№ 369
гр. Бургас, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501029 по описа за 2021 година
В едномесечен срок след постановяване на съдебното решение № VІ-263 от 307.2021г.по
в.гр.д.№1029/2021г.по описа на БОС е постъпила молба с вх.№ 4717 от 05.08.2021г. от
въззивника-ответник К. П. В.,с която на основание е поискал съдът да измени и допълни
постановеното по делото решение в частта му досежно разноските,тъй като неправилно не е
присъдил разноски на К.В. за въззивното производство,а така също е пропуснал да се
произнесе по искането за изменение на решението на БРС в частта за разноските,присъдени
с решението на БРС,с оглед изхода от спора във въззивното производство.
Препис от молбата на К.В. е връчен на насрещните страни чрез пълномощника
адв.Димова,като в законоустановения едноседмичен срок не е постъпил писмен отговор.
Молбата в частта,с която се иска изменение на въззивното решение в частта за
разноските,направени във въззивното производство е с правно основание чл.248 ГПК и е
допустима- подадена е от страна по делото в законния едномесечен срок.Страната е
представила и своевременно списък на разноските.
Молбата в частта,с която се иска произнасяне на въззивния съд по въпроса за
разноските,направени в първоинстанционното производство с оглед изхода от спора във
въззивното обжалване е с правно основание чл.250 ГПК,тъй като постановеното въззивно
съдебно решение следва да бъде допълнено с произнасяне на въззивния съд досежно
размера на разноските,присъдени от първата инстанция,за което страната е направила
искане във въззивната си жалба,но въззивният съд е пропуснал да се произнесе по това
искане.
Съдът намери молбата за основателна по следните съображения:
С постановеното по в.гр.д.№1029/2021г. съдебно решение № VІ-263 от
1
30.07.2021г.БОС е отменил съдебно решение №260540 от 30.03.2021г.,постановено по гр.д.
№8822/2019г.по описа на БРС в ЧАСТТА,с която К. П. В. е осъден да заплати на Т. СТ.
СТ. с ЕГН-********** сумата над размера от 307.81 лева/триста и седем лева,осемдесет и
една стотинки/ до размера от 712.08 лева/седемстотин и дванадесет лева и осем стотинки/ и
в отменената част е постановил ОТХВЪРЛЯНЕ на ИСКА на Т. СТ. СТ. за осъждането на
К.В. да му заплати сумата от 414.27 лева /четиристотин и четиринадесет лева,двадесет и
седем стотинки/ представляваща разликата над уважения размер от 307.81 лева до размера
от 712.08 лева. Въззивният съд е уважил частично въззивната жалба на К. П. В.,който е
оспорил решението на БРС в частта, с която са били уважени исковите претенции срещу
него.
Въззивният съд е потвърдил съдебно решение №260540 от 30.03.2021г.,постановено
по гр.д.№8822/2019г.по описа на БРС в ЧАСТТА,с която К. П. В. е ОСЪДЕН да заплати на
ЕЛ. Д. В. и на АТ. В. В. следните суми: 77.14 лева –платена без основание от ищците в
полза на ответника недължима горница над цената на електрическа енергия,потребена през
периода м.март-м.май и м.юни- -м.август 2017г.в имот на ищците в Селищно образувание
„Батака“,землището на с.Твърдица,община Бургас и 9 лева,платени без основание от
ищците в полза на ответника „такси“ за посочения период,ведно със законната лихва върху
двете суми,считано от датата на подаване на исковата молба-16.10.2019г.до окончателното
им изплащане.С това произнасяне въззивният съд е отхвърлил въззивната жалба на К.В.
срещу решението на БРС в частта,с която е уважена исковата претенция на ищците Е и
А.В.и.
Въззивният съд е потвърдил съдебно решение №260540 от 30.03.2021г.,постановено
по гр.д.№8822/2019г.по описа на БРС в ЧАСТТА,с която К. П. В. е ОСЪДЕН да заплати на
Т. СТ. СТ. следните суми: 307.81/триста и седем лева,осемдесет и една стотинки/ лева –
платена без основание от ищеца в полза на ответника недължима горница над цената на
електрическа енергия,потребена през периода м.март-м.май 2017г. в имот на ищеца в
Селищно образувание „Батака“,землището на с.Твърдица,община Бургас и 10.50
лева,платени без основание от ищеца в полза на ответника „такси“ ,ведно със законната
лихва върху двете суми,считано от датата на подаване на исковата молба-16.10.2019г.до
окончателното им изплащане.С това произнасяне въззивният съд е отхвърлил въззивната
жалба на К.В. до размера на посочените по-горе суми,присъдени на ищеца Т.С. по
разгледания и уважен от БРС иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД за периода
м.март-м.май 2017г.
Въззивният съд е потвърдил съдебното решение на БРС изцяло в отхвърлителната му
част,включваща произнасяне по главните и евентуалните искови претенции, с което се е
произнесъл по въззивната жалба на Т.С., намирайки я за неоснователна.
По искането с правно основание чл.248 ГПК:
Предвид горните констатации,съдът установи,че погрешно е приел,че въззивната
жалба на Т.С. е частично уважена,в резултат на което не е присъдил разноски във въззивното
производство в полза на К.В.. Съгласно представения от К.В. списък на разноските по чл.80
ГПК,той претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 190
лева,за което е представен договор за правна защита и съдействие,с отразяване на
извършеното плащане на разноските в брой. Предвид отхвърлянето на въззивната жалба на
К.В. срещу съдебното решение в частта,с която е уважена исковата претенция на Е и
А.В.и/77.14 лева +9 лв./,частичното отхвърляне на въззивната му жалба срещу съдебното
решение,в частта,с която е уважена исковата претенция на Т.С. до размера от 307.81 лв и
10.50 лв.,т.е. до общия размер на материалния интерес от 404.45 лева;уважаването на
въззивната му жалба до размера от 414.27 лева и отхвърлянето на въззивната жалба на Т.С.,
2
за съда се налага извод,че в полза на К.В. следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на 95 лева/половината от претендирания размер съобразно списъка
по чл.80 ГПК/,които се възлагат в тежест на Т.С.. По гореизложените съображения
въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските по реда на чл.248
ГПК,като на основание чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК Т.С. следва да бъде осъден да заплати на К.В.
сумата от 95 лева разноски по въззивното производство.
По искането с правно основание чл.250 ГПК:
С постановеното съдебно решение БРС е осъдил К. П. В. да заплати на Т. СТ. СТ.
сумата от 390.39 лева деловодни разноски. Предвид изхода от спора във въззивното
обжалване и съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковите претенции,в полза на
ответника К.В. следва да се присъди допълнително и сума в размер на 227.62 лева,дължима
от Т.С..Разноските,присъдени от БРС в полза на ищеца Т.С. следва да бъдат редуцирани до
размера от 162.77 лева,което налага отмяна на решението на БРС в частта,с която му е била
присъдена сума над този размер до размера от 390.39 лева. Постановеното от БОС решение
следва да бъде допълнено в горния смисъл.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.250 ГПК и чл.248 ГПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.250 ГПК съдебно решение № VІ-263 от
30.07.2021г.,постановено по в.гр.д.№ 1029/2021г.по описа на БОС като:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 260540 от 30.03.2021г.постановено по гр.д.№
8822/2019г. по описа на БРС в частта,с която в полза на ищеца Т. СТ. СТ. са присъдени
разноски НАД РАЗМЕРА от 162.77 лева до размера от 390.39 лева.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260540 от 30.03.2021г.постановено по
гр.д.№ 8822/2019г. по описа на БРС в частта,с която ответникът К. П. В. е осъден да заплати
на на ищеца Т. СТ. СТ. разноски в първоинстанционното производство до размера от
162.77 лева.
ОСЪЖДА Т. СТ. СТ. да заплати на К. П. В. сумата от 227.62 лева,представляваща
допълнително присъдени разноски,направени в производството по гр.д.№8822/2019г.по
описа на БРС,съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция във въззивното
производство.
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК съдебно решение № VІ-263 от
30.07.2021г.,постановено по в.гр.д.№1029/2021г.по описа на БОС в частта за разноските във
въззивното производство като:
ОСЪЖДА Т. СТ. СТ. да заплати на К. П. В. сумата от 95 лева ,представляваща
направени разноски във въззивното производство,съразмерно на уважената част от
въззивната му жалба,
3
съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4