РЕШЕНИЕ
№ 73
31.01.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова …..................……………………..и
в присъствието на Прокурор……..………………………………………………………………….като разгледа
докладваното от съдия Димитрова адм. д.
№879 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.215, ал. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по оспорване на Я.В.Д. *** срещу Заповед
№ 1216 от 10.08.2021г. на Кмета на Община Свиленград, в частта й с която е одобрено изменение на дворищната регулация между УПИ VI-363 и IX-362, в кв. 233 по плана гр. Свиленград и е
постановено същата да се приведе в съответствие със съществуващата имотна
граница, съгласно приложен проект неразделна част от заповедта.
В жалбата, ведно
с уточнението към нея се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта
в оспорената й част, поради издаването й
при допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила и поради противоречието й с
материалният закон.
В тази връзка се твърди, че неправилно и незаконосъобразно било прието
от административният орган, че е
налице хипотезата на чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ. Според последната разпоредба, в
действащата към датата на издаване на обжалваната заповед редакция, влезлите в
сила подробни устройствени планове можело да бъдат изменяни, когато при
изменение на кадастралният план или при одобряване или изменение на
кадастралната карта в урегулирана
територия, имотните граници на поземлените имоти не съвпадали с регулационните
или била установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като
основа за изработване на ПУП. В случая не било необходимо изменение на
дворищната регулация между УПИ VI-363 и IX-362, в кв. 233 по плана гр. Свиленград, тъй като съществено
се засягал имота на който жалбоподателя е собственик, променяли се
регулационните му линии и се отнемала част от него.
Твърди се също, че по преписката не било налице становище на главният архитект
, въз основа на което да се издаде процесния
административен акт, съгласно изискванията на чл.135, ал.4 от ЗУТ.
Излагат се и доводи,
че атакуваната заповед е изготвена при допуснато нарушение на чл. 59, ал.2, т.4
от АПК, тъй като фактически съображения за издаването й липсвали . Неизлагането
на мотиви, правела невъзможна проверката на правилността на акта и само по себе
си било основание за неговата незаконосъобразност.
По изложените съображения се моли за отмяна на
оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител.
Ответникът – Кмет на Община Свиленград, чрез процесуален представител
–юрисконсулт, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсулско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Д.С.С. не ангажира становище
по жалбата .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Я.В.Д. е син и наследник на В. Я. Д., който с нотариален акт №153, том I от 17.11.1983г., на съдия в Районен съд, гр.Свиленград (л.82), е признат за собственик на дворно място от 543
кв.м. обособено в самостоятелен парцел № IX - 399 образуван от планоснимачен № 399
кв. 233 по регулационният план на гр.Свиленград , ведно с построените в имота
сгради.
С нотариален акт за Делба на
недвижими имоти № 69, том IV, рег. № 4511 , дело № 506/2011г. на
нотариус при РС-Свиленград Д.С.С. получил в дял и изключителна собственост УПИ VI - 400 целият с площ от 490 кв.м. и УПИ VIII-400 в кв.233 целият с площ от 265
кв.м. и двата находящи се в кв. 233 по
плана на гр.Свиленград одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г., изменен със
заповед № 187/17.02.1997г., ведно с построените в имотите сгради.
С вх. № В-2514
от 08.04.2021г.(л.41) Д.С.С. подал
заявление до Кмета на Община Свиленград, с което поскал да бъде издадено
мотивирано предписание за допускане
изработване на проект за изменение на ПУП за ПР и ПУР за имот VI 363 , кв. 233 по
плана на гр.Свиленград, с идентификатор 65677.702.363, с административен адрес:
***. Като приложение към заявлението
били представени документ за собственост, скица на имота и скица с предложение
за изменението му.
С Решение № 517 от 28.04.2021г. ОбС-Свиленград дал съгласие за изменение на ПУП-ПР на кв.233 и 239 и
уличната регулация между тях и в участъка от о.т. 69 д и о.т. 671 на ПУП-ПР на
гр.Свиленград .
Със Заповед №796/21.05.2021г.(л.38) Кмета на Община Свиленград, позовавайки се на подаденото на 08.04.2021г. от Д.С.С. заявление и на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ допуснал изработването на проект за изменение на подробен устройствен план –
план за регулация в обхват :улица с о.т.
69-о.т.671 по ПРЗ на Свиленград , като същата се измества в южна посока, с нови
о.т. 669а-о.т. 669б, съобразно имотните граници в този участък и изменение на дворищната регулация между УПИ
VI – 363 и УПИ IX – 362, в
кв. 233 по съществуващата имотна граница между тях, съгласно приложеното
предложение.
Със Заявление до Кмета на Община Свиленград с рег.инд.
В-3406 от 25.05.2021г. (л.22)Д.С. поискал да бъде одобрен
приложения проект за ПУП кв. 233 и 239 и
улична регулация между тях. Видно от обяснителната записка към проекта, същият
е разработен на основание чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ и §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ. Същността на предлаганото с проекта изменение
на ПУП-ПР се състои в изместване на уличната регулация между кв. 233 и 239 в участъка между о.т. 69 и о.т. 671 в южна посока съобразно действителното местоположение на имотните граници в тази
зона, както и привеждане на
дворищната регулация между УПИ VI – 363 и УПИ IX – 362, в
кв. 233 по плана на гр.Свиленград в съответствие със съществуващата имотна
граница , при което изменение VI – 363 и УПИ IX – 362, в
кв. 233, получават площи съответно 568.8
кв.м. и 579.3 кв.м.
С писмо рег. индекс И-3719 от 22.06.2021г.(л.28)на Я.В.Д.
било съобщено, че е изработен проект за ПУП-ПР. Видно от приложеното по делото
известие за доставяне, съобщението било
получено на 08.07.2021г.
На 13.07.2021г. с вх. № В-4513 в общинска
администрация Свиленград било получено Възражение от Я.Д. срещу изработения
проект .
С решение по т.10, взето по Протокол №11 от
04.08.2021г. на заседание на ОЕСУТ при
Община Свиленград(л.21), възражението на Я.В.Д. не било
уважено и било изразено мнение преписката да изменение на ПУП –ПР да се одобри.
Със Заповед № 1216 от 10.08.2021г. на Кмета на Община
Силенград, на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл.129, ал.2, вр. с чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ и §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ, е одобрен проекта за
изменение на ПУП – План за регулация,
според който 1. улица с о.т. 69-о.т.671,
като същата се измества в южна посока, с нови о.т. 669а-о.т.669б, съобразно
действителното местоположение на имотните граници в този участък и 2. се изменя
дворищната регулация между УПИ VI - 363 и УПИ IX – 362, в кв. 233, като същата се привежда в съответствие със съществуващата имотна
граница, съгласно приложения проект, неразделна част от заповедта.
Заповедта била съобщена на Я.Д. с писмо рег. индекс: И
- 4725 от 11.08.2021г., като видно от приложеното известие за доставяне същия я е получил на 17.08.2021г.
Жалбата против
заповедта, е подадена до АдмС-Хасково на 30.08.2021г. и е заведена с вх. № 5482
от същата дата.
Горната фактическа обстановка се установява от
приетите, като писмени доказателства по делото документи съдържащи се в
административната преписка, представените от жалбоподателя документ за
собственост и удостоверение за наследници.
По делото по искане на жалбоподателя е назначена и
изготвена съдебно-техническа експертиза, приета без оспорване от страните.
Видно от
заключението на вещото лице, по КиРП
одобрен със Заповед № 1854 от 1977г. парцела на жалбоподателя е с № IX - 399, а парцела на заинтересованата страна е с № Х-400, двата в к. 233.По действащия
регулационен план и кадастрална карта УПИ на жалбоподателя е с № IX - 362 , а на заинтересованата страна
е с № VI – 363, в кв. 233.
Площа на УПИ IX – 362 на
жалбоподателя преди предлаганото изменение на дворищната регулация е 603 кв.м.,
а съгласно предложението за изменение – 576 кв.м. Площа на поземления имот на
жалбоподателя с идентификатор 65677.702.362
не се променя и остава 572 кв.м. преди и след изменението на дворищната
регулация с обжалваната заповед. Към днешна дата действащи са кадастралната
карта от 2016г. и регулационният план от
1993г. с нанесени УПИ № VI-363 и УПИ №
IX-362 в кв.233.
Границите им са посочени в т. 3.4 от
заключението на СТЕ, и на Комбинирана скица Приложение № 5 към същото заключението. Видно от т.3.3
на заключението, на КиРП от 1993г. са били нанесени със син цвят
парцел с № V - 399 в кв. 233 и със син цвят парцел № VI - 400 в кв. 233. Според т.3.4 от
заключението към днешна дата е действащ КиРП от 1993г., но с променена
конфигурация на парцел V - 39 който е разделен на два нови V и IX
и променена конфигурация на парцел VI - 400, който е разделен на два нови VI и VIII . Според вещото лице, Дворищната
регулация за УПИ VI-363 и УПИ IX-362 в кв.
233 не е приложена. С приложения по
делото НА № 105 от 11.10.1978г. Д.С. е придобил по силата на дворищна регулация право на собственост върху
дворно място от 127 кв.м., принадлежащо на наследниците на Я. Димитров Д. – придаваемо
място от дворно място с пл.№ 399 към парцел X- 400 в кв. 233 по КиРП одобрен със Заповед № 1854 от
1977г. В община Свиленград съществува преписка
приложена и към делото, относно
прилагане на дворищната регулация между процесните имоти. На място имотната
граница между поземлени имоти с
идентификатори 65677.702.362 на
жалбоподателя и 65677.702.363 на заинтересованата страна е материализирана с масивна тухлена ограда, като дворищната
регулационна линия между двете УПИ не е
поставена в съответствие с материализирана имотна граница. Видно също от
заключението на вещото лице, в КиРП от
1977г. са били нанесени три различаващи се една от друга конфигурации/форми/ на
парцел VIII-399 и парцел IX – 399. По
втората отпаднала конфигурация е била налице предаваемо място с площ от 127 кв.м. от дворно място с пл.№
399 към парцел X -400, като в материалите по делото и в Община
Свиленград е налице информация за заплащането му. При изслушването му вещото
лице отново уточнява, че по вече недействащия план от 1977г. към имота на
заинтересованата страна се придава от имота на жалбоподателя, което придаваемо
място е уредено и закупено. В съдебно заседание вещото лице посочва също, че
предложението за изменението на регулационния план е
регулационната линия между двата парцела(посочена в синьо) да бъде
поставена в съответствие с изградената, вкл. на място и правилно отразена в КК
имотна граница(посочена в
черно).
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.215, ал.4, вр. ал.1 от ЗУТ,
срещу годен за оспорване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта
в оспорената й част е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. В заповедта
са материализирани две изменения на ПУП. С едното на основание чл. 129, ал.2,
вр. с чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ е
одобрено изменение на ПУП-ПР на Свиленград ,
на улица с о.т. 69 – о.т. 671, която се измества в южна посока с нови осови точки. С второто, на основание
чл. 129, ал.2, вр. с пар.8 от ПР на ЗУТ е одобрено изменение на дворищната
регулация между УПИ VI-363 и УПИ IX – 363 в кв.233, като същата се
приведе в съответствие със
съществуващата имотна граница. Предмет
на делото е законосъобразността на второто цитирано изменение на ПУП.
Последното касае недвижими имоти находящи се на територията на община Свиленград,
а съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ, ПУП в обхват до един квартал,
какъвто е и настоящият, се одобрява със заповед на Кмета на общината. Параграф 8, ал.4 от ПР на ЗУТ, също възлага в правомощия на кмета на
съответната община да одобрява измененията пар. 8 ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, която
норма е визирана и като правно основание
в обжалваната заповед.
Спазена е предвидената за закона писмена форма за
издаване на заповедта. Изискванията
за форма и съдържание на административните актове са посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. Съответно в. т. 3 от същата
разпоредба е посочено, че е необходимо в индивидуалният административен акт да се съдържат
фактически и правни основания за издаването му. ТР№ 16 от 1975 г. на ОСГК на
ВС, допуска мотивите към административния акт да се съдържат в подготвителни по
издаването на акта документи съставени, с оглед предстоящото издаване на
административният акт, като в този случай изложените в тях мотиви се считат за
такива и по издаването на последния. В
случая в заповедта се съдържат, както фактически така и правни съображения за
приемането й. Мотиви обосноваващи разпореденото изменение на ПУП на основание
пар. 8 от ПР на ЗУТ се съдържат и в обяснителната записка към проекта за
изменение на ПУП, които допълват изложените в заповедта. Следователно оспореният акт е
надлежно мотивиран и не се установява наличие на основание по чл.146, т.2 от АПК.
Съдът намира, че при издаването на заповедта е спазена
процедурата по одобряване изменение на ПУП. Изменението на ПУП –ПР на УПИ VI-363 и УПИ IX – 362 в
кв.233 по плана на гр.Свиленград е
допуснато със Заповед № 796/21.05.2021г..на Кмета на Община Свиленград на
основание чл.135 ал.3 от ЗУТ, въз основа на подадено заявление от
заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ и след становище на
Главния архитект на община Свиленград, което е обективирано в мотивната част на същата заповед.
В хода на административното производство
заинтересованите страни са уведомени съгласно чл.128 ал.3 от ЗУТ (в приложимата
му редакция) за проекта
за изменение на ПУП. С уведомяването за изработения проект за изменение на ПУП,
административният орган е дал възможност на засегнатите страни да упражнят
правата си по чл.128, ал.5 от ЗУТ. Освен това проектът е приет от ОЕСУТ, с
което са изпълнени и изискванията на чл.128, ал.7 от ЗУТ. Обжалваната заповед е
издадена в законоустановеният 14-дневния
срок, регламентиран в чл.129 ал.2 от ЗУТ.
По основаният спорен в настоящото производство въпрос,
касаещ материалната законосъобразност на обжалваният акт съдът намира следното:
Обжалваната заповед е издадена на
основание пар. 8, ал.2, т.3 от
Преходните разпоредби на ЗУТ.
За да бъде изменен плана за регулация по реда на пар.8 във вр. с пар.6 ал.2 и ал.4 от ПР на
ЗУТ е необходимо да са налице следните
предпоставки: а/ действащ
към 31.03.2001 год. дворищнорегулационен план в случаите на § 6 ал.2, а в
случаите на § 6 ал. 4 - одобрен по реда на § 6 ал.3 от ПР на ЗУТ план; б/
предвиждане по него на придаваеми части от или към парцела на молителя; в/
изтекъл по § 6 ал. 2 или ал.4 от ПР на ЗУТ 6-месечен срок, в който не е
постъпило искане за оценка на придаваемите части. В процесния случай се установява, че тези
предпоставки са налице.
От заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че предходният
действащ план за града е бил от 1977г.
одобрен със Заповед 1854 от 1977г. на Кмета на Община Свиленград. Видно от
заключението на вещото лице и от изслушването на същото в открито съдебно
заседание, на плана от 1977г. са били
нанесени три различаващи се една от друга конфигурации на двата парцела, които
са отпаднали. Видно от същото заключение, а и от съдържащите се в преписката
документи, действащия регулационен план за процесните имоти УПИ VI-363 и УПИ IX – 362 в
кв.233 е одобрен със Заповед № 602 от 1993г. на Кмета на Община Свиленград. Според
вещото лице, имотната граница между процесните двата имота, която е и
нанесената в кадастралната карта и показана с черно на комбинирана Скица
приложение № 5 към СТЕ е материализирана с масивна тухлена ограда и дворищната регулационна линия между двата
имота, нанесена със синьо на същата комбинирана скица, не съвпада с
материализираната им имотна граница, като дворищно регулационната линия е
нанесена „вътре“ в имота на заинтересованата страна, т.е. налице е било
придаваемо място от имота на заинтересованата страна към имота на жалбоподателя.
За това придаваемо място не се установява да има започнала процедура по отчуждаването им и в община Свиленград.
Изрично вещото лице сочи, че дворищната регулация между тези два имота УПИ IX-362 – на
жалбоподателя и УПИ VI-363 по плана от 1993г. за който не
се спори, че е влязъл в сила и е действащ не е била приложена.
Съгласно разпоредбата на пар.8 ал.1
от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на
частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.При
безспорно установеното в случая, че влезлият в сила дворищно регулационен план
на гр.Свиленград от 1993г., действащ и към 31.03.2001г., не е приложен по
отношение на УПИ VI-363 и УПИ IX – 362 в
кв.233, както и че е изтекъл срокът по §
6, ал. 2 от ПР на ЗУТ за прилагането му, то заинтересованата по делото страна,
като собственик на УПИ VI-363 се е ползвал от възможността да поиска
поставяне на вътрешните му регулационни линии, в съответствие със
съществуващите граници на поземления имот. Видно от комбинирана скица към
заключението по СТЕ, както и от устното изложение на вещото лице в с.з., съществуващите
граници на имота на жалбоподателя са имотните граници-кадастралните, който на
място са материализирани с тухлена ограда. В случая проектът за изменение на
регулацията на УПИ VI-363 и УПИ IX – 362 в кв.233, е изцяло съобразен
с тези граници, поради което и обжалваният административен акт е в съответствие
с материалният закон. В
този смисъл и практиката на ВАС по идентични случаи изразена в Решение № 6536 от 14.05.2013 г. на
ВАС по адм. д. № 3636/2013 г., Решение № 15918 от 21.12.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 7519/2017 г., II о. и др.
Наличието или липсата на хипотезата
на чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ не следва да се обсъжда, доколкото в случая е
относима към първото предвидено в Заповед № 1216/10.08.2021г. на Кмета на
Община Свиленград изменение на ПУП, с което улицата о.т. 69-о.т.671 е изместена
в южна посока , с нови осови точки, и
което не е предмет на оспорване в настоящото производство.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената
заповед отговаря на изискванията по чл.146 от АПК, поради което подадената
срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на производството и съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г.
по т.д. № 5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова
полза да се присъди юрисконсулско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ,
бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, съдът определя
възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.В.Д. *** срещу Заповед
№ 1216 от 10.08.2021г. на Кмета на Община Свиленград, в частта й с която е одобрено изменение на дворищната регулация между УПИ VI-363 и IX-362, в кв. 233 по плана гр. Свиленград и е
постановено същата да се приведе в съответствие със съществуващата имотна
граница, съгласно приложен проект неразделна част от заповедта.
ОСЪЖДА Я.В.Д., с ЕГН ********** *** да
заплати на Община Свиленград разноски по делото в размер на 100.00 лева
представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: