Решение по дело №242/2019 на Административен съд - Габрово

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№ 152

 

гр. Габрово, 01.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 242 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Съдът е сезиран с жалба от М.И.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 19-0341-000154 от 25.06.2019 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна – налице е несъответствие между текстовата част и цифровото изписване на нарушенията, пречещо на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и да организира защитата си; липсват мотиви какви причини изискват налагането на принудителната административна мярка до решаване на въпроса за отговорността на водача; липсват мотиви по каква причина административнонаказващият орган не счита, че следва да се приложи чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/; сочи се, че не е отчетена ниската обществена опасност на нарушението говорене по мобилен телефон без устройство за свободни ръце, както и тази на водача, който е млад, успешно реализирал се в България, неосъждан и с добри характеристични данни.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, по същество се прави искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответната страна полицейски инспектор в Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя М.С. лично срещу подпис на 08.08.2019 година /л. 4-5/, а жалбата срещу заповедта е изпратена по пощата на 20.08.2019 година /л. 28/.

             След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 19-0341-000154 от 25.06.2019 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, на жалбоподателя М.С. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като са отнети 2 свидетелства за управление на МПС, едно от които английско, свидетелство за регистрация на МПС и 2 броя регистрационни табели на автомобил.

В мотивите на заповедта е посочено, че на 25.06.2019 година около 00:05 часа в гр. Севлиево на ул. „*******“ С. управлява подробно описан в заповедта лек автомобил, собственост на „*******“ и негова собственост, като при извършена проверка за алкохол с техническо средство Алкотест дрегер с фабричен номер 7410/0193, дрегерът е отчел 0.94 % алкохол в издишания от водача въздух; издаден е талон за медицинско изследване № 0008904. Описаното деяние е квалифицирано като повторно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, като виновно е нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. В заповедта е описано и извършено от С. нарушение на чл. 104а от ЗДвП – използване на мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.

             За установяване на нарушенията, извършени от жалбоподателя М.С., е съставен АУАН с бланков № 860774 от 25.06.2019 година /л. 7/. В акта е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, като са посочени и иззетите документи и табели на автомобил. Въз основа на описания АУАН е издадено Наказателно постановление № 19-0341-000400 от 08.08.2019 година от Началник сектор към ОД на МВР – Габрово, РУ Севлиево /л. 38/, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на М.С. на основание чл. 174, ал. 2 във връзка с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, а за нарушение на чл. 104а от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от с.з. е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

             По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

             Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, необорени по надлежния ред от жалбоподателя в хода на производството пред настоящата инстанция.

             В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че е налице едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на забраната по отношение на алкохола води до ангажиране административнонаказателната отговорност на водача на основание чл. 174 от ЗДвП.

В процесния случай жалбоподателят С. е бил тестван с техническо средство Алкотест Дрегер, което е отчело концентрация на алкохол 0.94 промила. В конкретния случай се установява, че С. е оспорил показанията на техническото средство и е дал кръвна проба /талон за изследване на л. 6 от делото/. Според представения от ответната страна и приет като доказателство по делото Протокол за извършена химическа експертиза № 263/2019 г., която експертиза е изготвена в сектор „НТЛ“ при ОД на МВР – гр. Габрово /л. 21/, в представената проба кръв от жалбоподателя е установена концентрация на етилов алкохол 0.99 ‰.

             По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 година на министъра на вътрешните работи /л. 24/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-1455 от 02.08.2018 година на Директора на ОД на МВР - Габрово /л. 22-23/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Габрово – за нарушения, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ /т. 1., 1.9 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“.

            Относно възражението на жалбоподателя, че в процесната заповед, както и в АУАН и талона за медицинско изследване, е посочен знак за проценти /%/, а не за промили /‰/, съдът намира, че става въпрос за допусната техническа грешка, която не влияе на законосъобразността на процесната заповед. При наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият случай, законът е предвидил, че установените стойности от тази кръвна проба са определящи - чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В случая по делото са представени доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба, като резултатите от техническото средство са потвърдени от медицинското изследване на кръвната проба – налице е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като настоящият съдебен състав не намира за съществено процесуално нарушение посочването в оспорената заповед на стойността, отчетена от техническото средство – 0.94 ‰, а не тази от медицинското изследване  - 0.99 ‰, защото и според двете стойности се касае за концентрация над 0.5 ‰, посочена като долна граница в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП регламентира налагането на две различни ПАМ при констатирано управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - такава по чл. 171, т. 1, б. „б“, предвиждаща временно отнемане на СУМПС на водача, и такава по чл. 171, т. 2а - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик. Факт е, че освен процесната ПАМ, на жалбоподателя С. е наложена и ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – Заповед № 19-0341-000150 от 25.06.2019 година на полицейски инспектор в сектор ОП към ОД на МВР – Габрово, РУ – Севлиево /л. 36/. Независимо че почиват на едни и същи фактически обстоятелства, двете едновременно приложени спрямо жалбоподателя ПАМ имат различно действие и преследват различни цели. Самостоятелното осъществяване на която и да е от ПАМ, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Доколкото законовата възможност за това е изрично предвидена и в чл. 171, т. 1, б. "б", и в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, съдът намира, че извън посочване на фактическата обстановка, обосноваваща налагането им, не е необходимо излагането от страна на административния орган на допълнителни мотиви защо всяка от тези ПАМ се прилага самостоятелно или кумулативно. Следователно, при съобразяване на всички данни по делото и относимите към казуса правни норми, не следва извод за нарушаване принципа на съразмерност /чл. 6 от АПК/, нито за наложени няколко мерки за административна принуда за едно противоправно деяние.

Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН, свързани с общата и индивидуалната превенция на административното наказание /чл. 12 от ЗАНН и маловажността /чл. 28 от ЗАНН/, в каквато насока са част от доводите на жалбоподателя. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.

                   

             Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 19-0341-000154 от 25.06.2019 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.

            Никоя от страните не е правила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

 

             Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,  съдът  

 

             Р Е Ш И :

       

             ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 19-0341-000154 от 25.06.2019 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

 

              

             Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5. изр. 2 от ЗДвП.

 

 

 

 

                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: