О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……../…….2022 г.
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет
и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 55 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по подадена по електронен път
молба от адвокат Й.А. като пълномощник на насрещната по касация страна ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“,
за изменение на постановеното по делото решение № 256/02.03.2022
г. в частта за разноските.
В молбата се сочи, че съдът неправилно с осъдителния диспозитив на решението е присъдил
на ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“ направени за касационната инстанция съдебни разноски от 300 лв.,
редуцирайки по този начин размера им, предвид представения по делото договор за
правна защита и съдействие, според който договореното и заплатено от ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“
адвокатско възнаграждение на адвокат А. за осъщественото от него процесуално представителство
и защита за тази съдебна инстанция възлиза на 360 лв. /с включено в него и на
начисленото от адвоката ДДС от 60 лв., предвид регистрацията му по ЗДДС, за
която по делото също е представено доказателство/.
Препис от молбата по чл. 248 ГПК е
изпратен на насрещната страна – РД – „Автомобилна администрация“ – Варна с указание,
че в 7-дневен срок от получаването може да представи писмен отговор. В указания
срок, изтичащ в случая на 12.04.2022 г., по делото не е постъпил отговор от
насрещната по искането страна.
Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Разпоредбата е приложима в случая
на основание препращащите норми на чл. 63в ЗАНН и чл. 144 АПК.
Като съобрази, че молбата е подадена в
срока по чл. 248 ал. 1 ГПК и от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима, съдът намира следното по нейната основателност:
К.н.а.х.д. № 55/2022 г. по описа на Административен
съд – Варна е образувано по жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна
срещу решение № 68/17.11.2021 г. по н.а.х.д. № 241/2021 г. на ДРС, ІV състав, с
което е отменено наказателно постановление № 23-0001119/07.07.2021 г. на
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“ за
нарушение на чл. 9, ал. 3 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв., на
основание чл. 105 ал. 1 ЗАвП. Касационното производство е приключило с
постановяването на решение № 256/02.03.2022 г., с което касационната инстанция
е оставила в сила решението на въззивния съд. При този резултат касационният
състав е намерил за основателно искането на ответника по касация за присъждането
на разноски, основавайки се на представения по делото договор за правна защита
и съдействие, в който е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е заплатено
в брой на 10.02.2022 г. В договора страните са уговорили размер на адвокатския
хонорар за касационната инстанция в размер на 360 лева, от които 60 лв. –
дължимо от адвоката ДДС, предвид регистрацията му по ЗДДС. Пропускайки да съобрази
последния факт, касационната инстанция е приела за основателно направеното от
касатора възражение за прекомерност на претендираното от насрещната по касация
страна възнаграждение за адвокатски хонорар, поради което го е редуцирала с
решението до установения с Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум от 300 лв.
Член 18, ал. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
препраща към разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от наредбата при определянето на
размера на адвокатския хонорар, ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение. В този
смисъл при съобразяване размера на наложената имуществена санкция 200 лева,
приложима е т.1 от чл.7, ал.2 - при
интерес до 1000 лв. – минималният размер на адвокатския хонорар е 300 лева. В процесния
случай приложим е обаче и §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски
съвет, според който за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на
възнагражденията по наредбата е без
включен в тях ДДС, а за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият от тях ДДС се
начислява върху определените с наредбата възнаграждения и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Тъй като в представения от ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“
договор за правна защита и съдействие от 10.02.2022 г. страните са договорили адвокатски
хонорар в размер на 360 /с включен ДДС от 60 лв./ като в договора
изрично е отбелязано, че уговореното възнаграждение е изплатено в брой в деня
на подписването му, а същевременно е представено и копие от Удостоверение за
регистрация по ЗДДС на адвокат Й.А., то съдът при съобразяване на §2а от ДР на Наредба
№1/09.07.2004 г. е следвало да присъди с решението пълния размер на
договореното между адвоката и доверителя му адвокатско възнаграждение заедно с размера
на начисленото и включено в него ДДС от 60 лв.
Изложеното в съвкупността си сочи на
основателност на искането по чл. 248 ГПК, поради което постановеното по делото решение
следва да се измени в поискания от пълномощника на насрещната по касация страна
смисъл.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ постановеното
по к.н.а.х.д. № 55/2022 г. по описа на Административен съд Варна решение №
256/02.03.2022 г. като:
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“, ЕИК **, направените в касационната инстанция съдебни
разноски в общ размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/