Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 15.02.2021 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 787 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-000947 от 29.10.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на С.А.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 250 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца.

 Жалбоподателят С.А.К. чрез процесуалния си представител – адвокат А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, необоснован и незаконосъобразен – издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, липсвали субективния и обективния елементи от състава на нарушението, наложените наказания били несправедливи, сочи се, че жалбоподателят не бил извършил нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.А.К., се явява. За него се явява адвокат А.Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не било доказано извършването на нарушението, липсвал субективният елемент от състава на нарушението (деянието можело да се извърши само при форма на вина пряк умисъл, а доверителят му не бил официално уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила), деянието било извършена на територията на Община – Харманли и Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково не бил компетентен да издаде процесното НП, не било посочено ЕГН на свидетеля по Акта и т.н. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 20.10.2020 година около 10.00 часа свидетелят Г.Р.Д. (служител на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) - Кърджали), при изпълнение на служебните си задължения се намира, заедно със свои колеги, на третокласен път № 809 - пътя Любимец – Йерусалимово – Изворово, при км. 10+000, на разклона за село Оряхово и село Изворово, на територията на община Харманли, област Хасково, когато спират движещия се в посока град Любимец товарен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен регистрационен номер Х 08 30 АС, управляван от жалбоподателя К.. Служителите на ЗЖУ – Кърджали констатират, че проверяваният товарен автомобил няма валидна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което уведомяват ОДЧ при РУ – Свиленград.

На место пристига свидетелят Д., който в качеството си на контролен орган извършва справки в масивите на МВР и чрез оперативния дежурен при РУ – Свиленград, и установява, че МПС е регистрирано на територията на Република България и е собственост на жалбоподателя (в същия смисъл е Справка от АИС-КАТ, приложена в кориците на делото) и че регистрацията на проверявания товарен автомобил е прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 11.02.2019 година – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (в същия смисъл е Справка от АИС-КАТ, приложена в кориците на делото).  

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д.Н.Д. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя К. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с бланков № 271956. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя Д., от свидетеля Д. и от нарушителя К.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС (товарен автомобил) с прекратена регистрация (т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя С.К., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 20-0351-000947 от 29.10.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя К. административни наказания „Глоба” в размер на 250 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 05.12.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, става ясно, че полицейските органи, заемащите длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ-І степен в ОДМВР” имат право да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят АУАН по ЗДвП и че Началниците на Групи „Охранителна полиция” при РУ към ОДМВР имат право да издават НП по ЗДвП за нарушения, извършена на обслужваната територия. От Писмо с рег.№ 351000-7403 от 16.12.2020 година е видно, Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че К. има налагани санкции с НП и Фишове за различни административни нарушения по ЗДвП и че няма налагани принудителни административни мерки.  

По делото са изслушани обясненията на жалбоподателя, който заявява, че не е знаел, че е прекратена регистрацията на автомобила и че той се използва само за работа по лозята.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

Основателно е отправеното възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя относно липсата на компетентност на АНО.

    Въпросът за компетентността на АНО е от основно значение за установяването на законосъобразността на НП. По тази причина на служебно установяване от страна на Съда подлежат всички форми на компетентността на АНО - Материална или предметна компетентност (органът да може да издава валидни административни и други юридически актове само в кръга на материята, която му е предоставена като правомощия), - Териториална компетентност, свързана с пространствените граници, в които органът може да действа редовно; - Времева компетентност, която гарантира, че административният акт ще бъде валиден единствено в рамките от време, когато органът е овластен да упражнява властническите си правомощия, - Персонална компетентност, която е свързана с определянето на точното длъжностно лице, което може да направи волеизявление, въплъщаващо се в административния или друг юридически акт. В случая правно валидно ще действа единствено онова длъжностно лице, на което са делегирани властнически правомощия към датата на издаването на акта. Тези четири вида компетентност трябва да съществуват едновременно, кумулативно. Отсъствието само на една от тях води до недействителност на акта, поради което тя трябва да се обследва в четирите й измерения служебно от Съда и без да е бил повдигнат изрично въпросът за нейното наличие от страна по спора.

       В конкретния случай не е доказана териториалната компетентност на АНО.  

       Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, Административнонаказателната преписка (АНП) се разглежда от АНО, в чийто район е било извършено нарушението. Неспазването на териториалната компетентност прави всички действия и актове на органа нищожни, в т.ч. и издаденото НП. Действително, съгласно цитираната по-горе Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, на Началниците на Групи „Охранителна полиция” при РУ към ОДМВР, са предоставени правомощия по силата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, но издалият на атакуваното НП е с териториална компетентност Община – Свиленград и Община – Харманли, тъй като РУ – Свиленград обслужва именно тези две Община; но от описанието в обстоятелствената част на АУАН и НП и от разпита на свидетелите се установява, че вмененото на жалбоподателя нарушение е извършено на територията на Община – Харманли – видно от справките в картите, находящи се в официалните интернет страници на Агенция „Пътна инфраструктура” и на Обшина – Любимец става ясно, че третокласен път № 809 и по-точно км. 10+000, т.е. разклонът за село Оряхово и село Изворово, попада в територията на Община – Харманли, тъй като от км. 10 до км. 22.3 посоченият път се намира на територията на Община – Харманли. Нарушението, във връзка с което е издадено процесното НП е извършено на територията на Община - Харманли, което е в териториалния  обхват на дейност на РУ - Харманли и определя териториалната компетентност на нейните служители да издадат НП за процесното нарушение.

При това положение се споделя изцяло доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че АНО не е компетентен да реализира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Констатираната липса на териториална компетентност по отношение на АНО съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, т.е. опорочено е цялото административнонаказателно производство, което според съдебната практика е съществено процесуално нарушение и се явява достатъчно основание за отмяна на НП. Предвид изложеното Съдът не намира за необходимо да обсъжда другите три вида компетентност по отношение на АНО.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските. 

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В този размер е и претенцията съобразно представения Списък на разноските.

ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв. Ето защо следва на жалбоподателя да се присъди именно 300 лв. В този ред на мисли направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.

Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла Дирекцията, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.

По делото се констатираха разноски в размер на 28 лв. – пътни разходи на свидетеля Г.Д., платени от бюджетните средства на Районен съд – Свиленград.

Производството по обжалване на НП е особен вид наказателно производство, разноските по което се определят по правилата на НПК, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Следователно при уважаване на Жалбата (както е в процесния случай), разноските по делото остават за сметка на Държавата. В тази връзка е и Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 08.04.1985 година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си сила), което предвижда: „По делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото.”. Приложима в случая е третата от описаните в ТР хипотеза, съгласно която: „ ако НП бъде отменено, разноските остават за сметка на Държавата”.

В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:

      Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна; че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура; че са спазени предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание; че самото нарушение би било описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация - действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Д. (както правилно отбеляза адвокат Г.), но Съдът би приел, че този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице, предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса му Съдът би приел, че налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. Актът и НП биха били издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съдът би приел, че при издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.

Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите са категорични, че именно К. е бил водач на процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си.

    Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. ...”. Ал. 2 на цитираната разпоредба посочва, че условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна Наредба. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. В посочената Наредба са уредени условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и редът за предоставяне на данни за регистрираните ППС. В процесното НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Съдът би приел, че е без правно значение в случая е чия собственост  е процесния товарен автомобил, тъй като анализа на норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, налага несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме управлението, да се увери, че ППС е регистрирано по надлежния ред съгласно терминологията на закона. Съдът би приел, че като не е сторил това, жалбоподателят С.К. е допуснал нарушение на цитираната правна норма, тъй като е превел в движение  и управлявал товарния автомобил. Ето защо Съдът би приел, че е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и би приел, че е неоснователно възражението, направено от процесуалния представител на жалбоподателя, касаещо недоказаност на деянието.

По делото е  установено, че регистрацията на процесния товарен автомобил – собственост на жалбоподателя К., е прекратена служебно на 11.02.2020 година във връзка с получено по електронен път Уведмление от Гаранционния фонд  по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането за това, че ППС не е застраховано. Съдът би приел, че нарушителят като водач на ППС е бил длъжен да се увери, преди да управлява автомобила, че същият има сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност”, което обстоятелство е лесно установимо предвид факта, че той е собственик на товарния автомобил. Без значение за  административнонаказателната отговорност на водача би било дали е изпълнено задължението за уведомяване на собственика на автомобила за прекратената регистрация, доколкото в административнонаказателното производство по оспорване на НП, е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС.

Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е. Съдът би приел, че жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си, съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Съдът би приел, че е бил напълно наясно относно факта, че не следва да управлява процесното ППС, тъй като е с прекратена регистрация предвид факта, че не е сключил застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и предвид факта, че това е ноторно известно. В подкрепа на изложеното би било и обстоятелството, че за същото МПС преди години отново е била прекратена регистрация поради несключване от страна на същия собственик, т.е. жалбоподателя К., на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя за нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, Съдът не би приел, за процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай.                   

        Съдът би приел, че наложените на жалбоподателя наказания „Глоба” в размер на 250 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, са определени на съответното правно основание – по вид и размери, в рамките на предвиденото в приложимата санкционна норма, като първото е индивидуализирано в размер, малко над минималния, а второто – в минималния размер. В случая, така проведените индивидуализации от АНО на наказанията изцяло биха съответствали на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и биха се обосновали напълно от доказателствата по делото, поради което Съдът би приел, че органът е изпълнил  процесуалното си задължението  съгласно посочените норми, при отмерване на санкциите да отчете тежестта на нарушението, личността на нарушителя и  всички други релевантни за отговорността обстоятелства. Видно от данните, отразени в Справката за нарушител/ водач, изведена от АИС на МВР, С.К. е наказван няколко пъти, с влезли в сила НП и Фишове за различни административни нарушения по ЗДвП, а именно налични са 5 на брой НП и Фишове. Т.е. при този вариант на разсъждение Съдът би приел, че данните от преписката сочат, че водачът К. демонстрира, че не е ценител на закона, тъй като има натрупани множество административни нарушения. Отделно от това би следвало да се посочи, че видно от Справката на КАТ К. и друг път не е сключвал застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, което е водело до прекратяване на регистрацията на процесното ППС, т.е. явно начинът му на поведение е такъв – несъобразен с изискванията на нормативната уредба. Посочените фактически обстоятелства  несъмнено би следвало да се ценят за отегчаващи такива, обуславящи по-висока степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения, резонно завишават и тази на личността му. Ето защо, последните в съвкупност интерпретирани убедително биха подкрепили проведената от АНО индивидуализация на наказанията, поради което същите биха се явили правилно определени и справедливи, доколкото биха съответствали по тежестта си на извършеното деяние. Същевременно, Съдът би съобразил и факта, че К. явно е сключил застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като е възстановена регистрацията му, както и обстоятелството, че не правил опити да осуети или възпрепятства проверката. С тези съображения, Съдът би счел наложените наказания  за законосъобразно определени, справедливи и  съответни на конкретното нарушение, съгласно установеното по делото, което и по своя характер е чисто формално. Така наложените с обжалваното НП административни наказания Съдът би намерил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

За да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 09.02.2021 година свидетели – Д.Н.Д. и Г.Р.Д.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Д.Н.Д. и Г.Р.Д.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        Съдът би кредитирал и обяснения на жалбоподателя, тъй като не са в противоречие с другите събрани по делото доказателства.

По разноските:

При този вариант на разсъждение разноски не биха се дължали на жалбоподателя, както и същият би следвало да бъде осъден да заплати разноските за пътни на свидетеля Д..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 20-0351-000947 от 29.10.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на С.А.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 250 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 лв., представляваща от извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 787/2020 година по описа на Районен съд - Свиленград.

ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски за пътни на свидетел в размер на 28 лв. (двадесет и осем лева) да останат за сметка на Районен съд - Свиленград.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)