Определение по дело №260/2020 на Окръжен съд - Габрово

                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                               №

                         гр.Габрово , 22.07.2020г.

                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Габровски окръжен съд в закрито заседание  на двадесет и втори  юли през две хиляди и двадесета година,в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова

                                                                            С.Миланези

                                                                           

като разгледа  в.ч.гр.д. №260 по описа за 2020г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид   следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания, ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк.Н. срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.№706/2020г. ,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 688,08лв. възнаградителна лихва .

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се,че целта на разпоредбата на чл.10а ЗПК е регулиране на таксите. Целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на определена услуга.В процесни случай  е сключен договор  за застраховка , принципите по който не са свързани  с усвояване и управление на кредита и съгласно чл.10а,ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира такса за подобен вид  допълнителни услуги. Оспорва се извода,че посредством договора за застрахова се цели увеличаване размера на кредита.Позовава се на дадената в ДР на ЗПК дефиниция на  ГПР.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане  и уважаване изцяло на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение  за претендираната възнаградителна лихва,както и присъждане  на направените разноски в заповедното производство  в пълния им размер .

           Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

            Предмет на обжалване е разпореждане №2441 от 04.06.2020г. по ч.гр.д.№706/2020г. на Габровски районен съд, с което  е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД срещу М.Б.Б. , в частта му ,с която се иска  издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на договорна лихва  в размер на 688,08лв. за периода 25.09.2014г. – 23.05.2015г.

             Първоинстанционният съд  е приел,че  е налице основанието на чл.411,ал.2,т.3 ГПК  за отказ да се издаде  заповед за изпълнение за вземането  за сумата от 688,08лв.- договорна лихва за процесния период, при годишна лихва за ползване на кредита 212,52%. В мотивите е изложено,че при  съобразяване характера на правоотношението  и вида на клаузите ,съдът приема,че съществува значителен риск  за увреждане правата на потребителя  и спазване на основния принцип  в гражданския процес  за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава,като се е позовал на практика на СЕС и разпоредбите на чл.19,чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК.

Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи , намира жалбата за неоснователна.

В подаденото  по ч.гр.д.№706/2020г. на ГРС заявление  от „Агенция за събиране на вземания „ЕАД по чл.410 ГПК  срещу длъжника М.Б.Б.  , в т.9  е посочено като претендирано парично вземане в размер на 688,08лв. – договорна лихва за периода 25.09.2014-23.05.2015г.  Изложените в т.12 обстоятелства, обосновават създадено правоотношение по договор  за цесия между заявителя и „АЙ Ти Еф Груп”АД  и договор за  потребителски кредит  от 28.05.2014г.между това дружество и длъжника М.Б.Б.  . Сумата от 688,08лв. се претендира като дължима на основание  т.1.3.2 от договора за потребителски кредит.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит от 28.05.2014г.,сключен  между  „АЙ ТИ ЕФ ГРУП”АД, като кредитодател и М.Б.Б.,  като кредитополучател , за предоставяне на заем от 800лв. със срок на кредита 12м. В т.1.3.2 от договора  е уговорена годишна лихва за ползване на сумата по кредита в размер на 212,52% и в т.1.,4 ГПР в размер на 607,56%.

С измененията в чл.411  ГПК , обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ, заповедният съд следва  служебно да следи  освен за наличието на  визираното в  ал.2,т.2 основание - искането да не противоречи на закона и на добрите нрави, и за  това   съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК искането да не се основава на неравноправна клауза в договора ,сключен с потребител  или да е налице обоснована вероятност за това.

Процесната сума от 688,08лв.,за която е постановен обжалваният отказ по ч.гр.д.№706/2020г. на ГРС, се претедира като уговорена  договорна лихва с договора за потребителски кредит, като както нейният размер по договора-212,52% годишна лихвна,така и посочения в договора ГПР  от 607,56%,дават основание да се приеме,че претендираната сума от 688,08лв. се основава на вероятно неравноправна клауза  в договора по смисъла на чл.143 ЗЗП, при съпоставяне размера на отпуснатия кредит и размера на претендираната за исковия период договорна лихва, както и изхождайки от принципите за добросъвестност и съществуването на равновесие между правата и задълженията на  кредитора и кредитополучателя.

Вероятността за неравноправност на клаузата  на т.1.3.2 от процесния договор за потребителски кредит е достатъчна, за да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на произтичащото от същата претендирано вземане за сумата от 688,08лв.

На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна и  следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на ГРС бъде потвърдено и

                        О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане №2441 от 04.06.2020г. по ч.гр.д. №706/2020г. на Габровски районен съд .

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                               ЧЛЕНОВЕ :