РЕШЕНИЕ
№ 6011
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. Н.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110110312 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу Д. Н. С..
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил срещу Д. Н. С. осъдителни
искове за заплащане на сумите, както следва: главница в размер на 1691,01 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата в размер на 218,21 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
22.02.2021 г., сумата от 19,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в
размер на 3,28 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 22.02.2021 г. Претендира присъждане
на разноски за водене на делото.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответницата е собственик на процесния имот,
потребител на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. . Твърди, че
ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Д. Н. С. е постъпил писмен отговор чрез
1
назначения й по делото особен представител. С депозирания отговор се оспорва
основателността на предявените искове. Счита, че по делото не са представени
доказателства за доставена топлинна енергия в твърдените количества, респ.
счетоводното им отразяване. Счита, че искът срещу новия ответник може да се счита
предявен от момента на постъпване на молбата за замяна в съда, доколкото не е налице
съгласие от нея за встъпване в делото. Прави възражение за изтекъл период на
погасителна давност по отношение на всички вземания, тъй като твърди, че същите се
претендират за период от повече от три години преди подаването на исковата молба
срещу новия ответник. Поради тези и останалите подробно изложени съображения
моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД ангажира
становище за извършване на дяловото разпределение в процесния период съгласно
действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
2
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № г. се
установява, че процесният имот е придобит чрез дарение от ответницата Д. Н. С.. По
делото не се установи след придобиването на имота, същият да е отчужден
впоследствие. Ето защо може да се направи извод, че ответницата е собственици на
имота в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, не е имало общо отоплителни тела и
узаконен водомер за топла вода. Дяловото разпределение през процесния период е
извършван от третото лице-помагач на база реален отчет. С оглед въведената система
за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е
извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. Поради факта, че всички отоплителни тела
били демонтирани, за процесния период не е начислявана топлинна енергия за
отопление. Топлата вода в процесния период е била начислявана на база потребители
(за 2 лица) по 140 л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1.
Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била начислявана на база
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е
разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 151 куб. м. Посочено е, че
заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение
напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е
отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения
тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период възлизат на претендираните от ищцовото дружество, като
дължимите лихви за забава са изчислени от вещото лице в по-висок размер от
претендираните от ищеца.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена от
ответницата.За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за
погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
3
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
Следва да се посочи, че производството по исковото дело първоначално е
образувано по предявени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД
против Н. С. Х. след разгледано заповедно производство по ч. гр. дело № г. по описа
на СРС. По подадената искова молба е образувано гр. дело № г. по описа на СРС, 79
състав. С определение №г. съставът при СРС, след като е съобразил, че настоящият
адрес на ответника е в с. Бе, е изпратил делото по подсъдност на РС – По. Пред РС П е
образувано гр. дело №г., като с разпореждане от 08.11.2023 г. е насрочено открито
съдебно заседание за разглеждане на делото на 14.12.2023 г. По делото е постъпила
молба от ищцовото дружество с изх. № от 29.11.2023 г. за оттегляне на предявените
искове против ответника Н. С. Х. и замяната му с ответника Д. Н. С. с оглед на
новопредставени доказателства за собственост на процесния топлоснабден имот. С
определение № г. съставът при РС Попово е допуснал изменение на предявените
искове чрез замяна на ответника, като е изпратил делото по подсъдност на СРС,
съобразявайки настоящия адрес на новия ответник. Видно е от депозираната молба от
ищеца срещу новия ответник, че предявените искове са осъдителни, а не
установителни, поради което не следва да се търси връзката им с издадената заповед
за изпълнение. Ответникът Д. Н. С. изрично заявява, че не дава съгласие за встъпване
в делото, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 3, изр-. 2 ГПК,
исковата молба срещу нея следва да се счита предявена срещу нея от постъпването й в
съда. Видно е, че същата е изпратена по пощата, като датата на пощенското клеймо е
от 30.11.2023 г. Това е датата, от която следва да се счита, че са предявени исковете
срещу ответницата Д. С..
Налага се извод, че срокът, касаещ хогасяването на вземането поради изтекла
давност, в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на молбата от ищеца на
30.11.2023 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 30.11.2020 г., са
погасени по давност. По отношение на предявените вземания за процесния период са
приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
срока, за който се отнасят. Процесният период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. обхваща
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 30.11.2020 г., поради което са погасени
по давност. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на предявения иск за заплащане на цена за дялово разпределение,
съдът намира следното: Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса
за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен
отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Процесният период от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. обхваща вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 30.11.2020 г., поради което са погасени по давност.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
4
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът стигна до извод за неоснователност на предявените искове за главница,
поради което като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните искове за
лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответната
страна. По делото обаче не са представени доказателства за сторени разноски, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу Д. Н. С., ЕГН
********** искове, както следва: 1/ иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ за осъждането на ответника да заплати сумата от 1691,01 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, общ. М иск с правно
основание по 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 218,21 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 22.02.2021 г.; 3/ иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ за осъждането на ответника да заплати сумата от 19,53 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. и 4/ иск с правно основание по 86 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати сумата от 3,28 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 22.02.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5