№ 29
гр. Оряхово, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100206
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с Вх. № .... г. от „ ..... рег.
№ ....., чрез „....., ЕИК ...., със седалище и адрес управление в .....,
представлявано от Д.Т.Д., чрез пълномощника си юрисконсулт Н. А. М.
срещу Я. В. К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в ..... за
признаване за установено, че ответника К. дължи на дружеството ищец
сумите от 1177,93 лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и деветдесет и три
стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за кредит .....,
1,60 лв. (един лев и шестдесет стотинки) договорна лихва за периода от
01.02.2021 г. до 07.07.2021 г., 33,84 лв. (тридесет и три лева и осемдесет и
четири стотинки) мораторна лихва върху главницата за периода от 05.07.2021
г. до 16.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2021 г. до окончателното й
погасяване, както и разноските по делото – 25 лв. (двадесет и пет лева)
платена държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) юрисконсултско
възнаграждение. За исковите претенции е издадена Заповед за изпълнение №
221 по чл. 410 ГПК от 02.11.2021 г. по ч. гр. д № 592/2021 г. Претендират се и
разноски по делото.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От името на ищеца се твърди, че на 05.10.2020 г. между Я. В. К. и „......“
е сключен Договор за кредит ..... Посочва се също, че съгласно сключения
договор за кредит, кредиторът е издал на кредитополучателя кредитна карта
„...“, с одобрен кредитен лимит от 1000 лв., която сума може да ползва, като е
длъжен на ежемесечно на падеж да осигурява по картата минимална месечна
сума (погасителна вноска) за възстановяване на кредитния лимит, за да не
изпада в просрочие. Сочи се, че при кредитните карти от револвиращ тип са
налице две възможности за изпълнение на задължението – пълно погасяване
1
на усвоения кредит или частично – при внасяне на сума в размер на
минимална месечна вноска до първо число на месеца, следващ издаването на
извлечение за осъществени транзакции до 15-то число на месеца. За
използването на револвиращия кредит се дължи лихва върху усвоения размер
на кредитния лимит за времето на ползването му. Падежът на кредита е всяко
първо число на месеца, когато се дължи определената фиксирана месечна
вноска.
Кредитополучателят не е изпълнил задължението си за погасяване на
ползвания кредитен лимит, поради което на 07.07.2021 г. кредитът е обявен за
изискуем чрез изпращането на покана за доброволно изпълнение до
длъжника. Освен това на 01.08.2021 г. е настъпил крайният падеж на кредита.
Въз основа на изложените съображения ищецът желае спрямо
ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищцовото
дружество подробно посочените по-горе суми, за които е издадена Заповед №
.... г. по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 592/2021 г. по описа на РС
Оряхово, като се претендират и разноски по заповедното производство и по
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Я. В. К.,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв.
В. К. от АК Враца. В съдебно заседание особения представител не оспорва
претенциите на ищеца.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
От представения Договор за кредит ..... се установява, че същият е
сключен между Я. В. К. (кредитополучател) и „......“ (кредитор). Кредиторът
се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1000
лв., представляващ револвиращ потребителски кредит, с издаване и ползване
на кредитна карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне
съгласно условията и срока на сключения договор – 9 месечни погасителни
вноски по 92,45 лв. всяка, с крайна падежна дата на 01.08.2021 г. С част от
сумата по кредита –689 лв. ответникът е закупил на изплащане хладилник-
фризер BEKO, ползвайки услугата функционална покупка за изплащане на
стоки.
От приложените по делото писмо– последна покана до ответника се
установява, че той е преустановил плащанията на вноските по кредита и е
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението към кредитора.
Към датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника – на 01.11.2021 г. е бил настъпил и
крайният падеж на кредита – на 01.08.2021 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение, заедно с направеното от вещото лице в съдебно заседание
уточнение по изчислението на мораторната лихва, съдът възприема като
обективно и компетентно изготвено.
При проверката си вещото лице е установило, че процесният кредит в
размер на 1000 лв. е усвоен на два етапа чрез функционална покупка за
изплащане на стоки на равни вноски от магазин „Технополис България“ ЕАД
в гр. ...... Първото усвояване на главница е било в размер на 751,01 лв. и е от
дата 06.10.2020 г., а второто е в размер на 307,13 лв. и е от дата 24.11.2020 г.
Първата покупка е следвало да бъде изплатена на 9 равни месечни
погасителни вноски от 92,45 лв., а втората – на 6 равни месечни погасителни
2
вноски от 54,87 лв.
Ответникът е заплатил само една вноска по кредита в размер на 92,45 лв.
на дата 19.11.2020 г. и към датата на подаване на исковата молба в съда –
01.11.2021 г. дължимите по кредита суми са били в размер на 1177,93 лв.
главница, 1,60 лв. договорна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 07.07.2021 г.
и 34,03 лв. мораторна лихва върху главницата от 05.07.2021 г. до 16.10.2021
г., като допълнително е изчислена и мораторната лихва върху главницата за
периода от 05.07.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
06.04.2022 г. – 90,31 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между тях Договор за кредит ....., представляващ револвиращ
потребителски кредит, с издаване и ползване на кредитна карта. Кредитната
сума е усвоена от кредитополучателя Я. К., който е направил само едно
плащане на погасителна вноска по кредита в размер на 92,45 лв. на 19.11.2020
г.
С оглед предмета на доказване и разпределението на доказателствената
тежест между страните, ищцовото дружество безспорно доказа наличието на
валидно правоотношение с ответника по цитирания договор, изпълнение от
страна на кредитора на поетото от него задължение по сключения договор за
кредит - по предоставяне на уговорената сума, както и основанието,
изискуемостта, размерът и периодът на претендираните като дължими от
ответника суми по главница, договорна лихва и мораторна лихва.
Счетоводната експертиза е установила, че погасяването на кредитното
задължение е преустановено, настъпила е предсрочна изискуемост на кредита,
а към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.11.2021 г., е
бил настъпил и крайният падеж на кредита – на 01.08.2021 г. Този факт е от
значение, тъй като не са ангажирани доказателства, че предсрочната
изискуемост на кредита е сведена до знанието на длъжника.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.11.2021 г. ответникът безспорно дължи
сумите от 1177,93 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
кредит ....., 1,60 лв. договорна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 07.07.2021
г. и 33,84 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до
16.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.11.2021 г. до окончателното й
погасяване. Тези суми са установени и съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, като за мораторната лихва е установена по-висока
стойност. Поради това предявените искове се явяват основателни и доказани
в претендираните от ищеца размери.
По разноските:
Разноските в заповедното производство са в общ размер на 75 лв. - 25
лв. за внесена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в
исковото производство са в общ размер на 825 лв. (125 лв. внесена държавна
такса, 300 лв. депозит за особен представител, 300 лв. внесен депозит за
изготвяне на ССчЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение). Съобразно
изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски, както и
тези в исковия процес в общ размер на 900 лв.
3
Така мотивиран, Оряховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Я. В. К., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес в ..... дължи на „..... рег. № ....., чрез „....., ЕИК ...., със
седалище и адрес управление в ....., представлявано от Д.Т.Д., действащо чрез
пълномощника си юрисконсулт Н. А. М. сумите от 1177,93 лв. (хиляда сто
седемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит ....., 1,60 лв. (един лев и
шестдесет стотинки) договорна лихва за периода от 01.02.2021 г. до
07.07.2021 г., 33,84 лв. (тридесет и три лева и осемдесет и четири
стотинки) мораторна лихва върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до
16.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.11.2021 г. до окончателното й
погасяване, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
02.11.2021 г. по ч. гр. д № 592/2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Я. В. К., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес в ..... ДА ЗАПЛАТИ „..... рег. № ....., чрез „.....,
ЕИК ...., със седалище и адрес управление в ....., представлявано от Д.Т.Д.,
действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. А. М. сумата от общо 900
лв. (деветстотин лева), представляваща направените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева), както и
разноските в исковия процес в размер на 825 лв. (осемстотин двадесет и пет
лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4