№ 10999
гр. С., 30.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20211110154338 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано след като с Определение № 4549/14.9.2021
година, постановено по гр.дело № *****/2021 година по описа на Софийски районен съд е
отделен предявения в производството по гр.дело № *****/2021 година насрещен иск по
искова молба на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А., изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС) против М. Ф. П., ЕГН
**********, чрез адв. М.Л.Л., със съдебен адрес: гр.С., ул. (АДРЕС), Ф. М. АБ., ЕГН
**********, с адрес - гр.С., район (АДРЕС), КР. М. АБ., ЕГН **********, с адрес - гр.С.,
район (АДРЕС), М. М. АБ., ЕГН **********, с адрес - гр.С., район (АДРЕС).
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона
срок същите са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковата претенция
по отношение на нейната допустимост и по основание и размер.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът следва да се произнесе по възраженията за недопустимост, заявени
от ответниците преди да стори проекта си за доклад по делото.
По допустимостта на исковата претенция съдът приема, че същата е недопустима за
в една част, а в друга приема, че следва да спре производството по делото при следните
аргументи:
С предявения иск – ищецът (ФИРМА) ЕАД иска съдът да постанови решение, с което
1
да осъди М. Ф. П., Ф. М. АБ., КР. М. АБ., М. М. АБ., да заплатят на (ФИРМА) ЕАД, в
условията на разделна отговорност сумата в размер на 1890.93 лева, от които 1578.28 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.5.2018. до м.04.2019 г., сумата в размер на 300.60 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018. до 27.08.2021 г., както и сума представляваща цена за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.8.2018 г. до м.04.2019 г. в размер на 9.54 лева, и
мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 2.52 лева., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на завеждане на исковата молба –
27.8.2021 година до окончателното изплащане на сумите, при следните квоти:
1.М. Ф. П. - 5/8/пет осми/, а именно: 1181.85 лева, от които 986.42лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018. до
м.04.2019 г., сумата в размер на 187.88 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018. до
27.08.2021 г., както и сума представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.8.2018 г. до м.04.2019 г. в размер на 5.97 лева, и мораторна
лихва за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 1.58 лева ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумите.
2. Ф. М. АБ. - 1/8/една осма/, а именно: 236.36 лева, от които 197.28 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018 г.
до м.04.2019 г., сумата в размер на 37.57 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018. до
27.08.2021г., както и сума представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.8.2018 г. до м.04.2019 г. в размер на 1.19 дева, и мораторна
лихва за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 0.31 лева., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумите.
3. КР. М. АБ. - 1/8/една осма/, а именно: 236.36 лева, от които 197.28 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018. до
м.04.2019 г., сумата в размер на 37.57 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018. до
27.08.2021 г., както и сума представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.8.2018 г. до м.04.2019 г. в размер на 1.19 лева, и мораторна
лихва за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 0.31 лева., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумите.
4. М. М. АБ. - 1/8/една осма/, а именно: 236.36 лева, от които 197.28 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018 г.
до м.04.2019 г., сумата в размер на 37.57 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018. до
27.08.2021 г., както и сума представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.8.2018 г. до м.04.2019 г. в размер на 1.20 лева, и мораторна
лихва за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 0.31 лева., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на завеждане на исковата молба, до
2
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба като обстоятелства, на които основава претенцията си ищецът сочи,
че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, като твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
Ищецът твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период и към настоящия момент не са заплатили задължението си
относно доставяна топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот с
административен адрес –гр.С., район „(АДРЕС), Аб. №: *****, ID номер: ******.
С отговора на исковата молба - ответникът Ф.А., възразява срещу допустимостта на
претенцията заявена като твърди, че за същото вземане, произтичащо от издадената от
ищеца обща фактура от м.07.2019 г.на стойност 1578.28 лв. и обхващаща периода м.05.2018
г.- м.04.2019 г. е водено предходно исково производство по отрицателен установителен иск,
инициирано от този ответник, като ищец, което е приключило с влязло в законна сила
съдебно решение - гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд. Към
отговора на исковата молба е приложено Решение № ********/8.12.2020 година,
постановено по гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд, влязло в
сила на 1.1.2021 година /последното служебно известно на съда след справка в АСУД/.
С отговора на исковата молба – ответникът М. Ф. П., възразява срещу допустимостта
на исковата претенция като твърди и сочи доказателства, че за същото вземане,
произтичащо от издадената от ищеца обща фактура от м. 07.2019 г.на стойност 1578.28 лв. и
обхващаща периода м. 05.2018 г.- м.04.2019 г. е налице предходно исково производство по
отрицателен установителен иск – по гр.дело № *****/2021 година по описа на Софийски
районен съд, образувано с депозиране на искова молба на 22.7.2021 година /това от което е
отделен разглеждания иск в настоящето производство/.
Този ответник твърди, че за същото вземане, произтичащо от издадената от ищеца
обща фактура от м. 07.2019 г. на стойност 1578.28 лв. и обхващаща периода м. 05.2018 г.-
м.04.2019 г. е водено и предходно исково производство по отрицателен установителен иск,
което е приключило с влязло в законна сила съдебно решение – сочи се, че гр.дело №
*****/2020 година по описа на Софийски районен съд, 27 състав, като за това се представя
като доказателство – Решение № ********/8.12.2020 година, постановено по гр.дело №
*****/2020 година по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 1.1.2021 година
/последното служебно известно на съда след справка в АСУД/.
С отговора на исковата молба – ответникът М. М. АБ. също оспорва допустимостта на
исковата претенция, като твърди и сочи доказателства, че за същото вземане, произтичащо
от издадената от ищеца обща фактура от м.07.2019 г. на стойност 1578.28 лв. и обхващаща
периода м. 05.2018 г.- м.04.2019 г. е налице предходно исково производство по отрицателен
установителен иск - а именно - гр.дело № 44454/2021 година по описа на Софийски районен
3
съд. Твърди се, че и за този ответник – М.А. е налице за същото вземане влязло в законна
сила съдебно решение – това по гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски
районен съд.
С отговора на исковата молба – ответникът КР. М. АБ., оспорва допустимостта на
исковата претенция, като твърди и сочи доказателства, че за същото вземане, произтичащо
от издадената от ищеца обща фактура от м. 07.2019 г. на стойност 1578.28 лв. и обхващаща
периода м. 05.2018 г.- м.04.2019 г. е водено предходно исково производство по отрицателен
установителен иск, - гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд.
При твърденията на страните от фактическа страна и въз основа на представените на
съда доказателства относно допустимостта на исковата претенция, настоящият съдебен
състав от правна страна съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК - спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго,
като по смисъла на ар.2 - повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Съобразно чл.126, ал.1 от ГПК - когато в един и същ съд или в различни съдилища има
висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно
заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на
първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
С Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК,
докладвано от съдиите Е.Б. и Е.В. е прието – в т.2 и т.3 от същото, че: „2. Решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.
3. Не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на
последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото
вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако
предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.
В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в
едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК.
Ако с последващия частичен иск е предявена същата част от вземането, която е
предмет на първоначалния частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, е
налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК и производството по последващия
частичен иск следва да бъде прекратено.“.
В конкретиката на казуса в настоящето производство е несъмнено, че гр.дело №
*****/2020 година по описа на Софийски районен съд е било образувано по предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124 от ГПК от ищците /ответници
в настоящето производство/ КР. М. АБ. и Ф.М. А., в качеството на наследници на Е.Т. А., са
4
предявили срещу (ФИРМА) ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че не дължат на ответника претендирана от него сума срещу общия им
наследодател Е.Т. А., в размер на 1578.27 лв., начислена по фактура № 106517*** за имот в
гр.С., ж.к. (АДРЕС), по която фактура се претендирала парична сума, която обхващала и
предходен период, а именно отоплителния сезон 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
С Решение № ********/8.12.2020 година, влязло в сила на 1.1.2021 година, съдът по
гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд е: признал за установено
по предявените от КР. М. АБ., ЕГН: **********, и Ф. М. АБ., ЕГН: **********, двамата с
адрес: гр.С., ж.к. (АДРЕС), отрицателни установителни искове по чл.124 ГПК, че всеки от
ищците не дължи на ответника (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. (АДРЕС), представлявано от Г. Х. Б. - изпълнителен директор, сумата
от по 37.50 лв., представляваща част от общата сума от 1578.27 лв., претендирана от
ответника по партида с аб.№ *****, открита на името на наследодателя на ищците Е.Т. А.,
за ап.№ 1А, находящ се в гр.С., ж.к. (АДРЕС),по фактура № 106517***. В мотивите на
съдебния акт, съдът е приел, че „Ответникът по отрицателния установителен иск е в
положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той
дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия
размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе
неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.
Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този
извод да даде защита на твърденията на ищеца. С доклада по делото съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е претендирал от
наследодателя на ищците Е.Т. А. задължения в общ размер от 1578.27 лв. по фактура №
106517***, като е разпределил в тежест на доказване на ответника, че разполага с вземане в
претендирания размер. Доказателства по делото от ответника не са ангажирани. С оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал.
1ГПК.“. В този смисъл съдът е приел, че ищецът в настоящето производство не е доказал
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер.
Не може да се спори, че предявения в настоящето производство иск срещу КР. М. АБ.,
ЕГН: **********, и Ф. М. АБ., ЕГН: **********, отново касае дължимост на суми по
фактура № 106517*** на стойност в общ размер от 1578,28 лева, като от всеки от
ответниците се претендира по 1/8/една осма/ от общия размер – като цена на доставяна
топлинна енергия за периода 1.5.2018 година до 30.4.2019 година.
По смисъла на посоченото Тълкувателно решение решение № 3 от 22.04.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е.Б. и Е.В. и по аргумент от чл.
298, ал. 1 ГПК, който очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение е безспорно, че решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Така и по смисъла на т. 18 от ТР №
1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва
5
само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото.
С Тълкувателното решение е прието, че: „Предмет на делото е претендираното или
отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез
правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Посоченият в исковата
молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на
иска, включително при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се
търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от
вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани
от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или
отричано от ищеца спорно материално право. При постановяване на решението съдът е
длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да установи
реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за
възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на съответното
материално правоотношение, разбирано като двустранна правна връзка, обединяваща
корелативни субективни права и юридически задължения от момента на тяхното възникване
до реализацията им - аргумент от чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
Обективните предели на СПН очертават нейния предмет - правоотношението, чието
съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално
право, което произтича от него, а субективните предели - страните по материалното
правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от
установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко материално
правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни
предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича,
съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна
квалификация/. Субективното материално право не може да бъде установено извън
правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по материалното
правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на СПН.
Когато искът е за установяване на факт, обективните предели на СПН обхващат само
съответния факт, а субективните предели - лицата, за които осъществяването на този факт
има правно значение.
При исковете за правоотношение, вкл. за парично вземане, фактите са
индивидуализиращи белези, а предмет на установяване са накърненото субективно
материално право и правоотношението, от което то произтича - тяхното съществуване може
да бъде отречено, въпреки че всички правопораждащи факти са се осъществили, както и
въпреки че някои от правопораждащите факти не са се осъществили. Материалното
правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав, независимо от това кои
факти са се осъществили и кои - не. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено
6
по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на
ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и
последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго
основание, съответно друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се
отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право - не само до
неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация.“.
В казуса е несъмнено, че с решението по гр.дело № *****/2020 година по писа на
Софийски районен съд е отречено правото на (ФИРМА) ЕАД спрямо К.А. и Ф.А. относно
дължимостта на сумата от по 37.50 лв., представляваща част от общата сума от 1578.27 лв.,
претендирана от ответника по партида с аб.№ *****, открита на името на наследодателя на
ищците Е.Т. А., за ап.№ 1А, находящ се в гр.С., ж.к. (АДРЕС),по фактура № 106517***, като
е прието, че не е доказано наличието на облигационна връзка между страните. При това се
следва и извода на съда, че е отречено правото на ищеца в настоящето производство –
(ФИРМА) ЕАД спрямо ответниците К.А. и Ф. А. да иска сумата от 1578.27 лв.,
претендирана по партида с аб.№ *****, по фактура № 106517***, като претендира от всеки
от тях от по 1/8/една осма/ от тази сума за доставена топлинна енергия за имота.
В този смисъл е и изразеното в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС – „обективните предели на СПН, когато правото е
отречено, обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е
съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило
или погасило към момента на приключване на съдебното дирене“.
В казуса за ответниците К. А. и Ф. А. по отношение на (ФИРМА) ЕАД е налице сила на
пресъдено нещо, формирана относно основанието на вземането заявено пред настоящия съд
с решението по гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд. При това е
недопустимо повторното разглеждане на спор между тези страни за същите суми и на
същото основание. Както и е прието в Тълкувателно решение № № 3 от 22.04.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е.Б. и Е.В. – „При уважаване
на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието
му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска
за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на
иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за
съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това
частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация.“.
7
С оглед на горното и доколкото решението по уважен частичен иск за парично вземане
се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право и по
предявения от (ФИРМА) ЕАД срещу ответниците К.А. и Ф.А. иск в настоящето
производство вече има формирана сила на пресъдено нещо относно недълживост на суми за
доставена топлинна енергия отразени в обща фактура № 0106517*** се следва и извода на
съда, че исковата претенция в тази част е недопустима и производството по делото в тази
част следва да бъде прекратено.
По отношение на възраженията на ответниците М.А. и М.А., доколкото решението по
гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд не формира сила на
пресъдено нещо между тях и ищеца – (ФИРМА) ЕАД – възраженията ми в този смисъл
относно допустимостта на исковата претенция са неоснователни и следва да се отхвърлят
като такива.
Основателни са възраженията на М.А. и съдът приема, че следва да спре
производството по делото, доколкото същата е депозирала искова молба, въз основа на
която е образувано гр.дело № 44454/2021 година по описа на Софийски районен съд, с която
иска да се признае за установено, че не дължи на (ФИРМА) ЕАД сумата от 37,50 лв. -
представляваща част от общо претендирана от нея сума в размер на 197,28 лв. за м/07/2019
г. по фактура № 106517*** на обща стойност 1578, 27 лв. по партида с абонатен № *****,
която сума се претендира от нея в качеството й на наследник на 1/8/една осма/ от
наследството на Е.Т. А..
Основателни са възраженията и на ответника М.А., с които се твърди, че има
образувано по предявен от него отрицателен установителен иск срещу (ФИРМА) ЕАД за
сумата от 100,00 лв. - представляваща част от общопретендирана от доверителя ми сума в
размер на 986,41 лв. за м.07.2019 г. по фактура № 106517*** на обща стойност 1578,27 лв.
по партида с абонатен № *****, която сума се претендира от него в качеството му на
наследник на 5/8 /пет осми/ от наследството на Е.Т. А..
В частта по възраженията на М.А. за недопустимост на иска поради влязлото в сила
решение по гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд – същите са
неоснователни. Както вече се посочи, М.А. не е страна в това производство и влязлото в
сила решение по гр.дело № *****/2020 година не формира между него и (ФИРМА) ЕАД
сила на пресъдено нещо.
В останалата част – по исковите претенции за лихва за забава и главница за дялово
разпределение – исковите претенции са допустими и ще следва да се разгледат по същество
срещу всеки от ответниците, след като отпаднат причините за спиране на производството по
делото.
Мотивиран от горното на основание чл.299 от ГПК и на основание чл.229, ал.1 т.4 от
ГПК, съдът
8
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр.дело № 54338/2021 година по описа на Софийски
районен съд, в частта по отношение на предявения иск от (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А.А., изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. (АДРЕС) против Ф. М. АБ., ЕГН **********, с адрес - гр.С., район (АДРЕС), с който се
иска да бъде постановено решение, с което Ф. М. АБ., ЕГН **********, с адрес - гр.С.,
район (АДРЕС) да бъде осъдена да заплати на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А.А., изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. (АДРЕС) сумата от 197.28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018. до м.04.2019г., поради недопустимост на
иска заради непрерашаемост на спора решен с Решение № ********/8.12.2020 година,
постановено по гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд,
влязло в сила на 1.1.2021 година.
Прекратява производството по гр.дело № 54338/2021 година по описа на Софийски
районен съд, в частта по отношение на предявения иск от (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А.А., изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. (АДРЕС) против КР. М. АБ., ЕГН **********, с адрес - гр.С., район (АДРЕС), с който се
иска да бъде постановено решение, с което КР. М. АБ., ЕГН **********, с адрес - гр.С.,
район (АДРЕС) да бъде осъден да заплати на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А.А., изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. (АДРЕС) сумата от 197.28 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018 г. до м.04.2019 г., поради
недопустимост на иска заради непрерашаемост на спора решен с Решение №
********/8.12.2020 година, постановено по гр.дело № *****/2020 година по описа на
Софийски районен съд, влязло в сила на 1.1.2021 година.
Спира производството по гр.дело № 54338/2021 година до приключването на
производството по гр.дело № 44454/2021 година по описа на Софийски районен съд и до
приключване на производството по гр.дело № *****/2021 година по описа на Софийски
районен съд с влезли в сила съдебни актове.
Да се изисква ежемесечно справка за движението на гр.дело № 44454/2021 година
по описа на Софийски районен съд и гр.дело № *****/2021 година по описа на
Софийски районен съд и да се докладват при постъпването им с оглед преценка за
възобновяване на настоящето производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9