Р Е Ш
Е Н И Е
№ 582
гр. Бургас, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, 15-ти
наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Георги Грънчев
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 353 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН и образувано
по жалба от „Б.”ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано
от управителя К.Р.Т., срещу наказателно постановление № К19_265-F400389/11.03.2019
г., издадено от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал.1, вр.
с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка
върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5059,02 лв./ пет
хиляди петдесет и девет лева и 02 ст. /лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление, като се сочат и конкретни възражения
В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява
от пълномощник, който поддържа и моли за отмяна на НП.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт,
която счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което
пледира за неговото потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното.
Св. Н.Я. – гл.
инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас извършила проверка за установяване
на наличие на основания за регистрация по ЗДДС. В хода на проверката тя
изискала съответните документи и установила, че дружеството е реализирало
облагаем оборот в размер на 77 360.26 лв. за период от 19.03.2018 г. до
31.07.2018 г., от които 50 487.61лв. е реализиран за период от 01.06.2018г. до
22.07.2018г.. т. е. за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия. На 22.07.2018г. дружеството е достигнало облагаем оборот
за задължителна регистрация по ЗДДС в размер на 50 487.61 лв. и е следвало да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1. изречение „второ“
от ЗДДС за периода от 23.07.2018г. до 30.07.2018г. включително. На база тези факти
св. Я. преценила, че дружеството е следвало да начисли ДДС. Преценила е, че жалбоподателя,
е нарушил разпоредба на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1
ЗДДС, поради което съставила срещу него АУАН. Актът бил предявен на управителя,
който го подписала и получила препис от него, без да прави възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 96,
ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС била наложена имуществена
санкция в размер на 5059,02 лв./ пет хиляди петдесет и девет лева и 02 ст.
/лева.
Така
изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, като нарушена е посочена препращащата разпоредба на чл.180, ал.2 от ЗДДС и на основание същата норма на търговеца е наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал.2 от ЗДДС "ал.1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок", като съгласно ал.1 "Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.". С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и за двете.
Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал.1 от ЗДДС и по чл.86, ал.1 от ЗДДС. В АУАН е записано, че нарушението е по чл.180 ал.2, докато в НП наказващия орган е приел квалификация по чл.96 ал.1 ЗДДС, за каквато няма съставен АУАН. В случая в наказателното постановление за първи път като нарушена е посочена нормата на чл. 96, ал.1 ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да се посочва правната квалификация на вмененото нарушение. Нещо повече в НП, нормата на чието основание се налага санкцията е чл.180, ал.2 от ЗДДС, която обаче не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си санкция, а препращаща към ал.1, която следва да бъде посочена като основание за налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение. Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна норма тази на чл.180, ал.2 от ЗДДС е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на практика не е посочена нормата, въз основа на която е наложената на дружеството имуществена санкция.
Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение. Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр.с ал.1 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС или привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. В тези норми са предвидени различни размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ, в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на начисления ДДС. Нормата на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС указва императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”.
На последно място следва да се има предвид, че размерът на дължимия данък за периода от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която задълженото лице следва да се регистрира от органа по приходите (чл. 102, ал. 4 ЗДДС) се изчислява по формулата на чл. 53 от ППЗДДС – в която е посочено, че релевантни са данъчната основа на конкретните доставки и съответната данъчна ставка. В случая в АУАН и НП не е посочена данъчната основа, а само стойността на облагаемите доставки. Двата термина са различни и легалните им дефиниции са дадени в чл. 12, ал.1 и чл. 26, ал.1 ЗДДС, като в случая интересуващата величина е именно данъчната основа, която обаче не е посочена никъде в АУАН или НП. Посочването само на облагаемите доставки е недостатъчно и само на негова база не може да се изчисли какъв е дължимият данък.Тук е мястото да се посочи, че самите задълженията се определят с ревизионен акт – чл. 102, ал.5 ЗДДС. В конкретния случай в кориците на делото не е приложен ревизионен акт или поне ревизионен доклад, който да доказва, че действително за периода, посочен в АУАН и НП е бил реализиран посочения в НП оборот, респективно да се докаже каква е данъчната основа и в крайна сметка какъв е дължимият данък, който на свой ред се явява и размерът на наложената имуществена санкция. Поради това за съда не остава нищо друго освен да приеме, че по делото не са ангажирани доказателства, установени по съответния ред, които да доказват твърденията на контролните органи, което води след себе си и недоказаност на предявеното обвинение, което пък е самостоятелно основание за отмяна на НП.
В обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Жалбоподателя не е поискал такива, поради което съдът не следва да се произнася.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К19_265-F400389/11.03.2019
г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение на чл.96, ал.1, вр. с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на „Б.”ЕООД с ЕИК ****
със седалище и адрес на управление с. *****, представлявано от управителя К.Р.Т. е наложена имуществена санкция в
размер на 5059,02 лв./ пет хиляди петдесет и девет лева и 02 ст. /лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.