Определение по дело №1782/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба, предявена от „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ ЦЕНТЪР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от изпълнителните директори М. Р. А. и Е. Г. Г., чрез адвокат Д. И. против Мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Агенция по вписвания (АВ) за възстановяване на държавна такса в размер [рег. номер]. платена във връзка със заявление с вх. № 20210113170117 по описа на ТРРЮЛНЦ.

По делото е постъпила молба от „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ ЦЕНТЪР“ АД чрез адв. И. с вх. № 6214 от 09.04.2025 г. по описа на съда, с която уведомява съда, че на 09.04.2025 г. ответникът Агенция по вписания е наредил по сметка на дружеството сумата от 1 500 лв., с което според жалбоподателя е налице оттегляне на мълчаливия отказ за възстановяване на сумата, предмет на обжалване по настоящото дело. В тази връзка се иска прекратяване на производството по делото и присъждане както на разноските в настоящото производство, така и тези, направени в производството по ч. адм. д. 10482/2024 г. на ВАС, доколкото в самото определение на ВАС изрично е указано, че разноските във връзка с него следва да бъдат присадени с крайния съдебен акт на първоинстанционния съд. Приложени към молбата са списък с разноските и платежно нареждане

Така депозираната молба е изпратена за становище на ответния административен орган и такова е постъпило с вх. № 6510 от 15.04.2025 г. по описа на съда. Иска се подадената жалба против мълчалив отказ за връщане на платена сума в размер на 1500 лева, постъпила по повод Заявление вх. № 20210113170117 по описа на АВ-ТРРЮЛНЦ, за назначаване на вещи лица, да бъде оставена без уважение като неоснователна поради изпълнение на задължението. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото и становищата на страните намира, че жалбата е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.

В случая спорен между страните е въпросът свързан с връщане на недължимо платена от жалбоподателя такса в размер [рег. номер]. по сметка на Агенция по вписванията, по повод на която е формиран процесният мълчалив отказ.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателя правният интерес от оспорване е отпаднал, доколкото от данните по делото се установява, че на 09.04.2025 г. ответникът е наредил по сметка на дружеството сумата от 1 500 лв., с което целеният от „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ ЦЕНТЪР“ АД правен резултат е постигнат. Впрочем това обстоятелство не е спорно между страните.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, поради което отсъствието му прави жалбата недопустима, а това е основание за прекратяване на производството.

Тези именно съображения обосновават извод за недопустимост на жалбата, с която е сезиран съдът, поради което, както вече бе казано, същата ще следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено, на основание чл. 159, т. 4 от АПК.

Относно искането за разноски:

При посочения изход на спора, на жалбоподателя се дължи присъждане на сторените разноски както в производството пред настоящата инстанции, така и в производството пред ВАС.

В тази връзка е необходимо да се съобрази, че случаи от категорията на процесния, в които интересът от оспорване на административен акт отпада в хода на съдебното производство поради това, че органът е удовлетворил искането на жалбоподателя, са сходни с уредения в чл. 142, ал. 2 АПК случай на прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт от административния орган, в който подателят на жалбата има право на разноски. В този смисъл са Определение № 13039 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2020 г., I о., Определение № 543 от 14.01.2020 г. по адм. д. № 13858/2019 г. на ВАС, пето отделение, както и Определение № 10064 от 22.07.2020 г. по адм. дело № 6994/2020 г. на ВАС, първо отделение.

Не на последно място, следва да бъде съобразено и че именно ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело.

Преди съдът да се произнесе относно размера на разноските, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на заплатените от жалбоподателя адвокатски възнаграждения.

По делото са представени доказателства (Договор за правна помощ от 05.08.2024 г. – л. 27) за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. В случая настоящият административноправен спор следва да се квалифицира като такъв с определен материален интерес. Възнаграждението за един адвокат при материален интерес [рег. номер]., изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана по-долу за краткост наредбата или Наредба № 1 от 09.07. 2004 г.), възлиза на 450,00 лв.

По частно административно дело № 10482/2024 г. по описа на Върховен административен съд са представени доказателства (Договор за правна помощ от 28.09.2024 г. – л. 7 по делото на ВАС) за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. Възнаграждението за един адвокат в производства по частни жалби когато жалбата е срещу определение, преграждащо развитието на производството е 1/2 от размера за една инстанция, според чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., т.е. адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 225,00 лв.

При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на заплатените адвокатски хонорари като основателно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че и двете производствата (пред ПАС и пред ВАС) са приключили без провеждане на открити съдебни заседания, приема че на жалбоподателя трябва да бъдат заплатени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева за производството пред Административен съд Пловдив и в размер на 500 пред ВАС.

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя, се констатират в размер на 1260,00 лв. - заплатени възнаграждения за един адвокат в общ размер [рег. номер]., и 160 лв. заплатени държавни такси за двете производствата (пред ПАС и пред ВАС).

Съдът констатира, че жалбоподателят е внесъл само 10 лв. държавна такса по настоящото дело вместо дължимата в размер на 50 лв., съгласно чл. 2б, буква „б“ от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Това налага същият да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд Пловдив разликата в размер на 40 лв. до пълния размер на дължимата такса от 50 лв.

Така мотивиран, на основание чл. 159, т. 4 от АПК Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ ЦЕНТЪР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от изпълнителните директори М. Р. А. и Е. Г. Г., чрез адвокат Д. И. против Мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Агенция по вписвания (АВ) за възстановяване на държавна такса в размер [рег. номер]. платена във връзка със заявление с вх. № 20210113170117 по описа на ТРРЮЛНЦ.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1782/2024 г. по описа на Пловдивския административен съд.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията, [населено място] да заплати на „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ ЦЕНТЪР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от изпълнителните директори М. Р. А. и Е. Г. Г., сумата от 1260 лв., представляваща сторените в производството разноски.

ОСЪЖДА „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ ЦЕНТЪР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от изпълнителните директори М. Р. А. и Е. Г. Г., да заплати по сметка на Административен съд Пловдив сумата от 40 лв., представляваща държавна такса за образуваното съдебно производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.