№ 30986
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110121026 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи намиращи се у него
документи следва да се отхвърли, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е
представил същите.
По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът следва да се произнесе в
открито съдебно заседание след изслушване на допълнителни становища за изясняване на
конкретния предмет и необходимостта от същата.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответника да представи
намиращи се у него документи.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2023 г. от 14:00
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са следните обективно съединени осъдителни искове от Т. Ц. М. срещу
Министерство на вътрешните работи:
- с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР – за заплащане на сумата 4320 лева,
представляваща неизплатена левова равностойност на храна за 36 месеца за периода от
01.04.2019г. до 31.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска –
19.04.2022г., до окончателното плащане и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата 696,65 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горното възнаграждение, дължимо за периода от
01.05.2019г. до 18.04.2022г.
Ищецът твърди, че за периода 03.05.2016г. – 15.04.2022г. бил служител при ответника, като
е изпълнявал длъжността „главен инспектор“, а впоследствие длъжността „държавен
инспектор“ в отдел „Финансов контрол и материални проверки“ в МВР. Излага твърдения,
че в качеството му на държавен служител му се дължи предоставянето на храна или
левовата й равностойност, като в периода от 2019г. до 2022г. размерът на левовата
равностойност на храната на служителите в МВР, определена със съответни ежегодни
заповеди на министъра на вътрешните работи е в размер на 120 лева месечно. Въпреки това
през исковия период от 01.04.2019г. до 31.03.2022г. работодателят не му е изплатил
дължимата левова равностойност на храната. Твърди, че съгласно вътрешните правила за
заплатите на държавните служители в МВР всички плащания, дължими на служителите се
изплащат до края на текущия месец, предвид което излага доводи, че ответникът е изпаднал
в забава и дължи обезщетение за забавено плащане. Претендира разноски за адвокатски
хонорар.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва исковете. Не
оспорва факта, че между страните е съществувало твърдяното правоотношение през
процесния период, както и че ищецът е полагал труд. Твърди, че на ищеца са изплатени
всички дължими по служебното правоотношение възнаграждения. Излага съображения, че
ищецът не попада сред държавните служители, за които е приложима разпоредбата на чл.
181, ал. 1 ЗМВР за осигуряване на храна или левовата й равностойност, тъй като служебното
правоотношение между страните се регулира от нормите на ЗДСл, а не от ЗМВР. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Между страните е безспорно, че между тях е съществувало служебно правоотношение през
процесния период, както и че ищецът е полагал труд. Поради това тези обстоятелства не се
нуждаят от доказване.
По иска с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже, че в негова
полза е възникнало вземане за парично обезщетение – левовата равностойност на храна за
държавни служители за периода от 01.04.2019г. до 31.03.2022г., на посоченото основание и
в претендирания размер.
2
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
заплащане на претендираното обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадане на ответника в забава.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3