№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Х-ти
касационен състав,
в публично заседание на 13.10. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Ралица Андонова
Стоян
Колев
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора Мирослав Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2035 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ , против решение
№ 54/ 18.05.2022 г. по НАХД № 13/2022 г. по описа на ДРС, с което е отменен издаденият
Електронен фиш № ********** и Агенцията е осъдена да заплати на „Г. с. “ ЕООД
сумата от 600 лв. за разноски по делото.
С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото
на делото за потвърждаване на електронния фиш и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от
упълномощения юрисконсулт А. с възражение за прекомерност на платеното от
противната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Г. с. “ ЕООД, чрез
подадената от упълномощения адвокат Кр. А. молба с.д. 14876/6.10.2022 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноски съобразно представен списък.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваният електронен фиш е наложена на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от
ЗДвП на настоящият ответник имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение
на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, а именно : затова, че на 3.05.2021 г. в 14.03
ч. е установено нарушение с ППС Влекач
Скания Р 440 ЛА 4х2 МНА с рег. № **с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40000, в Община Девня, за движение по път А-2 км.
399+703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по
чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването, като нарушението е
установено с устройство № 10071, представляващо елемент от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се път А-2 км. 399+
703.
За да отмени електронния фиш , районният съд е приел , че за вмененото на
въззивника нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП не била предвидена възможност за издаване на
електронен фиш , както и че същият бил издаден при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, предвид съдържащите се в него неясноти и
противоречия.
Касационният
съд намира, че са налице посочените в жалбата основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон и допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 2, пр.1 от НПК.
Правния
извод на ДРС , че за нарушението по
чл.179, ал.3б от ЗДвП не била предвидена възможност за издаване на електронен
фиш се намира в противоречие с правилното приложение на материалния закон. Такава
правна възможност е предвидена в разпоредбите на чл. 167а , ал. 4 и чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, които освен за
нарушението по чл.179, ал.3 позволяват издаване на електронен фиш и за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Неправилно в случая ДРС не е приложил
тези разпоредби считайки, че по този начин би се стигнало до недопустимо за административно-наказателното
право разширително тълкуване на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП – наличието
на ясно изразена в разпоредбите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 от ЗДвП
законодателна воля за издаване на електронен фиш включително за нарушения по
чл.179, ал.3б , предполага прилагане на систематичното тълкуване сочещо по недвусмислен начин, че редът по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е приложим и за
нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
В
нарушение на материалния закон е и правния извод на въззивния съд за отмяна на ел.
фиш, поради наличието на допуснато съществено процесуално нарушение - обратно на приетото от ДРС, касационният
съд счита, че процесният електронен фиш не съдържа неясноти и противоречия.
Вписването в ел. фиш на възможните два субекта /собственик и ползвател/ съответства на утвърдения образец по смисъла
на чл. 189ж, ал.1, изр. последно от ЗДвП
, като съществено процесуално нарушение в тази връзка би могло да е налице при
създадена с описанието неяснота по този
въпрос – в случая няма никакъв спор по отношение на въпроса за регистрирания
собственик на процесното ППС, т.е. той е пределно ясен, поради което няма ограничаване на права, съответно няма и
процесуално нарушение, още по-малко съществено такова. Противно на приетото от
районния съд, касационният съд намира, че процесният ел. фиш е ясен не само по отношение
на субекта на адм. нарушение, но и по
отношение на изпълнителното деяние - от даденото
в ел. фиш описание на деянието е разбираемо
в достатъчно ясна степен изпълнението на
задължението за плащане на пътна такса по чл.10, ал.1, т. 2 от ЗП за ППС с две оси, при установено в движение на посоченият участък ППС с 5 бр. оси, поради което изцяло не е платена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т. 2 от ЗП. В случая, ДРС не държи сметка, че използваното в ел. фиш понятие „изцяло не е заплатена дължимата пътна такса“ е идентично с отразеното в мотивите му понятие „ частично не е била заплатена същата“ ,
както и не тълкува това понятие съобразно регламента на чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП, според
който таксата за изминато разстояние се определя включително в зависимост от
броя на осите.
Така, като е отменил обжалвания
ел. фиш въз основа на несъществуващи нарушения на материалния и процесуалния
закон, ДРС е постановил решението си при
допуснато от самият него нарушение на
материалния закон.
Основателни са възраженията на
касатора и за наличието на допуснати от
въззивния съд съществени нарушения на
процесуалните правила. Мотивите на обжалваното решение в частта им относно
приетото за установено от фактическа страна, не съдържат изложение на
релевантните за приложението на материалния закон факти, а единствено възпроизвеждат
съдържанието на оспореният ел. фиш. Както
правилно е посочено в касационната жалба, липсата на изложение относно фактите се
намира в пряка връзка с липсата на
пълен, обективен и всестранен анализ на събраните доказателства , включително
такъв по отношение на доклада от Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП. В случая, въззивният съд не е установил спорните по делото и от
значение за материалната законосъобразност на обжалвания ел. фиш факти – вид на
процесното ППС от гледна точка брой оси ; размер на дължимата за съответния
участък пътна такса ; размер на платената пътна такса ; наличие или отсъствие на
разлика между тези размери. Тази липса на установеност на релевантните факти
води съгласно чл. 220 от АПК до невъзможност за касационния съд да извърши проверка
за правилното приложение на материалния закон, а липсата на мотиви за същото винаги
представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2,
пр.1 от НПК. С оглед последното и независимо от допуснатите горепосочени
нарушения на материалния закон, нормата на чл.222, ал.2, т.1 от АПК налага отмяна на въззивното решение,
включително в частта му за разноските и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При
новото разглеждане, следва относимите за приложението на материалния закон
факти да бъдат установени въз основа на анализ по реда на чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл. 107 от НПК на събраните по делото доказателства, като при
приложението на материалния закон към тях се има предвид , че плащането на
пътната такса от трето лице погасява съответното задължение, но липсата на
плащане от страна на третото по облигационно правоотношение лице не подменя субекта на задължението –
отговорността остава за собственика по регистрация на ППС или за вписания ползвател. Що се касае до
разноските по делото, същите следва да бъдат определени по правилото на чл. 226,
ал.3 от АПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 54/ 18.05.2022 г. по НАХД № 202231220200013/2022 г. по описа на ДРС и ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: