Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12.05.2021г. гр.Димитровград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на шести април през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №570 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – П.А.И.
***, ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление №254р-379/06.11.2020г.
на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 11.07.2020г. около 23,50
часа в гр.Димитровград, на бул.”България” пред клуб „КДК“ използва
музикално-усилвателна уредба на открито във времето, определено за отдих и
почивка на гражданите от 23,00ч. до 08.00ч., с което за виновното нарушение на
чл.16а, ал.3 от ЗЗШОС, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС
й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева.
Излага
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, неустановеност
на нарушението, неосъществяване на такова.
В
съдебно заседание жалбоподателя- редовно призован, не се явява. Упълномощеният
процесуален представител поддържа депозираната жалба, счита, че са налице
съществени нарушения, свързани с установяване на реалният нарушител. Пледира за отмяна на наказателното
постановление, алтернативно приемане на маловажност на случая.
ОТВЕТНИКА
по жалбата- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и
не взема становище по депозираната жалба.
Районна
Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград– редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С
оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание
такива, съдът намира следното:
На 11.07.2020г. полицейските
служители Н.Ш. и К.Т. изпълнявали служебните си задължения, когато след 23,00
часа били изпратени от дежурен при РУ-МВР-Димитровград, по сигнал за нарушение
на нощната тишина в гр.Димитровград, на бул.”България” до клуб „КДК“.
Около 23,50 часа те били на
посочения адрес, като установили, че на централна алея на бул.“България“, в
непосредствена близост до питейно заведение „Клуб“КДК“, има музикант,
изпълняващ на живо музикални изпълнения, като звука бил усилван от музикален
усилвател и силата на звука била достатъчна, за да се чува на голямо
разстояние. Полицейските служители се насочили към питейното заведение и се
поинтересували кой е организирал това представление. От заведението излязла
настоящата жалбоподателка П.И. и заявила, че тя била организатор на събитието,
което било частно парти за разпускане от ограничителните мерки срещу
разпространението на корона- вируса. След неколкократни забележки и приканвания
от страна на полицейските служители, същата наредила на музиканта пред
заведението да спре музиката.
За констатираното нарушение бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение №254р-379/12.07.2020г.,
в който акт е описано, че жалб.П.И. използва музикално-усилвателна уредба на
открито във времето определено за отдих и почивка на гражданите, а като нарушен
е описан текста на чл.16а, ал.3 от ЗЗШОС. Актът е съставен на същата дата и връчен
на жалб.П.И., която описала, че няма възражения и подписала същия.
Адм.-наказващият орган е
пристъпил към издаването на процесното наказателно постановление №254р-379/06.11.2020г.,
с което за описаното нарушение на чл.16а, ал.3 от ЗЗШОС, на основание чл.53,
ал.1 от ЗАНН и чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС на П.И. й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Постановлението било връчено на
жалбоподателя на 23.11.2020г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата
против постановлението е изпратена до адм.-наказващия орган 30.11.2020г.- видно
от пощенското клеймо- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните
факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение №254р-379/12.07.2020г.
и НП №254р-379/06.11.2020г. на Началник РУ-МВР-Димитровград, показанията на
актосъставителя Н.Ш. и свидетеля по установяване на нарушението и по
съставянето на акта К.Т., както и от приетите като доказателства писмени
документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по
начин и в обем- описан по-долу.
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на
ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за
установяване на административно нарушение
№254р-379/12.07.2020г., както и при издаването на НП
№254р-379/06.11.2020г. са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 ЗАНН. Описанието на текста на нарушението в АУАН и в НП е достатъчно ясно и
пълно, без да има съмнения. Установи се, че нарушението е за озвучаване на
открити площи в зони за жилищно строителство в 23:50 часа на 12.07.2020г. Ето
защо за жалбоподателя е станало ясно извършването на какво нарушение му се
вменява. Самият обект също е конкретизиран достатъчно ясно като адрес-
бул.“България“№8, пред клуб „КДК“, поради което не съществуват нарушения в тази
насока. Липсва необходимост в АУАН и НП да се описват видът, марката, моделът и
основните характеристики на озвучителната техника, тъй като нарушението на
чл.16а, ал.3 от ЗЗШОС е формално и се свежда до "озвучаване", поради
което без значение за точното му описание са обстоятелства, свързани с
техниката, с която е извършва това озвучаване.
Съгласно разпоредбата на чл.16а,
ал.3 от ЗЗШОС се забранява озвучаването на открити площи в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със
смесено предназначение от пътни транспортни средства, с изключение на моторни
превозни средства със специален режим на движение и в случаите, определени с
наредба на съответния общински съвет.
За установяване на нарушението е
необходимо да се докаже, че жалбоподателят извършва озвучаване от обект,
разположен в територии, предназначени за жилищно строителство. В АУАН са
описани всички относими към това нарушение твърдения, като е посочено, че
жалбоподателят използва музикално-усилвателна уредба пред питейно заведение,
намиращо се в централната част на гр.Димитровград, на централна пешеходна алея,
в зона и територия, предназначена за жилищно строителство, непосредствено
разположено сред жилищни блокове. Според параграф 1, т.24 от ДР на ЗЗШОС,
"зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни
зони и територии и зони със смесено предназначение", са зоните и
териториите по смисъла на наредбата по чл.13, ал.1 от Закона за устройство на
територията.
На следващо място е необходимо да
се установи, че се извършва "озвучаване". По аргумент от параграф 1,
т.22 от ДР на ЗЗШОС "Озвучаване" е излъчване на звук в околната
среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез
гласово звукоизвличане и пеене. В случая двамата разпитани свидетели са
категорични, че имало музикант-изпълнител, възпроизвеждащ музика, която според
силата на усилването й се е възприемала на далечно разстояние. Т.е. установи се
и се доказа по делото, че от открито място в близост до клуб „КДК“ е
осъществено излъчване на звук в околната среда.
Следва да се посочи, че при
описание на нарушението в АУАН, не е посочен терминът "озвучаване", а
„използване на музикално-усилвателна уредба на открито“. Въпреки наличието на
разминаване в тези термини, достатъчно ясно е според вложения смисъл, че се
касае за едно и също деяние. В случая актосъставителят е установил
"озвучаване" на база изискванията на пар.1, т.22 от ДР на ЗЗШОС,
въпреки описанието за използвана озвучителна уредба. Достатъчни и пределно ясни
са установените обстоятелства, че използването на тази музикално-усилвателна
уредба всъщност представлява озвучаване на открити площи в рекреационна
територия.
Нарушението по чл.16а, ал.3 от
ЗЗШОС се извършва чрез всякакво излъчване на звук в околната среда, предавано в
посочените територии. Поради което за съставомерността на нарушението е без
значение какви са съответните нива на шум. Въпреки това, видно от свидетелските
показания, музиката се е възприемала от далечно разстояние заради силата на
звука, за което са били получени и множество оплаквания от живущи наоколо
граждани (видно от показанията на полицейските служители).
Допълнението, че музикалната уредба
се използва във времето, определено за отдих и почивка на гражданите от 23,00ч.
до 08,00ч., не нарушава по никакъв начин правата на жалбоподателя,въпреки
липсата на такова описание в разпоредбата на материалната норма. Това пояснения
обаче не се отразява на същността на административното нарушение, доколкото не
изменя и не променя установената фактическа обстановка и не е в противоречие с
духа на нарушената разпоредба.
По делото са доказани и останалите
елементи от състава на нарушението. Установява се, че озвучаването е организирано
от физическо лице- П.И. (това обстоятелство не се оспорва). Адм.-наказващият
орган извършва преценка кое да е наказаното лице и фактът, че нарушението може
да е извършено и от други лица, не отменя отговорността на жалбоподателя. В
случая правилно адм.-наказателната отговорност е насочена към организатора на
събитието, а не към самият изпълнител, въпреки възможността и последния да бъде
подведен под адм.-наказателна отговорност.
Субективната страна на нарушението
също се установява категорично, като пред самите проверяващи именно
жалбоподателят се е представил като организатор на събитието– т. е. безспорно е
формирал съзнание за процесите, които се случват, вкл. и във връзка с
озвучаването.
В тази връзка както АУАН, така и НП
се явяват законосъобразни и правилни, като описанието на нарушението в АУАН и
НП съответства като цяло на разпоредбата на материалната норма, описана като
нарушена, налице е единство и относимост към санкционната норма. А като такава
е описана тази на чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС.
Видно
от разпоредбата на този обаче „За нарушение по чл.16а, ал.1–5 физическите лица
се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните
търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв.“.
Относно размера на наказанието,
наложеното адм.наказание е в минималния възможен размер, поради което съдът няма
възможност за изменението му.
По отношение искането за
приложението на чл.28 от ЗАНН: - при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР №1 от 12.12.2007г. на ВКС по н.д.
№1/2007г. на ОСНК, следва да се съобрази чл.93, т.9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая
обаче следва да се вземат предвид няколко обстоятелства- установени със
свидетелските показания на свидетелите Ш. и Т.- а именно, музиката се е чувала
от голямо разстояние, сигналите за силната музика са няколко, имало е укори от
страна на посетители от съседни заведения, че органите на реда идвали с голямо закъснение, тъй като тази музика
звучала от доста време, и не на последно място- наложило се е полицейските
служители няколко пъти да приканят жалб.И. да преустанови силната музика. Предвид
и високата значимост на обществените отношения, свързани със здравословни
условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум (чл. 2 от
ЗЗШОС), съдът намира, че конкретното нарушение не може да се характеризира като
такова с ниска обществена опасност. Действително липсват данни жалбоподателят
да е наказван за други нарушения на ЗЗШОС, но липсата на предходни наказания не
е достатъчно основание за приложението на чл.28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства,
които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
С оглед всичко изложено до тук
съдът достигна до извод, че обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление
№254р-379/06.11.2020г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което на П.А.И. ***,
ЕГН **********, за това, че на 11.07.2020г. около 23,50 часа в гр.Димитровград,
на бул.”България” пред клуб „КДК“ използва музикално-усилвателна уредба на
открито във времето, определено за отдих и почивка на гражданите от 23,00ч. до
08,00ч., с което за виновното нарушение на чл.16а, ал.3 от ЗЗШОС, на основание
чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева – като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
(Ив.Маринов)