№ 21718
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110141048 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. О.
Ф. и А. Н. Ф., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни
искове по реда на чл. 442, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване съществуването на следните суми – вземания на ищеца:
- за Х. О. Ф. (1/2 част): сумата от 2 173,79 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“,
бл. „717-П“, вх. 1, ет. 8, ап. 23, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната
лихва от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 309,48 лв., представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.08.2023 г. до 28.03.2025 г., сумата от 23,80 лв.- главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.
04.2024 г., ведно със законната лихва от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от
5,34 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 28.03.2025 г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 19397/2025 г. по описа на
СРС, 65 състав.
- за А. Н. Ф. (1/2 част): сумата от 2 173,79 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“,
бл. „717-П“, вх. 1, ет. 8, ап. 23, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната
лихва от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 309,48 лв., представляваща
1
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.08.2023 г. до 28.03.2025 г., сумата от 23,80 лв. - главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.
04.2024 г., ведно със законната лихва от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от
5,34 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 28.03.2025 г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 19397/2025 г. по описа на
СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: ап. 23, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. „717-П“, вх. 1, ет. 8,
като всеки от ответниците има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи
условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода
на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди
ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез адв. С.. В отговора
са изложени съображения за неоснователност на предявените искове. Първо, неясно
оставало защо ищецът претендира сумите в размер на по ½ част от всеки от двамата
ответници. Второ – намира, че исковете за мораторна лихва са неоснователни, тъй като от
страна на ищеца не са ангажирани каквито и да било доказателства, сочещи изпращането,
респ. получаването на процесните фактури от страна на ответниците. Развиват се
пространни доводи във връзка с неоснователността на акцесорните претенции за лихва за
забава. Накрая, изрично се сочи, че ответниците не оспорва нито количеството, нито
качеството на топлинната енергия. Не се твърди и ответниците да са извършвали плащания.
С оглед на тези съображения, се отправя молба да не се допуска изслушването на
експертизи по делото, доколкото същите касаят неспорни между страните факти. Моли съда
да отхвърли предявените искове и да им присъди разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не взема становище по исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
2
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в
сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.
Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на
купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.
1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2
одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
3
топлопреносното дружество.
От приложения в електрофотографско копие на л. 16 - 1 по делото договор за
доброволна делба от 18.10.2018 г. се установява, че недвижим имот - Апартамент № 23,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, блок 717П със стар адрес: ул. „715“, блок 16, на 8-ми
етаж със застроена площ от 88,15 кв. метра е останал в дял и изключителна собственост на
Х. О. Ф., ЕГН **********.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот от
29.01.2019 г. Х. Ф. дарява на своя син Алекс А.ов Ф., чрез неговия баща – А. Н. Ф.,
процесния недвижим имот, аименно - Апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, блок 717П. В същия документ е инкорпорирано учредено право на ползване върху
имота в полза на родителите на надарения - Х. О. Ф. и нейният съпруг А. Н. Ф..
От качеството на ответниците на вещни ползватели на имота принципно произтича и
качеството им на клиенти на ищцовото предприятие. Според настоящия съдебен състав
обаче само единия ответник се легитимира материалноправно като длъжник на ищеца.
По делото от ищеца са представени и следните документи: писмо, адресирано до
ответниците във връзка с промяна на титуляра на партида, ведно с приложение заявление-
декларация за смяна на партида, като от писмото става ясно, че от м. декември 2019 година
насетне титуляр на партидата се води единствено Х. О. Ф., доколкото именно тя е отправила
такова искане.
Ето защо настоящият съдебен състав е на мнение, че само тя, а не и нейният съпруг,
следва да отговаря за потребените услуги, предоставяни от ищеца. Откриването на
индивидуална партида само на името само на единия вещен ползвател при топлопреносното
дружество е сигурен атестат, че само това лице се намира във валидна облигационна връзка
с топлопреносното дружество. В този смисъл е и представено по делото възражение от Х. О.
Ф. от 30.09.2020 г. във връзка с всички сметки на абонатен номер 16173414000195148 за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. Възражението изхожда само от ответника Х. Ф., тъй
като само тя може да се приеме за потребител на топлинна енергия.
След като прие, че единствено по отношение на ответника Х. О. Ф. (отговаря за ½ от
дълга по наведените от ищеца твърдения) е налице пасивна материална легитимация, ерго
исковите претенции, насочени от ищеца срещу другия ответник – А. Н. Ф. следва да бъдат
отхвърлени изцяло, понеже за него не се установи наличие на първия елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – а именно
за него не се установи да има валидна облигация с ищеца. Акцесорните искове срещу
ответника Ф. също следва да бъдат изцяло отхвърлени, тъй като липсва главен дълг, чиято
изискуемост да е установена.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответната страна да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
4
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от "Топлофикация София" АД при спазване
нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършва, но съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответната страна във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките
за процесния период.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца: ОФ от 30.06.2023 год., за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2022 год. – 30.04.2023 год., на стойност 1856,23 лв., със срок за плащане 14.08.2023
год.; ОФ от 30.06.2024 год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2023 год. – 30.04.2024 год., на стойност 2401,43 лв. със срок за плащане 14.08.2024
год., както и справка за изравняване след издадени фактури за услуга дялово разпределение
за периода от м.05.2022 год. до м.04.2023 год. на обща стойност 42,58 лв. и справка за
изравняване след издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2023
г. до м.04.2024 г. на обща стойност 430,04 лв.
По делото е представено и съобщение за извършени операции след издаване на
фактурите, при отчитане на разликата между фактурирана и реално консумирана топлинна
енергия. Видно от представения на л. 33 по делото документ, салдото за главницата за
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот в размер на 5018,55 лева за периода от
м.05.2022 г. до м.08.2024 г., а за исковия период до м.04.2024 г. – съответно 2323,16 лв.
Третото лице –помагач представя и талон за отчет на уреди за дялово разпределение
за процесния адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, блок 717 П, вх. 1, ап. 23 – за сезон 2023 – 2024
година, както и талон за отчет на уреди за дялово разпределение за сезон 2022 – 2023
година.
За определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните от издадените от
ищеца общи фактури, както и справка – операции след изравняване, съобщения за които са
приложени по делото, които съответстват на изравнителните сметки, издадени от третото-
лице помагач. От така направените аритметични сметки следва, че общата стойност на
потребената, но незаплатена топлинна енергия за времето на исковия период възлиза на
сумата от 2 795,78 лв. Половината от тази сума е сумата от 1397,89 лв., до която искът
спрямо ответника Х. Ф. следва да бъде уважен, а за разликата над уважения размер до
пълния предявен такъв от 2173,79 лв. като недоказан и неоснователен следва да се отхвърли.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение
5
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявената искова
претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в размер на 23,80
лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение, предоставена от трето лице
–помагач на ищеца.
Накрая, следва да бъде коментирано инвокираното още във възражението по чл. 414
ГПК възражение за погасяване на исковите суми по давност. Така заявеното възражение е
неоснователно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако
е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 02.04.2025 г. Три години назад от тази дата
02.04.2022 г. е последният погасен по давност месец, обективиращ вземания на ищеца срещу
ответната страна. Доколкото в настоящия случай се търсят вземания след посочената дата, а
именно с начало на исковия период от м.05.2022 г. следва, че не са налице погасени по
давност искови суми.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за
отчетния период, считано от 15.08.2023 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по
реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия в размер на 1 397,89 лв. за периода от 15.08.2023 г. до
28.03.2025 г. възлиза на сумата от 311,70 лв. Доколкото ищецът претендира едва 309,48 лв.
то акцесорната претенция за лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде
уважена в цялост, при съблюдаване на правилото, установено в нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба (в случая заявлението по чл. 410 ГПК) в съда – 02.04.2025 г. и
6
касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от
5,34 лв., начислена за периода от от 16.07.2022 г. до 28.03.2025 г., се явява неоснователна и
следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни с оглед уважената,
респ. отхвърлена част от исковете.
Ответниците претендират разноски, но не ангажират каквито и да било разноски за
реалното им сторване, поради което на същите не следва да се възстановяват разходи с оглед
отхвърлената част от исковете на ищеца.
На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се признаят разноски в размер на
общо 476,30 лв., от които 226,30 лв. – държавна такса, 250.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение исковото производство и заповедното такова.
От тази сума реално следва да му се присъди сумата в размер на 164,10 лева, с оглед
уважената част от исковете срещу ответника Х. Ф..
Така разпределената отговорност за разноски включва и сторените такива в хода на
заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу Х. О. Ф., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГКК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответникът Х. О. Ф., ЕГН ********** дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите както
следва: сумата от 1 397,89 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. „717-П“,
вх. 1, ет. 8, ап. 23, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от
02.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 309,48 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.08.2023 г. до 28.03.2025 г., сумата от 23,80 лв.- главница, представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със
законната лихва от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над сумата от 1 397,89 лв. до пълния предявен
размер от 2173,79 лв., както и за сумата от 5,34 лв., представляваща лихва за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
28.03.2025 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 19397/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу А.
Н. Ф., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГКК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът А.
Н. Ф., ЕГН ********** дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
7
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите както следва: сумата от 2
173,79 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. „717-П“, вх. 1, ет. 8, ап. 23, за
периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 02.04.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 309,48 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2023
г. до 28.03.2025 г., сумата от 23,80 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от
02.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,34 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2022 г. до 28.03.2025 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 19397/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Х. О. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 164,10 лв. –
разноски, сторени пред СРС в заповедното и исковото производства с оглед уважената част
от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8