ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
гр. Монтана , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Пламена С. Петкова
като разгледа докладваното от Аделина Тр. Троева Въззивно частно
гражданско дело № 20211600500182 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на В.
Д., Д.Д. и М. Г. против определение на Районен съд – Монтана от 17 март 2021 г. по гр.
д. № 643/2020 г., с което производството по делото е прекратено и е отменено
допуснатото обезпечение на исковете.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е неправилно и молят
да бъде отменено, а делото върнато на МРС за продължаване на съдопроизводствените
действия. Поддържат становище, че не е налице посоченото от първоинстанционния
съд основание по чл. 126, ал. 1 от ГПК. Изтъкват, че не може да се установи пълен
субективен и обективен идентитет между прекратеното от МРС дело и гр. д. №
219/2019 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, тъй като установителният иск за
собственост, заведен пред МРС, се отнася не само до сгради, но и до терена, върху
който са изградени, цената на осъдителния иск срещу Община * е различна, а
еветуалният иск по чл. 105, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) въобще не е предмет на разглеждане в
производството пред МОС. МРС не е могъл да прекрати делото в частта по
евентуалния иск, след като такъв въобще не е заведен пред друг съд. Макар предявен
под условието да се разгледа, ако бъде отхвърлен главният установителен иск за
собственост, той е висящ пред съда и по него се дължи произнасяне.
Относно отмяната на обезпечението се навеждат доводи, че то е
преждевременно постановено – преди да влезе в сила определнието за прекратяване,
т.е. преди да е отпаднала необходимостта от обезпечението.
1
Ответниците по въззивната жалба Община *и ЖСК „*“ в писмени становища
молят обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
а частната жалба – оставена без уважение.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на
страните и приема за установено следното:
Жалбоподателите В. Д., Д. Д. и М. Г. са предявили на 4 март 2020 г. пред
Райнонен съд – Монтана установителен иск за собственост срещу Община *,
евентуално съединен с него установителен иск с правно основание чл. 105, ал. 3 от
ЗТСУ (отм.), както и осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата 24 700 лв срещу ЖСК
„*“. Предмет на установителния иск за собственост са следните недвижими имоти в гр.
*: поземлен имот - дворно място с площ от 705 кв.м с пл. № *от кв. * по плана на гр. *,
с административен адрес: гр. "*", ул. "*" № *, понастоящем представляващ част от
поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. *, ведно с построените в този имот масивна едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 131 кв.м., представляваща сграда с идентификатор *по КККР на гр.
*, и гараж с площ от 19 кв.м, представляващ сграда с идентификатор *.
За да прекрати производството по делото, Районен съд – Монтана е
констатирал, че в Окръжен съд – Монтана е висящо по-рано заведено гр. д. № 219/2019
г. със същия предмет. Като е приел, че двете дела имат идентичен предмет и страните
по тях са едни и същи, МРС е приложил нормата на чл. 126 от ГПК и е прекратил
заведеното по-късно пред него дело. Заедно с това е отменил допуснатото обезпечение
чрез възбрана върху ¼ ид. ч. върху недвижимите имоти.
Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно в една част.
Съпоставката на исковете, заведени пред МРС и тези пред МОС не показва
пълно съвпадане на предмета на двете дела: гр. д. № 643/2020 г. на МРС и гр. д. №
219/2019 г. на МОС.
Установителният иск, предявен пред МРС, е с по-широк предмет. Освен за
масивно жилище и гараж, той се отнася и до поземления имот, върху който са
построени те.
Установителният иск по чл. 105, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) е предявен само пред МРС,
не е поставен за разглеждане пред МОС по гр. д. № 219/2019 г.
Налице е съвпадане на страните и предмета по иска за неоснователно
обогатяване срещу ЖСК „*“, като цената на иска по гр. д. № 219/2019 г. на МОС е по-
висока.
2
Налице е идентичност на страните и предмета между двете дела по
установителния иск за собственост относно сградите, поради което прекратяването в
тази част е правилно и МОС потвърждава определението в тази му част. Относно имот
пл. № *в кв. * по плана на гр. *, представяващ част от имот № *по КККР на гр. *,
делото следва да продължи, тъй като в тази част не е налице висящо производство по
чл. 124 от ГПК пред друг съд.
Липсват условията на чл. 126, ал. 1 от ГПК за прекратяване на производството и
по установителния иск по чл. 105 от ЗТСУ (отм.) за това, че ищците имат право да
събират добивите от отчуждения имот до завземането му по административен ред. В
тази част МОС отменя обжаваното определение и връща делото за продължаване на
съдопроизводствените действия като съдът следва да извърши проверката за
допустимост и изследва въпроса за наличието на правен интерес като абсолютна
положителна процесуална предпоставка.
Осъдителният иск срещу ЖСК „*“ е бил предявен пред МОС и се разглежда в
процеса по гр. д. № 219/2019 г., в последствие отделен в самостоятелно исково
производство. Цената на иска пред МОС е по-висока от тази пред МРС, но това не
влияе на извода за идентичност след като основанията за търсене на обезщетението са
едни и същи.
След като производството по делото следва да продължи за разглеждане на
установителния иск за собственост върху имот № *по КККР на *и на евентуално
предявения установителен иск по чл. 105, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), то не е отпаднала
необходимостта от допуснатото обезпечение, затова обжалваното определение следва
да бъде отменено, като се запази наложеното обезпеченеи върху ¼ ид.ч. от поземления
имот.
На основание горното МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Районен съд – Монтана от 17 март 2021 г. по гр. д. №
643/2020 г., в ЧАСТТА, с която производството по делото е прекратено по отношение
установителен иск за собственост върху поземлен имот - дворно място с площ от
705 кв.м с пл. № *от кв. * по плана на гр. *, с административен адрес: гр. *, ул. "*" №
*, понастоящем представляващ част от поземлен имот с идентификатор *по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *; иск по чл. 105, ал. 3 от ЗТСУ
(отм.), както и в
ЧАСТТА, с която е отменено допуснатото с определение от 10 септември 2020 г.
обезпечение чрез възбрана върху ¼ ид.ч. от дворно място с площ от 705 кв.м с пл. №
3
*от кв. * по плана на гр. *, с административен адрес: гр. "*", ул. "*" № *, понастоящем
представляващ част от поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд – Монтана от 17 март 2021 г. по
гр.д. № 643/2020 г., в ЧАСТТА, с която производството по делото е прекратено по
отношение установителен иск за собственост върху едноетажна жилищна сграда с
площ 131 кв. м. с идентификатор *и гараж от 19 кв. м. с идентификатор *, намиращи се
в имот с идентификатор *, и по отношение иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД,
предявен срещу ЖСК „*“, а също и в ЧАСТТА, с която е отменено допуснатото с
определение от 10 септември 2020 г. обезпечение чрез възбрана върху построените в
имот с идентификатор *жилищна сграда с идентификатор *и гараж с идентификатор *.
ВРЪЩА делото на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4