№ 587
гр. П., 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20251720100030 по
описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителен иск и осъдителен иск по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове от „***“ ЕООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: *** чрез пълномощника си ю.к. К.,
срещу В. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:
- установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните
суми: сумата в размер на 435,92 лева, представляваща главница за периода от
*** г. до 15.06.2020 г. по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.,
изменен с *** към Договор за потребителски кредит от 09.05.2017 г. и *** към
Договор за потребителски кредит от 09.05.2017 г.; сумата в размер на 418,01
лева - договорно възнаграждение за периода от *** г. до 15.06.2020 г.;
сумата от 385,76 лева - лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до
27.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
1
28.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 4252 от 29.11.2024 г. по ч. гр. д. №
06706/2024 г. по описа на ПРС и
- осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и искане да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.,
възнаграждение за закупен пакет допълнителна услуга в размер на 365,83
лева, за периода от *** г. до 15.06.2020 г., ведно със законната лихва до
изплащане на вземането.
Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът В. В. П. не е подала отговор на
исковата молба и не е взела становище по иска.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани писмена
молба чрез ю.к. Антонов, заявява че поддържа предявените искове и моли
съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответницата в съдебно заседание се явява лично и заявява че е
безработна и повече от 100,00 лева не може да плаща.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Предявени са искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за
процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 4252 от
29.11.2024 г. по ч. гр. д. № 06706/2024 г., връчена при условията на чл.47, ал.5
от ГПК на ответницата, вследствие на което на заявителя са дадени указания
по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване на иск. Искът е предявен в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което и съдът намира, че
установителните искове са допустими, и следва да бъдат разгледани от съда.
С разпореждането, с което е постановено издаване на заповед за
изпълнение, сумите предмет на осъдителния иск са отхвърлени, и за тях не е
издавана заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че осъдителния
иск също е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността:
2
От приложения Договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт № *** от *** г., се установява, че на *** г. страните по делото са
постигнали съгласие ищецът, в качеството му на кредитодател, да предостави
на ответника, в качеството му на кредитополучател, заем в размер на 2500,00
лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ размер от
4391,64 лева, за срок от 36 месеца, с падеж на първата вноска съгласно
представен погасителен план на 15.01.2017 г., и падеж на последна
погасителна вноска на *** г., при годишен лихвен процент от 41,17 % и
годишен процент на разходите от 49,89 %, и лихвен процент на ден от 0,11 %.
В договора страните са постигнали съгласие да бъде закупен и допълнителна
услуга, за което кредитополучателя дължи на кредитора възнаграждение в
размер на 1948,32 лева, и общо задължение по кредита и по пакета допълни
услуги от 6339,96 лева.
Няма спор, че по силата на процесния договор са рефинансирани сумите
от 924,26 лева и 1360,00 лева, които суми ответника е получил от кредитора,
като остатъка от кредита също е получен от ответника.
По делото ищеца не е представил сочените в исковата молба ***, за
който твърди, че са сключени между страните. Представени са Анекс *** към
Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** от *** г.
Видно от съдържанието на *** към Договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт № *** от *** г., с него страните са уговорили отлагане
на вноски по сключения по между им Договор за потребителски кредит, като
са постигнали и съгласие да бъде намален ГПР на 41,17 %. При така
постигнатото между страните съгласие в ***, се е променил крайния срок на
договор, като последната погасителна вноска по същия е следвало да бъде
извършена на 15.04.2020 г. Видно от приложения към анекса погасителен
план, размерът на уговорената месечна вноска не е променян.
Видно от съдържанието на *** към Договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт № *** от *** г., с него страните са уговорили отлагане
на вноски по сключения по между им Договор за потребителски кредит, като
са постигнали и съгласие да бъде намален ГПР на 37,78 %. При така
постигнатото между страните съгласие в ***, се е променил крайния срок на
договор, като последната погасителна вноска по същия е следвало да бъде
извършена на 15.06.2020 г. Видно от приложения към анекса погасителен
3
план, размерът на уговорената месечна вноска не е променян.
Към исковата молба е приложено извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** от *** г., съгласно което
ответника е извършил плащания по процесния договор за потребителски
кредит в общ размер на 5899,02 лева. Няма спор между страните, че в периода
от 18.01.2017 г. до 13.05.2022 г. сумата от 5899,02 лева е платена от ответника
по процесния договор за кредит.
Ищецът „***" ЕООД на 28.03.2024 г. е подал до ПРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника
В. В. П., ЕГН ********** за дължими суми по Договор за потребителски
кредит № *** от *** г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
06706/2024 г. на ПРС. В рамките на образуваното заповедно производство, в
полза на заявителя - ищец, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 4252 от 29.11.2024 г. против длъжника и настоящ ответник,
като с разпореждане № 19092 от 29.11.2024 г. по ч.гр.д. № 06706/2024 г. на
ПРС, съдът е отхвърлено заявлението за сумата от 365,83 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителна
услуга, и сумата от 400,00 лева, представляваща незаплатени такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането.
По основателността на предявения установителен иск:
Предявения установителен иск е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК, и е с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Искът е за установяване на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в
срок от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца
е налице правен интерес от предявяването им.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между
ищеца и ответника е сключен договор за кредит с твърдяното съдържание, по
който е изправна страна, и по силата на който за ответника в качеството му на
кредитополучател, е възникнало задължение за връщане на заетата сума
заедно с възнаграждение за ползването й в посочения размер.
Кредиторът „***“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл.3,
4
ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора за
паричен заем, е действала извън рамките на своята професионална дейност.
Следователно страните имат качество, съответно на кредитор и на потребител
по смисъла на чл.9, ал.4 и ал.3 от ЗПК. Сключеният между тях договор, е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и следва да
отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на
специалните такива, предвидени в ЗПК.
Както вече бе посочено, от предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице
сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит. В тази връзка с определението за насрочване,
съдът изрично е указал на страните, че служебно следи за неравноправни
клаузи в процесния договор.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Ответника не е оспорил сключването на процесния договор за
потребителски кредит, като не е оспорил и положения от него подпис, и не се
твърди да не го е подписвал, поради което и следва да се приеме, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** г. В тази
връзка съдът намира, че страните са обвързани от наличие на облигационно
правоотношение по между им, възникнало на основание процесния Договор
за кредит.
В определението за насрочване на делото съдът е указал на страните,
че служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между
търговец и потребител, както и че следи за нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
5
спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК. В тази връзка съдът служебно дължи
проверка за нищожност на клаузи от процесния Договор за потребителски
кредит, с оглед на това, че ответникът по процесния договор има качеството
на потребител т.е. по-слаба страна по същия. При такова положение на по-
слаба страна член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО предвижда, че
неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. С оглед на това и
съдът служебно следи за неравноправни клаузи в договора.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, задължителна част от съдържанието
на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК
регламентира, че разходите, които се включват в ГПР са настоящи или бъдещи
разходи, представляващи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора. В тази връзка и следва извода, че възнагражденията,
уговорени за закупен пакет от допълнителни услуги представляват разход,
който следва да бъде включен в ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, тъй като
макар и уговорени като възнаграждения за допълнителни услуги, по
съществото си, последните представляват част от съществените особености на
договорите за кредит, предоставяни от финансови институции – бързина при
отпускането им, респ. възможност за предоговаряне на клаузите им.
Същевременно включването на този разход при изчислението на ГПР, ще
доведе до значително промяна в ГПР, предвид неговия размер на
възнаграждението, което кредитополучателя дължи на кредитодателя от
1948,32 лева, който размер се доближа до размера на отпуснатия кредит от
2500,00 лева.
Видно от т.5 от Общи условия на *** ЕООД към договор за
потребителски кредит, при изчисляване на ГПР по процесния договор за
потребителски кредит, са взети предвид следните допускания, договорът за
паричен заем е валиден за посочения в него срок, всяка от страните изпълнява
точно и в срок задълженията си, съответно няма да се начисляват разходи за
6
събиране, лихви за забава, неустойки за неизпълнение. От тук и следва извода,
че при изчисление на ГПР не е включен разхода за закупения пакет от
допълнителни услуги, който ако бъде включен ще промени значително ГПР по
процесния договор, който извод на съда се потвърждава и от това, че съгласно
сключените между страните анекси, с които се изменя процента на ГПР, чрез
неговото намаляване, реално месечната погасителна вноска на кредита не е
променяна, т.е. не е намалявана, а е останала в същия първоначално уговорен
размер. Променен е само срока на договора, който е удължен с отложените
вноски.
Изложеното, налага извода, че освен, че ГПР не е в размера посочен в
процесия договор за кредит, като при посочването му в договора не е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Целта на посочената правна норма е да се
предостави на потребителя точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнително плащане по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с
нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е възможно да
заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му. Същевременно - посочването на по-нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Това от своя страна означава, че клаузата за
общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна
по смисъла на чл.143 от ЗЗП и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
В горния смисъл, съдът намира, че поради неспазване изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК, процесният договор за
потребителски кредит е изцяло недействителен. Поради това и следва да
7
бъдат приложени последиците предвидени в нормата на чл.23 от ЗПК, а
именно – потребителят – ответник, дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други разходи.
В случая чистата стойност на кредита, респ. главницата е от 2500,00
лева. Видно от приложеното извлечение по сметка към процесния Договор за
потребителски кредит, изготвено към 03.01.2025 г., ответника в периода от
18.01.2017 г. до 13.05.2022 г. е извършвал плащания по Договора за кредит на
обща стойност от 5899,02 лева, които плащания на ответника са осчетоводени
при ищеца. За общата стойност на извършените от ответника плащания по
процесния договор не се спори между страните.
Тъй като в настоящото решение съдът прие, че процесният Договор за
потребителски кредит е нищожен, то при тези обстоятелства, съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, НО НЕ ДЪЛЖИ лихви или други разходи по кредита. В тази
връзка съгласно константната съдебна практика намерила израз в
постановените по реда на чл.290 от ГПК решения, а именно: решение №
50005 от 21.02.2024 г., по т. д. № 1950/2022 г., на ВКС, II т. о., ТК; решение №
50174 от 26.10.2022 г., по т.д. № 3855/2021 г. на ВКС, ГК ІV г.о.; решение №
60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение №
50259 от 12.01.2023 г., по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, ГК, III г.о, и решение
№ 50056 от 29.05.2023 г., по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД, и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Ако се приеме, че установяване дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделно производство - по предявен иск с правно основание
чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит, и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
8
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 в
специалния закон ЗПК.
В горния смисъл и предвид приетата от съда недействителност на
процесния Договор за потребителски кредит, то съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, която норма е както вече бе посочено е специална, изключваща
приложените на общия закон (lex specialis derogat generali) - общото правило
по чл.34 от ЗЗД, изрично уредена в Закона за потребителския кредит, като
последица от приемане недействителност, респ. нищожност на Договор за
кредит по чл.22 от ЗПК (какъвто е настоящият случай), и при развитие на
процесните взаимоотношения между страните (възникнали и развили се при
действието на ЗПК), то ответника дължи само чистата стойност на кредита,
т.е. дължи установената, респ. доказана стойност на неплатената главница. От
тук и следва извода че при чиста стойност на кредита от 2500,00 лева
(главница), и безспорно установените за извършени от ответника плащания на
обща стойност от 5899,02 лева, то и няма остатъчна непогасена главница,
поради което и предявения от ищеца установителен иск за дължимост на
сумата в размер на 435,92 лева, представляваща главница за периода от *** г.
до 15.06.2020 г. по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., изменен
с *** към Договор за потребителски кредит от 09.05.2017 г. и *** към Договор
за потребителски кредит от 09.05.2017 г., като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен. На основание чл.23 от ЗПК ответника НЕ ДЪЛЖИ на ищеца
плащане на сумата в размер на 418,01 лева - договорно възнаграждение за
периода от *** г. до 15.06.2020 г.; сумата от 385,76 лева - лихва за забава за
периода от 15.06.2020 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което и тези искове, като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени.
По осъдителния иск:
Предмет на осъдителния иск е възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 365,83 лева, за периода от *** г. до
15.06.2020 г., ведно със законната лихва до изплащане на вземането.
При разглеждане на Договора за потребителски кредит съдът прие, че
същия е нищожен изцяло, поради което и клаузите за заплащане на пакета за
9
закупени допълнителни услуги, също са нищожни и не произвеждат действие,
респ. задължение за ответника, за заплащане на възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги. В тази връзка и предявеният осъдителен иск е
неоснователен.
За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че
допълнителните услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, съдът намира, че
клаузите досежно същите са нищожни, респ. неравноправни, по следните
съображения:
Уговореното възнаграждение за допълнителна услуга представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като тези плащания не
представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които би се
достигнало до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че е уговорено предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услуги и без значение дали тези услуги
ще бъдат използвани. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетична възможност за ползване на такава.
Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона
(правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
или повече погасителни вноски).
Изложеното води до извод, че уговорките за закупуване на
допълнителния пакет услуги са нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
След като посочените клаузи са нищожни, респ. неравноправни, то и не
10
са произвели действие.
В горния смисъл предявения осъдителен иск е неоснователен и
недоказани, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на главните осъдителни искове, следва да бъде
отхвърлена и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, до
окончателното изплащане на вземането, тъй като този иск е акцесорен по
отношение на главния осъдителен иск, и следва неговата съдба.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски, за което е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, но с
оглед изхода на делото, такива не му се дължат.
Ответницата не е поискала от съда да и бъдат присъдени разноски,
поради което и съдът не се произнася по същите.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: ***, срещу В. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79,
ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че В. В. П.,
ЕГН ********** дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, следните суми: сумата в
размер на 435,92 лева, представляваща главница за периода от *** г. до
15.06.2020 г. по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., изменен с
*** към Договор за потребителски кредит от 09.05.2017 г. и *** към Договор
за потребителски кредит от 09.05.2017 г.; сумата в размер на 418,01 лева -
договорно възнаграждение за периода от *** г. до 15.06.2020 г.; сумата от
385,76 лева - лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до 27.11.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.11.2024 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
11
Заповед за изпълнение № 4252 от 29.11.2024 г. по ч. гр. д. № 06706/2024 г. по
описа на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, срещу В. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***
осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на В. В. П. да заплати на
„***“ ЕООД по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.,
възнаграждение за закупен пакет допълнителна услуга в размер на 365,83
лева, за периода от *** г. до 15.06.2020 г., ведно със законната лихва до
изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № 01390/2024 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12