№ 293 / 4.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана......четвърти наказателен състав в публично заседание на 11 юни.............……....................................….………………….
през две хиляди и деветнадесета година..…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова.......................……………и в присъствието на прокурора..……………………….……..........като разгледа докладваното от
съдията Николова…………………………..…............АН дело 825 по описа
за 2019г…..……………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-000950/ 11.04.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на П.П.Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал на П.П.Т. xxx, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното Наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че на 15.03.2019г. около 14.20ч, на път III-102, км.69 при извършена полицейска проверка жалбоподателя като водач на МПС – лек автомобил „С. Ц. 4” с ДКН М. 7. 3. В., собственост на ЕТ”П.П. 97” не е залепил в долния ляв ъгъл на предно стъкло валиден стикер за сключена застраховка „ГО”.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Х.П. – актосъставител и И.Т. - свидетел по съставяне на акта съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
Безспорно е по делото, че жалбоподателят е извършил нарушението посочено в АУАН и НП. Същият не е оспорил това нито при съставяне на акта, нито в хода на съдебното производство. Жалбоподателят непосредствено преди проверката е имал валиден стикер за задължителна застраховка „ГО”, но поради обстоятелството, че е бързал не е успял да е залепи. Същият е показал стикера на проверяващите.
Спорното по делото е дали жалбоподателя е извършил деяние, което макар и да съставлява нарушение, е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Основен правнорелевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на административнонаказващият орган по отношение на преценката му: има ли осъществено нарушение на текста, посочен в АУАН и в НП и по отношение на преценката му - налице ли са основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.
Административнонаказващият орган въз основа на част от събраните по делото доказателства, е установил фактическа обстановка, която е подвел под приложимия административнонаказателен текст на ЗАвтП и е достигнал до извод за правилност на установените фактически констатации в АУАН, поради което е наложил административно-наказателна санкция.
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност.
При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатирания пропуск – незалепване на валиден стикер за сключена задължителна застраховка „ГО” е основание да се издаде НП.
Жалбоподателят до момента не е бил санкциониран за други нарушения по този закон и подзаконовите актове по прилагането му – т.е нарушението е първо за него /доколкото няма доказателства за обратното/. Жалбоподателят е имал спешен ангажимент и е бързал, поради което не е успял своевременно да залепи стикера на предното панорамно стъкло. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая решение на наказващия орган.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0996-000950/ 11.04.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, с което на П.П.Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: