№ 198
гр. Монтана, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:К. СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от К. СЕМОВ Административно наказателно
дело № 20231630200489 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 23-0996-000393/20.03.2023г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана са наложени на Е. Л. Е., с
посочен адрес в гр.Монтана, административни наказания - глоба в размер на
700 (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 3
(три) месеца за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
санкционирано на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Спрямо водача Е. са
отнети 12 (дванадесет) контролни точки на основание Наредба № Із –
2539/2012г. на МВР (в редакция преди изм. ДВ, бр.27 от 24.03.2023г., попр.,
бр.56 от 30.06.2023г.).
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Е. Л. Е., моли
да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован за
съдебно заседание, ЕВГОГИЕВ не се явява, не се и представлява. В писмена
молба се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, имащи за последица недоказаност на нарушението по
безспорен начин.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган (АНО) -
1
Началник Сектор ПП към ОД МВР – Монтана, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 19.01.2023г. в 11:03 часа в с.Благово, ул.Нова победа на кръстовището
с ул.Г. Томов и посока на движение от гр.Монтана към гр.Берковица
посредством АТСС ARH CAM S1 № 120СС65 е установено, че водача на л.а.
„ФОРД ФОКУС“ с рег. № ххх, собственост на лицето Е.И.П., управлява л.а. с
превишена скорост от 104 км/ч при ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч. На практика с 101 км/ч е превишението на ограничената
скорост, тъй като с толеранс са приспаднати 3 км/ч – 104 км/ч – 3 км/ч - 101
км/ч., съответно превишението е с 51 км/ч на разрешената максимална
скорост, която е 50 км/ч за населено място. За установеното нарушение бил
изготвен снимков материал с номер на нарушението 120СС65/0037043 с точен
час и дата (л.16 от делото), веществено доказателствено средство по смисъла
на чл.189, ал.15 от ЗДвП. След справка за собственост по регистрация на л.а.
„ФОРД ФОКУС“ с рег. № ххх в бази данни на КАТ, било установено, че
собственик по регистрация на процесния л.а. е съпругата на жалбоподателя –
Е.И.П., с адрес в гр.Монтана. ПАВЛОВА била установена, като на
02.03.2023г. попълнила и подписала декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че на
19.01.2023г. в 11:03 часа е управлявал л.а. с рег. № ххх нейния съпруг –
жалбоподателя Е. Л. Е.. На свой ред с декларация от същата дата –
02.03.2023г. жалбоподателя Е. декларирал, че на 19.01.2023г. в 11:03 часа той
е управлявал л.а. с рег. № ххх (л.15 от делото), защото от снимковия материал
по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП ясно личало, че той е управлявал л.а., а
не съпругата му.
Поради това, че установената превишена скорост била 101 км/ч след
приспаднатия толеранс, т.е. над 50 км/ч и наред с административното
наказание глоба, следвало да се определи и административно наказание
лишаване от право да се управлява МПС, не бил следван реда по чл.189, ал.4
2
и сл. от ЗДвП, т.е. не бил съставен електронен фиш за налагане на глоба. На
02.03.2023г. спрямо Е. Л. Е. бил съставен АУАН Серия АД № 393/бл. №
019130 за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП извършено на 19.01.2023г. в
11:03 часа в с.Благово, ул.Нова победа на кръстовището с ул.Г. Томов и с
посока на движение от гр.Монтана към гр.Берковица.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд (като се има
предвид вида дело), св.К. Г. Д. като актосъставител, мл. авто-контрольор в
Сектор ПП към ОД МВР – Монтана и колегата му св.С. Т. С. (свидетел при
съставяне на АУАН), поддържат посоченото в АУАН, с уточнението от св.Д.,
че водачът на процесния л.а. се вижда ясно на снимковия материал,
онагледяващ извършеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно
жалбоподателя и поради това не могъл да посочи, че съпругата му е
управлявала л.а. на 19.01.2023г.
Съдът изиска доказателства за годността на техническото средство чрез
което е установено превишението на скоростта в населено място, в отговор на
което Сектор ПП към ОДМВР – Монтана е приложило по делото Протокол от
проверка № 116 – СГ – ИСИС/16.09.2022г., удостоверяващ извършена
периодична проверка на годността на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1, удостоверяващ съответствие с одобрения тип.
След обсъждане на непосредствено събраните доказателства по делото –
писмени и гласни, съдът намира, че АНО правилно е приел, че е налице
нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП с автор жалбоподателя Е..
Съдът анализира възраженията на Е., но кредитира показанията на св.К. Г. Д.
и св.С. Т. С. и писмените доказателства по делото, в т.ч. снимковия материал
на л.16 от делото, който е годно веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. След разбора на събраните гласни и
писмени доказателства се извежда извода, че на 19.01.2023г. в 11:03 часа в
с.Благово, ул.Нова победа на кръстовището с ул.Г. Томов и с посока на
движение от гр.Монтана към гр.Берковица, водача Е. управлявайки л.а.
„ФОРД ФОКУС“ с рег. № ххх при ограничение на скоростта от 50 км/ч в
населено място, е управлявал посочения л.а. с 104 км/ч, респ. с 101 км/ч, след
приспадане на 3 км/ч като толеранс.
Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 № 120СС65, което
3
видно от Протокол за проверка № 116 – СГ – ИСИС/16.09.2022г. на БИМ, е
преминала успешно периодична проверка, годността, на която важи една
година.
Според настоящият съд не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
нарушителя/жалбоподател. Приложената съдебна практика, според този съд е
несъотносима към настоящето дело, тъй като в случая установеното
административно нарушение е по чл.21, ал.1 от ЗдвП, а не по чл.21, ал.2 от
ЗДвП, респ. не се изисква на снимковия материал да се вижда къде е поставен
ограничителния знак. На следващо място съдът установява, че св.С. е
подписал АУАН, и не липсва подпис на свидетеля по АУАН, както е
посочено в молбата на л.29 от делото. Макар и формално да не са спазени
изискванията на чл.40, ал.3 от ЗАНН (При липса на свидетели, присъствували
при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него), според настоящия съд е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН -
Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, който е подписал акта, но това
според настоящия съд, не е довело до ограничаване правото на защита на
нарушителя, защото вината му е доказана по несъмнен начин чрез
вещественото доказателствено средство на л.16 от делото.
След обективен анализ на събраните по делото доказателства, настоящия
съд намира, че жалбоподателя Е. е извършил нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП и правилно е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Съгласно чл.189з. (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) от
ЗДвП – „за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания”, а имайки предвид датата на
извършване на нарушението – 19.01.2023г., чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложим.
Извършвайки цялостен съдебен контрол, в т. ч. и за законосъобразността
на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че
наказващия орган не е нарушил чл.28 от ЗАНН като въз основа на данните за
4
нарушението, неговата тежест и последиците му, АНО законосъобразно е
отказал приложение на чл.28 от ЗАНН. Събраните непосредствено
доказателства по делото навеждат на извода, че в случая не се касае за
маловажен случай на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът преценява
тежестта на нарушението, като го намира за такова с висока тежест, по
отношение на което не е приложим чл.28 от ЗАНН. Съдът преценява тежестта
на всяко отделно нарушение като има предвид конкретните обстоятелства,
при които е извършено, съобразявайки ТР № 1/12.12.2007г. по т. н. д.
№1/2005г. на НК на ВКС.
АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4
и чл.57 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице условията на
чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Видно от приетата по делото справка за нарушител на
водача Е., същия е правоспособен водач и има установени с влезли в сила
наказателни постановления и фишове и за други нарушения по ЗДвП, освен
процесното – издадени са над 30 бр. НП и 10 бр. фишове. Спазени са и
законните срокове по чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на
НП.
Не са налице условия и за изменение на НП, тъй като са наложени точно
фиксираните по вид и размер административни наказания, без да съществува
правна възможност за намаляването им по размер или за отмяна на едно от
кумулативно предвидените административни наказания. Правилно са отнети
и 12 (дванадесет) контролни точки на основание Наредба № Із – 2539/2012г.
на МВР (в редакция преди изм. ДВ, бр.27 от 24.03.2023г., попр., бр.56 от
30.06.2023г.), който е по – благоприятния закон съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН,
тъй като при сега действаща редакция на цитираната Наредба, за подобно
нарушение се предвижда отнемане на 18 (осемнадесет) контролни точки.
Разноски не се претендират, затова и съдът не се произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0996-
000393/20.03.2023г. на Началник Сектор Пътна полиция към ОД МВР -
5
Монтана, с което на Е. Л. Е., с посочен адрес в гр.Монтана, са наложени
административни наказания – ГЛОБА в размер на 700 (седемстотин) лева и
лишаване от право да управлява мпс за срок от 3 (три) месеца на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и са отнети 12 (дванадесет) контролни точки на
основание Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР (в редакция преди изм. ДВ,
бр.27 от 24.03.2023г., попр., бр.56 от 30.06.2023г.).
Решението може да се обжалва пред АС-Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6