Решение по дело №295/2018 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 187
Дата: 18 май 2018 г. (в сила от 20 юни 2018 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20185320100295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 18.05.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на осми май                                                  две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 295 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Ищецът Х.И.Х. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответницата Г.С.Х. са съпрузи, сключили граждански брак 30.12.1981 г. в град К.. От брака си имали родени две пълнолетни деца – С. и В.. В началото на брачния им живот, отношенията между съпрузите били нормални. Впоследствие се появили разногласия. Съпругата му започнала да издребнява, той – също и това водело до нередки скандали между двамата. Отношенията им се изострили, от което и за съпрузите, и за околните станало ясно, че несходството в характерите им пречи за нормалното съществуване на семейството. Това довело и до раздялата им преди 15 години, когато съпругата му заминала да работи в чужбина. През целият този период двамата били разделени и не поддържали отношения. Семейното им жилище било продадено на децата им и никой нямал претенции за ползването му.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак с акт № **** от 30.12.1981 г., съставен в град К., като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Ответникът Г.С.Х. с ЕГН ********** *** признава иска за развод и всички факти, на които той се основава, наличието на основания бракът им да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината. Не предявява претенции за ползване на семейното жилище и промяна във фамилното име.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Страните са съпрузи на основание валидно сключен граждански брак акт № *** от 30.12.1981 г., съставен в град К., установено с представеното удостоверение за сключен граждански брак. От брака си имат родени две пълнолетни деца – В. и С., установено с представените удостоверения за раждане.

ОТНОСНО дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Изложените в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите не са се разбирали по време на брачния си живот и са в продължителна фактическа раздяла, се признават от ответника. За доказване дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изслушана свидетелката Н. – сестра на ищеца. Нейните показания установяват, че съпрузите не са се разбирали по време на съвместния си живот, че ответницата е заминала в К. и живее там в продължение на 17 години. През последните три години двамата не се виждали изобщо, не можели да съществуват като семейство, всеки водел самостоятелен живот, а децата се установили при ответницата в К..

При така установените факти, съдът намира, че липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. Връзката е изцяло и окончателно разстроена. Разстройството на брака се установява от неоспорените показания на св. Н., обсъдени по-горе и се признава от ответницата. Същата не ангажира каквито и да било доказателства, които да опровергаят твърденията на ищеца, нито да оборят показанията на свидетелката – негова сестра. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за децата, родени от брака, нито за обществото и  поради това бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод. В конкретния случай не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината, ето съдът не обсъжда този въпрос.

ОТНОСНО ползването на семейното жилище:

Претенция за ползване на семейното жилище не е направена от съпрузите и съдът не се произнася по този въпрос.

ОТНОСНО фамилното име:

След развода ищцата следва да носи брачната си фамилия Х., доколкото не е направила претенция за промяна във фамилното си име. Съдът аргументира този извод, по следните съображения: разпоредбата на член 53 от новият СК (ДВ, бр.47/2009 г.) предвижда по-различна уредба и в частта по фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата не е направила искане да възстанови предбрачното си фамилия, а единствено тя е легитимирана да поиска това от съда.  При това положение, съпругата след прекратяване на брака следва да носи брачното си фамилно име.

ОТНОСНО издръжката между съпрузите:

Такава не е претендирана и не се присъжда.

ОТНОСНО разноските:

На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При образуване на производството ищецът е внесъл такава в размер на 25.00 лева. Тъй като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то дължимата държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и предвид предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до окончателно определената да се събере от ответницата. Следва да се осъди ответницата да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25.00 лева по допускане на развода.

Разноски между страните не се претендират, не се дължат и не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният с акт № 238 от 30.12.1981 г., съставен в град К., граждански брак между Х.И.Х. с ЕГН ********** *** и Г.С.Х. с ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Х..

ОСЪЖДА Г.С.Х. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

АГ.