О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА П,КРАСИМИР В.
като разгледа докладваното
от съдия Шакирова
въззивно
гражданско дело № 680 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 17029/26.06.2020 г. от Прокуратура на Република България, чрез прок. Ивелина Бухлева, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 742/18.06.2018 г., като присъденото в полза на молителя адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първа инстанция бъде намалено съразмерно на уважената част от исковата претенция.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. РазгледА.по същество, същата е основателна по следните съображения:
В настоящият случай, производството е
образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез Районна
прокуратура – Варна срещу Решение № 175 от 10.01.2020г. по гр.д. № 4996/2019г.
по описа на ВРС, XXVI-ти състав, в частта, с
която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр.
чл. 86 от ЗЗД Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Л.Н.Т. с ЕГН **********
и с адрес: *** сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни
изключително силен стрес и напрежение; неудобство, несигурност и безпокойство; напрежение в ежедневието;
нарушение на физическото и психическо здраве – безсъние, прояви на тревожност,
вътрешно напрежение и отчаяние, произтичащи от водено срещу него наказателно
производство по обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по НОХД
№ 5200/2017г. по описа на ВРС, за което с влязла в сила присъда е признат за
невиновен за повдигнато му на 02.05.2017г. и внесено в съда обвинение по
чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на влизане в сила на Присъда № 227/05.09.2018г. по
НОХД№ 5200/2017г. по описа на ВРС – 21.09.2018г. до окончателното плащане на
сумата.
Съставът на ВОС се е произнесъл с
Решение № 742/18.06.2018 г., с което е потвърдено
Решение № 175 от 10.01.2020г. по гр.д. № 4996/2019г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД Държавата, в
лицето на Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л.Н.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата
от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпяни изключително силен стрес и
напрежение; неудобство, несигурност и
безпокойство; напрежение в ежедневието; прояви на тревожност, вътрешно
напрежение и отчаяние, произтичащи от водено срещу него наказателно
производство по обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по НОХД
№ 5200/2017г. по описа на ВРС, за което с влязла в сила присъда е признат за
невиновен по повдигнато му на 02.05.2017г. и внесено в съда обвинение в
престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.
1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на Присъда №
227/05.09.2018г. по НОХД№ 5200/2017г. по описа на ВРС – 21.09.2018г. до
окончателното плащане на сумата. Първоинстанционното
решение е отменено в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД Държавата, в лицето на Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Л.Н.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата над 1 500 лева до 2
500 лева, представляваща обезщетение за описаните неимуществени вреди, произтекли
от незаконното обвинение по НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС, за което с
влязла в сила присъда е признат за невиновен за повдигнато му на 02.05.2017г. и
внесено в съда обвинение по чл.196, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
Присъда № 227/05.09.2018г. по НОХД№ 5200/2017г. по описа на ВРС – 21.09.2018г.
до окончателното плащане на сумата и вместо това е отхвърлен на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД предявения от Л.Н.Т.
с ЕГН ********** и с адрес: *** срещу Държавата, в лицето на Прокуратурата на
Република България иск за осъждане на ответника да му заплати сумата над
1 500 лева до 2 500 лева, представляваща обезщетение за описаните
неимуществени вреди, произтекли от незаконосъобразното обвинение по НОХД №
5200/2017г. по описа на ВРС.
Държавата, в лицето на Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на адв. И.Д.
сумата от 230 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Съобразно разпоредбата на чл.
81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Съгласно разпоредбата на чл.
38 от ЗАдв при оказА.безплатна
адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38 ЗАдв
в исково производство насрещната стрА.по делото се
осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ,
ако и доколкото са налице основания по чл. 78 ГПК за ангажиране отговорността й
за разноски, като техният размер се определя от съда, съобразно предвидените в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Трайната
съдебна практика е ориентирА.към присъждане на тези разноски
в полза на адвоката, осъществил правната помощ.
В настоящото производство
материалният интерес е в размер на 10000.00 лв., като дължимото минимално
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. възлиза в размер на 830 лв.
Съобразно изхода на спора – частично уважаване на предявения иск,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на процесуалния представител на ищеца
са дължими разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ по
реда на чл. 38 от ЗАдв за първоинстанционно
разглеждане на делото, съразмерно на уважената част от исковата претенция,
възлизащи в размер на 124,50 лв.
По изложените съображения, молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е основателна, и като такава следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.
248 от ГПК, Решение № 742/18.06.2018 г., постановено по в. гр. дело № 680/2020
г. по описа на ВОС, като
РЕДУЦИРА присъдените с Решение № 175/10.01.2020г. по гр. д. № 4996/2019 г.
по описа на ВРС разноски в полза на адв. И.Д. до размер от 124.50 лв.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.