл.300 от ГПК
одобреното от РС – Сливница по НОХД № 248/2022 год. споразумение, приравнено на
влязла в сила присъда, с която настоящият ответник Б. Т. Г. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1,
предл.3-то от НК, обвързва съда, разглеждащ гражданските последици от деянието –
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.
От горното следва, че настоящият съд е обвързан с констатациите на наказателния, че :
- е извършено деянието, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с
ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК;
- неговата противоправност;
- виновността на дееца Б. Т. Г.;
- обстоятелството, че деянието е извършено в пияно състояние;
- обстоятелството, че деецът е бил с временно отнето свидетелството за управление
на моторното превозно средство;
- обстоятелството, че деецът е нарушил разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП,
като превозвал в автомобила на задна дясна седалка без поставен предпазен колан П.М.Т. –
обстоятелство, включено в състава на престъплението, за което е бил признат за виновен;
- вида на причинените на П.М.Т. телесни повреди – счупване на дясната ябълчна кост,
счупване на алвеолния израстък на горната челюст вляво и на стените на двата горно-
челюстни синуси и счупване на вертикалния клюн на долната челюст вдясно.
С доклада по делото е посочено по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, че горните
обстоятелства не се нуждаят от доказване съгл. разпоредбата на чл.300 от ГПК.
Доколкото по делото бе установено, че към момента на ПТП, 19.04.2020 год., за
автомобила, управляван от ответника, е била налице сключена със "Л.И." АД със
застрахователна полица № BG/22/119002646268 застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, то горното ангажира отговорността на ищеца за заплащане на
обезщетение на пострадалата при процесното ПТП за претърпените от тях неимуществени
вреди, а при заплащане на такова за застрахователя възниква правото на регрес към
виновния водач, извършил нарушение по ЗДвП, управлявал моторното превозно средство
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма и с временно отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
По делото бе установено и че ищецът извънсъдебно се е споразумял с пострадалата и
е заплатил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева,
изплатено й на три части – 10 000 лева на 21.09.2020 год., 10 000 лева на 08.10.2020 год. и
15 000 лева на 24.10.2020 год., поради което от момента на всяко отделно плащане за него е
6
възникнало правото на регрес към деликвента за връщане на платената сума.
За горните обстоятелства между ищеца и назначения на ответника особен
представител не се спори. Единственото спорно в случая е дали изплатеното обезщетение от
35 000 лева е в адекватния му размер – вкл. с оглед съпричиняването на вредата от страна на
пострадала, пътувала в автомобила без поставен предпазен колан – обстоятелство, включено
в състава на престъплението, за което е деликвентът е бил признат за виновен.
От заключението на КСМАТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като
обосновано, пълно и обективно, по несъмнен начин бе установено, че ако П.М.Т. е била с
поставен предпазен колан, към момента на удара и непосредствено след него тялото й не би
отхвръкнало напред и нагоре и съответно не би получила констатираната и отразена в
медицинската документация лицева травма, изразила се в счупване на дясната ябълчна кост,
счупване на алвеолния израстък на горната челюст вляво и на стените на двата горно-
челюстни синуси и счупване на вертикалния клюн на долната челюст вдясно. От горното
следва, че безспорно бе установено съпричиняване на вредата от бездействието на
пострадалата, което се определя от съда в размер на 50 %. Видно и от доводите на ищеца в
и.м., същият сочи, че се е съобразил с наличието на съпричиняване, поради което е
определил размер на обезщетението от 35 000 лева.
По делото не бе установено въведеното от особения представител на ответника второ
възражение за съпричиняване – че пострадалата се е качила в автомобила при водач, за който
да е възприела, че е алкохолно повлиян – във видимо нетрезво състояние, с нарушена
концентрация и лъхащ на алкохол, като по този начин сама се е изложила на риск. Горното
би могло да бъде установено с гласни доказателства – включително тези на втория пасажер в
автомобила, но такива не бяха събрани по делото въпреки разпределението на
доказателствената тежест с доклада.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
7
страдания, търпени от пострадалата като пряка и непосредствена последица от получените
при ПТП травматични увреждания. От заключението на КСМАТЕ бе установено, че въпреки
сериозността на лицевата травма с оглед предприетото своевременно оперативно лечение
при пострадалата следва да е настъпило пълно възстановяване, като с оглед начина на
оперативно проникване – от вътрешната страна през устната кухина, след операцията не
следва да остават лицеви белези. В периода на възстановяване пострадалата е следвало да
приема само течни храни със сламка за период от 30 дни, за да стане костно срастване, след
което е следвало да приема меки, кашави храни.
Горното, наред с обстоятелството, че неимуществените вреди са били търпени през
2020 год. или в период от преди пет години, налага извода, че така установените проявления
от причинените на пострадалата увреждания е налагало определяне на обичайния определян
в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, а именно – обезщетение в размер на 50 000 лева. Сумата, съобразно изложеното по-
горе за съществено съпричиняване на вредоносния резултат от бездействието на
пострадалата – 50 %, на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД е следвало да бъде редуцирана наполовина –
в размер на 25 000 лева, до която сума съдът намира, че предявеният регресен иск е
основателен.
Поради изложеното и на осн. чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2 от КЗ съдът следва да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 05.02.2024 год., предявяване на иска, до окончателното й изплащане, като
отхвърли предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 35 000 лева.
В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в размер на 6 250
лева – 1 400 лева платена държавна такса, 3 450 лева внесен депозит за назначен особен
представител на ответника и 1 000 лева внесен депозит за възнаграждение на в.л. по
КСМАТЕ. Тъй като ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360
лева/, се определя от съда в размер на 300 лева – с оглед невисоката фактическа и правна
сложност на делото, като съдът не намира основания така определеното възнаграждение да
бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 и 8
от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 4 678.57 лева,
съставляваща разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с
уважената част на иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2 от КЗ Б. Т. Г. от с. П., Софийска
област, ул. „Христо Ботев“ № 42, с ЕГН **********, да заплати на "З.К.Л.И." АД, ЕИК
сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лв./, съставляваща заплатено от застрахователя
8
на П.М.Т. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка №
0000-1000-63-20-7303 за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания
вследствие нанесени й телесни увреждания – счупване на дясната ябълчна кост, счупване на
алвеолния израстък на горната челюст вляво и на стените на двата горно-челюстни синуси и
счупване на вертикалния клюн на долната челюст вдясно, причинени й при ПТП, настъпило
на 19.04.2020 год. около 20.15 часа на общински път SFO 1460, землището на с. П., при
управление от Б. Т. Г. на лек автомобил марка „Шевролет”, модел „Авео“, с ДК № СА 0081
КН, със застрахователна полица № BG/22/119002646268 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ищеца, валидна от 15.09.2019 год. до
14.09.2020 год., при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта
над допустимата по закон норма и с временно отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2024 год. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за разликата до
пълния му предявен размер от 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лв./.
ОСЪЖДА чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК Б. Т. Г. от с. П., Софийска област, ул. „Христо
Ботев“ № 42, с ЕГН **********, да заплати на "З.К.Л.И." АД, ЕИК сумата от 4678.57 лева
/четири хиляди шестстотин седемдесет и осем лв. и петдесет и седем ст./, съставляваща
направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт
съразмерно с уважената част от исковете.
На назначения с определение № 484/16.09.2024 год. особен представител на
ответника адв. Л. А. А. от САК, със служебен адрес гр. С., пл. „Съединение“ № 2, ет.3,
вписана под № 2408 в националния регистър за правна помощ, да се изплати
възнаграждение за представителство по делото пред СОС в размер на 3 450 лева /три
хиляди четиристотин и петдесет лв./ от внесения от ответника депозит с платежно
нареждане от 16.07.2024 год. /л. 41 от делото/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9