№ 19910
гр. С., 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110107343 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу М. М. Г., Ю. Д. П. и М. А. П., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на
разделна отговорност – М. М. Г. – 2/4, а Ю. Д. П. и М. А. П. – по ¼ от следните суми:
1697,76 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.02.2023 г.
до изплащане на вземането; 335,21 – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г.; 23,20 лв. – главница, представляваща стойност
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.01.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и
5,18 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
05.03.2020 г. до 27.01.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Ю. Д. П. и М. А. П. са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че нямат
качеството на потребители на топлинна енергия за процесния имот. Релевират възражение
за настъпила погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. Г. не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „Директ” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по
спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
1
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в
т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР, том
НОМЕР, дело № 13890 от 16.06.1994 г., се установява, че на посочената дата Ц.М.М. и М. Г.
М. дарили на М. М. Г. и А. П. П. процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М. 1“,
БЛОК, ет. 1, ап. 123. На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че А.
П. П. е починал на 31.03.2022 г. и към тази дата е оставил за свои наследници по закон:
съпруга – Ю. Д. П. и дъщеря – М. А. П.. По делото не са налице доказателства за извършени
разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. Ето защо и по
силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че Ю. Д. П. и М. А. П. са
наследили по ¼, а останалите 2/4 са собственост на М. М. Г. по силата на Нотариалния акт
за дарение на недвижим имот НОМЕР, том НОМЕР, дело № 13890 от 16.06.1994 г., поради
което отговарят за потребената топлинна енергия за исковия период съобразно квотите им в
съсобствеността. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се
приеме, че ответниците са били потребители на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за исковия период (м.05.2019 г. - м.04.2021 г.). В този смисъл
доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците, в
качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
2
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Директ” ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през исковия период в процесния имот не е
имало отоплителни тела с поставени уреди, като в отчетни формуляри от 31.05.2020 г. и
04.06.2021 г. е отбелязана щранг-лира в банята с размери 2 елемента ф54, височина 2,4м.,
без техническа възможност за монтаж на уред; за двата отчетни периода има служебно
изчисление за щранг-лирата на база инсталирана мощност, умножена по МСРС; през
исковия период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула
приложена в съответната наредба на база пълната отопляема кубатура; за процесния период
няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били
демонтирани на 20.10.1999 г.; в процесния имот има монтиран един водомер за топла вода,
като същият е отчетен на 31.05.2020 г. и 04.06.2021 г.; технологичните разходи в абонатната
станция са били приспаднати топлофикационното дружество.
По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период (м.05.2019 г. до м.04.2021 г.) следва да се посочи, че съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 1697,75 лв., поради
което настоящият съдебен състав приема, че общо дължимата от ответниците главница за ТЕ
за процесния период (м.05.2019 г. до м.04.2021 г.) възлиза в размер на посочените от вещото
лице 1697,75 лв., както и сумата от 23,20 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на исковата молба – 10.02.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
3
размери, следва да бъде разгледано релевираното от процесуалния представител на
ответниците Ю. Д. П. и М. А. П. правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност, по което съдът приема следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 10.02.2023 г., от която дата
осъдителният иск се счита предявен - арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на исковата молба - 10.02.2023 г. се явяват погасени
по давност вземанията за периода от м.05.2019 г. до м.11.2019 г. включително. Вземането за
цена на доставена топлинна енергия за м.12.2019 г. е възникнало 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което предвид датата на подаване на исковата молба –
10.02.2023 г., давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за периода м.12.2019 г. – 30.04.2021 г. От заключението на
вещото лице по СТЕ, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се установява, че общо дължимата сума за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода м.12.2019 г. – 30.04.2021 г. възлиза в общ размер на 1321,21 лв., поради
което до този общ размер предявените спрямо Ю. Д. П. и М. А. П. (с оглед релевираното
само от тях възражение за давност) искове за главница за топлинна енергия са основателни, а
за разликата до пълните претендирани размери следва да бъдат отхвърлени.
Предвид гореизложеното отговорността на ответниците се разпределя съобразно
квотите им в съсобствеността, респ. Ю. Д. П. и М. А. П. дължат по 1/4 от стойността на
потребената топлинна енергия, т.е. 330,30 лв. и по 1/4 от стойността на дяловото
разпределение, т.е. претендираните от ищеца 5,75 лв., като за разликата до пълните
предявени размери исковете за главница за топлинна енергия спрямо Ю. Д. П. и М. А. П.
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. М. М. Г. не е релевирал възражение за
давност, поради което дължи 2/4 от стойността на потребената топлинна енергия, т.е. 848,88
лв. и 2/4 от стойността на дяловото разпределение, т.е. 11,50 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Предвид релевираните от Ю. Д. П. и М. А. П. възражения за давност следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
В този смисъл по отношение на Ю. Д. П. и М. А. П. лихвата за забава върху главното
4
вземане за топлинна енергия в установения размер от по 330,30 лв., изчислена по реда на чл.
162 ГПК, възлиза в размер на по 65,22 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г. Ето
защо до посочените размери исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните
предявени размери - да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на М. М. Г. лихвата за забава върху главното вземане за топлинна
енергия в установения размер от 848,88 лв. възлиза в размер на претендираните от ищеца
167,61 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г., поради което предявеният срещу него
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжниците изпадат в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните по делото.
Ищецът е сторил разноски, както следва: 600 лева – за държавна такса и 350 лева –
депозит за СТЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева, т.е. общият размер на разноските възлиза на сумата от 1050 лева.
Намалени съразмерно с уважената спрямо Ю. Д. П. и М. А. П. част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 817,66 лв. От
така определените разноски и предвид квотите им в съсобствеността Ю. Д. П. и М. А. П.
дължат по 204,42 лв.
По отношение на П.С. Г., намалени съразмерно с уважената спрямо него част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски в общ размер на
1047,36 лв. От така определените разноски и предвид квотата му в съсобствеността М. М. Г.
дължи 523,68 лв.
Ответниците Ю. Д. П. и М. А. П. са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер на 800 лв., съобразно представените по делото доказателства. Релевираното от
процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй
като претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение е в минимален размер,
изчислен съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, на ответниците Ю. Д. П. и М. А. П. се следват разноски в общ размер на
177,01 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. 1“, БЛОК, вх. 6, ет. 1, ап.
123, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 848,88 лв. - главница, представляваща 2/4 от цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М. 1“, БЛОК, ет. 1, ап. 123, ведно със законната лихва от
5
10.02.2023 г. до изплащане на вземането; 167,61 лв. – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г.; 11,50 лв. – главница,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.02.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за сумата от 2,59 лв. за
периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г.
ОСЪЖДА Ю. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Л.К.“ № 6, вх. „А“, ет. 4, ап.
7, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 330,30 лв. - главница, представляваща 1/4 от цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г. за
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М. 1“, БЛОК, ет. 1, ап. 123, ведно със законната лихва от
10.02.2023 г. до изплащане на вземането; 65,22 лв. – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г.; 5,75 лв. – главница,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.02.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
330,30 лв. до пълния предявен размер от 424,44 лв. за периода м.05.2019 г. до м.11.2019 г.,
включително; за установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 65,22 лв. до пълния
предявен размер от 83,80 лв. и за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение за сумата от 1,30 лв. за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023
г.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Л.К.“ № 6, вх. „А“, ет. 4, ап.
7, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 330,30 лв. - главница, представляваща 1/4 от цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г. за
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М. 1“, БЛОК, ет. 1, ап. 123, ведно със законната лихва от
10.02.2023 г. до изплащане на вземането; 65,22 лв. – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г.; 5,75 лв. – главница,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.02.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
330,30 лв. до пълния предявен размер от 424,44 лв. за периода м.05.2019 г. до м.11.2019 г.,
включително; за установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 65,22 лв. до пълния
предявен размер от 83,80 лв. и за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение за сумата от 1,30 лв. за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023
г.
ОСЪЖДА Ю. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Л.К.“ № 6, вх. „А“, ет. 4, ап.
7, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 204,42 лв.
– разноски за производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Л.К.“ № 6, вх. „А“, ет. 4, ап.
7, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 204,42 лв.
6
– разноски за производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. 1“, БЛОК, вх. 6, ет. 1,
ап. 123, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 523,68 лв.
– разноски за производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на Ю. Д. П., ЕГН **********, и М. А.
П., ЕГН **********, двете с адрес: гр. С., ул. „Л.К.“ № 6, вх. „А“, ет. 4, ап. 7, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 177,01 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Директ” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7