Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../13.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2117
по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „М.п.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя К.М., съдебен адрес: ****, чрез
адвокат Р.М.от САК срещу К.2. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за осъждане на
ответника да изпълни реално задължението си за плащане на сумата в общ размер от 2278.66 лв., представляваща вземане за
доставена ел. енергия и допълнителни услуги към нея за месеците ноември и декември 2017г., възложено на „М.П.“ ЕООД с определение №
260000 /06.01.2021г., постановено по т.д. № 3343/2017г. по описа на Софийски
градски съд по реда на чл. 717з ТЗ в производство по несъстоятелност на „Ф.Е.“
ООД /в несъстоятелност/, произтичащо от комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № ****/24.11.2016г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2021г., както и за плащане на сумата от 683.67
лв.,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано
от деня, следващ падежа за плащане - 14.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба –
12.02.2021г..
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: По силата на постановление за възлагане № 260000 от 06.01.2021 г.,
постановено по т.д. № 3343/2017г. на Софийски градски съд, е придобил вземанията на „Ф.Е." ООД (в
несъстоятелност), ЕИК ****, произтичащи от доставка на електрическа енергия. На 24.11.2016г. „Ф.Е." ООД - в несъстоятелност
и ответникът сключили Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. Ф.Е. се
задължило да продава на ответника активна нетна електрическа енергия на цена в
размер от 79.5 лева за МВ/часа и да предоставя услугата „Отговорност за
балансиране", като поема за своя сметка отговорността за небалансите в
потреблението му. Продавачът следвало да предоставя на ответника и услугата
„Прогнозиране на потреблението", като изготвя прогнозни графици за
доставка на електрическа енергия до обектите на ответника. Съгласно
предвиденото в Договора, клиентът ставал член на балансиращата група, на която
координатор е търговецът. Ответникът поел задължение да заплаща договореното
възнаграждение за закупените и доставени количества електрическа енергия до
обектите му. За стойността на доставената електрическа енергия, Ф.Е. издавало
фактура на клиента. Цената по Договора не включвала допълнително начисляваните
акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото", мрежови
услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения, които се
дължали съгласно действащото законодателство или актове на държавни органи.
Тези дължими суми, съгласно Договора се начислявали отделно във фактурата,
която продавачът издава на купувача. В изпълнение на задълженията си по
Договора, Ф.Е. е продавало и доставяло електрическа енергия съгласно
прогнозните графици за снабдяване. За месеците ноември и декември 2017 г. Ф.Е. е доставило
на клиента договореното количество електрическа енергия и е издало фактури за
това. Съгласно чл.11, ал.4 от Договора, плащането за доставената от продавача
електрическа енергия за месеца, следващ месеца на доставка, следвало да се
извърши в срок до 14-то число. Ответникът е изпаднал в забава в плащането на
задълженията по издадените фактури. Ето защо за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на осъдителните искове, по които моли за постановяване на
положително решение.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, с писмена молба
поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по
делото, с което да бъдат уважени.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
Изходът на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките
на настоящото производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. В тежест на ответника следва да се възложи сумата от 533.66 лева /141.15
лева заплатена държавна такса и 389.51 лева възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат/.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.2. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „М.п.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в общ размер от 2278.66
лв., представляваща вземане за доставена ел. енергия и допълнителни услуги
към нея за месеците ноември и декември 2017г., възложено на „М.П.“ ЕООД с определение №
260000 /06.01.2021г., постановено по т.д. № 3343/2017г. по описа на Софийски
градски съд по реда на чл. 717з ТЗ в производство по несъстоятелност на „Ф.Е.“
ООД /в несъстоятелност/, произтичащо от комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № ****/24.11.2016г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2021г., както и сумата от 683.67
лв.,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано
от деня, следващ падежа за плащане - 14.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба –
12.02.2021г.,
на основание чл. 79,
ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД.
ОСЪЖДА К.2. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „М.п.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***
сумата от 533.66 лева (петстотин тридесет и три лева и 0.66 ст.), представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
спора, изразяващи се в заплатени по настоящото дело държавна такса, както и възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: