№ 3122
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.ЕВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110121589 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от ********** срещу В. И. Й., ЕГН
**********, И. К. Й., ЕГН **********, В. И. Й., ЕГН ********** и В. К. Й.,
ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установено, че ответнциите дължат следните суми:
В. И. Й. сумата в размер на 1115,17 лв., представляваща 1/3 от цена на
доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в
********** за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 194,67 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми
за дялово разпределение в размер на 9,28 лв., представляваща главница за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 1,87 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.;
И. К. Й. сумата в размер на 557,59 лв., представляваща 1/6 от цена на
доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в
********** за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
1
размер на 97,33 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми
за дялово разпределение в размер н а 4,64 лв., представляваща главница за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,93 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.;
В. И. Й. сумата в размер на 1115,17 лв. , представляваща 1/3 от цена на
доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в
********** за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 194,67 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми
за дялово разпределение в размер на 9,28 лв., представляваща главница за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 1,87 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.;
В. К. Й. сумата в размер на 557,59 лв., представляваща 1/6 от цена на
доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в
********** за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 97,33 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми
за дялово разпределение в размер на 4,64 лв., представляваща главница за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,93 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.,
които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 64024/2021 г. по описа на СРС, 174
състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във
връзка с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да
предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи,
че ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребители на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
2
заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответницата В. К. Й., с който признава иска.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника И. К. Й., с който оспорват исковете като
неоснователни. Оспорва да е потребител на топлинна енергия. Твърди, че
нито е собственик, нито ползвател на процесния имот. Прави възражение, че е
направил отказ от наследство преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника В. И. Й., чрез начзначемия от съда особен
представител, с който оспорват исковете като неоснователни. Оспорва да е
потребител на топлинна енергия. Твърди, че не е настъпила изискуемост на
вземанията. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е
постъпил от страна на ответника В. И. Й..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Видно от Решение от 07.07.2022 г. по гр.д. № 73934/2018 г. по описа на
СРС, 119 състав процесният имот – апартамент 2, находящ се в ********** е
изнесен за публична продан, като са установени квотите на съделителите - В.
И. Й., В. И. Й. и В. К. Й. – по 1/3. Настоящият съдебен състав счита, че от
посоченото решение и приетите по делото писмени доказателства - договор за
продажба на ведомствен недвижим имот по реда на ПМС № 214/03.11.1992 г.
3
на 07.09.1993 г. (л. 123), удостоверенията за наследници на И. Й. Златков и
Цветанка Стайкова Златкова (л. 212 и л. 122 по делото) и отказ от наследство,
направено от единия ответник И. К. Й. (л. 60) се установява, че собственици
през исковия период на процесния имот са били тримата ответника В. И. Й.,
В. И. Й. и В. К. Й., при 1/3 идеални части за всеки от тях.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
4
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод
за основателност на исковете срещу тримата ответника В. И. Й., В. И. Й. и В.
К. Й. и неоснователност на иска срещу ответника И. К. Й..
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност, направено от
ответника В. И. Й..
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
5
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 09.11.2021 г. Следователно
претендираната от ищеца цена за топлинна енергия е погасена по давност за
периода преди 01.08.2018 г. Поради изложеното съдът намира, че следва да
уважи искът за топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.
за сумата в размер на 861,19 лв., изчислена от съда въз основа на
представените по делото фактури.
Следователно исковете за главница следва да се уважат в предявения
размер за ответниците В. И. Й. и В. К. Й. и за сумата в размер на 861,19 лв. за
ответника В. И. Й..
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва, предявен срещу В.
И. Й., върху задълженията за периода до 01.08.2018 г. е неоснователен, тъй
като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се
погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, поради което
6
съдът намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до сумата в
размер на 185,41 лв. за В. И. Й., изчислен от съда с лихвен калкулатор, и в
предявените размери за ответниците В. К. Й. и В. И. Й..
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от
2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
7
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за достъп,
касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, съдът приема, че
услугата дялово разпределение е била реално осъществена през исковия
период. Съдът намира, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответниците В. Й. и В. Й. за претендираната сума за
главница, а за ответника В. Й. съдът намира за основателно своевременно
направеното възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по
отношение на услугата за дялово разпределение за месец октомври 2018 г.,
поради което за този ответник искът следва да се уважи за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за сумата в размер на 8,80 лв., за горницата да се
отхвърли като погасен по давност.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Съобразно уважената част от исковете ответниците дължат на ищеца
разноски, както следва: В. К. Й., ЕГН ********** да сумата в размер на 21,54
лв., представляваща разноски за заповедното производство и 29,88 лв.,
представляваща разноски за исковото производство; В. И. Й., ЕГН
********** сумата в размер на 43,09 лв., представляваща разноски за
заповедното производство и 59,75 лв., представляваща разноски за исковото
производство; В. И. Й. сумата в размер на 34,43 лв., представляваща разноски
за заповедното производство и 367,32 лв., представляваща разноски за
исковото производство.
Съобразно отхвърлената част от исковете срещу И. Й. ищецът дължи на
8
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв. на адв. Б. Д. К. сумата в
размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство
и сумата в размер на 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното
производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответниците В. И. Й., ЕГН **********, В. И. Й., ЕГН
********** и В. К. Й., ЕГН ********** дължат на ********** следните
суми:
В. И. Й. сумата в размер на 1115,17 лв., представляваща 1/3 от цена на
доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в
********** за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 194,67 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми
за дялово разпределение в размер на 9,28 лв., представляваща главница за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането;
В. И. Й. сумата в размер на 861,19 лв., представляваща 1/3 от цена на
доставена в периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в
********** за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 185,41 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми
за дялово разпределение в размер на 8,80 лв., представляваща главница за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането;
В. К. Й. сумата в размер на 557,59 лв., представляваща 1/6 от цена на
доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в
********** за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
9
размер на 97,33 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми
за дялово разпределение в размер на 4,64 лв., представляваща главница за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, които вземания са предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 64024/2021 г. по описа на СРС, 174 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ********** срещу В. И. Й., ЕГН
********** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че В. И. Й. дължи на **********
сумата над 861,19 лв. до пълния предявен размер, представляваща 1/3 от цена
на доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в
********** за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер наа 185,41 лв. до пълния предявен размер за периода от 15.09.2019 г.
до 28.10.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер над 8,80 лв.
до пълния предявен размер, представляваща главница за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 1,87 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.,
които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 64024/2021 г. по описа на СРС, 174
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ********** срещу И. К. Й., ЕГН
********** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че И. К. Й., ЕГН ********** дължи на
********** сумата в размер на 557,59 лв., представляваща 1/6 от цена на
доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в
********** за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 97,33 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми
за дялово разпределение в размер н а 4,64 лв., представляваща главница за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,93 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.,
които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
10
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 64024/2021 г. по описа на СРС, 174
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ********** срещу В. И. Й., ЕГН
********** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че В. И. Й., ЕГН ********** дължи на
********** сумата в размер на 1,87 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г. което вземане е предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 64024/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ********** срещу В. К. Й., ЕГН
********** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че В. К. Й., ЕГН ********** дължи на
********** сумата в размер на 0,93 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г. което вземане е предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 64024/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. К. Й., ЕГН **********
да заплати на **********, ЕИК ********** сумата в размер на 21,54 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и 29,88 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. И. Й., ЕГН **********
да заплати на **********, ЕИК ********** сумата в размер на 43,09 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и 59,75 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. И. Й., ЕГН **********
да заплати на **********, ЕИК ********** сумата в размер на 34,43 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и 367,32 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв.
**********, ЕИК ********** да заплати на адв. Б. Д. К. сумата в размер на
400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство и сумата в
размер на 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното
11
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – **********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12