Разпореждане по дело №40325/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 147257
Дата: 14 октомври 2024 г. (в сила от 14 октомври 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20241110140325
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 147257
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20241110140325 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от *** за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Р. Г. А..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за част от вземанията за цени на
предоставени услуги, неустойка и мораторна лихва и законна лихва както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
сумите: 10, 52 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 16.05.2023 г. до
15.06.2023 г., както и за 1, 05 лв. - мораторна лихва върху сумата от 10, 52 лв. за периода от
05.07.2023 г. до 27.06.2024 г., както и 2, 00 лева – обезщетение за обработка на просрочени
задължения и 0, 25 лева – мораторна лихва върху сумата от 2, 00 лв. за периода от
08.04.2023 г. до 27.06.2024 г.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
По отношение на таксата за събиране на дължими суми, видно от заявлението и
уточнителната молба същата се претендира като част от вземането, дължимо за електронни
съобщителни услуги. Не става ясно обаче за какви конкретно услуги се дължи тя или какво
фактически е извършено. Извънсъдебното събиране на задълженията или уведомяване за
тях изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от
мобилния оператор в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, поради което и
разходите за нея не следва да бъде понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че
няма никаква яснота как се формира въпросната „такса“, а именно въз основа на какви
действия. Посочването на математическата формула и процент за изчисление не обосновава
наличие на основание. Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи
заради извършени разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението.
По отношение на сумата от 2 лв., претендирана като обезщетение за обработка на
просрочени задължения. Съдът намира за необходимо да подчертае, че в случая от заявителя
се начислява и претендира сума на основание неизпълнение на договорни задължения, чиято
1
цел, подобно на тази на неустойката, е да обезщети оператора по договора за мобилни
услуги за настъпилите вреди от неизпълнението на договора от страна на абоната, т.е. въз
основа на едни и същи факти се начисляват различни суми. Твърдението, че фиксираното
обезщетение е предвидено в общите условия не го валидира. Няма и никаква яснота как се
формира и какво обезщетява претендираната сума. Обработването и индивидуализирането
на претендираните суми е административна, техническа дейност, извършвана в полза на
оператора.
Освен неясностите относно формирането и фактическото основание на претендираните
суми, следва да се отбележи и че на практика в случай, че всички претендирани вземания се
присъдят би се стигнало до момент, в който за едно също нещо в полза на заявителя биха се
присъдили набор от такси, обезщетения и неустойки, което противоречи н добрите нрави.
Отхвърлянето за заявлението за главното вземане води до отхвърляне на
претенидраните акцесорни вземания за мораторна лихва.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 218001/03.07.2024 г., подадено от *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Г. А. за сумите: 10, 52 лв. – такса за събиране
на дължими суми за периода от 16.05.2023 г. до 15.06.2023 г., както и за 1, 05 лв. - мораторна
лихва върху сумата от 10, 52 лв. за периода от 05.07.2023 г. до 27.06.2024 г., както и 2, 00
лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0, 25 лева – мораторна лихва
върху сумата от 2, 00 лв. за периода от 08.04.2023 г. до 27.06.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането заявителят може да предяви осъдителен
иск за вземането си по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2