Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря М. Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1835/2021 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от „В.и к.“ ООД ***, ЕИК *********
представлявано от Валентин Вълканов-Управител чрез пълномощник юрисконсулт
Пламенка Василева, против „И.С.“ ЕООД ЕИК **** иск
с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде
признато за установено по отношение на ответника, в качеството му на
потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с номер на платец
53258, дължи на „В.и к.“ ООД сума в общ размер на 670,46лв. (шестстотин и
седемдесет лева и 46ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и
К услуги за периода от 17.01.2018г. до 04.09.2020г. на адрес гр.Варна, ул.*** *** № 4, ап.6; сума в общ размер на 77,46лв. (седемдесет и седем лева и 46ст.), представляваща лихва за забава
върху тази главница за периода от 16.03.2018г. до 07.10.2020г; законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-14.10.2020г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед
№ 260884 от 16.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
12996/2020г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените
по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 260884 от
16.10.2020г., а именно: заплатена
държавна такса в размер на от 25.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните
фактически твърдения: Твърди се, че „В.и к.“ ООД, в качеството си на В и К
оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с
поел. изм.), предоставя В и К услуги на „И.С.“ ЕООД ЕИК *********, за имот на
адрес гр.Варна, ул.Атанас Христов № 4, ап.6. Ползваните В и К услуги на този
адрес се отчитат по партида с абонатен номер 53258. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к.“ ООД
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 14.10.2020г. В и К операторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски
районен съд срещу „Ив Стар“, въз основа на което било образувано ЧГД №
12996/2020г. по описа на ВРС, ГК-49 състав.
Твърди се, че на 16.10.2020г. съдът издал заповед №
260884 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на
длъжника да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 670,46лв., представляваща
стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 17.01.2018г. до
04.09.2020г.; сумата от 77,46лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 16.03.2018г. до 07.10.2020г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.10.2020г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Твърди се, че на 27.11.2020г. ответникът депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Практически не оспорва основателността на предявените искови претенции, но твърди, че реално дължимото е в по-малък размер, поради въвеждането във владение на нов собственик на водоснабдение имот на 17.03.2020г. Твърди, че от този момент друг е ползвателя на ВиК услуги в имота.
В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска.
Ответникът не се представлява в с.з.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От предоставената по делото справка за недобора и справка от имотен регистър при Агенция по вписванията-Варна се установява, че титуляр на по партида с абонатен номер 53258 на водомер и обект на потребление гр.Варна, ул.**** № 4, ап.6 и ползвател до 17.03.2020год. е „И.С.“ ЕООД, ЕИК:****.
От приложено по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2019г. се установява, че на посочената дата ЧСИ Людмил Станев №895 с район на действие – ВОС е обявил за собственик на водоснабдения имот с адрес гр.Варна, ул.Атанас Христов № 4, ап.6 Станислав Златев Станев. Длъжник по изпълнителното производство е ответното дружество „И.С.“ ЕООД, ЕИК:*********, което е било собственик на този имот дотогава.
От приложен по делото протокол за въвод във владение №88/17.03.2020г. се установява, че на посочената дата ЧСИ Людмил Станев №895 с район на действие – ВОС е въвел във владение на водоснабдения имот обявения за нов собственик на имота – Станислав Златев Станев.
От приложено Заявление за прехвърляне на партида се установява, че на 24.08.2020г. новият собственик и владелец - ***** е инициирал прехвърляне на свое име на партидата за потребление на ВиК услуги.
Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата на абонат 53258 за периода 15.11.2017г. до 04.09.2020г., за имот на адрес с адрес: гр.Варна, ул.Атанас Христов № 4, ап.6. От приложени карнети за отчитане на потребени ВиК услуги се установява, че титуляр фигурира дружество „И.С.“ ЕООД – ответник по настоящото производство.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че са налице доказателства за извършвани по процесната партида плащания, като установения от вещото лице размер на задълженията е както следва: общото задължение за главници за процесния период 17.01.2018г. до 04.09.2020г. възлиза на 679,01 лв с ДДС, а размерът на дължимите лихвите за забава към 09.01.2020 г. възлиза на 87,08 лв.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през част от процесния период, а именно до 20.12.2019г. собственик, а до 17.03.2020г. ползвател на водоснабдения обект е ответникът по делото, от което следва да се приеме, че същият има качеството на ползвател на ВиК услуги за процесния обект находящ се в гр.Варна, ул.Атанас Христов № 4, ап.6. Между страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа.
Гореизложеното обуславя извода, че бе установено съществуването на
облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да
заплаща потребеното количество вода. Същият е страна
по договора и негово е задължението да заплаща доставеното и потребено количество на ВиК
услуги.
Спорен е въпросът дали срещу абоната – ответник е налице възникнало
изискуемо задължение, дължимо към дружеството – ищец в резултат на реално
доставени му и потребени от него ВиК
услуги. На първо място ищецът следваше да установи, че претендираният
обем на ВиК услуги е реално доставен и съответно
отчетен посредством техническо средство, което е изправно и сертифицирано.
Възражението на ответника, че не е страна по договор за предоставяне на ВиК услуги за целия процесен период, тъй като не е бил ползвател на обекта след 17.03.2020г. е основателно.
Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане в сила на ОУ на 26.07.2006г. и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.69, ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ потребители на ВиК услуги са изрично посочените лица, като конкретно относима към настоящата хипотеза е качеството им на собственик или ползвател на имота. Като се говори за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл.57 и чл.58 от ОУ. Съгласно чл.2, ал.1, ал.3 от ОУ също така и наемателят на имот може да се яви потребител на В и К услуги, като приложима в последната хипотеза е чл.60 от ОУ. Ответникът не оспорва, че до 17.03.2020г. е бил ползвател на имота, но на тази дата като владелец на имота е бил въведен новият собственик.
В същото време от представените доказателства се установява, че макар и да е въведен в имота на 17.03.2020г., новият собственик – третото неучастващо в делото лице Станислав Златев Станев е инициирал пред ищцовото дружество промяна на титуляра на партидата за ползвани услуги едва на 24.08.2020г. Съдът приема, че ответното дружество не следва да дължи суми за ВиК услуги в периода от 17.03.2020г. до 04.09.2020г., тъй като е безспорно установено, че в този период то вече не е нито собственик, нито ползвател на имота.
Представени са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014г. Представени са доказателства за публикуването на Общите условия и в един централен и един местен вестник, като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и на основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване.
Разпоредбата на чл.63, ал.2 ОУ предвижда, че при неизпълнение на задължение за промяна на партидата, задължението за заплащане на дължимите суми за имота след датата на промяна на собствеността лежи върху новия собственик или ползвател. Дали и кога е извършена промяна на партидата е ирелевантно, още повече, че при промяна на собствеността това е задължение на новия или предишния собственик, съгласно чл.61 ОУ.
От представения по делото
карнет за отчитане по партидата на имота се установява, че последното отчитане
в периода, когато ответното дружество е било ползвател на имота е извършено на
15.04.2019г./съдът проследявайки хронологията на записите приема, че именно
това е датата, а не вписаната 15.02.2019г./ Следващото отчитане е извършено на
04.09.2020г. В карнета не е отразена причината за липса на отчети през този
период от една година и половина. Липсват данни за препятстване от страна на
собственика или ползвателя на отчитането на водомера, както и за служебно
начисляване на количества. Подобни твърдения не бяха направени и от ищцовата страна. Установява се, че на 04.09.2020г. е
начислено количество от 108 куб.м. вода за периода от 15.02.2019г. до
04.09.2020г. Дори и да се приеме, че това е реален отчет, макар и да липсва
подпис на потребител, то не може да бъде установено в кой период и съответното
от кого са ползвани тези количества вода,
поради което съдът намира исковата претенция в тази й част за недоказана. Дори
и да се приеме, че е било налице служебно начисляване на количества ВиК услуги, то липсват доказателства за конкретните
количества, датите на начисляване и причината за евентуалното им служебно
начисляване.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31, ал.2 от Общите условия ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж до 07.10.2020г.
Поради горното съдът намира, че искът се явява основателен за отчетен период 17.01.2018 год.-15.04.2019 год., задълженията за който възлизат в размер на 336,97 лева главница и 70,15 лева обезщетение за забава за периода 16.03.2018-07.10.2020 год. и неоснователен за отчетен период 21.05.2019-04.09.2020 год., задълженията за който възлизат в размер на 333.49 лева главница и 7.31 лева обезщетение за забава.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 14.10.2020г., до окончателното му изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода на производството, съразмерно с уважената/отхвърлена част от иска. Ищцовото дружество е представило списък с разноски както следва: в общ размер от 325лв., от които 75лв. за заплатената държавна такса, в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно представените писмени доказателства, което следва да бъде определено съобразно уважената част от исковете предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК, т.е. сумата от 176,91 лева. Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени съобразно размера до който вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени, а именно 40,83лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „И.С." ЕООД ЕИК ****, в качеството му на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с номер на платец 53258, ДЪЛЖИ на „В.и к." ООД сума в общ размер на 336,97 лева (триста тридесет и шест лева и 97ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 17.01.2018г. до 15.04.2019г. на адрес гр.Варна, ул.**** № 4, ап.6; сума в общ размер на 70,15лв. (седемдесет лева и 15ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 16.03.2018г. до 07.10.2020г; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.10.2020г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 260884 от 16.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 12996/2020г. по описа на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля предявения иск за главница с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, за разликата над 336,97 лева до претендираните 670.46 лева, както и по отношение обезщетението за забава за разликата над 70,15 лева до претендираните 77.46 лева.
ОСЪЖДА „И.С." ЕООД ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 176.91 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 40,83 лева в производството
по ЧГД № 12996/2020г.
по описа
на ВРС, съобразно уважената част от претенциите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: