РЕШЕНИЕ
гр.София, 25.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на седми юли две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3908/2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от М.Г.И. с ЕГН ********** против П.на Р.Б.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищцата твърди, че е
практикуващ адвокат от 2003г., когато е вписана като член на АК-Габрово. С Постановление
от 12.11.2012г. била привлечена като обвиняема за престъпления по чл. 255,
ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 НК и по чл. 291, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 НК. Разследването
продължило дълго, бил внасян обвинителен акт, но делото - връщано на
прокуратурата. Било и повдигнато и ново обвинение по чл. 255, ал.1, т.1 и т.2 НК, но съдебното производство било прекратено и делото върнато на П.за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На
21.10.2015г. срещу ищцата и друг обвиняем бил внесен обвинителен акт, по който
било образувано нохд № 506/2015г. на ОС-Велико Търново. С него освен
обвинението за престъпление по чл. 255, ал.1, т.1 и т.2 от НК за избягване на
данъчни задължения по ЗДДФЛ и обвинението за престъпление по чл. 305, ал.1,
пр.2, алт.2, изр. последно, вр. чл. 301, ал.2 от НК, на ищцата било повдигнато
и ново обвинение по чл. 255, ал.1, т.1 и т.2 НК за това, че след 15.11.2010г.,
като не е подавала данъчни декларации по ЗДДС за доходите си в общ размер на
258 043.39 лв. тя е избегнала плащането на данък по този закон в размер на
33 539.82 лв. С Разпореждане от 13.01.2016г. ВТОС прекратил съдебното
производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени
нарушения на процесуалните правила. На 29.02.2016г. бил внесен нов обвинителен
акт срещу ищцата, по който било образувано нохд № 102/2016г. на ВТОС. С този
обвинителен акт обвинението за неподадени декларации по ЗДДС било изменено и
според него ищцата, след 15.11.2010г. до 28.02.2012г., като не е подавала
данъчни декларации по ЗДДС за облагаемите се по този закон доходи в общ размер
на 217 888.94 лв. за 2010г., 2011г. и 2012г. е избегнала плащането на данък по същия закон
в общ размер на 36 314.82 лв. за 2010г., 2011г. и 2012г. – престъпление по
чл. 255, ал.1, т.2 НК. В проведеното по делото съдебно заседание на
29.03.2016г. съдът постановил определение, с което на основание чл. 369, ал.4 НПК /преди изменението в ДВ бр. 63/2017г./ прекратил производството по делото
по отношение на обвинението на М.И. по чл. 255, ал.1, т.1 и т.2 НК – за това,
че след 15.11.2010г. до 28.02.2012г., като не е подавала данъчни декларации по
ЗДДС за облагаемите се по този закон доходи в общ размер на 217 888.94 лв.
за 2010г., 2011г. и 2012г. е избегнала
плащането на данък по същия закон в общ размер на 36 314.82 лв. за 2010г.,
2011г. и 2012г. Определението е влязло в сила на 29.03.2016г. Наказателното
производство по отношение на другите обвинения продължавало.
Ищцата поддържа, че е
била незаконно обвинена в извършване на престъпление по чл. 255, ал.1, т.1 НК,
вследствие на което претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди.
Незаконното обвинение и причинило стрес, безпокойство, неудобства, отразило се
негативно на личния, професионалния и социалния и живот, както и на
здравословното и състояние. Притеснила се от високата наказателна санкция по
НК, за това, че при всички последващи договори с клиенти ще и се търси ДДС, че
има опасност от налагане на запори и конфискация и това ще я доведе до финансов
срив. Била разстроена, изпитвала тревога и напрежение, страдала от безсъние и
главоболие. Чувствала неудобство пред колегите си и пред клиенти, които
започнали да се съмняват в качествата и като адвокат. Трайно напуснала гр.
Габрово и се установила в София, където от 09.10.2012г. била вписана в АК.
Като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди претендира сумата от 30 000 лв.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва иска като
неоснователен и излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че посочените от
ищеца в исковата молба вреди не са доказани. Оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди, който не е в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
счита същият за прекомерно завишен. Излага доводи в тази насока. Сочи, че не са
налице доказателства, че са търпяни вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението. Прави възражение за погасяване на претендираните вземания по
давност.
В хода на устните състезания
представителят на П.релевира и възражение, че основанието, на което е
прекратено наказателното производство – чл. 369, ал.4 НПК /отм. ДВ бр.
63/2017г./ не е сред изрично предвидените в нормата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
хипотези, при които държавата отговаря за вреди от незаконно обвинение.
В подкрепа на иска са представени
писмени и събрани гласни доказателства.
Софийски градски съд в настоящия си състав, след
преценка на изложените от страните твърдения, правни доводи и възражения и като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С Постановление от 12.11.2012 г. на разследващ полицай
по досъдебно производство № Гб-14/2012г. по описа на Сектор „БОП“ – гр.
Габрово, ищцата М.Г.И. е привлечена като обвиняем за това, че на 07.02.2011г.
пред ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис-гр. Габрово, като физическо лице
подала годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, в която посочила занижен
размер на годишен облагаем доход за периода 01.01.2010г. до 31.12.2010г. и по
този начин избегнала плащането на данъчни задължения в големи размери, като
потвърдила неистина в подадената от нея годишна данъчна декларация, изискваща
се по закон и за това, че на 24.04.2012г. пред ТД на НАП – гр. Велико Търново,
офис-гр. Габрово, като физическо лице подала годишна данъчна декларация по чл.
50 ЗДДФЛ, в която посочила занижен размер на годишен облагаем доход за периода
01.01.2011г. до 31.12.2011г. и по този начин избегнала плащането на данъчни
задължения в големи размери, като потвърдила неистина в подадената от нея
годишна данъчна декларация, изискваща се по закон – престъпление по чл. 255,
ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 НК, както и за това, че в гр. Габрово, на
неустановена дата в периода 01.01.2011г. до 02.05.2011г. подбудила Б.М.И.от гр.
Габрово и той като вещо лице, назначено по АНД № 550/2011г. в съдебно заседание
на 02.05.2011г. пред четиридесети състав на Районен съд – Велико Търново, устно
съзнателно дал невярно заключение по изготвената от него авоттехническа
експертиза, което облагоприятствало подзащитния на И. по делото – престъпление
по чл. 291, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 НК. На ищцата е взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция в размер на 5 000 лв.“. Постановлението е предявено на
ищцата на 12.11.2012г.
С Постановление за привличане на обвиняем от
29.05.2013г. на разследващ полицай при сектор „БОП“ – гр. Габрово по същото
досъдебно производство, М.Г.И. е привлечена като обвиняем за това, че при условията
на продължавано престъпление, в гр. Габрово, на 07.02.2011г. пред ТД на НАП –
гр. Велико Търново, офис-гр. Габрово, подала годишна данъчна декларация по чл.
50 ЗДДФЛ, в която потвърдила неистина - посочила занижен размер на годишен
облагаем доход за периода 01.01.2010г. до 31.12.2010г. и по този начин
избегнала плащането на данъчни задължения в големи размери – 4 046.97 лв.
и за това, че на 24.04.2012г. пред ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис-гр.
Габрово, подала годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, в която потвърдила
неистина - посочила занижен размер на годишен облагаем доход за периода
01.01.2011г. до 31.12.2011г. и по този начин избегнала плащането на данъчни
задължения в големи размери – 8 868.62 лв. – престъпление по чл. 255,
ал.1, т.2, предл. първо, вр. чл. 26, ал.1 НК, както и за това, че в гр.
Габрово, на неустановена дата в периода 01.01.2011г. до 02.05.2011г. в
съучастие като подбудител с Б.М.И.от гр. Габрово, подбудила Б.М.И.като вещо
лице, назначено по АНД № 550/2011г. по описа на ВТРС и той в съдебно заседание
на 02.05.2011г. пред четиридесети състав на Районен съд – Велико Търново,
писмено и устно съзнателно дал невярно заключение по изготвената от него
авоттехническа експертиза, изразяващо се в това, че на 26.07.2010г. на път
между с. Агатово и с. Малък Вършец, общ. Севлиево, при настъпил удар между две
насрещно движещи се МПС, един от тях не е навлязал в частта от пътя за насрещно
движение, в която лента всъщност в момента на удара е навлязал този автомобил -
престъпление по чл. 291, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 НК, и за това, че на
05.03.2012г. в гр. Габрово дала дар – парична сума в размер на 3 500 лв.
на Я.Г.К.от гр. Габрово в качеството му на вещо лице, назначено от учреждение –
с постановление на разследващ полицай към РУ „Полиция“ гр. Севлиева по
досъдебно производство № 104/2012г., за да и предостави информация, станала му
известна като вещо лице по дела и в нарушение на службата си – и той на
12.04.2012г., посредством скайп изпратил на нея като повереник и страна по
делото изготвената от него съдебно-медицинска експертиза по горното
производство, извън установения за това ред и в нарушение на чл. 198, ал.1 от НПК – престъпление по чл. 304, ал.2, вр. ал.1, пр.3, алт. 1 от НК.
С Определение от 21.07.2015г. по ЧНД № 47/2015г. по
описа на ОС-Габрово, дознание № Гб-14/2012г. е върнато на П.на основание чл.
369, ал.1 НПК, като на прокурора е предоставен тримесечен срок да внесе делото
за разглеждане в съда с обвинителен акт, споразумение за решаване на делото или
да прекрати наказателното производство.
На 21.10.2015г. в съда е внесен обвинителен акт
по следните обвинения против ищцата:
1. За това, че в периода 07.02.2011г.-31.03.2012г. в
ТД на НАП гр. Велико Търново – офис гр. Габрово, при условията на продължавано
престъпление избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери – на обща стойност
49 011.04 лв., като:
- подала в
ТД на НАП гр. Велико Търново – офис гр. Габрово годишна данъчна декларация по
ЗДДФЛ от 07.02.2011г., в която декларирала неистина за доходите си за 2010г. –
27 626 лв. и затаила истина, действителната им стойност от 105 358.65
лв., с което избегнала плащането на данък на стойност 5 829.95 лв.;
- подала в
ТД на НАП гр. Велико Търново – офис гр. Габрово годишна данъчна декларация от
24.04.2012г., в която декларирала неистина за доходите си за 2010г. –
19 546.65 лв. и затаила истина, действителната им стойност от
162 868.40 лв., с което избегнала плащането на данък на стойност 9 641.27
лв.;
- след
15.11.2010г., като не е подавала данъчни декларации по ЗДДС за доходите си в общ размер на
258 043.39 лв. и е избегнала плащането на данък по този закон в размер на
33 539.82 лв. –
престъпление по чл. 255, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл. 26,
ал.1 НК и
2. За това, че на 05.03.2012г. в адвокатската си
кантора в гр. Габрово дала 3 500 лв. на обвиняемия Янко Колев, експерт, назначен
от съда или органите на досъдебното производство по множество дела на нейни
клиенти, във връзка с тази и дейност, и той е нарушил служебните си задължеиня
по чл. 198 НПК – престъпление по чл. 305, ал.1, пр.2, изр. последно, вр. чл.
301, ал.2 НК.
С Разпореждане от 13.01.2016г. по нохд № 506/2015г. по
описа на ОС-Велико Търново на основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.2, т.3 НПК съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото за отстраняване
на допуснатите процесуални нарушения в едномесечен срок от влизане на
разпореждането в сила.
С последващ обвинителен акт /посочената в него дата
21.10.2015г. вероятно е техническа грешка/ обвинението по изпълнителното деяние
за неподаване на декларации по ЗДДС е прецизирано, както следва: след
15.11.2010г. до 28.02.2012г., като не е подавала данъчни декларации по ЗДДС за
облагаемите се по този закон доходи след тази дата доходите си в общ размер на
217 888.94 лв., от които 33 630 лв. за 2010г., 149 118.35 лв. за
2011г. и 35 140.59 лв. за 2012г. и е избегнала плащането на данък по същия
закон в общ размер от 36 314.82 лв., от които 5 065 лв. за 2011г., 23 891.54
лв. за 2011г. и 5 856.77 лв. за 2012г.
С Протоколно определение от проведено публично съдебно
заседание от 29.03.2016г. по нохд № 102/2016г. по описа на ОС – Велико
Търново, производството по делото по отношение на обвинението по чл. 255, ал.1,
т.1 и т.2 НК за обстоятелството, че след 15.11.2010г. до 28.02.2012г., като не
е подавала данъчни декларации по ЗДДС за облагаемите се по този закон доходи
след тази дата доходите си в общ размер на 217 888.94 лв., от които
33 630 лв. за 2010г., 149 118.35 лв. за 2011г. и 35 140.59 лв.
за 2012г. и е избегнала плащането на данък по същия закон в общ размер от
36 314.82 лв., от които 5 065 лв. за 2011г., 23 891.54 лв. за
2011г. и 5 856.77 лв. за 2012г., на основание чл. 369, ал.4 НПК.
Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани по повод дейността на правозащитните
си органи при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето. На тази хипотеза, съгласно тълкуването, дадено с т.7 от ТР
№ 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. от ОСГК на ВКС се приравняват случаите
на прекратяване на образуваното наказателно производство поради недоказаност на
обвинението.
Възражението на ответника, че основанието за
прекратяване на наказателното производство по чл. 369, ал.4 /отм./ НПК не
попада в нито една от хипотезите на посочената правна норма на ЗОДОВ е
неоснователно. Съгласно Решение №
291/16.11.2011г. по гр.д. № 109/2011г. на ВКС, III
г.о., Решение №
248/16.10.2014 г. по гр. д. № 440/2014 г. на ВКС, ІV г. о., Решение №
295/18.12.2017г. по гр.д. № 384/2017г. на ВКС, IV г.о.,
случаите, при които бездействието на П.да отстрани допуснати процесуални
нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, има за последица
прекратяване на наказателното производство по чл. 369, ал. 4 НПК (отм.),
следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност
на участието на обвиняемия в престъплението /чл. 243, т. 2 НПК/, което
съответства на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - деянието
не е извършено от лицето.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, отговорността на държавата има
обективен характер, тъй като тя възниква при наличие на изрично предвидените в
специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на виновно
поведение от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата. Основание за ангажирането отговорността на държавата е обективният
факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, той е бил
привлечен в качеството на обвиняем по конкретно престъпление, като впоследствие
наказателното производство срещу него е било прекратено поради недоказаност на
обвинението.
Отговорността на държавата обхваща всички претърпени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
дали се дължат на виновно поведение на длъжностно лице.
Ищцата е била обвинена през 2012г. в извършването на
две престъпления – такова по чл. 255, ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 НК за невярно
деклариране на доходи по ЗДДФЛ за два годишни данъчни периода и такова по чл.
291, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 НК. По тези обвинения и е взета мярка за
неотклонение „Парична гаранция в размер на 5 000 лв.“.
С постановлението от 29.05.2013г. и е повдигнато
обвинение и за още едно престъпление – такова по чл. 304, ал.2, вр. ал.1, пр.3,
алт.1 НК.
С Обвинителния акт от 21.10.2015г. към обвинението за
престъплението по чл. 255, ал.1, вр. чл. 26 НК е въведено още едно деяние,
което именно е предмет на твърдяната по настоящото дело незаконосъобразна и
вредоносна дейност на правозащитния орган – това за неподаване на декларации по
ЗДДС, което осъществява друга форма на изпълнителното деяние - такава по чл.
255, ал.1, т.1 НК., като това изпълнително деяние е включено в състава на
повдигнатото общо обвинение в извършването на престъпление по чл. 255, ал.1,
т.1 и т.2, вр. чл. 26 НК като една от формите на изпълнителното деяние на едно
престъпление, в условията на продължавана престъпна дейност.
По отношение на това обвинение няма доказателства за
взети отделно мерки за процесуална принуда спрямо ищцата. Взетата мярка за
неотклонение е по отношение повдигнатите първоначално обвинения, които не са
предмет на настоящото производство, а и видно от справката ЕИСПП, тя е отменена
на 18.06.2015г. За всички повдигнати на ищцата обвинения наказанието е лишаване
от свобода и всички са тежки по смисъла на чл. 93, т.7 НК. Наказателното
производство за деянието по чл. 255, ал.1, т.1 НК е протекло само в съдебна
фаза и е продължило 5 месеца и 11 дни – от включването му в обвинението с
обвинителния акт от 21.10.2015г. до прекратяването му на 29.03.2016г. с
определение на съда, т.е. не е надвишило разумния срок за провеждането му.
По отношение на останалите обвинения, вкл. по
обвинението в извършване на престъпление по чл. 255, ал.1, вр. чл. 26 НК
относно другите деяния наказателното производство продължава, за което не се
спори между страните.
От представеното по делото извлечение от регистъра на
адвокатите в АК – София се установява, че ищцата М.Г.И. е вписана в регистъра
на колегията на 24.10.2012г., като преди това – от 05.02.2003г. е била вписана
в АК-Габрово.
От показанията на свидетелката Д.С.С.– колега и
приятел на ищцата се установява следното: Свидетелката казва, че с ищцата
работели като адвокати, в една кантора от 2006г. до 2012г. в гр. Габрово. Като
човек и професионалист ищцата била добра, била известна в гр. Габрово. През
месец ноември 2012г. на ищцата били повдигнати обвинения за неплащане на данъци
и за подкуп. ДП не приключило няколко години, поради което адвокатът и подавал
молби до съда да се внесе обвинителен акт или да бъде прекратено
производството. През това време клиенти на ищцата се отказали от нея, разчуло
се в града, че ще се води дело против нея, приятели, колеги, в съда и П.преустановили
отношения с нея. Променила се като човек, изпитала голям стрес. През 2015г. тя
получила обвинителен акт за това, че не е плащала ДДС за около 36 000 лв.
Тя се стресирала, тъй като не получавала такива доходи. Не получавала от
клиентите си ДДС, за да го внесе на държавата. Уплашила се да не и възбранят
имуществото, как ще живее, защото по това време единият и син бил студент.
Казвала, че не може да спи нощем. Наказанието за обвинението за неплащане на
ДДС било високо. Тя се притеснявала, че трябва да взема пари от клиентите си за
ДДС, за да го внася. До този момент нямала здравословни проблеми, но започнала
да вдига кръвно, холестерола и не бил добре, започнала да пие и успокоителни
лекарства. Някои от клиентите се прехвърлили при свидетелката – ищцата загубила
и клиенти. Било и неудобно от клиенти, от познати, от колеги, бързо се
разчувало в гр. Габрово. По това обвинение делото било прекратено. Ищцата
вземала лекарства в този период. В Габрово съдиите си направили отвод и делото
било изпратено на ОС-Велико Търново. Било връщано на П.и внасяно отново без да
са отстранени забележките. Около 2015г. ищцата започнала да пуши повече,
напълняла от здравословни проблеми. Преди това пушела по 1-2 цигари на ден.
През 2015година била с влошено здравословно състояние поради това обвинение,
което отпаднало впоследствие. Свидетелката останала единствената приятелка на
ищцата в Габрово. Съпругът и синът и работели в ГДИН и след това нейно дело
съпругът и напуснал работа и по рано се пенсионирал. Тя напуснала Габрово и се
преместила в София да работи, наела си кантора, но не шофирала и мъжът и
трябвало да идва да я кара и да бъде с нея. Делото по обвинението за неплащане
на данъци не е прекратено още, както и това за подкуп. Само по отношение
обвинението, касаещо ДДС било прекратено.
С оглед на така установеното, се налагат следните
правни изводи:
В случая не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
причинени на ищеца вреди от обвинение в извършване на престъпление,
наказателното производство по което е било прекратено. Съображенията за това са
следните:
Налице е прекратяване
на наказателното производство по отношение на едно от деянията, включени в
състава на продължаваното престъпление по чл. 255, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл. 26 НК, което деяние само по себе си осъществява състав на отделно престъпление, но
в случая е включено в състава на усложнената престъпна дейност по чл. 26 НК и
едновременно с това осъществява една от формите на изпълнителното деяние на основния
престъпен състав по чл. 255, ал.1 НК. Включването с обвинителния акт от 21.10.2015г.
на деяние по т.1 на чл. 255, ал.1 НК в състава
на продължаваното престъпление, за което на ищцата е повдигнато обвинение преди
това, не се преценява от настоящия състав като повдигане на обвинение за
самостоятелно, отделно престъпление, при прекратяване на наказателното
производство за което да възниква отговорност на Държавата.
В т.11 от ТР №
3/2005г. по тълк. д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС е разяснено по задължителен за
съдилищата начин, че обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично
оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди. Така приетото е
приложимо и в случаите на частично прекратяване на наказателното преследване.
Но т.11 от ТР №3/2005г. по тълк.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС е неприложима в
случаите, когато подсъдимият е бил оправдан /аналогично – наказателното
производство е било прекратено/ за една от двете форми на изпълнителното деяние
и/или за част от предмета на престъплението. Това е така, защото предвидените
в закона форми на изпълнително деяние на основен престъпен състав са обективно
и субективно свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно
престъпление, а не отделни престъпления.
С нормата на чл. 255 НК е инкриминирано
укриването на данъци. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., НК и
Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016г. на ВКС по тълк.д. № 4/2015 г., НК, основният състав на престъплението по чл. 255, ал. 1
от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006 година) предвижда няколко форми на
изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на нормата, които
може да се изразят в действие или бездействие в нарушение на правилата,
закрепени в данъчното законодателство, и насочени към създаване на пречки за
установяването или плащането на дължимия данък при възникване на обект на
данъчно облагане от реално извършена стопанска дейност. Когато данъчно задължено лице неколкократно нарушава по някой от
посочените в чл. 255 от НК начини законоустановените си задължения към фиска,
то осъществява през известни периоди от време един и същ престъпен състав при
постигане на един и същ престъпен резултат - избягване установяването и
плащането на данъци. Затова, когато избягва установяването или плащането
на данъчни задължения чрез някое/някои от посочените в нормата на чл. 255, ал.1
от НК действия или бездействия, деецът извършва продължавано престъпление,
което следва да се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат, както
изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК. Обективната и субективната връзка между отделните
деяния при продължаваното престъпление заличават тяхната самостоятелност като
отделни престъпления.
Освен това,
както се приема в съдебната практика, напр.
в Решение № 93 от 04.07.2022г. по гр.д. № 3380/2021г. на ВКС, III г.о.,
в случаите,
когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете /или повече/ форми на
изпълнителното деяние и/или за част от предмета на престъплението не е налице
частично оправдаване на подсъдимия за извършено престъпление по смисъла на НК и
на тълкувателното решение / ТР № 3/2005г. по тълк. д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС/.
Обвинението е за едно престъпление, но в две или повече форми на изпълнително
деяние. Оправдаването, респ. прекратяването по отношение на една от формите или
за част от предмета на престъплението има значение единствено за определяне
тежестта на наказанието, но не е равнозначно на оправдаване по обвинение за
отделно престъпление.
В случая по
обвинението по чл. 255, ал.1, вр. чл. 26 НК наказателното производство против
ищцата не е прекратено изцяло – за деянията по т.2, а само по отношение една от
формите на изпълнителното деяние – тази по т.1, поради което липсва основанието
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П.на РБ.
С оглед на
гореизложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като безпредметно се
явява обдсъждането на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника – причинените на ищцата вреди, както и причинната им връзка с
включването в обвинението за престъпление по чл. 255, ал.1, вр. чл. 26 НК на
деяние по т.1 на същия основен състав.
При този изход на спора разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Г.И.
с ЕГН ********** срещу П.на Р.Б., гр. София, бул. ******иск по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
от обвинение по ДП № Гб-14/2012г. по описа на Сектор „БОП“ – гр. Габрово за
извършено деяние по чл. 255, ал.1, т.1 НК, наказателното производство за което
е прекратено с определение от 29.03.2016г. по нохд № 102/2016г. по описа на ОС
– Велико Търново, ведно със законната лихва от 29.03.2016г. до плащането.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
СЪДИЯ:
/В.Живкова-Офицерска/