№ 2
гр. гр. Димитровград, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20245610101727 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Д. В. П. твърди, че е потребител на електрическа енергия, на адрес
в село Александрово, община Хасково, на клиент с кл. № ********** и за
обект с ИТН: 1590908. Посочва още, че при заплащане на битовите ми сметки
в офис на „ИЗИПЕЙ" АД установила, че ответното дружество е издало
фактура № **********/04.10.2024 г. за ел. енергия за сумата 1126,63 лева
допълнително начислена,отделно от редовните ежемесечни фактури за обект с
ИТН: 1590908 в село Александрово, община Хасково, на клиент с кл. №
**********, на която партида аз съм титуляр.
Заявява, че не е ползвана тази допълнително начислена ел. енергия за
посочения стар период по процесната фактура и същата е издадена без правно
основание.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1126,63 лева по фактура
№ **********/04.10.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение юг” ЕАД е
подал отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим,
но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и по
размер. Не оспорва фактите, че на ищеца е била начислена допълнителна
1
електрическа енергия на стойност 1 126,62 лева за периода от 16.04.2024 до
05.07.2024 г. Излага подробни съображения за фактическите и правните
основания, даващи право на „Електроразпределение юг” ЕАД да извършва
едностранна корекция на сметка за изминал период, както следва: Твърди, че в
случая техническата проверка и едностранната корекция на сметката на ищеца
за изминал период са били извършени след влизане в сила на новите ПИКЕЕ,
обн. ДВ 35 от 30.04.2019г., като в случая изцяло били спазени редът и
процедурата за проверка на електромера на ищеца и за едностранна корекция
на сметката им, предвид констатираната манипулация на същия.
Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не обуславяли като
предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието на
виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице.
Отделно от това, твърди, че към настоящия момент, както преизчисляването
на ел.енергията, така и фактурирането се извършвало от оператора на
съответната ел.мрежа, към която бил присъединен клиента – в случа от
ответника. С оглед на това неотносим бил доводът, че в Общите условия на
крайния снабдител не бил предвиден изричен ред за уведомяване на
клиентите за извършената корекция.
В заключение счита, че понастоящем са налице основания за коригиране
на сметки за изминал период. Цитира съдебна практика в този смисъл.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноскi.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Ищецът е клиент на ответното дружество с кл. № ********** и за обект
с ИТН: 1590908 на обект с адрес: с. Александрово, община Хасково.
От приетия по делото констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № 722694/05.07.2024 г. се
установява, че на посочената дата 05.07.2024 г. двама служители на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили проверка на обекта на ищеца
на електромер с фабр. № *********, като са констатирани скъсани държавни
пломби и липса на клемен капак, Извършена и проверка на електромер с фабр.
№ *********, но не са констатирани отклонения. В графа „извършени
действия“ е отбелязано, че електромер с фабр. № ********* е демонтиран и
2
поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 702298 за предаване за
експертиза в ГД „МИУ“ РО. Протоколът е подписан от лицата извършили
проверката и от Марин Петков Йорданов /свидетел/.
Видно от писмо от 04.10.2024 г. ищцата е уведомена, че на 05.07.2024 г.
електромер с фабр. № ********* е демонтиран и изпратен за експертизна
проверка в БИМ, от измервателна точка (ИТН) 1590908 в с. Александрово,
община Хасково на клиент с клиентски номер **********. От експертизната
проверка е констатирано, че електромерът е манипулиран и не отчита
електрическа енергия, за което е издаден констативен протокол №
189/25.07.2024 г. от БИМ–РО – Пловдив. Със същото писмо ищцата е
уведомена, че на основание чл. 50 ал. 1б от Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия, ще й бъде коригирана сметката за ел.
енергия за периода от 16.04.2024 г. – 05.07.2023 г., което в случая съдът
приема за техническа грешка в писмото, а именно 2024 г, което се установява
и от посочения общ брой на дните за корекция - за 80 дни, като допълнително
начислената дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия е на стойност
1 126,63 лева.
От Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 189/25.07.2024 г. от БИМ - ГД „Мерки и измервателни уреди“-
РО - Пловдив се установява, че експертиза е извършена на 24.07.2024 г. и е
констатиран осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Датчика
за отваряне на основния капах на електромера е блокиран. В измервателната
верига на електромера е монтирано допълнително устройство с дистанционно
радиоуправление (непринадлежащо към схемата на електромера). Грешките са
измерени при изключено радиоуправление. Електромерът не съответства
метрологичните и техническите изисквания.
На 22.08.2024 г. от ответното дружество е издадена справка за коригиране
сметката за ел. енергия на ищеца, съгласно която за периода от 16.04.2024 г. до
05.07.2024 г. /80 календарни дни/ са му начислени допълнително 2 944
киловата енергия на обща стойност стойност 1 126,63 лева.В справката е
посочено, че сумата е начислена съгласно чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ. В
справката е посочено, че е изготвена от Иванка Стоянова. Справката не е
подписана.
3
По делото не е представена фактура № **********/04.10.2024 г., въпреки с
протоколно определения съдът е задължил ответното дружество да я
представи по делото, като е указал, че непредставянето на документите ще се
преценява съгласно чл. 161 ГПК.
По делото са представени писмо изх. № 24366/02.08.2024 г. и известие за
доставяне ИД PS 6400 00ATNL 2 от 15.08.2024 г., които са неотносими към
настоящия спор, тъй като касаят проверка на електромер с фабр. №
*********.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена се
установява, че Констативен протокол от метрологична експертизата на
средство за измерване № 189/25.07.2024 г., на БИМ отразява техническо
състояние на СТИ № *********, което е резултат от външно неправомерно
въздействие върху електромера. Описаните манипулации в раздел
„Техническо състояние на частите и механизмите защитени от
нерегламентиран достъп от констативния протокол" въздействат върху
точността на електромера, като последният не отчита цялото количество
консумирана ел. енергия от обекта с ИТН 1590908 при включено устройство
за радиоуправление. Тези манипулации водят до неизмерване на
електрическата енергия от абоната с ИТН 1590908 при включено устройство
за радиоуправление.
Техническото състояние на електромер № ********* е установено с КП №
189 от 25.07.2024г. на 6ИМ, ГД МИУ" РО- гр. Пловдив. При задействане на
допълнителното устройство с радио управление електромерът не отчита
консумация на ел .енергия в ИТН 1590908. Не може да се установи дали
процесното СТИ (поради наличието на допълнително устройство) е измерена
цялата потребена ел. енергия на обекта на ищеца за процесния период от
16.04.2024 г. до 05.07.2024 г.
Правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното
количество електрическа енергия така, както е заложена е чл. 50, ал. 1 б. „6" от
ПИКЕЕ. Правилно е остойностено това неизмерено количество , съгпасно чп.
56, ал. 3 от ПИКЕЕ. В материалите по делото няма данни от паметта на
електромера за нерегламентирано вмешателство в измервателното устройство.
Нерегламентирано вмешателство в измервателното устройство е установена в
4
КП на „ЕРЮГ" и КП на БИМ.
Процесният електромер с фаб. № ********* като се има предвид
класификацията, дадена в Списъка за определяне на периодичността на
последващи проверки на средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, приет със Заповед № А-616 на Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 11.09.2018г.,
обн. ДВ, бр.35.2018 г. попада в групата електромери - еднофазни с
периодичност на проверките -6 (шест )години. (ред 27 от Заповед- А-
616/11.09.2018г.). Електромер с № ********* е имал последна метрологична
пломба М22. Електромерът е следвало да премине вторична проверка през
2028 г. Сроковете по Заповед № А-616 на Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор от 11.09.2018 г., обн. ДВ
6р.35.2018г. са спазени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящия случай с оглед датата на извършване на проверката –
05.07.2024 г. действат Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., които като подзаконов
нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в
хипотезата на чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ, а именно - правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Към тази законова делегация се прибавя
и ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на сметката на потребителя на
ел. енергия- чл. 104А ал. 1І т. 5 и чл. 98А ал. 1І т. 6 от ЗЕ. Чл. 50 от ПИКЕЕ,
обосновал твърдяното задължение по процесната фактура, е израз на
въпросната законова делегация относно съдържанието на този подзаконов
нормативен акт. Следва да се има предвид, че посочените законови
разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект, а само
възможността да се извършва промяна в сметката на потребителя на ел.
енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази корекция, като
5
същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се уреждат подобни
отношения. Безвиновната отговорност е рядко изключение като законодателна
фигура, поради което същата следва да се уреди подробно, изрично,
ограничително но само на законово ниво. В случая даденото тълкувание на чл.
104А ал. 1І т. 5 и чл. 98А ал. 1І т. 6 от ЗЕ от страна на
електроразпределителното дружество не отговаря на действителното
съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези и
същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна
отговорност.
В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава
само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената
такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на потребената
ел. енергия, но без да дава възможност за установяване на безвиновна
отговорност за потребителя на ел. енергия в тази насока. Разпоредбата на чл.
50 от ПИКЕЕ, обосновала твърдяното задължение по фактурата, очевидно
противоречи на законовото оторизиране от чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ вр. с чл. чл.
104А ал. 1І т. 5 и чл. 98А ал. 1І т. 6 от ЗЕ, тъй-като излиза извън предметния
му обхват, поради което не може да бъде прилаган като част от по-низш
нормативен акт, който излиза извън законовата делегация на такъв от по-висок
ранг, съобразно чл. 15 от Закона за нормативните актове.
Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от законов
ред – чл. 82 от ЗЗД, тъй-като отношенията между страните са договорни. В
тази хипотеза няма безвиновна отговорност, каквато на практика въвеждат
нормите, предвидени в ПИКЕЕ спрямо потребителите на ел. енергия. Това
противоречие следва да се разреши естествено в полза на правилото от
законов порядък. Поради това именно сочещата се като изправна страна
следва да установи, че дължимата сума е функция на виновното поведение и
неизпълнение на задължения в рамките на договора на неизправната страна-в
случая ищеца в първоинстанционното производство. Само виновното
поведение в режима на чл. 82 от ЗЗД е предпоставка за ангажиране на
съответната отговорност. В производството обаче такова не се доказа от
електроразпределителното дружество.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели
до по-ниско отчитане от действителното потребление на ел. енергия от ищеца,
6
не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от
поведението на потребителя. Начислената сума за плащане е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В
хода на производството не се установи, че именно потребителят е осъществил
описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава
корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно
извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ,
както и пряко породената от тях неотчетена ел. енергия, консумирана от
потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно
потребление за определен период, като информацията следва да се представи
за това по ясен и разбираем начин. В тази насока е изрично и чл. 13 от
Директива 2006/32/Е0/05.04.2006 г.
Още повече, че съобразно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ средството за
търговско измерване на ел. енергията е собственост на
електроразпределителното дружество, което го монтира на определено от него
място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е
гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по
поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по
законов път е възложена именно на дружеството, без да е възможно в тази
насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който
впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на
договора по отношение на техническата инфраструктура на ел. мрежата и
устройствата й е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са
конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал. 1І
от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ.
Отговорностите поради това са прехвърлени именно на дружеството, което е
длъжно по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително
потребената ел. енергия, и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и
при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи
е чл. 50 от ПИКЕЕ, който автоматично прехвърля риска и последиците дори
от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на
потребителя, която последният следва да репарира в полза на оператора.
Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено
неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля
7
върху потребителя, без да се докажат виновните му действия. Още повече, че
само дружеството има достъп до измерващото устройство.
От друга страна уредените в ПИКЕЕ, норми не са и част от самия договор за
доставка на ел. енергия, но въпреки това са основание за интервенция в
договора и против правата на крайния клиент по смисъла на
§ 1т. ЗБ т. 27 Г от ДРЗЕ, който е и потребител на енергийни услуги съобразно §
1 т. ЗБ т. 41Б от ДРЗЕ. Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ директно
противоречи на чл. 2, ал. 11 от ЗЕ, който въздига защитата на потребителите в
основна цел на ЗЕ и с който следва да са съобразени нормите на този закон,
нормите на всички относими нормативни актове към потреблението на ел.
енергия, както и тяхното тълкуване и практическо прилагане. Самият ЗЕ в чл.
2, ал. 11 от ЗЕ и § 1т. ЗБ т. 27 Г вр. с § 1, т. ЗБ т. 41Б от ДРЗЕ, като специален
закон, признава на купувачите на ел. енергия статута на потребители в
урежданите от него обществени отношения, в частност и при покупката на ел.
енергия и то независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,
търговец или друг субект. Този статут им гарантира и съответните права,
които не са уредени изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да се прилагат
нормите на ЗЗП за защита на потребителя, за да може правилото на чл. 2, ал.
1І от ЗЕ да се прилага ефективно, а не да се ограничи само до декларативно
съдържание на закона.
Ето защо подзаконовите правила, обосновали издаването на процесната
фактура за коригиране на сметката за електроенергия, нарушават
равнопоставеността в рамките на договора и накърняват сериозно правата на
купувача на ел. енергия, като потребител, тъй-като дават възможност
едностранно и произволно оператора да определя заплащането на суми от
потребителя, срещу които не е доставил ел. енергия, водят до ограничаване
законовите права на потребителя спрямо оператора при неизпълнение или
неточно изпълнение на договорните задължения, поставят изпълнението на
задълженията на оператора в зависимост само от неговата воля, създават
задължение за купувача на ел. енергия да заплати високо обезщетение, водят
до възможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения, дори
и при неизпълнение на съответните от страна на оператора, налага се на
купувача на ел. енергия необосновано ограничаване на средствата за
доказване, както и тежест на доказване, която съобразно действащото
8
законодателство е за сметка на оператора. Тези хипотези са обхванати от чл.
143 от ЗЗП и съставляват при всички случаи неравноправни клаузи за
потребителя, тъй-като не отговарят на изискването за добросъвестност, на
принципа по чл. 2, ал. 1І от ЗЕ, водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни
правила, превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са
нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП и не следва да се прилагат, предвид и
задължението на съда служебно да преценя материята през тази призма
съобразно § 13А от ДРЗЗП вр. с Директива 93/13 ЕИО.
Въпросното задължение, обективирано в приложената фактура, е резултат
на извършената проверка на СТИ от дл. лица на дружеството. За тази проверка
е съставен протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ, който касае само извънсъдебните
отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна
процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и
редовността му, се прилагат общите правила на доказване по ГПК в призмата
на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието
на протокола по чл. 49 от ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае
само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ към момента на
проверката, без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на
договорни задължения или увреждащи действия от страна на купувача на ел.
енергия, довели до техническа неизправност. Идентична е и
доказателствената стойност на експертизата по-делото.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноски, съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК и
ангажираните доказателства за реалното им извършване, а именно сумата от
50 лв. за платена държавна такса и 420 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
9
отношение на "Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Хр. Г. Данов" № 37, че Д. В.
П. с ЕГН: **********, адрес: гр. Димитровград, бул. ,,Трети март" бл. 19, вх.
,Б ап. 2 не дължи сума в размер на 1126,63 лева с ДДС, представляваща
допълнително начислена стойност в следствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за
минал период от 16.04.2024 до 05.07.2024 г. за обект, находящ се в с.
Александрово, община Хасково, на клиент с кл. № ********** и за обект с
ИТН: 1590908, за което е издадена фактура № **********/04.10.2024 г.
ОСЪЖДА "Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Хр. Г. Данов" № 37 да
заплати на Д. В. П. с ЕГН: **********, адрес: гр. Димитровград, бул. ,,Трети
март" бл. 19, вх. Б, ап. 2 сумата от 470 лева, представляваща направените
разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10