№ 6385
гр. София, 09.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110144090 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. С. срещу „***“
ЕООД и „*****“ ЕАД/, която отговаря на изискванията за редовност, а
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „** е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът и с отговорите на исковата молба ответниците
са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Следва да се уважи и искането на ответника „***“ ЕООД за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените в
отговора на исковата молба въпроси, както и на служебно зададения от съда
въпрос.
Съдът констатира, че към подадения отговор на исковата молба от „** не
е представено пълномощно за учредяване на надлежна представителна власт
на адв. Е. Ц., поради което на страната следва да бъдат дадени указания в тази
насока.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.03.2024 г. от 16:00 часа ,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
1
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
УКАЗВА на ответника „** в едноседмичен срок от получаване на препис
от определението с настоящите указания да представи пълномощно,
учредяващо надлежна представителна власт на адв. Е. Ц. да представлява
ответника по настоящото дело към датата на подаване на отговора исковата
молба, респ. представляващият страната да приподпише отговора на исковата
молба или да потвърди с изрична молба извършените от адв. Е. Ц.
процесуални действия по подаване отговор на исковата молба.
УКАЗВА на ответника „**, че при неотстраняване в цялост и в срок на
посочените нередовности, извършените процесуални действия няма да бъдат
взети предвид.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговорите на исковите
молби писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в отговора на исковата молба от „***“ ЕООД, както на служебно
зададения от съда въпрос:
Какъв е размерът на ГПР при включване на задължението по договора за
гаранция /поръчителство/?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 300 лв., вносим от ответника „***“ ЕООД
в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза П. А. Д..
Вещото лице да се уведоми за поставената задача след представяне
на доказателства за внесения депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД от М.
Д. С. срещу „*****“ ЕАД/ за прогласяване нищожността на Договор за
гаранция /поръчителство/ от 07.06.2017г. поради противоречието му със
закона, неговото заобикаляне и накърняването на добрите нрави, както и иск
с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от М. Д. С. срещу „***“ ЕООД, а
в условията на евентуалност срещу „*****“ ЕАД/, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 770 лв., представляваща недължимо платена
сума по Договор за гаранция /поръчителство/ от 07.06.2017г., ведно със
законната лихва от 15.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и „***“ ЕООД е сключен Договор за
кредит № 513472 от 06.06.2017г., като съгласно предоставената
преддоговорна информация кредитът е за сумата от 1000 лв., със срок на
връщане 12 месеца, при месечна вноска от 102,50 лв., ГПР от 49,11 %, ГЛП от
40,61 %, като общата сума за връщане е 1230 лв. Поддържа, че било
2
поставено условие да се сключи договор за гаранция с „***“ ЕАД, свързано с
кредитодателя лице, и на 07.06.2017г. такъв бил сключен, като се дължала
допълнителна „такса за предоставяне на гаранция“ от 770 лв., дължима на 11
месечни вноски от 64,17 лв. и една вноска от 64,13 лв. По този начин общо
сумата за връщане достигнала 2000 лв. или кредитът се оскъпил със 100 %.
Твърди, че кредитът е погасен, като са правени плащания единствено към
„***“ ЕООД в размер от 2189 лв. Поддържа, че договорът за гаранция е
сключен с цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, противоречи на
закона и на добрите нрави, както и че процесният договор не е представлява
договор за поръчителство по смисъла на чл. 138, ал.1 ЗЗД. Според ищеца
клаузи и договори за плащане на суми на гарант /поръчител/ са
неравноправни и нищожни, а платените по тях суми подлежат на връщане.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*****“ ЕАД/ е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва като неоснователни предявените искове.
Поддържа, че кредитополучателят е имал право на избор относно
предоставеното обезпечение, а именно да посочи избрано от него физическо
лице или да се обърне към услугите на ответника. Оспорва клаузата за
обезпечение да е неравноправна и нищожна. Твърди, че ищецът е бил
информиран относно съдържанието на договора и се е съгласил със същото,
както и че сключването на договор за кредит не е обусловено от сключване на
договор за гаранция. Сочи, че „** е различно ЮЛ от „****“ ЕООД и
предоставя различни услуги, като двете дружества не са информирани
относно сключваните от другото лице договори и съдържащите се в тях
клаузи. Оспорва наличието на нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че
кредитодателят не е запознат с отношенията на ищеца с „** и последният не
дава отчет на „***“ ЕООД. Сочи, че клаузите в договора за гаранция са
индивидуално уговорени. Твърди, че има право на възнаграждение с оглед
предоставената гаранция и не е налице противоречие с добрите нрави. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба. Оспорва иска като недопустим и неоснователен. Поддържа,
че ищецът не е бил задължен да сключи договор за гаранция, като е имал и
друг избор за обезпечаване на задълженията, както и че е заплатената сума от
770 лв. не е за погасяване на кредита. Оспорва да се е обогатил с процесната
сума, доколкото тя е платена по договор с трето лице и е преведена на „***“.
Моли съда да отхвърли исковете.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за гаранция
/поръчителство/ от 07.06.2017г., който противоречи на императивни
материалноправни разпоредби на закона, заобикаля го и накърнява добрите
нрави, включително, че съдържа неравноправни клаузи, водещи до
нищожност на целия договор.
3
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално.
В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че процесната сума е платена на ответника,
както и че същата е получена от него.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже, че е налице основание за получаването на сумата,
съответно задържането й.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между М. Д. С. и „***“ ЕООД е сключен Договор за
кредит № 513472 от 06.06.2017г. за сумата от 1000 лв., при ГПР в размер на
49,11%, ГЛП от 40,61 %; че за обезпечаване на задължението по договор за
потребителски кредит № 513472 е сключен договор за гаранция
/поръчителство/ с поръчител „***“ ЕАД /сегашно наименование „**/, по
който се дължи такса в размер на 770 лв.; че ищецът е погасил задълженията
си и е заплатил дължимото по договора за потребителски кредит и договора
за гаранция /поръчителство/ в полза на „***“ ЕООД.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4