№ 247
гр. Плевен, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря Ц. О. Ц.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20254400100146 по описа за 2025 година
Производство по чл.124 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от
Кооперация ЧЗППК „ИЗГРЕВ“ гр.Кнежа, с ЕИК *********, представлявана
от председателя Д. К., чрез пълномощника адв.С. Ч. от П. АК против
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ гр.София, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищеца Кооперация ЧЗППК
„ИЗГРЕВ“ гр.Кнежа не му дължи сумата от 90 749,82лв. по договор за стоков
кредит от 04.02.1999г., на осн.чл.12 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, за която сума ответникът е предприел действия за издаване на
изпълнителен лист по гр.д.№3805/2000г. по описа на СРС, поради
погасяването му по давност.
В исковата молба се твърди, че за 2024г. е имало временна рамка
за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката
след агресията на Русия срещу Украйна („Кризисна рамка“), за предоставяне
на държавната помощ – „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски
стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската
агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски
1
стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на
негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.
Кооперацията е депозирала в нормативно регламентираните срокове /през
месец март 2024г./ заявление за предоставяне на посочената безвъзмездна
държавна помощ. Същата е следвало да се изплати на Бенефициентите в срок
до 22 май 2024г., но и към момента на исковата молба, ищцовата кооперация
не е получила помощта. От последвалата дълга писмена кореспонденция с
ответника се е установило, че Кооперацията е заведена при ответника като
длъжник. След получаване на допълнителна информация от ДФЗ, се е
установило, че задължението към фонда е по сключен Договор за стоков
кредит „Карбамид“ от 1999г. № 090342 от 04.02.1999 г. между ДФ
’’Земеделие“ и Кооперация „ЧЗППК „ИЗГРЕВ“, с ЕИК *********. По силата
на договора Кооперацията е получила субсидия в размер 46 609,92 лв. срещу
поето задължение сумата да бъде изплатена до 31.10.1999г. Към дата
27.11.2000г. задължението е било 42 193,92 лв. Ответника се е снабдил с
изпълнителен лист от 19.09.2000г., издаден по гр.д. № 3805/2000г. по описа на
Софийски районен съд. През следващите повече от 24 години ответникът не е
предприел каквито и да е действия по принудително събиране на сумата.
Поради това ищецът счита, че не са на лице правни основания, в резултат на
които процесното вземане към момента да бъде изискуемо и ликвидно,
респективно дължимо спрямо ответника.
В исковата молба се твърди, че с Писмо с Изх. № 01-150-
6500/1#110 от 03.01.2025г. на ОД „Земеделие“гр. Плевен, Кооперацията е
уведомена, че към 31.12.2024 г. дължи на Фонда сумата от 90 749,82 лв., от
които 42 193,92 лв. главница по Договор за стоков кредит „Карбамид“ от
1999г. - №090342/04.02.1999г., сключен между ДФ ’’Земеделие“ и Кооперация
„ЧЗППК ИЗГРЕВ“, с ЕИК ********* и 48 555,90 лв. лихва, натрупана към
дата 31.12.2024г.Ищецът твърди и това, че още през декември 2015г., както и
многократно след това Кооперацията, се е позовавала пред ответника на
погасителна давност по отношение на процесната сума. Това е ставало с
редица писма до ответник, а именно: Уведомително писмо на Кооперацията
до ДФЗ от 04.01.2016г. към изх. №01-150- 6500/149/01.12.2015г.;
Уведомително писмо от 15.01.2020г. на Кооперацията, към изх. №01-150-
6500/3/02.01.2020г.; Уведомително писмо с Изх. №5/19.01.2021г. на
Кооперацията, към изх. №01-150-6500/1/04.01.2021г.; Жалба с Изх.
2
№26/02.11.2023 г. на Кооперацията, с Вх. №02-150-6400/3648/02.11.2023 г. на
ОДЗ гр. Плевен; Възражение с Изх. №20/23.07.2024г. на Кооперацията,
получено от ДФЗ на 25.07.2024 г. Но въпреки този факт ДФЗ и до настоящия
момент води Кооперацията в регистрите си като длъжник, от което тя търпи
редица негативи.
Ищецът твърди, че липсват прекъсващи погасителната давност
действия, като в случая е изтекла общата предвидена в закона/чл.110 от ЗЗД/
петгодишна погасителна давност, с която се погасяват всички задължения, за
които не е предвиден друг срок. Кооперацията не е давала съгласие за
прихващане и/или не е заявявала, че доброволно ще заплаща и/или заплаща
сумата по стоков кредит „Карбамид“ от 1999г. Поради това и счита, че
ответникът без правно основание продължава да прихваща полагащите се на
Кооперацията държавни помощи и да я третира като длъжник.От правна
страна ищецът се позовава на чл. 110 от ЗЗД, като счита че бездействието на
кредитора през петгодишен период от време, поражда в полза на
длъжника/Кооперацията/ правото му с волеизявление да погаси правото на
кредитора на принудително изпълнение, поради това, че това право не е
упражнено в определен от закона срок. Посочено е, че се погасяват се не само
главните задължения но и произтичащите от него допълнителни
вземания.След определен от закона срок държавната защита отпада, но
субективното право, съответно задължението остава и затова то може да бъде
изпълнено само доброволно. Кооперация „ЧЗППК „ИЗГРЕВ“ не е давала
съгласие за прихващане и/или не е заявявала, че доброволно заплаща сумата
по стоков кредит „Карбамид“ от 1999г., за да бъде възобновявана давността
във времето. Също така изпълнително производство не е образувано, който
факт се доказва и от Справка за наличие или липса на задължения за целите на
чл. 264 от ДОПК към 11.11.2024 г., съгласно подписаната от Председателя на
Кооперацията Декларация по чл. 264, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, с
нотариална заверка на подписа с peг. №5272/11.11.2024 г. от регистъра на
Нотариус В. Р., с peг. №550 на НК, с район на действие PC - Кнежа.
В исковата молба се посочва, че Областна дирекция „Земеделие“
гр. Плевен е конкретна териториална единица на Държавен фонд „Земеделие“,
като организационно обособена структура на ДФЗ на териториално равнище
гр. Плевен, съгласно чл. 12, ал. 1, във вр с чл. 49, ал. 2 от Устройствен
3
правилник на Държавен фонд „Земеделие“, както и чл. 3, ал. 1 от Устройствен
Правилник на областните дирекции „Земеделие“, поради което искът против
ДФ“Земеделие“е предявен чрез областната дирекция в гр.Плевен. Искането е
да се признае за установено по отношение на Държавен фонд „Земеделие“, с
ЕИК *********, чрез Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен, с ЕИК
*********, представлявана от Директора Н. С., на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 110 от ЗЗД, че Кооперация „ЧЗППК „ИЗГРЕВ“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кнежа, VII стопански
двор, представлявана от председателя Д. С. К., не дължи на Държавен фонд
„Земеделие“ сумата от 90 749,82 лв., от които 42 193,92 лв. главница и 48
555,90лв. лихва натрупана към 31.12.2024г., въз основа на Договор за стоков
кредит „Карбамид“ от 1999г. - № 090342/04.02.1999г., сключен между ДФ
’’Земеделие“ и Кооперация „ЧЗППК „ИЗГРЕВ“ както и лихвата от тази дата
до момента на завеждане на ИМ, поради изтекла погасителна давност.
Ищецът моли да бъдат присъдени на Кооперация „ЧЗППК
„ИЗГРЕВ“, разноски за производство.Към исковата молба са приложени и
приети следните писмени доказателства: Договор за стоков кредит
„Карбамид“ от 1999 г. - №090342/04.02.1999 г., сключен между ДФ
’’Земеделие“ и Кооперация „ЧЗППК ИЗГРЕВ“, с ЕИК *********,
Придружително писмо с Изх. №02-150-6400/3457# 1 от 20.11.2024 г. на ОДЗ -
гр. Плевен; Писмо с Изх. №01-150-6500/1#110 от 03.01.2025 г. на ОДЗ- гр.
Плевен; Уведомително писмо с Изх. №02-6400/21 #5 от 03.12.2024 г. на ДФЗ;
Служебна бележка издадена от ОДЗ - гр. Плевен за частично издължаване /за
еднолични търговци и юридически лица/ с Изх. №01-150-6400/131 от
16.12.2024 г.; Служебна бележка издадена от ОДЗ - гр. Плевен за частично
издължаване /за еднолични търговци и юридически лица/ с Изх. №01-150-
6400/124 от 08.11.2024 г.; Искане с Изх. №37/20.09.2024 г. на Кооперацията,
получено от ДФЗ на 25.09.2024 г.; Възражение с Изх. №20/23.07.2024 г. на
Кооперацията, получено от ДФЗ на 25.07.2024 г.; Уведомително писмо с Изх.
№02- 6400/21 от 13.06.2024 г. на ДФЗ; Служебна бележка издадена от ОДЗ -
гр. Плевен за частично издължаване /за еднолични търговци и юридически
лица/ с Изх. №01-150- 6400/98 от 20.06.2024 г.; Искане с Изх. №9/05.06.2024 г.
на Кооперацията, получено от ДФЗ на 11.06.2024 г. и от ОДЗ - гр. Плевен - на
06.06.2024 г.; Уведомително писмо с Изх. №02-6400/3648#2 от 16.11.2023 г. на
ДФЗ; Жалба с Изх. №26/02.11.2023 г. на Кооперацията, с Вх. №02-150-
4
6400/3648/02.11.2023 г. на ОДЗ - гр. Плевен; Уведомително писмо с Изх.
№5/19.01.2021 г. на Кооперацията; Писмо с Изх. №01-150-6500/1 от 04.01.2021
г. на ОДЗ - Гр. Плевен; Уведомително писмо от 15.01.2020 г. на Кооперацията,
получено от ДФЗ на 20.01.2020 г.; Писмо с Изх. №01-150-6500/3 от 02.01.2020
г. на ОДЗ - гр. Плевен; Уведомително писмо на Кооперацията до ДФЗ от
04.01.2016 г.; Писмо с Изх. №01-150-6500/149 от 01.12.2015 г. на ОДЗ- гр.
Плевен; Справка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 от
ДОПК към 11.11.2024 г., съгласно подписаната от Председателя на
Кооперацията Декларация по чл. 264, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, с
нотариална заверка на подписа с per. №5272/11.11.2024 г. от регистъра на
Нотариус В. Р., с per. №550 на НК, с район на действие PC - Кнежа; Справка от
ТР и РЮЛНЦ, касаеща ищеца.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Държавен фонд „Земеделие“, чрез главен юрисконсулт Д. П., в
който е взето следното становище : В случай, че искът бъде приет за
допустим, ответникът моли същия да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Твърди следните факти : На 28.03.2024 г. Кооперация „ЧЗППК „Изгрев“,
представлявана от Д. К. е подала Заявление с вх. № 15/180009/0599423 за
предоставяне на финансово подпомагане по схема на държавна помощ
„Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване
на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“
и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители
на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното
икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, съгласно
Указания за прилагане на държавна помощ „Помощ в подкрепа на
ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното
икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в
подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и
маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо
въздействие на руската агресия срещу Украйна“, утвърдени с Решение на УС
на ДФ “Земеделие“, Протокол № 225 от 28.02.2024 г.Съгласно т. 4.1 от Раздел
I. Общи положения от Указанията за прилагане на държавната помощ -
„Помощта се предоставя на земеделски стопани, които нямат изискуеми
задължения към ДФ „Земеделие“. В случай на налични изискуеми и ликвидни
задължения към Фонда, същите се прихващат от помощта“. Видно от
5
Декларативната част на подаденото заявление, т. 10 — Кандидатът е
информиран, че в случай на налични изискуеми и ликвидни задължения към
Фонда, същите ще се прихващат от помощта“, като изрично декларира и
потвърждава, че е запознат със съдържанието на генерираното заявление и се
съгласява със същото, чрез полагане на подпис.
Ответникът твърди, че с оглед спазване на указанията за прилагане
на държавната помощ, сумата полагаща се на Кооперация ЧЗППК „Изгрев“
във връзка с подаденото Заявление вх. № 15/180009/0599423 от 28.03.2024г. е
прихваната за погасяване на задължението, възникнало в резултат на
установеното договорно неизпълнение по схемата стоков кредит „Карбамид“
от 1999г. Прихващането на сумата е извършено, както следва: 37 007,50 лв. -
Протокол № 4/20.05.2024г., 22 204,50 лв. - Протокол № 36/16.10.2024г. и 14
803,00 лв. - Протокол № 55/02.12.2024г. Длъжникът е бил надлежно уведомен
със Служебна бележка за частично издължаване, с изх. № 01-150-6500/98
20.06.2024г., относно частично издължаване по Изпълнителен лист от
19.09.2000г„ издаден по гр. дело № 3805/2000г. по описа на Софийски Районен
съд за сумата от 37 007.50лв., със Служебна бележка за частично
издължаване, с изх. 01-150-6400/124 от 08.11.2024г. относно частично
издължаване по Изпълнителен лист от 19.09.2000г., издаден по гр. дело №
3805/2000г. по описа на СРС за сумата от 22 204.50лв. и със Служебна
бележка за частично издължаване, с изх. 01-150-6400/131 от 16.12.2024г.
относно частично издължаване по Изпълнителен лист от 19.09.2000г„ издаден
по гр. дело № 3805/2000г. по описа на СРС за сумата от 14 803.00лв.
Ответникът счита, че за случая намира приложение чл. 103 от ЗЗД, съгласно
който „когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си“. Изтъква, че прихващането е способ за
прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от
тях/чл. 104, ал. 2 ЗЗД/. Правото да се извърши прихващане възниква ех lege
при наличието на фактически състав със следните елементи: Съществуване на
две действителни задължения (вземания); Насрещност на вземанията -
кредиторът по едното вземане трябва да е длъжник по другото и обратно;
Двете задължения (вземания) да имат за предмет или пари, или еднородни и
заместими вещи; Изискуемост на активното вземане и Ликвидност на
вземанията - чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Прихващането се извършва чрез изявление на
6
едната страна, отправено до другата - чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Счита се че, в случая
елементите на фактическия състав по чл. 103 ЗЗД са налице, тъй като между
страните са налице две действителни насрещни, ликвидни задължения, които
имат за предмет пари, като е налице изискуемост на активното вземане.
По отношение на твърдението за изтеклата погасителна давност,
се възразява, че изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, то
продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да
дължи/чл. 118 ЗЗД/. Това, което се погасява с изтичането на давността, е
правната възможност да се предприемат действия за принудително събиране
на вземането - чрез съдебна защита и санкция, като признава, че в случая
такива действия не са извършвани. Противопоставя довода, че прихващането
се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичане на давността. Изтъква се и това, че съгласно чл. 120
от ЗЗД давността не се прилага служебно. Задължението на земеделския
производител е ликвидно и изискуемо предвид издадения изпълнителен лист,
а с оглед императивните изисквания на закона, ДФ "Земеделие" не би могъл
служебно да приложи и да се произнесе по настъпилата погасителна
давност.Счита че тъй като при прихващането липсва елемента на държавна
принуда, за случая правният институт на прихващането е възможност на
кредитора да се удовлетвори.С оглед на изложеното ответникът счита, че
подадената исковата претенция е неоснователна, тъй като по отношение на
посочената по-горе сума е налице годно правно основание за извършване на
прихващане. Държавен фонд „Земеделие“ разполага с изпълнителен титул,
който удостоверява наличието на ликвидно и изискуемо вземане.
Задължението по договор за стоков кредит „Карбамид“ от 1999 г. съществува
и независимо от липсата на съгласие за прихващане и/или доброволно
заплащане, административният орган има право да погаси насрещните
парични задължения до размера на по-малкото.В заключение ответникът моли
да бъде отхвърлен подадения иск като неоснователен и да му бъдат
присъдени направените разноски.В условията на евентуалност, в случай че
съдът уважи иска, се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото.Към
отговора са приложени с молба да бъдат приети следните писмени
доказателства/заверени копия/:Заявление № 15/180009/0599423 от 28.03.2024
г.;Решение от заседанието на Управителния съвет, съгласно Протокол № 225
7
от 28.02.2024г.;Указания за прилагане на държавна помощ „Помощ в подкрепа
на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното
икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в
подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и
маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо
въздействие на руската агресия срещу Украйна“;Протокол № 4 от 20.05.2024
г.;Протокол № 36 от 16.10.2024г.;Протокол № 55 от 02.12.2024г.;Писмо изх. №
01-150-6500/1*110 от 03.01.2025г.;Извлечение по хронология -
2броя;Служебна бележка за частично издължаване за ЕТ и ЮЛ изх. № 01-150-
6400/131 от 16.12.2024г., обратна разписка; Писмо вх. № 02-150-6400/3457 от
20.11.2024г.; Писмо изх. № 02-150-6400/3457*1 от 20.11.2024г„ обратна
разписка;Служебна бележка за частично издължаване за ЕТ и ЮЛ изх. № 01-
150-6400/124 от 08.11.2024г. обратна разписка;Служебна бележка за частично
издължаване за ЕТ и ЮЛ изх. № 01-150-6400/98 от 20.06.2024г., обратна
разписка;Молба с изх. № 01-6600/1196 от 17.10.2000г. до Териториална
Данъчна Дирекция, гр. Враца, в едно с Изпълнителен лист от 19.09.2000г. по
гр. дело № 03805/2000г. на СРС;Договор № 090342 от 04.02.1999г. за
предоставяне на стоков кредит - азотен тор -Карбамид, ведно с приложение,
както следва: Данъчна Фактура № 565/25.02.99г„ Данъчна Фактура от
25.02.99г., Приложение 2- Декларация на предвидените площи за торене по
сключен договор за представен стоков кредит - азотен тор Карбамид за 1999г.,
Решение № 2053/11.02.1997г. на Окръжен съд Враца, Удостоверение №
1/24.09.1998г. по ф. дело № 211/1993г„ Удостоверение изх. № 119/27.11.98г.,
Застрахователна полица № 99012510004 от 04.02.1999г., Сметка за еднократна
застрахователна премия, Добавък, Клауза Житни и Варивни култури -
01.02.1995г., Приложение № 5 - Приемо-предавателен протокол на азотен тор
Карбамид за торене на площи през 1999г., Анекс към договор за Карбамид рек.
99 от 10.03.1999г., Анекс към Договор за стоков кредит за Карбамид 1999г.,
Карта за регистриране на земеделски производител по ЗЗЗП, peг. № 519105 от
27.11.98г.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните, обсъди
събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК,
съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
8
Плевенски ОС е сезиран с отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК, за признаване на установено по отношение на ответника
Държавен фонд “Земеделие“ гр.София, че ищецът „ЧЗППК ИЗГРЕВ“,
представлявано от председателя Даниел Стефанов Късовски, не му дължи
сумата от 90 749,82лв. по договор за стоков кредит от 04.02.1999г., на осн.
чл.12 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за която сума
ответникът се е легитимирал с изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№3805/2000г. по описа на Софийски РС, поради изтекла погасителна
давност.Предявения установителен иск, така както са заявени обстоятелствата
в исковата молба, се явява допустим. Отрича се съществуването на право на
ответника като кредитор по посочения договор от 1999г., което задължение
съставлява пречка за участие на кооперация в програми за подпомагане,
търгове и др. докато е длъжник на фонда. Поради това, в тежест на ответника е
възложено да докаже фактите, въз основа на които счита, че все още
притежава правото, за което му е издаден изпълнителен лист на 19.09.2000г.
по гр. дело № 3805/2000г. по описа на Софийски РС, т.е, че това право
съществува. Ответникът твърди, че е извършил прихващане с това, което
ищецът му дължи, при което се е погасило по-малкото от двете насрещни
вземания, без да посочва размера му. Счита, че искът е изцяло неоснователен
на заявеното от ищеца основание, че вземането на Фонда е погасено по
давност. С доклада по делото в доказателствената тежест на ответника е
възложено и установяването на размера на вземането на ДФЗ по договора от
1999г., останало след посочените в отговора изявления за прихващане с
вземане на ищеца за държавна помощ по подаденото от кооперацията
заявление през 2024г.
Безспорно е между страните, а се установяват и от събраните
писмени доказателства, че ответника ДФЗ се е легитимирал като кредитор на
ищеца ЧЗППК „ИЗГРЕВ“гр.Кнежа, въз основа на изпълнителен лист/ на л.70
от делото/ от 19.09.2000г., издаден по гр.д. № 3805/2000г. по описа на
Софийски районен съд, за присъдено му вземането в размер на 46 610лева,
представляваща дължима от кооперацията главница по договор за земеделски
кредит по ЗПЗП/договор за предоставяне на стоков кредит азотен тор
Карбамид/, сключен между страните, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на молбата за издавена на изпълнителен
лист – 25.04.2000г. до окончателното погасяване на задължението, както и за
9
мораторна лихва в размер на 3 113лв., за периода 01.11.1999г. -25.04.2000г.
Няма спор, че не е образувано изпълнително дело и не е
предприемано от ответника действие по принудително изпълнение за
събиране на присъдените суми. През следващите 24 години ответникът е
начислил законна лихва върху главницата от 46 610лв., като с Писмо изх. №
01-150-6500/1#110 от 03.01.2025г. на ОД „Земеделие“ гр. Плевен,
Кооперацията е уведомена, че към 31.12.2024 г. дължи на ДФЗ сумата 90
749,82 лв., от които 42 193,92 лв. главница по Договор за стоков кредит
„Карбамид“ от 1999г. № 090342/04.02.1999г. и 48 555,90 лв. лихва.
Няма спор, а се установява и от прил. писмени доказателства –
писма, че още през декември 2015г., а и след тази дата, по повод искане на
ДФЗ да потвърди съществуването на задължението, ищецът е правил
възражения за изтекла погасителна давност заявявайки, че през 2014г. е
отписал задължението поради изтичане на давностния срок за съответната
посочена в писмото на Фонда сума. Това е ставало с прил. в
делото/образувано първоначално като търговско/ писма до ответника, а
именно: Уведомително писмо на Кооперацията до ДФЗ от 04.01.2016г. към
писмо изх. № 01-150-6500/149/01.12.2015г.; Уведомително писмо от
15.01.2020г. към изх. № 01-150-6500/3/02.01.2020г.; Уведомително писмо с
изх. №5/19.01.2021г. към изх. №01-150-6500/1/04.01.2021г.; Жалба до Фонда, с
изх. № 26/02.11.2023г., приет с вх. № 02-150-6400/3648 от 02.11.2023г. на ОДЗ
гр. Плевен; Възражение с изх. №20/23.07.2024г. на Кооперацията, получено от
ДФЗ на 25.07.2024г.
Безспорно е, че на 28.03.2024 г. Кооперация „ЧЗППК „Изгрев“, е
подала Заявление с вх. № 15/180009/0599423 за предоставяне на финансово
подпомагане по схема на държавна помощ „Помощ в подкрепа на
ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното
икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в
подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и
маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо
въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Финансовото подпомагане се
извършва, съгласно Указания за прилагане на посочената държавна помощ,
утвърдени с Решение на УС на ДФ “Земеделие“ - Протокол № 225 от
28.02.2024 г.Съгласно т. 4.1 от Раздел I. Общи положения от Указанията за
10
прилагане на държавната помощ - „Помощта се предоставя на земеделски
стопани, които нямат изискуеми задължения към ДФ „Земеделие“. В случай
на налични изискуеми и ликвидни задължения към Фонда, същите се
прихващат от помощта“.
Няма спор, че ищецът като кандидатстващ за получаване на
помощта е бил информиран, че в случай на налични изискуеми и ликвидни
задължения към Фонда, същите ще се прихващат от помощта. При
разглеждане на подаденото от ищеца Заявление вх. № 15/180009/0599423 от
28.03.2024г., Фонда е извършил прихващане на сумата от помощта за
погасяване на задължението по договора за стоков кредит от 1999г. За
прихващането на конкретните суми са създадени съответните протоколи :
Протокол № 4/20.05.2024г. за сумата 37 007,50 лв., Протокол №
36/16.10.2024г. за сумата 22 204,50 лв. и Протокол № 55/02.12.2024г. за сумата
14 803,00 лв. или общо за сумата 74 015.00лв. Изявленията за прихващане са
достигнали до длъжникът, видно от приложените към отговора на исковата
молба Служебни бележки за частично издължаване и съответните обратни
разписки с които те са били връчени : изх. № 01-150-6500/98 20.06.2024г. - за
сумата от 37 007.50лв.; изх. 01-150-6400/124 от 08.11.2024г. - за сумата от 22
204.50лв. и изх. 01-150-6400/131 от 16.12.2024г. - за сумата от 14 803.00лв.
Спорно е притежава ли/все още/ ответникът отричаното от ищеца
право-вземането, присъдено му по гр.д.№ № 3805/2000г. по описа на
Софийски районен съд или то е погасено по давност. Породили ли са правно
действие изявленията на ответника за прихващане и ако да – за каква част от
задължението на ищеца.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното :Фактите
относими към спорното право са установени и по тях не се спори. Ответникът
не оспорва твърденията, че след като се е снабдил с изпълнителен титул за
вземането си още през 2000г., и то не е било доброволно изплатено от ищеца,
Фонда не е предприемал действия по принудителното му събиране. Нещо
повече, с оглед основанието и вида на търсената от ищеца защита, ответника
не навежда доводи, че погасителната давност, на която ищеца се позовава, не е
започвала да тече или че е била прекъсната и поради това не е могла да изтече
на 20.09.2005г. Позовава се на други факти и обстоятелства, които се
препятствали настъпването на твърдяния от ищеца факт – изтичане на
11
предвидения в закона давностен срок за погасяване на вземането. Твърди, че
през 2024г. е извършено погасяването му чрез прихващане, извършено с
Протокол № 4/20.05.2024г. за сумата 37 007,50 лв., с Протокол №
36/16.10.2024г. за сумата 22 204,50 лв. и с Протокол № 55/02.12.2024г. за
сумата 14 803,00 лв., за което е уведомен длъжника. Възразява, че изтеклата
давност не води до погасяване на самото вземане, а то продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да го дължи, а това
което се погасява е само правната възможност да се предприемат действия за
принудително събиране на вземането. Тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД
давността не се прилага служебно, то и ДФ "Земеделие" не би могъл служебно
да приложи настъпилата погасителна давност. Затова е извършено
прихващане с дължимата на кооперацията финансова помощ, с разбирането,
че прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако
е могло да бъде извършено преди изтичане на давността.
При така изложеното, съдът приема за установено, че от датата на
издаване на изпълнителния лист на 19.09.2000г., вземането на ДФ“Земеделие“
по договора за стоков кредит от 1999г. е станало изискуемо. Това е и датата,
от която е започнал да тече срока на погасителната давност по чл.110, вр.
чл.117, ал.2 от ЗЗД. След като в продължение на повече от пет години Фонда
не е потърсил вземането си от длъжника ЧЗППК „Изгрев“, 5-годишният
давностен срок е изтекъл на 20.09.2005г. Няма твърдения и няма основания да
се приеме, че през този период е имало спиране или прекъсване на давността.
След изтичане на давностния срок няма направен отказ от давност по см. на
чл.113 ЗЗД, а напротив в цитираното по-горе писмо от 04.01.2016г. се вижда,
че кооперацията е заявила пред Фонда, че е отписала счетоводно вземането
му, тъй като е изтекла давността. Друго щеше да бъде ако подобно
волеизявление на отказ от изтекла давност, който е допустим по аргумент за
противното от чл. 113 ЗЗД, беше направено от кооперацията.
Погасителната давност представлява период от време, през който
Кредиторът на едно задължение е бездействал, поради което се е погасило
правото му да търси защита за упражняването на това му право по
принудителен ред. Погасяването на правото на Кредитора обаче не настъпва
със самото изтичане на времето, предвидено в закона, през което той е
бездействал. Необходимо е Длъжникът да направи волеизявление, с което да
12
се позове за изтеклата погасителна давност, като това изявление следва да се
направи пред съд или съдебен изпълнител. Доколкото не е било извършено
такова позоваване преди подаване на настоящата искова молба, то следва да се
приеме, че е направено едва с нея, като ищецът твърди, че е погасено цялото
задължение – главница, лихви и разноски.Същевременно, извършеното от
ответника прихващане не е породило целеното с него правно действие, тъй
като прихващане на изтекло по давност вземане е възможно само ако
условието за прихващане/изискуемост на двете насрещни задължения/ е било
налице преди давността да е изтекла. Това се има предвид в разпоредбата на
чл.103, ал.2 от ЗЗД, предвиждаща, че прихващането се допуска и след като
вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди
изтичането на давността. В случая цитираната разпоредбата няма приложение,
тъй като прихващането не би могло да бъде извършено преди изтичане/на
20.09.2005г./ на давностния срок, тъй като правото/насрещното вземане/ на
кооперацията за предоставяне на финансовата помощ не е било изискуемо,
даже – не е съществувало. Видно от служебните бележки за частично
издължаване, прил. на л. 58, 65 и 67 от делото прихващане на дължимите
суми е направено именно срещу предоставяне на „Помощ в подкрепа на
ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното
икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.
Установявайки изложеното, съдът приема, че отрицателният
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, се явява
основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по
отношение на ответника Държавен фонд „Земеделие“, че вземането му срещу
Кооперация „ЧЗППК ИЗГРЕВ“, не съществува и че кооперацията не му дължи
сумата 90 749.82лв. по договор за стоков кредит от 04.02.1999г., за която сума
ответникът се е легитимирал с изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
3805/2000г. по описа на Софийски РС, поради погасяването му по давност.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал1 ГПК
ответникът дължи на ищеца заплащането на разноските по производството,
които съобразно списъка на разноските и доказателствата в делото, че са
направени, са в размер на 7656лв., от които 3630лв. за държавна такса и
4026лв. за адвокатско възнаграждение. Няма основание за редуциране на
адвокатското възнаграждение, при условията на чл78, ал.5 ГПК, което с оглед
13
защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото,
не се явява прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, основание чл.124, ал.1 ГПК,
по отношение на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ гр.София, бул.“Цар
Борис III“ № 136, ПК 1618, с ЕИК *********, че Кооперация ЧЗППК
„ИЗГРЕВ“ гр.Кнежа, с ЕИК *********, представлявана от председателя Д. К.,
не му дължи сумата от 90 749,82лв. по договор за стоков кредит от
04.02.1999г., за която сума ответникът се легитимира с изпълнителен лист,
изд. по гр.д.№ 3805/2000г. по описа на Софийски РС, поради погасяването
на задължението по давност.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ гр.София,
бул.“Цар Борис III“ № 136, ПК 1618, с ЕИК *********, да заплати на
Кооперация ЧЗППК „ИЗГРЕВ“ гр.Кнежа, с ЕИК *********, представлявана
от председателя Д. К., на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 7656лв. за
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
14