Решение по дело №7595/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3970
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 3 януари 2020 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20193110107595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,       .09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА                            

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7595/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск  от Ц.Д. с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК срещу Е.П.П. АД, ЕИК *********, гр. Варна за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 626, 23 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода от 06.01.2019г. до 05.04.2019г. в обект, находящ се в *********, ап. 1 по издадена фактура № **********/11.04.2019г.

Ищецът твърди, че служители на ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия имот, чиито резултати са обективирани в съставен констативен протокол. Въз основа на констатациите, ответното дружество е издало фактура за начислена електроенергия, чиято сума ищците твърдят, че не дължи на електроразпределителното дружество.

В срока за отговор ответникът Е.П.П. АД оспорва иска. Излага съображения, че ищецът е потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като при извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики, предвидени в ОУДПЕЕМ.  Претендира присъждане на сторени разноски.

Съдът на основание чл.146 ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже положителните факти, на които се позовава, а именно, че са в договорни отношения с ответника и, че му е начислена процесната сума като корекция.

Съдът на основание чл.146 ГПК указва на ответника че следва да докаже, че е извършена проверка на електромера на ищеца, че с констативен протокол е констатирано, че същият е не отчита потребената ел. енергия, че констативният протокол е изготвен съобразно ПИКЕЕ, че е извършена проверка съобразно ПИККЕ, че е извършена корекция съобразно ПИКЕЕ и се дължи стойността на електроенергията в посочените размери.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

На 05.04.2019г. служители на „Е.С.“ АД са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 1115031700817557, монтиран в *********, ап. 1, чиито констатации са обективирани в констативен протокол № 1400956, подписан от двама свидетели.

В съставения протокол е посочено, че при проверката е установено неправомерно въздействие върху измервателната схема на СТИ. Въздействието е извършено, чрез прекъсване на оперативния нулев проводник, като за времето на прекъсване измервателният уред остава без захранване, т.е. нито измерва, нито отчита електроенергия.

На 08.04.2019г. е издадена справка за корекция на сметка за период от 90 дни, а въз основа на нея издадена фактура № **********/11.04.2019г. на стойност 626, 23 лв. за периода от 06.01.2019г. до 05.04.2019г.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание се установява, че демонтирания електромер с фабр. 1115031700817557 е монофазен, статичен за активна енергия “Carat Digitron, невключен към системата за дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът е метрологично годно и технически изправно СТИ. Не е използван точен измерител на грешката при отчитане на ел. енергия. Математическите изчисления по корекционната процедура са аритметично точни.

По спорния за делото въпрос, а именно налице ли е възможност от страна на електроразпределителното дружество да извършва едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период при съответната методика съществува задължителна практика, обективирана в решение № 165 от 19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. , II т.о. на ВКС, Решение №177 от 12.12.2011г. на ВКС по т.д. № 1008/2010г., II т.о., ТК, Решение № 223 от 12.07.2011г. на ВКС по т.д. № 124/2010г., II т.о., ТК, Решение № 71 от 23.06.2011г. на ВКС по т.д. № 628/2010г., I т.о., ТК, Решение № 29 от 15.07.2011г. на ВКС по т.д. № 225/2010г., II т.о., ТК, Решение № 189 от 11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г., II т.о., ТК, Решение № 26 от 04.04.2011г. на ВКС по т.д. № 427/2010г., II т.о., ТК, Решение № 104 от 05.07.2010г. на ВКС по т.д. № 885/2009г., II т.о., ТК постановено по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика. В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. в ДВ бр. 107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Настоящият съдебен състав възприема изцяло горните разрешения, тъй като макар да са дадени по повод искове на потребители срещу други доставчици на електрическа енергия, те са относими напълно и към процесния случай поради идентичността на разглеждания правен спор.

С оглед на изложеното и предвид наличието на задължителна практика за съдилищата, настоящият съдебен състав намира, че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона, поради което не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.

По изложените съображения съдът приема, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение за заплащане на исковата сума, а направената корекция на сметката не почива на договора между страните и условията за доставяне и отчитане на ел. енергия, поради което предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъдат уважен. 

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 417 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц.П.Д., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е.П.П. АД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 626, 23 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и двадесет и три ст./, представляваща корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода от 06.01.2019г. до 05.04.2019г. в обект, находящ се в *********, ап. 1 по издадена фактура № **********/11.04.2019г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Е.П.П. АД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Ц.П.Д., ЕГН **********,*** сумата от 417 лв. /четиристотин и седемнадесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: