Решение по дело №1379/2013 на Окръжен съд - Бургас

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 183                             13.06.2014 година                    Град Бургас

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд                                          граждански състав

На петнадесети май                         Година две хиляди и четиринадесета

В открито заседание в следния състав:

                                                    

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:   

Секретар              Ж.К.

Прокурор                               

като разгледа докладваното от          С.Михов

гражданско дело номер     1379    по описа за   2013     година.

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба с правно основание чл.79 ал.1, чл.88, чл.92, чл.82, вр.чл.87 и чл.86 от ЗЗД от С.Н.Р., гражданин на Руска федерация, роден на ***г., притежаващ паспорт № 73 0056312 издаден на 28.12.2012г. от ФМС 50006, валиден до 28.12.2022г., чрез адв.Е.Ж.В. ***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.Радецки № 13, ет.2, ап.2 против ”Контракт инвест”ООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, област Бургас, ул.Иван Вазов № 9, представлявано от управителя Димитър Иванов Русев да бъде осъдено да заплати сумата от общо 29 614.12 евро, от които 20 490.50 евро заплатени по предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, 4622.62 евро договорена неустойка за неизпълнение, 3300 евро стойността на закупени от ищеца и доставени в апартамента вещи, 1201 евро направени разходи за пътувания до България. Приложени бяха писмени доказателства. Направени бяха доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК постъпи отговор на исковата молба от ответното дружество, в който беше възразено, че исковете за сумите от 3300 евро и 1201 евро са недопустими поради липса на правен интерес. По същество бяха оспорени всички фактически твърдения, след като не е било налице основание за разваляне на договора от страна на ищеца. Владението на апартамента е било предадено още след подписването на предварителния договор, ищеца е обзавел имота, отдавал го е под наем чрез своята съпруга и е получавал доходи от това. Несключването на окончателен договор се дължи изцяло на виновното поведение на ищеца.  

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна заяви, че поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. В подкрепа на претенцията ангажира писмени доказателства. Подробни съображения бяха изложени в писмени бележки.

Процесуалният представител на ответното дружество в съдебно заседание поддържа направените възражения, като счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като недопустими, респ.неоснователни и недоказани. В подкрепа на защитната си теза ангажира свидетелски показания и съдебно-икономическа експертиза.  Защитната теза беше развита и в писмени бележки.

 

                   Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.

Предявените искове са с правно основание чл.79 ал.1, чл.88, чл.92, чл.82, вр.чл.87 и чл.86 от ЗЗД.

Според представения предварителен договор за покупко-продажба от 21.11.2010г. /л.9-14 по делото/, анекс към него /л.15-17/ и 3бр. споразумения /л.18-25/, страните са се уговорили, ищецът да придобие собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в гр.Св.Влас, Община Несебър: Апартамент № 121, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 11538.4.12.2.121, находящ се на етаж първи в сграда с идентификатор 11538.4.12.2 по кадастралната карта на гр.Св.Влас, Община Несебър, срещу сумата от 30 817.50 евро. На 29.11.2010г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 18 490.50 евро /л.26/, на 02.03.2011г. сумата от 1650 евро /л.28/, за която е била издадена фактура. Ищецът е упълномощил Евгения Румянцева  да закупи процесния имот с нарочно пълномощно /л.34-38/. На 10.05.2013г. ответното дружество е получило нотариална покана от С.Р. за разваляне на договора и връщане на получените от дружеството суми. В две писма ”Контракт инвест”ООД е информирало ищеца за причините за забавянето и е поискало удължаване срок за сключване на окончателен договор. Приложен е договор за наем от 19.07.2012г. между Евгения Румянцева и „Рент – а кар Виго“ЕООД за отдаване под наем на апартамент 121 за периода от 30.07. до 30.09.2012г. Според разходен касов ордер, Евг.Румянцева е получила сумата от 1210 евро рента за РП 120 и РП 121 за 2012г.

 

Според заключението на вещото лице по допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, размерът на дължимият наем за летните сезони на 2011г. е 9845лв., за 2012г. 10 500лв. и за 2013г. 3975лв. Изготвена е таблица за формиране на предложените суми.

От показанията на св.Георги Станков – работещ при ответника, става ясно, че се е срещал няколко пъти със съпругата на ищеца по повод отдаване на апартамента под наем. Жилището е обзаведено, според свидетеля от ищеца, като лично е предал на Румянцева получената сума от отдаването под наем. Свидетелят е разполагал с ключове за да отдава под наем апартамента през 2010-2011г.  Според свидетеля, „Контракт инвест“ поддържа общите части, а „Рент – а – кар – Виго“ЕООД отдава апартаментите под наем.

 

Представените доказателства водят до следните фактически и правни изводи.

 Съобразно уговореното в предварителния договор и анекс към него от 21.11.2010г., ищецът е следвало да заплати сумата от 30 817.50 евро с ДДС до 31.12.2010г. С подписано на 14.11.2011г. споразумение, страните са удостоверили, че е останала дължима сумата от 10 327 евро от купувача, която е посочена и в подписаното на 17.05.2012г. споразумение. В споразумението от 19.07.2012г. дължимата сума е вече 9367 евро. Съобразно договореното и приложените платежни документи, съдът приема, че ищецът е заплатил на ответното дружество общо сумата от 20 450.50 евро по сключения предварителен договор.

Според чл.2. от предварителния договор, продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху имота „без облигационни и вещни тежести, ипотеки, възбрани, вписани искови молби и изобщо без каквито  и да е противопоставими на купувача права на трети лица“. Видно от приложената справка за имот /л.90-92/, към момента на завеждане на исковата молба върху имота тежи учредена договорна ипотека в полза на „ОББ“АД. А това означава, че противно на твърдяното от ответната страна в съдебно заседание и в писмените бележки, към 30.09.2012г. /последният уговорен срок за сключване на окончателен договор – л.23/ „Контракт инвест“ ООД не е било в състояние да изпълни своето задължение по предварителния договор. Предвид и договореното задължение за купувача да заплати остатъка от дължимата цена в деня на нотариалното прехвърляне на собствеността върху имота, се налага извода, че ответника е неизправна страна по договора. Заплащането на договорените суми от страна на ищеца, го прави изправна страна по предварителния договор и му дава право да го развали едностранно без да дава на ответника подходящ срок за изпълнение – чл.87 ал.2 от ЗЗД. Това му право произтича от изрично уговорения в споразумението срок за изпълнение – до 30.09.2012г., както вече беше посочено неспазен от ответника. Такава възможност е предвидена в полза на купувача и в чл.18 от предварителния договор. Липсата на интерес у кредитора от забавено изпълнение е посочен и в самата нотариална покана. Предвид дългото време, изминало между първоначално уговорения срок – 31.12.2010г. и отсъствието на готовност ответното дружество да изпълни своето задължение по предварителния договор до приключване на устните състезания – 15.05.2014г., съдът приема за доказана липсата на интерес у кредитора от реалното забавено изпълнение по договора. Последицата от развалянето на договора е задължението на всяка от страните да върне това, което е получила  - чл.88 ал.1 от ЗЗД. С оглед липсата на доказателства ответното дружество да е върнало дължимата сума от 20 490.50 евро или част от нея, същото следва да бъде осъдено да я заплати.

Предвид неизпълнението на договорните задължения, съобразно чл.18 от предварителния договор и чл.92 от ЗЗД, ответникът дължи и неустойка в размер на 15 % върху продажната цена или сумата от 4622.63 евро, за която иска с правно основание чл.92 от ЗЗД следва да бъде уважен.

 В чл.4 и 5 от споразумението от 17.05.2012г., страните са се договорили, подавачът да възстанови на купувача разходите, понесени при организацията на пътуванията му до България през м.октомври 2011 и май 2012г. В чл.5 са примерно изброени като дължими суми, цените за заплатени от Р. самолетни билети, медицински застраховки, визи, настаняване в хотел. От приложените по делото писмени доказателства може да се заключи, че извършените разходи от ищеца по приготовленията му за тези пътувания до България за изповядване на сделката са: 231 рубли или 5.60 евро за застраховка за един човек /л.39-43/, 248 евро за туристически пакет за едни човек /л.44-62/, 258 евро за туристически пакет и 58.40 евро за туристическа услуга също за един човек /л.63-76/ или общо сумата от 570 евро. Никъде в договорите и споразуменията не е предвидено, че дружеството дължи заплащането на тези разходи за двама души. Тъй като посочените изразходвани от ищеца суми са сред изброените в споразумението разноски, ответното дружество следва да бъде осъдено да ги заплати, като до претендираните 1201 евро иска бъде отхвърлен като неоснователен.

Приложените две фактури за сумите от по 1650 евро всяка действително удостоверяват закупуването на вещи на обща стойност 3300 евро. Тези вещи обаче продължават да са собственост на ищеца и по делото липсват доказателства, ответното дружество да е твърдяло нещо различно. Ищецът може да си ги прибере по всяко време. Поради това и претенцията за тази сума следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Възражението за прихващане е неоснователно. По какъв начин ще стане предаване владението на имота, в предварителния договор и споразуменията към него не е посочено. Поради това и следва да се приеме, че това ще стане след подписването на окончателния договор. Това не е осъществено, не е приложен приемо-предавателен протокол или друго доказателство, че ищеца владее имота. След като това е така, липсва основание да се претендира обезщетение за ползването на имота.

Останалите възражения, направени от ответната страна, също са неоснователни. Приложеният договор за наем от 19.07.2012г. съдържа някои неразбираеми клаузи, които не позволяват да се направят еднозначни изводи. Първо, посоченият като „собственик“ на описания апартамент 121 - Румянцева Евгения Петровна явно не е такава, тъй като няма приложен документ, който да я легитимира. Второ, самото сключване на такъв договор не уврежда действителния собственик на имота, доколкото няма доказателства за действително владение на апартамента от страна на Евгения Петровна в качеството й на упълномощена от Р. или от самия ищец. Приложеният разходен касов ордер за получена от Евг.Петровна сума от 1210 евро „рента за РП 120; РП 121 за 2012г.“ от „Контракт инвест“ООД, е доказателство за наличие на други облигационни отношения между лицата, но не доказва владение на апартамента от ищеца. Трето, за да се извърши прихващане, чл.103 ал.1 от ЗЗД изисква вземането и на двете страни да бъде ликвидно и изискуемо. Дори да се предположи, че са били налице други отношения между страните по отношение на имота, приложените доказателства, вкл.заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, не са достатъчни да се заключи, че ответното дружество разполага с такова вземане против С.Р. – за сумата от общо 24 320лв. за твърдения период. 

Дължимостта на направените от ищеца разноски за идванията  му в България в посочените периоди произтича от споразумение между страните. Самият ответник се е съгласил да обезщети С.Р. затова, че сделката не се е осъществила поне два пъти по вина на ответното дружество. За последното твърдение се съди по разменената кореспонденция между страните. В самите споразумения и в писмата се съдържат признания от ответника, че същия е станал причина за неосъществяването на сделката. Впрочем и към завеждане на исковата молба имотът продължава да е обременен с ипотека, което само по себе си означава, че ответника и в този момент не е бил в състояние да изпълни поетите към ищеца задължения.

Предвид уважаването на част от исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ”Контракт инвест”ООД следва да заплати в полза на С.Р. направените по делото разноски в размер на 2319лв. внесена държавна такса, 3150лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 266.05лв. съдебно деловодни разноски или общо 5735.05лв. Направените от ответната страна разноски са 150лв. възнаграждение на вещо лице. Съобразно уважената част от исковете дължимите от ответната страна разноски за в размер на 4973.77лв., а съобразно отхвърлената част дължимите от ищеца разноски са 19.91лв. или след приспадане ответната страна дължи сумата от 4953.96лв.

                   Мотивиран от горното и на основание чл.79 от ЗЗД,  чл.92 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ”Контракт инвест”ООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, област Бургас, ул.Иван Вазов № 9, представлявано от управителя Димитър Иванов Русев, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет.1, адв.М.Х. *** да заплати в полза на С.Н.Р., гражданин на Руска федерация, роден на ***г., притежаващ паспорт № 73 0056312 издаден на 28.12.2012г. от ФМС 50006, валиден до 28.12.2022г., чрез адв.Е.Ж.В. ***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.Радецки № 13, ет.2, ап.2 сумата от 20 490.50 /двадесет хиляди четиристотин и деветдесет евро петдесет евроцента/ заплатени по развален предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, 4622.62 /четири хиляди шестстотин двадесет и две евро шестдесет и две евроцента/ договорена неустойка за неизпълнение, 570 /петстотин и седемдесет/ евро направени разходи за пътувания до България, като иска до претендираните 1201 евро ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска да бъде заплатена от ”Контракт инвест”ООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, област Бургас, ул.Иван Вазов № 9, представлявано от управителя Димитър Иванов Русев, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет.1, адв.М.Х. ***  в полза на С.Н.Р., гражданин на Руска федерация, роден на ***г., притежаващ паспорт № 73 0056312 издаден на 28.12.2012г. от ФМС 50006, валиден до 28.12.2022г., чрез адв.Е.Ж.В. ***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.Радецки № 13, ет.2, ап.2 сумата от 3300 /три хиляди и триста/ евро, представляваща стойността на собствени на С.Р. вещи, като неоснователен.

ОСЪЖДА ”Контракт инвест”ООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, област Бургас, ул.Иван Вазов № 9, представлявано от управителя Димитър Иванов Русев, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет.1, адв.М.Х. *** да заплати в полза на С.Н.Р., гражданин на Руска федерация, роден на ***г., притежаващ паспорт № 73 0056312 издаден на 28.12.2012г. от ФМС 50006, валиден до 28.12.2022г., чрез адв.Е.Ж.В. ***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.Радецки № 13, ет.2, ап.2 сумата от 4953.96 /четири хиляди деветстотин петдесет и три лв. деветдесет и шест ст./ направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.            

                    

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: