Номер
/30.11.2021 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1730 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
С
молба с.д.№ 8334/04.06.2021г адв.Р.Д. – пълномощник на жалбоподателите А.К.А., М.Б.А.
и К.Б.А., е изложил, че в полза на заинтер.страна Р.Н. са присъдени общо
1 200лв. с издадените й 6 (шест) изпълнителни листи, всеки за сумата от по
200лв. – по два за всеки от жалбоподателите. Излагат становище, че дължат само
половината от тази сума: 200лв, присъдени с определение 2390/06.11.2020г по
делото, дължими от К.А., и други 400лв., присъдени с определение
№473/24.02.2021г, дължими от А.А. и М.А. по настоящото дело. Сочи се, че това
са всички 600лв, претендирани от пълномощника на Р.Н. – адв.И.К., като разноски
пред ВАС – София, и че не дължат останалите 600лв. Позовават се на
обстоятелството, че определение №1892/18.07.2019г по адм.д.№123/2019г на АС –
Варна, несъмнено следва да се счита за отменено с изричната отмяна на Решение
№1292/26.06.2019г по същото дело от ВАС-София, и понеже определението е
издадено на осн.чл.248 от ГПК именно за допълване на отмененото решение; а
правният ефект на отменителното решение на ВАС-София е такъв, че все едно
адм.д.№123/2019г изобщо не е било водено. Освен това сочат, че самият адв.К. е
заявил изрично в о.с.з. на 19.01.2021г по настоящото дело, че не претендира
разноски за него. В тази връзка са формулирани две алтернативни искания: издадените
три броя изпълнителни листи за по 200лв. – общо 600лв. по адм.д.№123/2019 да
бъдат обезсилени, или в полза на молителите да бъдат издадени обратни
изпълнителни листи за същите суми.
С
определение №1395/09.06.2021г настоящият съдебен състав е приел гореописаната
молба като такава по чл.248 от ГПК вр.чл.144 от АПК за изменение на определение
№1892/18.07.2019г по адм.д.№123/2019г, определение №2390/06.11.2020г и
определение №473/24.02.2021г в частта им относно присъдените в полза на
заинтер.страна Р.Н. разноски, възложени на жалбоподателите. Като е посочил, че
и трите определения са били съответно съобщавани на всяка от страните по
делото, не са били обжалвани от тях, а след влизането им в сила въз основа на
тях са издадени изпълнителни листи в полза на заинтер.Р.Н., настоящият съдебен
състав е приел, че молба с.д.№ 8334/04.06.2021г от жалбоподателите чрез адв.Р.Д.
е просрочена, т.е. процесуално недопустима, и я е оставил без разглеждане.
В
резултат на предприетото касационно обжалване, с определение №9762/28.09.2021г
по адм.д.№9120/21г ВАС – София, ІІ отд., е приел, че молба с.д.№8334/04.06.2021г
от жалбоподателите неправилно е била възприета от първоинстанционния съд като
искане за промяна на съдебни актове в частта им за разноските, докато тя
съдържа твърдения за неправилно издаване на изпълнителни листи. Посочено е, че
според изложеното в нея молителите все още не са получили призовки за
доброволно изпълнение, а срокът за обжалване на издаден изпълнителен лист тече
от връчването на такива съгл.чл.407 ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК. Така
определението на АС – Варна е отменено и делото е върнато на същия съдебен
състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството
първоначално е било образувано като адм.д.№123/2019г
на АС – Варна, ХІV с-в, по жалба с пр.осн.чл.54 ал.6 вр.ал.4 от ЗКИР и чл.145
от АПК от А.К.А., М.Б.А. и К.Б.А. – тримата чрез пълномощника им адв.Р.Д. ***,
против Заповед №18-4239/28.05.2018г на Началника на СГКК- Варна, с която по
заявление на Р.Д.Н. са нанесени нови обекти в КККР. С решение №1292/26.06.2019г
жалбата е отхвърлена. С определение №1892/18.07.2019г (л.135) по реда на чл.248
от ГПК А., М. и К. Александрови са осъдени да заплатят на Р.Н. сторените от нея
разноски в производството в размер на 600лв. (л.89-90 по адм.д.№123/2019г).
С
решение №10258/27.07.2020г по адм.д.№10092/2019г на ВАС-София, ІІ отд.,
решението на АС-Варна по адм.д.№123/2019г е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания,
вкл. и за присъждане на разноски по реда на чл.226 ал.3 от АПК; доказателствата
за сторените от Р.Н. разноски в касационното производство са на л.21 по делото
на ВАС – София. Определението по чл.248 от ГПК изобщо не е било обжалвано и не
е било предмет на произнасяне от страна на ВАС-София, поради което е влязло в
законна сила на 03.08.2019г.
След
връщане на делото в АС – Варна по жалбата на Александрови е образувано
настоящото адм.д.№1730/20г на ХХVІ с-в. С определение №2110/06.10.2020г
(л.24-25) жалбата на К.А. е оставена без разглеждане като просрочена, и
производството по делото е прекратено в тази му част; а жалбата на А. и М.
Александрови е оставена без разглеждане само частично, като производството по
делото е прекратено и в съответните му части, а в останалите е продължило. По
изрична молба с.д.№12670/15.10.2020г (л.30) за допълване на определението с
присъждане на разноски от адв. К. – пълномощникът на Р.Н., препис от която е
връчена за становище на адв.Р.Д., с определение №2390/06.11.2020г съдът е
осъдил Крадимир А. да заплати на Р.Н. разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по адм.д.№10092/2019г на ВАС – София в размер на 200лв. Искането
за повторно присъждане на разноски в размер на 200лв. по адм.д.№123/2019г на АС
– Варна е оставено без разглеждане от съда с аргумент влязлото в сила
определение №1892/18.07.2019г по посоченото дело, с което тази сума вече е
присъдена в нейна полза. Преписи от определението са връчени и на адв.К., и на
адв.Д., които не са го обжалвали, и същото е в законна сила от 21.11.2020г. И
по двете определения по чл.248 от ГПК – по първото и второто първоинстанционно
производство, в полза на Р.Н. са издадени два отделни изпълнителни листа против
К.А., всеки за сумата 200лв., или общо 400лв.
С
определение №473/24.02.2021г настоящият съдебен състав е оставил без
разглеждане като процесуално недопустими поради липса на правен интерес жалбите
на А. К.а А. и М.Б.А. против Заповед №18-4239/28.05.2018г на Началника на
СГКК-Варна и в останалите им части. Със същото определение А. и М. Александрови
са осъдени да заплатят на Р.Н. припадащите им се части от разноските й в
касационното производство по адм.д.№10092/2019г на ВАС – София в размер на
400лв. Съдът се е произнесъл с този осъдителен диспозитив по изричното искане
на заинтер.Р.Н. за присъждане на разноски в нейна полза по присъединеното
адм.д.№123/2019г на АС – Варна (за което съдът е посочил, че те вече са й
присъдени с определението от 18.07.2019г по делото), и по адм.д.№10092/2019г на
ВАС-София. Прекратителното определение е връчено на всички страни – на адв.Д.
за жалбоподателките, на Началника на СГКК и на адв.К. за заинтересованата
страна, не е било обжалвано и е в законна сила от 16.03.2021г. За вземанията на
Р.Н. срещу А.А. и М.А. по двете производства са издадени четири отделни
изпълнителни листа за по 200лв. всеки, с посочване на съответните осъдителни
съдебни актове.
Независимо
от горното следва да бъде посочено, че в кориците на делото са налице неоспорени
от жалбоподателите доказателства за платено от Р.Н. адвокатско възнаграждение –
600лв. при първото разглеждане на производството от първата инстанция по
адм.д.№123/2019г; и 600лв. в касационното производство по адм.д.№10092/2019г на
ВАС-София, т.е. общо 1 200лв., колкото според изложеното от молителите е
общата сума, за която против тях са издадени изпълнителни листи до момента. И в
заключение – адв.К. действително заяви изрично в открито съдебно заседание на
19.01.2021г пред този съдебен състав, че не претендира разноски в
производството по настоящото адм.д.№1730/20г, и такива не са били присъждани на
Р.Н.. Присъдените й разноски в общ размер на 1 200лв. за първата и за
касационната инстанция й се дължат от жалбоподателите в хипотезата на чл.143
ал.4 от АПК в настоящото производство, независимо от изхода на първото по ред
първоинстанционно адм.д.№12382019г на АС – Варна.
При
тези констатации съдът намира, че всички релевирани с молба
с.д.№8334/04.06.2021г искания от жалбоподателите са недопустими като предсрочно
заявени. Независимо дали те ще бъдат квалифицирани по чл.407 ал.1 от ГПК (както
е приел ВАС с горецитираното си определение), по чл.414а ал.6 от ГПК (с оглед
поисканото обезсилване на издадени изпълнителни листи), или чл.422 ал.4 от ГПК
(с оглед формулираното искане за издаване на обратен изпълнителен лист) –
всички тези искания е допустимо да бъдат заявени в хода на образувано
изпълнително производство, при спазване на уредените там срокове, и може да
бъдат уважени при наличието на предвидените в ГПК предпоставки на всяко от
особените производства, в което са приложими. Никое от тези искания обаче не
може да бъде разгледано от съда към настоящия момент и в общото производство по
реда на АПК, макар и с предмет – присъждане на разноски или оспорване на техния
размер/дължимост. В хода на горепосочените особени производства по ГПК съдът ще
следва да се произнесе и по въпроса следва ли определение №1892/18.07.2019г по
адм.д.№123/2019г да се счита за отменено при липса на изрично произнасяне от
касационната инстанция, само въз основа отмяната на решението от 26.06.2019г по
същото дело.
Предвид
изложеното съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като преждевременно
предявена молба с.д.№8334/04.06.2021г от А.А., М.А. и К.А. чрез пълномощника им
адв.Р.Д. *** за обжалване на разпорежданията на издаване на изпълнителни листи в
полза на Р.Д.Н. в производствата по адм.д.№123/2019г и адм.д.№1730/2020г на АС
– Варна, за обезсилване на същите изпълнителни листи и за издаване на обратни
изпълнителни листи в тяхна полза.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на РБ.
Преписи
от определението да се връчат на А., М. и К. Александрови чрез адв.Р.Д., и на Р.Н.
чрез адв.И.К..
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: