Решение по адм. дело №1706/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава ХIХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на И. Д. Ч., [ЕГН], от гр. Пловдив, [улица], ет.1, ап.2, със съдебен адрес: - адв. Е. Х., гр. Пловдив, [улица], срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001620007087-091-001/14.03.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 241 от 10.06.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д „ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 1 759.24 лв. и лихви 512.67 лв. и за 2019 г. в размер на 32 283.84 лв. и лихви в размер на 6 125.45 лв. (общо 34 043.08 лв. главница и 6 638.12 лв. лихви).

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност и неправилност на оспорения административен акт, както и че е съставен при непълнота на доказателствата. Твърди се, че само формално са разгледани възраженията на ревизираното лице срещу РД, ведно с представените официални документи и не са отчетени фактори, като: - наличие на парични средства в предходни на ревизираните периоди; не са отчетени трудовите възнаграждения и спестяванията на лицето, както и предоставените от майка му парични средства и пр., подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на оспорения акт в потвърдената част.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Х., която поддържа жалбата.

Ответната страна – директор на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Б., оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Началото на ревизионно производство е сложено в ход със ЗВР № Р-16001620007087-020-001/19.11.2020 г. (л.815, т.3), издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с обхват: ревизия на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г.; ДОО – за самоосигуряващи се лица, за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица и УПФ – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г., като е определен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчването й, което е сторено на 05.01.2021 г. по електронен път (л.817, т.3). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620007087-020-002/01.04.2021 г. (л.637, т.3) на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 04.06.2021 г., като заповедта е връчена на 13.06.2021 г. по електронен път (л.640, т.3). Със Заповед № Р-16001620007-87.ЗИД-001/21.05.2021 г. (л.388, т.2) на изпълнителния директор на НАП – София ревизионното производство е продължено до 03.12.2021 г., като със ЗИЗВР № Р-16001620007087-020-003/25.05.2021 г. (л.204, т.1) на началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, срокът за приключване на ревизията е определено до 03.12.2021 г., като всички заповеди са надлежно връчени на РЛ.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад № Р-16001620007087-092-001/21.12.2021 г. (л.62, т.1). В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, против така съставения РД е постъпило възражение от проверяваното лице вх. № К7-12/28.02.2022 г. (л.53, т.1). Въз основа на РД и след обсъждане на така депозираното възражение, на основание чл.119 ал.3 от ДОПК е издаден процесният РА № Р-16001620007087-091-001/14.03.2022 г. (л.41, т.1).

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото заповеди: № РД-09-2514/29.11.2021 г. (л.8, т.1), № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.10, т.1), №РД-09-1530/30.09.2020 г. (л.14, т.1) и № РД-09-2433/16.12.2019 г. (л.16, т.1) на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив. Налични са сертификати за валиден електронен подпис (л.20, т.1) на длъжностните лица, извършвали всички действия по време на ревизионното производство, както и оптичен носител /CD/ (л.7 т.1).

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ревизионното производство на И. Д. Ч. е възложено съгласно Постановление № 2882/2020 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив във връзка с ДП № 186/2020 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.

И. Д. Ч. с [ЕГН] е вписан в ТР на Пловдивски окръжен съд по ф. д. № 4153/1992 г., като ЕТ „И. Ч.“ с ЕИК по булстат ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица]. ЕТ е с предмет на дейност: търговия на едро с парфюмерийни и козметични изделия, като съгласно §5 ал.1 от Закона за търговския регистър, търговецът е заличен в съдебен регистър, считано от 01.01.2012 г.

Свързани лица по смисъла на §1 т.3 б.“а“ от ДР на ДОПК с И. Д. Ч. са: - Д. Д. Ч. (съпруга), И. И. Ч. (майка) и Г. Д. Ч. (брат).

За ревизирания период 01.01.2018 – 31.12.2019 г. органите по приходите не са установили извършвана от Ч. търговска дейност. Установена е информация за лицето, че е в трудови правоотношения с „*****“ ЕООД, [ЕИК]. Ревизираното лице няма регистрация по ЗДДС, както и не му е извършвана ревизия.

По ЗДДФЛ.

Ревизията на И. Д. Ч. по ЗДДФЛ обхваща задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г.

Ч. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 от с. з. за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията.

Семейството на лицето, по смисъла на § 1 т.2 и т.3 от ДР на ДОПК, се състои от Д. Д. Ч. – съпруга, на която е извършена ревизията, приключила с издаване на РА, който е отменен от съда.

Лицето не е подавало декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди. Установено е, че И. Ч. е получавал доходи от трудови правоотношения с „*****“ ЕООД. За 2018 г. му е изплатен нетен доход в размер на 8 277.12 лв. За 2018 г. е получен превод от физическо лице чрез Money gram в размер на 1 278.66 лв. Относно характера на получената сума, не са предоставени документи от ревизираното лице, поради което, същата е приета като облагаем доход За 2019 г. му е изплатен нетен доход в размер на 8 277.12 лв.

Ревизията е във връзка с образувано ДП № 186/2020 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, пр. пр. № 2882/2020 г., срещу И. Д. Ч., като обвиняем за присвоени суми от паричен център в гр. Пловдив, стопанисван от дружество „*****“ ЕООД.

По време на извършване на ревизията, на И. Ч., с Протокол № 1641086/09.06.2021 г. (л.103, т.1) е извършен оглед на събраните материали по досъдебното производство. Към протокола са приложени копия от извършените в хода на това производство разпити на: И. Д. Ч., И. И. Ч., А. С. Л., Е. Г. Х., Л. В. Т., И. И. А., П. С. П., Д. Б. Д., И. П. П. и Ф. А. К.. Относно същите, ревизионният екип се е позовал на чл.49 от ДОПК, съгласно който, писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс.

От свидетелските показания са установени извършени следните разходи: за наем на недвижим имот през 2018 и 2019 г. в месечен размер 100.00 лв.(1/2 от 200.00 лв.); извършени разходи за подобрения на недвижимо имущество в размер на 11 400.00 лв.( в т. ч. 5 400.00 лв. за ремонт на ограда на недвижим имот в [населено място], общ. Брезово и 6 000.00 лв. за изграждане на кучкарник в недвижим имот в с Борец, общ. Брезово); за 2018 г. за помощен персонал в размер на 1 200.00 лв. (6 заплати по 200.00 лв. за наето лице – гледач на кучета в недвижим имот в с. борец, общ. Брезово); за 2019 г.са извършени разходи за помощен персонал в размер на 2 400.00 лв.(12 заплати по 200.00 лв. за наето лице гледач на кучета в недвижим имот в [населено място], общ. Брезово); за 2019 г.разходи за покупка на УПИ [населено място], общ. Панагюрище, в размер на 10 000.00 лв.; за 2019 г.за придобиване на лек автомобил по предварителен договор от 14.11.2019 г. [Марка] за сумата от 54 000.00 лв.; за 2019 г. е заплатен депозит за апартамент *** в комплекс „****“, съгласно фактура № **********/23.12.2019 г. на обща стойност 3 911.66 лв.

По отношение на началното салдо органите по приходите са установили следното:

По време на ревизионното производство И. Ч. не е представил писмени обяснения и не е посочил разполагаеми суми на парични средства към началото и края на ревизирания период. През 2007 г. РЛ е извършило продажба на недвижим имот, който е бил ипотекиран във връзка с отпуснат банков кредит и получените суми от продажбата на имота са преведени по банков път по сметка на кредитора, т. е. не са налични разполагаеми парични средства от тази продажба. И. Д. Ч. не е имал други доходи, не е декларирал заемни средства, размерът на получените доходи от работни заплати са близки до минималните, във връзка с което органите по приходите са формирали извод, че не са налице налични парични средства към 01.01.2018 г. В подкрепа на този извод, от страна на органите на данъчната администрация са приети и дадените от лицето показания пред „Икономическа полиция“ – Пловдив, в които посочва, че е харчил всички притежавани парични средства.

След анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи, е констатирано, че И. Ч. е извършвал разходи в по-голям размер от получените доходи по трудови правоотношения. Лицето е закупувало недвижими имоти, превозни средства, извършвало е ремонт на недвижимо имущество, плащало е наем на жилище, а същевременно не е разполагало с декларирани доходи, необходими за извършване на разходите. Направена е съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за ревизирания период (стр. 36 – 38 от РД /л.79-гръб – л. 80-гръб, т.1/), при което е установено несъответствие за 2018 г. в размер на 22 319.06 лв. и за 2019 г. – 330 178.12 лв.

От така събраните доказателства, органите по приходите са констатирали, че през ревизираните периоди са налице предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответства на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчните основи за посочените периоди по реда на чл.122 ал.2 от кодекса. С оглед на това, на основание чл.124 ал.1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление № Р-160016200007087-113-001/28.072021 г. (л.197, т.1), с което му е съобщено, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.

Предвид установеното обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите е пристъпил към определяне на основата за облагане с данък по ЗДДФХЛ, като е взел предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, а именно: - т.1., т.2, т.3., т.4., т.7., т.8., т.14., и т.16. След тези констатации органите по приходите са приели за облагаем доход на лицето установеното несъответствие и след приспадане на дължимите осигурителни вноски, е изчислена основа за облагане и данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 1 759.24 лв. за 2018 г. и в размер на 32 283.84 лв. за 2019 г., ведно с прилежащите лихви, съответно – 512.67 лв. и 6 125.45 лв.

За да потвърди РА, решаващият орган е анализирал отново събраните в хода на ревизията доказателства, които основно са съдържат в материалите по досъдебно производство № 186/2020 г. по описа на „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив, както и част от обясненията на трети лица, дадени в хода на ревизионното производство, констатирал е, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които за опровергаят изводите на ревизиращия екип.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета с възражения от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото материали, включително и материалите за предприети процесуално-следствени действия от отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Пловдив, находящи се между кориците на делото.

Като е изследвал реално приходната и разходната част на паричните потоци през ревизирания период, както на ревизираното лице, така и на съпругата и майката на жалбоподателя, и като е взел предвид предоставените суми от майката на жалбоподателя, от продажбата на имотите, продадени от него, доходите на съпругата и решенията на Административен съд – Пловдив по адм. дела №№ 500 и 501, и е изключил от разходната част на паричния поток всички разходи , за които няма документ, експертът е съставил паричните потоци на ревизираното лице. В тази връзка е анализирал разходите, в качеството на купувач на недвижимо имущество, в които е майката на жалбоподател, придобитото недвижимо имущество, пътуванията в чужбина, доходите от трудови правоотношения, удръжки при работодателя в полза на частен съдебен изпълнител, разходи за банкови такси и други документирани доходи, експертът е изготвил парични потоци за процесните две години, при което е констатирал следното:

За И. Ч. през 2018 г.: доходите са 10 878.66 лв.; разходите са 24 859.90 лв., превишението на разходите спрямо доходите при отчитане на началното и крайното салдо е 13 981.06 лв.

За И. Ч. през 2019 г.: получените доходи са 9 600.00 лв.; извършените разходи са 330 048.58 лв., превишението на разходите спрямо доходите при отчитане на началното и крайното салдо е 320 254.12 лв.

За Д. Ч. през 2018 г. приходите са 3 169.65 лв.; разходите са 10 468.61 лв., превишението на доходите спрямо разходите при отчитане на началното и крайното салдо е 5 701.04 лв.

За Д. Ч. през 2019 г. приходите са 3 800.69 лв.; разходите са 9 218.32 лв., превишението на доходите спрямо разходите при отчитане на началното и крайното салдо е в минимални размери: 1 491.39 лв.

Така според вещото лице, за И. Ч. обективно е невъзможно да се разработи паричен поток поради липсата на пазарни стойности от независим лицензиран оценител на недвижимите имоти, които са били предмет (обект) на покупко-продажба преди деноминацията на лева ( от 05.07.1999 г.).

Експертът посочва, че обективно е невъзможно да се постигне в достатъчна степен пълнота, яснота и точност на доказателствата по следните причини:

• Липсват данни относими към началното салдо за жалбоподателя по настоящото дело, както и за лицата, които са свързани с него по смисъла на § 1, т.З, б. "а" от ДР на ДОГТК предвид факта, че датите на сделките за покупко-продажби на недвижими имоти (периода между 1997 г. и 2000 г.) са далеч преди процесния период. Това се отнася и за сключените договори за банково кредитиране, както и за договори за заем с физически лица, в които липсват погасителни планове и отчетни данни за фактическото погасяване на задълженията;

• В хода на данъчната ревизия И. Ч. не е представил писмени обяснения, не е посочил разполагаеми суми на парични средства както към началото, така и към края на ревизирания период, не е посочил други доходи освен работна заплата, не е декларирал заемни и дарени (безвъзмездно получени) средства в процесния период, а същевременно е установено, че е придобил имущество и е направил разходи в особено големи размери;

• Процесуалният представител на жалбоподателя е възразил, че неговия доверител е придобил имущества по безвъзмезден начин, дарени от майка му, но в хода на ревизионното производство до настоящия момент няма налични документални доказателства за безвъзмездно предоставени, респективно - дарени средства;

• Липсват в достатъчен обхват пазарни стойности на недвижимите имоти, които са били предмет (обект) на покупко-продажба преди ревизионния период с придружаващи оценителски доклади от лицензирани оценители в хода на ревизионното производство;

• По смисъла на чл. 235 ал.З от ДОПК оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка, а оценката на моторните превозни средства не може да бъде по-малка от застрахователната оценка. В тази връзка в процесния РД не са приложени данъчни оценки, както и не са приложени застрахователни оценки за МПС, които следва да бъдат възприети за база на данъчно облагане в процесния РА. Това са констатациите на вещото лице по първата поставена му задача.

По отношение на втория въпрос от експертизата, последната сочи, че начинът, по който е формулирана тази задача категорично не позволява изясняването на фактическата обстановка по следните причини:

• Няма данни за конкретно предоставени суми от майката на жалбоподателя, липсват достатъчно данни за нейни доходи, включително трудови, с изключение на пенсии (посочени на стр. 24, втори абзац от Констативно-съобразителната част от настоящото заключение), липсват пазарни оценки от лицензиран оценител за продаваните нейни лични недвижими имоти, когато се касае за неденоминирани лева с оглед на формиране на начално салдо, така и за актуалните пазарни цени през процесния период.

• Относно получените от жалбоподателя суми от продажните цени на продадените от него имоти: не е известно какво е стойностното изражение на имуществото, което е притежавал преди началото на процесния период, включително разполагал ли е със собствени и/ или заемни средства, с които закупува недвижимо имущество, да извършва преустройства и ремонти в закупените от него имоти и МПС (леки автомобили).

• Относно доходите на съпругата на жалбоподателя от трудови възнаграждения, трудови доходи и продажни цени от продажбите на нейни лични имоти не е известно какво е стойностното изражение на имуществото, което е притежавала в началото на процесния период, включително разполагала ли е със собствени и/ или заемни средства, с изключение на работната й заплата посочена в Таблици №№ 9 и 10 от Констативно-съобразителната част от настоящото заключение.

Посочва също така, че по смисъла на поставената задача № 2 от процесуалния представител на жалбоподателя, са изключени финансовите разчети относно извършени разходи свързани с процесния недвижим имот находящ се в [населено място], община Брезово съобразени със следните актове:

• съдебно решение № 1490/09.08.2023 г. по административно дело № 500/2023 г.; съдебно решение № 4281/ 09.04.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. д. №10054/2023 г., което го оставя в сила, както и следните:

• съдебно решение № 1874 по адм. д. № 501/2023 г. на Административен съд - Пловдив; съдебно решение № 6571/29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. №524/2024 г., което го оставя в сила.

В тази връзка вещото лице отбелязва, че тези въпроси съдържат правни изводи и мотиви, които не следва да се обсъждат от настоящата експертиза.

Крайният извод на експерта е, че въз основа на проверените факти и обстоятелства, налице са основания да се формира ново начално салдо за И. Ч., на съпругата му и на майка му, както и нов паричен поток за ревизирания период - 2018 г. и 2019 г.

В хода на съдебното производство като свидетел е разпитано лицето М. Д. Ч., от чийто показания се установява, че свекърва й - И. Ч. е закупила апартамента на [улица]. Посочва, че свекърва й и нейната сестра имали чифлик в Гърция, от чието обезщетение получили 10 000 $ - 12 000 $ през 1997 г. - 1998 г. Твърди също така, че в [населено място], от където е свекър й, имало къща в центъра, от която също получили пари от дела през 1998 г., тъй като свекърва й получила цялото наследство. Имотът бил продаден за около 60 000 $. Пак по същото време - 1997 г.– 1998 г. продали вила в [населено място], след което, свекърва й продала апартамент на [улица] [населено място], на свидетелката за 97 300 лв. - 97 400 лв., който закупила с ипотека и сумата била платена по банков път. Свидетелката сочи, че свекърва й си купила преди 4-5 години, на бул. Коматевско шосе до старческия дом, жилище. Сочи също така, че й е известно, че И. Ч. е давала пари на девер й – И.. През 2017 г. И. Ч. дала по 30 000 лв. на семействата на двамата си синове, по нейна инициатива. Свидетелката отбелязва, че свекърва й работила през цялото време, вземала пенсия и работила. Твърди, че при предаването на парите не с подписвали някакъв документ.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - молба до ОС – Пловдив по гр. д. № 2197/2021 г., ведно със съобщение; - Определение № 2246/29.09.2022 г. по описа на ОС – Пловдив, ведно с призовка до страната; - съобщение по гр. д. № 2197/2021 г. по описа на ОС – Пловдив; - искова молба от КПККОНПИ; - заверено копие на Протокол № 1030/11.05.2023 г. по гр. д. № 2197/2021 г. по описа на ОС – Пловдив; - копие на НА с вх. № 8194/29.03.2017 г.; - копие на НА с вх. № 3597/21.02.2007 г.; - копие на НА с вх. № 25923/18.09.2007 г.; - копие на РА № Р-16001620007761-091-001/14.03.2-22 г.; - копие на РА № Р-16001620007086-091-001/09.03.2022 г.; - удостоверение за И. И. Ч.; - решение на Административен съд – Пловдив по адм. д. № 1707/2022 г.; - НА с вх. № 26924/01.09.2017 г.; - писмо изх. № 3741/30.09.2024 г.; - писмо изх. № 3751/01.10.2024 г., копия на крайни съдебни актове по адм. д. № 500/2023 г. и по адм. д. № 501/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив; - решение на касационна инстанция по дело № 10054/2023 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно, декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за 2018 и 2019 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Спорът е по въпроса, налице ли са предпоставките по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК по отношение на И. Д. Ч. за провеждане на ревизия по особения ред, с оглед възражението в жалбата, че производството е проведено при непълнота на доказателствата.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт. Изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано, и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма.

Следва, в случая, да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповедите за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионният акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага извода, че органите на приходната администрация са съобразили принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване задълженията за данъци на лицето.

В тази насока, като неоснователни, следва да се констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на развилото се ревизионно производство, изразяващи се в непълнота на доказателствата, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, още повече, че конкретни доводи в тази насока не се излагат. Основно се твърди, в РА не са констатирани правилно всички парични средства, касаещи периода преди началото на ревизията и по време на ревизирания период, както и не са отчетени неговите трудови възнаграждения и спестяванията, предоставени от майката на жалбоподателя.

В случая, това възражение е неоснователно, тъй като органът по приходите е определил паричните потоци на ревизираното лице за 2018 г. и 2019 г., като е отчел и наличните средства в началото на ревизирани период, които са констатирани в размер на 0.00 лв., при положение, че от страна на жалбоподателя не са декларирани никакви средства и не са представени никакви доказателства в тази насока, включително и по отношение на спестени парични средства от предходни периоди. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на събраните доказателства.

По повод възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в последното съдебно заседание, че РА следва да бъде отменен поради допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, визирайки тезата, че РА следва да бъде отменен, ако не изцяло, то поне в голямата си част, с оглед обстоятелството, че срещу доверителя му се водят едновременно гражданско и данъчно дело, както и е образувано досъдебно производство, което поставя довереникът му в ситуация, в която може да бъде осъден три пъти за едни и същи суми, съдът намира същото за неоснователно. Това е така, тъй като, когато е налице извършено деяние, което има характера на престъпление, същото винаги представлява деликт. В правната теория и съдебната практика, съгласно ПП № 9-61, изм. с ПП №7-87 на ВС е прието, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. В хипотезата наказателен процес по обвинителен акт за избягване установяването или плащането на данъчни задължения, деликтът, подлежащ на обезвреда посредством гражданския иск, е избягването на установяването или на плащането на данъчни задължения. Основанието не е данъчният дълг в неговия публичноправен аспект, като задължение за заплащане на данъци, а осъщественото престъпно деяние, свързано с избягване на тяхното установяване или плащане.

С оглед на гореизложеното, решението по всеки случай на молба за конституиране на държавата като граждански ищец в образувано съдебно производство по внесен обвинителен акт за престъпление, съдът следва да извърши преценка по данните в обвинителния акт за това, дали има пряка причинно-следствена връзка между поведението на лицето.

Следва да се има предвид също така, че, в случая става въпрос за две независими едно от друго производства, с различен предмет на установяване. Само по себе си наличието на наказателно производство за установяване на елементи от състава на конкретно престъпление от общ характер / в случая във връзка с присвояване на средства от паричен център в гр. Пловдив/, не е основание да се приеме по правило незаконосъобразност на РА, щом той е издаден преди да приключи наказателното производство.

Прочитът на нормата на чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК налага извод, че наличието на висящо обуславящо производство е процесуална предпоставка за спиране на ревизионното производство. Характерът и вида на обуславящото производство е без значение, стига да се установи връзка на преюдициалност между него и обусловеното дело. Съдът намира, че такава връзка между воденото наказателно производство срещу И. Ч. и лицата, участващи в ревизионното производство, не е налице. Не може да се извърши обоснована преценка как точно установената престъпна дейност, за която се води наказателно производство, се отнася към производството по установяване на задължения на Ч. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Съгласно данните от досъдебното производство, наказателното производство се води за престъпление по чл.260, ал.1 и чл.360 от НК /присвояване на средства и разгласяване на сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане/. За да се твърди, че така образуваното наказателно производство е преюдициално за установяването на задълженията за данъци и като цяло за изхода на ревизията, следва да е налице обоснована връзка на лицето и извършената от него престъпна дейност с възникването и установяването на задълженията на Ч. в конкретното ревизионно производство. Както се посочва в ТР № 1 от 07.05.2009 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г., административното и наказателното производство в областта на данъчните правоотношения са автономни и независими. За да се спре ревизионно производството, следва да бъде обоснована връзката между двете - как точно престъпната дейност има значение за дължимостта и правилното определяне по основание и размер на данъчните задължения, които принципно следват от закона и само се установяват с ревизионен акт.

В случая, съдът намира, че по никакъв начин процесуалният представител на Ч. не е обосновал и доказал как точно установената престъпна дейност, за която се води наказателно производство, се отнася към установяване на задълженията по ЗДДФЛ за процесния период и защо това производство е от значение за изхода на ревизията. Не е доказано, че от определящо значение е това образувано наказателно производство има значение за изхода на производството по ДОПК, и по отношение на факти, които не могат да бъдат установени в самото административно производство или при упражняването на административен или съдебен контрол върху приключващия го акт, т.е. да е налице връзка на преюдициалност по отношение на съответното производство по ДОПК /в конкретния случай - на ревизионното производство/.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че в случая не съществува такава обусловеност между резултата от производството по наказателното производство и развитието и резултата от извършваната на жалбоподателя ревизия, поради което и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила в проведеното ревизионно производство.

Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл. 160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

На следващо място, съдът намира, че данъчната основа правилно е определена по реда на чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК. За ревизирания период ЗЛ не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, не е декларирало получени доходи, а в същото време е извършвало значителни разходи за закупуване на недвижими имоти, лек автомобил от висок клас, извършвало е ремонти, изплащало е наеми, както и възнаграждения за помощен персонал.

Според разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, и когато декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Съответно, според чл.123, ал.1 от ДОПК - в случаите по чл.122, ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122, ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1 т.3 б."а" от допълнителните разпоредби, явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

В този смисъл съдът намира, че правилно ревизията е проведена по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. Това е така, тъй като безспорно е установено, че единствените доходи на лицето за 2018 и 2019 г. са от трудови правоотношения с „ВИП Секюрити“ ЕООД“. Този извод е базиран на информацията от събраните в хода на проверката за съпоставка на имуществото и приходите/доходите и ревизията доказателства и документи, предоставени по досъдебно производство № 186/2020 г. по описа на „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив, като в същото време, ревизираното лице не е представило никакви доказателства в обратната насока, нито в хода на ревизията, нито в административното производство, нито в настоящото съдебно.

Неоснователно е възражението, че органът по приходите не е констатирал правилно всички парични средства на ревизираното лице, касаещи периода отпреди началото на ревизията и по време на ревизирания период.

Предвид обстоятелствата: първо, твърдението за наличие на парични средства отпреди ревизирания период не е подкрепено с никакви доказателства, удостоверяващи каквито и да било доходи преди 01.01.2018 г. Представените нотариални актове за покупко-продажби на недвижими имоти в предходни периоди (1997, 2007 и пр. години) по никакъв начин не удостоверяват, че средствата от тези сделки са съхранявани, предвид изключително дългият период до 2018 г. – първата от ревизираните години, и наличието на разходи за живот, още повече, че по отношение на продажбата на недвижимия имот през 2007 г. получените суми са преведени на кредитора по банков път, тъй като имотът е бил ипотекиран. Липсват данни средствата от процесните сделки да са били депозирани в банка или да са съхранявани в домашна каса или в банков трезор, каквито твърдения всъщност и не се излагат.Тези твърдения не са подкрепени с никакви доказателства.

Що се отнася до второто твърдение, че ревизиращият екип не е констатирал правилно паричните средства на лицето и през ревизирания период, органите по приходите са извършили обстоятелна проверка на доходите на Ч., съдът намира и него за неоснователно. Установено е, че за тези две ревизирани години – 2018 и 2019 г., единствените декларирани доходи са от трудови възнаграждения от „****“ ЕООД, като за 2018 г. на Ч. е изплатен нетен доход в размер на 1 278.66 лв. чрез Money gram, за които не са представени документи за произхода им. Липсват доказателства и за други доходи на И. Ч., извън тези по трудово правоотношение с „****“ ЕООД. В подкрепа на горния извод са представените от управителя на „*****“ ЕООД писмени обяснения и документни относно трудовите правоотношения с жалбоподателя и размера на трудовите му възнаграждения за ревизирания период – 2018 – 2019 г., което опровергава твърдението, че не са отчетени неговите трудови възнаграждения.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя и в насока, че в РА не са отчетени спестяванията, предоставени от майка му – И. Ч.. В хода на ревизията е установено, а и тези констатации не са опровергани от ревизираното лице и в настоящото съдебно производство, че майка му – И. Ч., сама заявява пред разследващите органи, че не разполага с лични парични средства; че синът й И. Ч. е заплатил разходи за придобиване на нейно име на недвижимо имущество през 2019 г. и разходи за движимо имущество /МПС/ на нейно име през 2017 и 2019 г.; че е подписвала документите за имотите и колите под давление на сина си – И.; че не е плащала нищо, а само е внасяли парите, които И. й е предоставял и я е водил до банката.

В този смисъл съдът не кредитира показанията на свид. М. Ч., тъй като същите по никакъв начин не кореспондират със събраните по делото доказателства, вкл. и тези по ДП № 186/2020 г., за да се приеме, че И. Ч. е разполагала с парични средства в такива размери, каквито се твърди, че е предоставила на двамата си сина, както и че е давала на сина парични средства в особено големи размери за закупуване на недвижим имот и автомобила от особено висок клас през ревизираната 2019 г. В същото време, в хода на ревизията, нито от И. Ч., нито от И. Ч. са представени доказателства за банкови преводи в долари от продажба на имоти в Гърция и Кюстендил, които са значителни размери; нито за наличие на парични средства в размер на 60 000.00 лв., които И. Ч. е предоставила на двамата си сина през 2017 г. (по 30 000.00 лв. на всяко едно от семействата).

Разпоредбите на чл.47 и чл.49 от ДОПК дават възможност на приходните органи да се снабдяват с доказателства, които са събрани от други органи и по друг ред, като същите имат еднаква доказателствена сила с тези, които са събрани от самите приходни органи, както и с цел процесуална икономия.

Съществено е само това нарушение, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени, и които са от значение за съществуването на разпореденото или отказано от него субективно право.

С оглед пълно и точно установяване на фактите и обстоятелствата, органите от приходите са се възползвали от тези възможности в процеса и са установили конкретните факти, имащи значение за формирането на крайния им извод по отношение наличието на парични средства, както в патримониума на жалбоподателя, така и в този на майка му.

Горното е наложило формиране на извод от страна на приходната администрация, че при липсата на свободен паричен ресурс у И. Ч., няма как такъв да бъде предоставен на И. Ч.. Този извод, настоящата инстанция намира за правилен.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя и в насока, че от страна на приходната администрация не са трансформирани, с оглед инфлацията и промяната на валутните курсове покупко-продажбите на недвижимите имоти, извършени от майката на жалбоподателя и от неговото семейство преди и по време на ревизията. Това е така, тъй като, на първо място, официалната парична единица в България е левът, и сделките, при всички случаи, към твърдените периоди преди ревизията, та и по време на същата, се извършват в български парични средства – левове. На второ място, липсват каквито и да било данни, както И. Ч., така и майка му – И. Ч. да са декларирали доходи от продажба на недвижимо и движимо имущество. Доходите на местните физически лица от продажба на имущество са уредени в раздел V чл. 33 на ЗДДФЛ. Това са доходите от продажба или замяна на: недвижимо имущество и ограничени вещни права върху такова имущество; превозни средства – пътни, въздухоплавателни и водни; произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети; акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове, други финансови активи и чуждестранна валута; прехвърляне на предприятие на едноличен търговец; лизинг. Доходите се облагат с годишен данък. С годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ декларирате годишния доход и данък. За този вид доход не дължите авансов данък. Декларации по чл.50 от ЗДДФЛ липсват подадени и за двете цитирани по-горе лица.

Следва да се посочи също така, че продажбата на недвижим имот представлява договор, по силата на който продавачът прехвърля собствеността върху имота на купувача, а купувачът се задължава да заплати договорената цена. За да е валидна, тази сделка трябва да се извърши чрез нотариален акт, като се спазват изискванията на българското законодателство, включително Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Често се сключва и предварителен договор, който определя условията и датата за финализиране на основната сделка при нотариус. Или иначе казано, цената по прехвърляне на един недвижим имот е такава, каквато е по нотариален акт и същата не подлежи на преизчисляване при наличие на инфлационни процеси.

Аналогични са изводите на този състав на съда и по отношение твърденията, че неправилно, средства, придобити от майката на жалбоподателя от парични заеми с обезпечение на нейни недвижими имоти, и впоследствие, продажбата им, не са вписани в плюс към доходите на жалбоподателя, тъй като „просто не са отразени“, както и твърдението, че тези за закупуване на недвижимия имот, намиращ се на [улица], са лично нейни, и само са съхранявани от жалбоподателя, а тя, поради напредналата си възраст не е могла да се снабди със съответните документи. Самият жалбоподател посочва в жалбата, че ще представи доказателства в тази насока, но такива не са представени нито в ревизионното, нито в административното, още по-малко, в настоящото съдебно производство. Липсата на доказателства: кои точно имоти са продадени, от кого са продадени, кога и как са получени средствата от тези продажби, предвид ограниченията за плащане в брой, налагат извода, че И. Ч. не разполага с налични парични средства в големи размери, както между впрочем, последната твърди в показанията си пред разследващите органи.

Що се отнася до твърдението, че сумата от 97 000.00 лв. от продажбата на недвижимия имот, както и теглените заеми, също не се представят доказателства как сумата от 97 000.00 лв. е изплатена в брой, какъв е точно размерът на теглените заеми, кога са теглени и кога са предоставени за съхранение у И. Ч., както и къде са съхранявани. Горното обуславя категоричния извод, че подобни средства не са били налични, нито у И. Ч., нито у И. Ч., дори само за съхранение.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът не кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, тъй като същата е изготвена въз основа на предположения, тъй като за изготвянето й са използвани представените в съдебно заседание три броя нотариални актове, два от които касаят значително отдалечен период от време от ревизирания такъв, като в тази насока по-горе съдът изложи подробни мотиви; продавач п о [НА]/29.03.2017 г. е единствено съпругата на РЛ – Д. Ч., за която няма данни, че продава имот в СИО, както и, че вещото лице е взело предвид по-нисък разход на средствата за издръжка, а не по данни на НСИ, както това е сторено от органите по приходите. Отделно от това, при втория вариант на експертизата, вещото лице е извършило преизчисления, като е изключило разходите, за които не са налице документи, както и разходите, свързани с имота в [населено място], както и, че при липсата на доказателства за реално извършени разходи и получени приходи, експертът е изготвил парични потоци на лицето за ревизираните години. Или иначе казано, ССчЕ се гради на предположения, а един съдебен акт по никакъв начин не може да бъде изготвен на базата на такива.

В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, ревизираното лице е това, което следва да обори констатациите на административния орган. Установяването произхода на дохода е ангажимент на ревизираното лице, а не на органа.

Тук е мястото да се отбележи, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Цитираните текстове се намира в глава V, като чл.25 от ЗДДФЛ касае годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения; чл.30 – годината данъчна основа от доходи от други дейности – физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, физически лица, регистрирани като земеделски стопани; чл.32 - годишната данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя; чл.34 – касае годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество; чл.35 и чл.36 касаят годишната данъчна основа от облагаеми доходи, придобити през годината от обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг; 4. производствени дивиденти от кооперации; 5. упражняване на права на интелектуална собственост по наследство; 6. всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. В случая, при липсата на представени доказателства от И. Д. Ч. за една голяма част от получените от последния доходи, органът по приходите е в пълна невъзможност да установи източникът им.

На следващо място, чл.37 ал.1 от ДОПК указва, че доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.

От страна на приходната администрация са предприети необходимите действия за установяване на фактите и обстоятелствата. В тази връзка до РЛ са извършени редица процесуални действия подробно описани в РД на стр.3 – 7 от РД (л.63, т.1), а именно: - ИПДПОЗЛ, изпратени са ИПДПОТЛ до различни банки, до различни дружество и физически лица, институции и учреждения; присъединени са по надлежния ред и доказателства от други производства на свързани с РЛ лица. В този смисъл съдът констатира, че от страна на данъчната администрация са извършени надлежни действия за събиране на доказателства. В този смисъл, съдът намира, че органът е извършил обективна преценка и анализ на всички събрани в производството доказателства. Съдът намира, че в случая е налице процесуална пасивност от страна на ревизираното лице, което обстоятелство не следва да бъде вменено на органите на данъчната администрация при извършените от тях действия, както се посочи по-горе, за установяване на релевантните факти и обстоятелства, с оглед установяване на данъчните задължения на лицето за процесния обследван период. Свидетелство за това е обстоятелството, че във връзка с връченото уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, от страна на ревизираното лице не е представено становище, както и попълнени декларации.

В заключение е необходимо да се посочи, че при извършване на ревизията, органите на приходната администрация са приложили принципите, заложени в чл.2, чл.3, чл.4 и чл. 5 от ДОПК, докато РЛ е проявило недобросъвестност и е действало в разрез с добрите нрави.

Относно констатациите по ЗДДФЛ.

Според чл.6, ал.1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

В чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на облагане доходи – "Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон", а съответно в чл.35 т.6 е указано, че облагаем доход са и "... всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.. ".

В случая, след извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, е констатирано, че са налице и основанията на т.7 от ал.1 на чл. 122 от ДОПК, а именно: декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответства на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

По съществото на спора следва да се посочи, че всъщност той се концентрира в една посока – че неправилно е определена данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица, доколкото неправилно от страна ревизиращите органи не са кредитирани представените от И. Ч. нотариални актове; резултат от извършена проверка на майката на жалбоподателя – И. Ч., както и, че органите по приходите са се позовали на свидетелски показания на трети лица, дадени в досъдебно производство.

На следващо място, жалбоподателят сочи, че е представил надлежни писмени доказателства, които обосновават извод за наличието на достатъчно средства за покриване на направените разходи от семейството му като цяло, а същевременно, в дадените от него обяснения пред разследващите органи, последният сочи, че е изразходвал средства за покупка на къща в [населено място], направил си басейн, развъдник за кучета, купил си солариум и живеел доста охолно; ходили на почивки и екскурзии по света и тези пари ги е плащал единствено той; пари в банки, касети или други не държи; в къщи няма никакви пари. Същевременно е установено, че същият разполага само с финансови средства от трудови възнаграждения за 2018 и 2019 г. в размер на 8 277.12 лв.

Или иначе казано, като защитна теза, от страна на жалбоподателя се твърди, че същият е имал дарения от майка си, за което обаче, не се представят никакви доказателства.

Органите по приходите са приели, че недоказано е останало твърдението за налични на разположение в брой суми, с произход дарение. При липса на доказателства за предаване на суми от майката на жалбоподателя и при факта, че нито един от двамата не е разполагал с тях, доводът за дарения е приет за необоснован.

Тук трябва да се обърне особено внимание на съществената разлика между съществуването и доказването на едно облигационно правоотношение в рамките на гражданското материално и процесуално право, и наличието и доказването на едно публичноправно задължение за заплащане на данък в рамките на данъчното материално и процесуално право.

В материалните и процесуалните граждански правоотношения, при наличието на съответен материалноправен спор, без съмнение ще е от съществено значение установяването посредством допустимите от гражданския процесуален закон ред и доказателства, на наличието на облигаторно правоотношение между спорещите, на реалното предаване на паричните суми или заместими вещи, на изпълнение на задължението на заемателя да върне вещите или парите. Това именно е мислимият предмет на гражданскоправния спор, който може да възникне между страни по заемен договор, а и не само по такъв договор, затова и предметът на доказване в гражданския процес ще е този.

В случая обаче, предмет на административноправния спор е наличието на констатиран паричен приход от жалбоподателя Ч. и установяване на неговия произход, с оглед последиците, които има това обстоятелства за облагането му с преки данъци. Това е предметът на доказване в данъчното производство и той е очевидно различен от предмета на гражданското производство, независимо че, и двата случая, имат в основата си договор за паричен заем. Именно, защото става въпрос за различни по правното си естество и по съдържание правоотношения - частноправни, граждански, равнопоставени отношения, и, от друга страна, публичноправни, данъчни, отношения на субординация, различни са и процесуалните правила и способи за установяването на релевантните за разрешаването им факти и обстоятелства. Установяването на съществуването и изпълнението на облигационни правоотношения при наличието на съответния материалноправен спор, става по реда установен в Гражданският процесуален процес. Съответно, установяването на наличието и изпълнението на данъчни задължения към бюджета става по реда установен в данъчно осигурителния процесуален кодекс. Каквото и да е безпринципно смесване на институтите, установени в двата процесуални закона, е недопустимо. Разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК, също не дава основание за такова еклектично смесване на правните норми от двата процесуални закона. Правилото на цитираната разпоредба е ясно - "За неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс. ".

Ето защо, в случая следва най-напред да се отговори на въпроса, дали с оглед конкретиката на казуса и установяване на релевантни за решаването на административния въпрос факти, е налице въпрос, който не е уреден нито в ДОПК, нито пък в АПК, и е наложително прилагане на разпоредби от ГПК.

Каза се, предмет на процесното ревизионно производство е установяването на задълженията на И. Ч. за данъци по реда на ЗДДФЛ, а релевантни за установяване на данъчните задължения факти и обстоятелства според цитираните закони са - облагаемият доход за съответната данъчна година и разходите за дейността и предвидените в тези закони вноски и облекчения. Съотнасянето на тези величини има за резултат формиране на основата за облагане, и от там, определяне на конкретния размер на дължимия данък за всяка отчетна година. Казано с други думи, предмет на установяване /доказване/ в случая са придобитите доходи и извършени разходи. В тази насока следва да се съобразят, установените в ДОПК процесуални правила за доказване на обстоятелства и факти от категорията на прежде посочените такива.

Според чл.49 от ДОПК - "Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс.".

Съответно според чл.57 от ДОПК - С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице, като писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на : достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи; обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ; фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. В чл.57, ал.4 от ДОПК е посочено, че обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.

С оглед изложеното до тук следва да се посочи, че при липсата на писмени доказателства /договори за дарение, протоколи, разписки или пр. документи/, които без никакво съмнение биха съставлявали годни писмени доказателства по смисъла на чл.49 от ДОПК и биха могли да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, се налага категоричния извод, че не съществуват никакви облигационни отношения между И. Ч. и майка му, което налага извода, че средствата в размер на 22 319.06 лв. за 2018 и 330 178.12 лв. за 2019 г. са с недоказан произход.

В горния смисъл е изводът на тази инстанция на съда, че предвид липсата на доказателства, както за налични доходи в патримониума на И. Ч. към процесния ревизиран период, така и за доказателства за предаването на тези средства на сина й И. Ч., дори само за съхранение, правилно административният орган не е признал предоставени от майка му средства.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно изготвените парични потоци. Това е така тъй като този процес на проверка обикновено започва с анализ на началното салдо на финансовото състояние на лицето. Данъчните власти се опитват да съставят пълна картина, която включва всички активи, пасиви, приходи, разходи и други финансови транзакции. Особено внимание се обръща на разходите, които не са обясними с декларираните доходи. За тази цел, данъчните служители използват различни източници на информация - от банкови извлечения до данни за имотни сделки, пътувания зад граница и дори информация от комунални услуги.

Процесът на данъчна проверка в НАП е сложен и задълбочен, като започва със създаването на детайлна „данъчна картина“ на проверяваното лице. Тази картина обхваща всички аспекти на финансовото му състояние - от имущество и инвестиции до източници на доходи и разходи. Целта е да се установи дали има основания за подозрения за укриване на доходи, което може да доведе до по-задълбочена ревизия.

За да изгради точен образ на финансовото положение, НАП използва методология, която включва различни субективни и обективни оценки. Началното салдо на финансовото състояние на лицето се изчислява като се взимат предвид възможни спестявания, придобити наследства, доходи от трудов стаж на лицето и неговия партньор, както и други фактори. Тази оценка е особено важна, тъй като много хора не пазят подробни документи за своите финансови операции.

Следващата стъпка в процеса на проверка е съпоставянето на доходите и разходите на лицето за съответния период, като се вземат предвид и всички придобити активи. За да получат информация за разходите, данъчните служители се обръщат към разнообразни източници, като доставчици на комунални услуги, пътувания зад граница, комуникационни услуги, автодилъри, строителни компании, публични регистри и банки. Това помага да се състави ясна картина на финансовите потоци на лицето.

Освен това, НАП прави оценка на ежедневните разходи на лицето, за които обикновено не се пазят бележки, като използват стандартизирани оценки на Националния статистически институт (НСИ) за издръжка на домакинствата. Този подход е важен, тъй като дава възможност за обективно измерване на разходите, дори когато липсва документация.

Приходите също се анализират задълбочено. В случаите, когато лицето е получавало дарения, те се взимат под внимание и могат да предизвикат насрещни проверки на дарителите или кредиторите, за да се установи дали те наистина разполагат с достатъчно средства за тези трансфери. Такива проверки се правят, когато има съмнения относно достоверността на предоставените данни.

Крайната цел на данъчните проверки е да се съпоставят и анализират разходите и придобитото имущество на лицето спрямо декларираните доходи и началното му финансово салдо. Ако се установи, че те съвпадат или, че доходите, заедно с началното салдо, са достатъчни за покриване на разходите и придобитите активи, проверката приключва без последващи действия. В случай обаче, че разходите и собствеността на лицето са значително по-високи от декларираните доходи, това служи като основание за ревизия.

Друго важно право, което имат данъчните, е да изискват от лицето да декларира своите банкови сметки, както в България, така и в чужбина. Това дава възможност за анализ на банковите транзакции и потоци на финанси, което може да разкрие скрити доходи или други финансови несъответствия.

Освен това, данъчните служители могат да изискват писмени обяснения за придобито имущество, пътувания в чужбина и други разходи. Това включва изискването на информация от различни доставчици на услуги като електричество, вода, парно, интернет и мобилни комуникации. Така те могат да съпоставят разходите за тези услуги с декларираните доходи.

Или иначе казано, правилно органите по приходите са включили в паричния поток и средствата по банковите сметки на лицето. Що се отнася до началното салдо, по-горе в настоящото изложение се посочи, защо е прието то в този размер – 0.00 лв. Доказателства за противното не се представят.

В този смисъл неоснователно е и възражението, че от така изготвените парични потоци не включват налични парични средства от предхождащи периоди, поради което е налице неяснота, кои точно разходи са включени в графа „други“ на паричните потоци. Видно от таблиците в РД за всяка една от ревизираните години, на всеки ред са описани различните пера, по които е извършена съпоставката.

Ето защо, всичко изложено до тук остава в производството само и единствено като твърдения на страната, за които не се представиха убедителни и допустими от процесуалния закон доказателства.

Във връзка с дадената възможност за ангажиране на доказателства и указване на последиците от неангажирането им, от жалбоподателя не се ангажираха доказателства за установяване по-висок размер на разполагаемите през 2018 и 2019 г. парични средства, които да опровергаят извода, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.

Не са представени доказателства относно други доходи, както в ревизионното, така и в административното и в настоящото съдебно производство.

Нови доказателства, опровергаващи изводите на органите по приходите, не са представени по настоящото дело.

При така изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира жалбата за неоснователна в частта за допълнително определените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 и 2019 г., поради което РА, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и предвид претенциите на ответната страна за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива й се следват и същите се констатираха в размер на 3 904.50 (три хиляди деветстотин и четири и 0.50) лв., съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XVI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. Ч., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1, ап.2, срещу Ревизионен акт № Р-16001620007087-091-001/14.03.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 241 от 10.06.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 1 759.24 лв. и лихви 512.67 лв. и за 2019 г. в размер на 32 283.84 лв. и лихви в размер на 6 125.45 лв. (общо 34 043.08 лв. главница и 6 638.12 лв. лихви).

ОСЪЖДА И. Д. Ч., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1, ап.2, да заплати на Национална агенция за приходите – София сумата от 3 904.50 (три хиляди деветстотин и четири и 0.50) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.