РЕШЕНИЕ
№45
17.01.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1116 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.П.А. *** против
Заповед № РД-14-2968 от 20.10.2021г. на Директора на РД“АА“, гр.Стара Загора за
прилагане на принудителна административна мярка.
Твърди се, че обжалваната заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Сочи се, че съгласно чл. 7, ал.2 от Закона за административното производство, за започване на производството по издаване на индивидуален административен акт следвало да се уведомят заинтересованите граждани, защото според чл.11, ал.2 от същия закон, административният акт следвало да се издаде след като се изяснят фактите и обстоятелствата по случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. В случая жалбоподателя макар и заинтересовано лице, не бил уведомен за образуваното производство по издаване на административния акт - не бил давал обяснение и правил възражения.
Излагат се и доводи, че при издаване на заповедта не била установена реалната фактическа обстановка. В тази връзка се твърди, че оспорващия е земеделски производител и отглежда животни. Жалбоподателя познавал лицата В.А., А.А., А.А.и Н.С.от с. К.п., тъй като им носел мляко което произвежда. Твърди се, че на 20.10.2021г. А.А. се обадил по телефона на жалбоподателя и помолил да ги откара до аптека в гр.Хасково, за да купи лекарства на жена си, тъй като в селото нямало обществен превоз. Жалбоподателя се съгласил да им помогне, но помежду им нямало уговорка, нито бил искал заплащане на услугата. Платените му 10 лева, били за доставено и неплатено от А.А. мляко.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от упълномощен от него процесуален представител.
Ответникът - Директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“, гр. Стара Загора, редовно призован не ангажира становище по основателността на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.10.2021г. около 10.00 ч., гр.Хасково на ул.“Панорама“ до статуята „Св.Богородица“ служители на РУ-Хасково при ОДМВР-Хасково спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген“, модел “Пасат“, с рег. № *******. Установено било, че автомобилът е управляван от жалбоподателя Д.П.А., като в превозното средство се намират и лицата В.С.А., А.С. А., А.А.А.и Н.М.С.– непълнолетен, всички от с. К.п., обл.Х.. При проведена беседа, проверяващите установили, че пътниците били заплатили на водача при тръгването от с. К.п., сумата от по 4 лева на пътник, каквато е била и цената на билета за автобуса от с. К.п. до гр.Х . Намиращите се в автомобила лица били отведени до сградата на РУ Хасково, където им били снети писмени обяснения, а за случая били уведомени ДП и ДАИ-Хасково.
Установените от органите на МВР обстоятелства при проверката били отразени в Докладна записка с рег. № 1970р-32900 от 20.10.2021г.
На същата дата, въз основа на посоченото в горецитираната докладна записка и снетите писмени обяснения от лицата пътуващи в автомобила на жалбоподателя, инспектор при РД“АА“, гр.Стара Загора съставил против Д.П.А. Акт за установяване на административно нарушение, серия А-2021, с бл. № 294325, за това че на 20.10.2021г. около 10.00 ч., в гр. Хасково, на ул.“Панорама“ до статуя на св.Богородица е извършвал превоз срещу заплащане /обществен/, без удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, лиценз за обществен превоз на пътници на територията на България и лиценз на общността за превоз на пътници, деяние представляващо нарушение на чл. чл. 6, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
АУАН бил предявен и връчен на адресата си на20.10.2021, като в същия Д.П.А. обективирал възраженията си, че не е таксиметров превоз.
На база съставения АУАН, на същата дата - 20.10.2021г.Директорът на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.Стара Загора , към ИА“АА“, е приложил, с оспорената заповед № РД-14-2968, спрямо Д.П.А. принудителни административни мерки (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.1 и т.4, от Закона за автомобилните превози именно - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на адресата си на 25.10.2021г. Жалбата срещу административният акт била подадена до съда, чрез административният орган на 03.11.2021г. и заведена под вх. № РД-14-2968#3 от същата дата.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. АУАН, обяснения на жалбоподателя и пътувалите с него на 20.10.2021г. пълнолетни лица.
По искане на жалбоподателя по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на А.С. А. – едно от лицата установени в автомобила на жалбоподателя при извършената на 20.10.2021г. проверка.
Свидетелят сочи, че с жалбоподателя са
приятели, като често купува мляко носено му от Д.А.. Твърди, че този ден повикал оспорващия и когато последния му донесъл мляко, го помолил да ги
откара до гр. Хасково, тъй като в селото нямало друг обществен транспорт с
изключение на автобуси в 10.00ч. и 13.00ч. Налагало се да отидат до гр.
Хасково, за лекарства и за махане конци
след операция на съпругата му. Жалбоподателя се съгласил да ги откара, като не
му поискал пари. В автомобила свидетеля платил 12 лева на Д.А. за млякото което му бил дал на вересия.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С т. 2 от Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“ са упълномощени директорите на дирекции“АА“ да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози. Към датата на издаване на оспорената заповед ответникът е изпълнявал именно тази длъжност - Директор на РД“АА“, гр.Стара Загора, обстоятелство което не е спорно по делото, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган по смисъла на чл.107, ал.1, хипотеза – 2 - ра, от Закона за автомобилните превози.
Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа
както правни, така и фактически основания за издаването й, които са достатъчни
по обем за да може да се извърши въз
основа на тях преценка за материалната законосъобразност на обжалваният акт. ТР
№ 16 от
1975 г. на ОСГК на ВС, допуска
мотивите към административния акт да се съдържат в подготвителни по
издаването на акта документи съставени, с оглед предстоящото издаване на
административният акт, като в този случай изложените в тях мотиви се считат за
такива и по издаването на административният акт. В случая мотивите изложени в оспореният акт
се допълват от изложеното в АУАН и
дадените от водача и пътниците обяснения, съставляващи част от
административната преписка и представляващи подготвителни документи за издаване
на обжалваната заповед. Ето защо
следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно
изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Само за прецизност следва да се
посочи, че в оспорената заповед въпреки, че като правно основание за прилагане
на ПАМ „Временно спиране от движение на моторно превозно средство“ е посочена и
т.“в“ на чл.106а, ал.1, т.1 от Зав Пр., кореспондиращи й фактически съображения
не са изложени.Това обстоятелство в случая не води до нарушение на формата на акта, доколкото в последния са изложени мотиви обосноваващи
прилагането на останалите посочени
хипотези на чл. 106а, ал.1, т.1, б.“а“ и б.“б“ от ЗАвПр.
Не се споделят възраженията в жалбата за допуснати нарушения на административно производствените правила, от категорията на съществените, водещи до основание за отмяна на обжалваният акт на процесуално основание. При издаване на акта си органът е събрали всички необходими писмени доказателства, вкл. са снети обяснения от пътниците в автомобила и обяснения от жалбоподателя, поради което не се е стигнало до нарушение на чл. 35 от АПК. Действително, за образуването на производството по издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка жалбоподателят не е бил уведомен, но специалният Закон за автомобилните превози не изисква уведомяване на лицето при започване на производство издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Дори да се приеме, че общите разпоредби на АПК са приложими и в това специално уредено производство, то нарушението на чл. 26, ал.1 от АПК, а оттук и на чл.35, хипотеза 2-ра от АПК би могло да е съществено само ако се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в съответния индивидуален административен акт, респ. ако при уведомяване на заинтересованото лице и събиране, и обсъждане на обясненията и възраженията на същото, би се стигнало до различен резултат от възприетия в административното решение. В случая, неуведомяването на жалбоподателя за започването на производството, не се е отразил на съдържанието на оспорената заповед и разпоредения с нея правен резултат. Това е така, тъй като при издаването й, както вече се посочи, не се е стигнало до неизясняване на факти и обстоятелства от значение за случая. Напротив – административният орган е предприел всички необходими мерки за изясняването им в пълнота.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :
Законосъобразността на оспорен административен акт се преценява само въз основа на изложените в същия фактически съображения за издаването му. В случая в обжалваната заповед са изложени мотиви обосноваващи наличието на хипотезите на 106а, ал.1, т.1 б.“а“, б.“б“ и т.4, б.“б“ от ЗАвП.
Чл. 106, ал.1, т.1 от ЗАвПр, предвижда прилагане на ПАМ „Спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“, в хипотезите когато : с моторното превозно средство се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността( б.“а“ от с.н.); с м.п.с., което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община(б.“б“ от с.н.); с което се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари, без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11( б.“в“ от с.н.).
В чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвПр. е предвидено, прилагане на ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, който: извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
По делото не е спорно, че на 20.10.2021г. около 10ч. в гр.Хасково именно жалбоподателя е управлявал лек автомобил“Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, който е негова собственост. Последното се установява от обясненията на жалбоподателя, посоченото в АУАН и ДЗ рег. № 1970р-32900 от 20.10.2021г.
Установява се от приложените справки извлечения от единния таксиметров регистър и справки за лицензи на ИА“АА“, че по отношение цитираният лек автомобил няма издаден лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република България и издаден лиценз на Общността за превоз на пътници, както и че за същия лек автомобил не е издадено удостоверение да регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Тези обстоятелства не са спорни по делото, като се установяват и от приложения АУАН сер. А-2021, с бл. № 294325/20.10.2021г. Посоченият АУАН е издаден от длъжностно лице, в кръга на правомощията му по закон, по установеният ред и форма. Следователно, в частта на установените от актосъставителя обстоятелства(при извършените от същия проверки за собственост и за наличието на издадени лицензи, и удостоверения), материализира удостоверително изявление на издателя си, т.е отнася се до съществуването на факти възприети лично от длъжностно лице издател. Същият следователно е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на посочената в него дата и място жалбоподателя е управлявал собственото си моторно превозно средство, както и че към същата дата за автомобила не е издадено удостоверение да регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, няма издаден лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република България или издаден лиценз на Общността за превоз на пътници.
Спорният по делото въпрос е дали на посочените в заповедта дата и място жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници.
Дефиниция за „обществен превоз“ е дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗАв.Пр. и по смисъла на същата това е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Съответно в т.2 на същия параграф е дадено и легално определение на понятието „Превоз на пътници“ - дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. По дефиницията на чл.2 от Наредба № 34/99 год.на Министерството на транспорта за таксиметров превоз на пътници, приета в изпълнение на чл.12”а”,ал.5 от Закона за автомобилните превози “ Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до 5 места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. Т.е. таксиметровият превоз на пътници е вид обществен транспорт.
В случая от обясненията дадени от жалбоподателя и 3-ма от пътниците в автомобила - А.А., А.А.и В.А.в хода на административното производство се установява, че на 20.10.2021г. сутринта са помолили жалбоподателя да ги откара с автомобила си от с. К.п. до гр. Х., именно по този маршрут се е движил автомобилът преди спирането му за проверка в гр.Х., като в автомобила са превозвани 4 лица – далите обяснения 3 пълнолетни лица, както и непълнолетния Н.С.. От същите обяснения се установява и че за този превоз на жалбоподателя е заплатена сумата от общо 16.00 лева, - по 4 лева от всеки от пътуващите в автомобила лица.
Следователно от така дадените обяснения, имащи характер на сведения по чл. 44 от АПК и които доколкото са събрани редовно в хода на административното производство се ползват с доказателствена сила и пред съда на основание чл.171 от АПК, безспорно се установява, че осъществения на 20.10.2021г. превоз по маршрута от с. К.п. до гр. Хасково с лек автомобил „Фолксваген Пасат“ рег. № ******* е бил обществен превоз на пътници такъв, тъй като е осъществен срещу заплащане и с автомобила са превозени 4 бр. физически лица по посочен от тях маршрут.
Тези сведения са дадени веднага след извършване на проверката от пътниците в автомобила, същите са еднопосочни, логични и непротиворечащи си и са дадени от лица имащи непосредствени впечатления по случая, поради което съдът ги кредитира.
Дадените в хода на съдебното производство показания от едно от тези дали обяснения лица - А.С. А. съдът възприема с доверие, само в частта в която свидетеля е посочил, че е помолил жалбоподателя да ги откара от с. К.п. до гр. Х . В останалата им част, в която свидетелят посочи че не е заплащал осъществения превоз на жалбоподателя, а дадената сума пари е за заплащане на доставено му от оспорващия преди това мляко, съдът не кредитира. В тази част показанията са изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал по делото. Същите противоречат, както на обясненията дадени от А.А.А. (дъщеря на свидетеля) и В.С.(сестра на свидетеля ), които са преки свидетели очевидци на случая, и които изрично са посочили, че са платили на Д.А. сума от по 4 лева равна на цената на автобусния билет, за да ги откара до гр. Х., така и на изложеното в докладна записка рег. № 1970р-32900/20.10.2021г. на полицейски инспектор при РУ Хасково, което длъжностно лице е имал възможността на проведе разговор с пътуващите в автомобила на управляван от жалбоподателя лица и съответно е косвен свидетел на случая. Нещо повече, показанията на свидетеля противоречат и на собствените му обяснения дадени в производството по издаване на заповедта, в които собственоръчно е посочил, че се е обадил на Д.А. ***, тъй като е знаел, че жалбоподателят превозва пътници с автомобила си на цената на билета, както и че лично му е дал 4 лева на тръгване (от с.К.п.) и че другите пътници са му заплатили същата сума за превоза. Тези показания се опровергават и от обясненията дадени от жалбоподателя в хода на административното производство, който (обратно на изложеното в жалбата) е твърдял, че пътуването е споделено и са събирали помежду си по 4 лева, за да се приберат.
Т.е. безспорно се установява, че жалбоподателя е управлявал МПС, превозвайки още четирима пътници, по предварително установен от тях маршрут и срещу заплащане, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно призната по реда на ЗАвтП възможност да извършва обществени превози. Поради това е доказано по несъмнен начин, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице всички законоустановени предпоставки, тъй като са налице предпоставките на чл. 106а, ал.1, т.1, б.“а“ и б.“б“ и на чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ от Закона за автомобилните превози, при наличието на които органът действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ. В този смисъл и най-новата практика на Върховният административен съд изразена в Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2021 г., VII о.
От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за което е издадена оспорената заповед, тъй като приложените две принудителни мерки имат срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта на закона, не е предвиден. Следва да се отбележи и че срокът за който са приложени процесните принудителни административна мярка е в рамките на законоустановеният, а именно до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, респ. 1-година, поради което не е налице допуснато нарушение от административният орган и в тази насока.
По изложените съображения за законосъобразност на оспорената заповед и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски, поради което независимо от изхода на спора съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.П.А. *** против Заповед № РД-14-2968 от 20.10.2021г. на Директора на РД“АА“, гр.Стара Загора .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: