Р Е Ш Е Н И Е №118
Гр.С., 4.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ски районен съд,гражданска колегия, ХІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на пети февруари, през две хиляди и десета година,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Д.Н.
като разгледа докладваното гр.д.№4521 по описа за
на С.ски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищцата Х.Д.Д. е заявила, че на 25.10.1996 г. е сключила гр. брак с П.Х.П. и с решение 1090/01.11.2006 г. на СлРС бракът е бил прекратен на основание чл. 100 от СК, като в т. 5 от споразумението сключено между страните е договорено, че Х. Д.Д. – П.ще погасява месечна вноска от 125 лв., а П.Х.П. ще погасява месечна вноска в размер на 120 лв., които суми ще бъдат привеждане по сметка на банка ДСК ЕАД клон С. за получен кредит от банката в размер на 15 000 лв. Твърди се, че решението е влязло в сила на 02.11.2006 г., а ответника П. П. е привел на банката само сумата от 140 лв. и до настоящия момент 12.12.2008 г. не е привеждал никакви други суми. Сочи се, че ищцата, за да погаси кредита се е наложило да изтегли друг кредит за погасяването на задължението. Първоначално е поискано да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2740 лв. С допълнение на иска, направено в днешно с.з. е увеличен размера , като е посочено, че се увеличава със сумата от 3840 лв. и общата цена на иска е 6580 лв., което представлява общото задължение на ответника по изплащане на договора за банков кредит, сключен между страните и банка ДСК, като се твърди, че към момента на прекратяване на брака са изплатени 18 вноски, а след постигането на споразумението страните са се задължили да заплатят солидарно 65 вноски по 245 лв. всяка, които ищцата е заплатила напълно чрез рефинансиране от друг кредит, като след приспадане сумата, която трябва да заплати ответника е 6 580 лв.
В отговора на
ответника се твърди, че предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че не е ясно
как е образувана сумата от 2 740 лв. Твърди се, че в договора за кредит
никъде не е посочено каква сума дължи П.Х.П.. Не се оспорва, че след
влизането на решението в сила ответника
се е задължил да плаща съответните суми, но от банката са му заявили, че трябва
да ги внася по сметка на ищцата и са признати сумите за периода от 02.11.2006
г. до 21.05.2007 г. когато ищцата е
сключила нов договор за кредит за текущо потребление и това е сумата от 840
лв., от които се заявява, че ответника дължи 700 лв. Твърди се, че не й дължи
никакви суми за периода от 21.05.2007 г. тъй като не е видно, че това е кредит за рефинансиране
на първоначалния договор за кредит от
Съдът квалифицира първоначално предявеният иск, като такъв, с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД – осъдителен иск от страна на кредитора за заплащане на задължението за изпълнение, ведно с обезщетението за забава, за сумата от 6 580 лв., представляващи неизплатени вноски по договор за кредит от 25.04.2005 г., които са предмет на споразумение обективирано в съдебно решение от 01.11.2006 г.
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест относно твърдените в исковата молба факти и обстоятелства е нейна.
Указано е на ответника, че относно направените правоизключващи възражения в отговора, доказателствената тежест е негова.
В съдебно заседание ищцата,чрез процесуалния си представител, е увеличила размера на предявения иск за сумата от 6580лв, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.Подробни съображения за уважаването на предявения иск са развити в писмена защита.
С протоколно определение от 20.02.2009г е допуснато изменение на размера на предявения иск за сумата от 6580лв.
В съдебно заседание ответникът,чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Подробни съображения за отхвърлянето на предявения иск са развити в писмени защита.
Решение №176 от 18.03.2009 по гр.д. №4521/2009г. е влязло в сила в частта,в която е осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 3100лв по договора за кредит от 25.04.2005г. и разноски в размер на 403.28лв.
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява,вместо нея се явява адвокат пълномощника й който моли да бъде уважен иска за разликата от 3100лв до пълния претендиран размер от 6580лв.
В съдебно заседание ответникът ,редовно призован се явява лично-прави признание на иска –твърди ,че дължи цялата сума от 6580лв на ищцата Х.Д..Признава иска за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 6580лв.моли да се постанови решение при признание на иска.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С решение №1090 от 01.11.2006г. по гр.д.№2039/2006г. на СлРС е прекратен брака между молителите Х.Д.Д.-П.и П.Х.П.,сключения на 25.10.1996г. в гр.С. граждански брак.Със същото решение е утвърдено постигнатото между страните споразумение договорът за кредитот 25.04.2005г. от Банка ДСК ЕАД клон С. в размер на 15 000 лв. ще се погасява солидарно от двамата, като Х.Д.Д. – П.ще погасява месечна вноска от 125 лв., а П.Х.П. ще погасява месечна вноска в размер на 120 лв., чийто суми ще бъдат превеждани по разплащателна сметка, съответно за първия молител IBAN ***, а за втория молител, съответно IBAN ***.
От удостоверение от 29.05.2007 г. издадено от Банка ДСК ЕАД се установява, че Х.Д.Д. – П. и П.Х.П. са ползвали кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв., усвоен на 25.04.2005 г., а на 21.05.2007 г. Х.Д.Д. - П.има разрешен и усвоен нов кредит в размер на 16 000 лв., с което е рефинансиран кредита от 25.04.2005 г. в размер на 11 992.66 лв.
От договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2005 г. сключен между Банка ДСК ЕАД клон С. и Х.Д.Д. – П.и П.Х.П. се установява, че на същата дата е отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв. на П. и Проданова, като срокът за издължаване на кредита е 84 месеца, като се издължава с 83 броя анюитетни месечни вноски, всяка по 245.25 лв., като първата месечна вноска е дължима най-късно до 24.06.2005 г., а следващите най-късно до 24-то число на всеки следващ месец, падежната дата за окончателно изплащане на издължения кредит е 25.04.2012 г., като кредита е посочено, че се отчита от разплащателни сметки 10201784, 10201960. Договора е подписан от двамата кредитополучатели Х.Д. и П.П., както и от представител на банката на 21.04.2005 г.
С договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2007 г. сключен между Банка ДСК в качеството й на кредитор и Х.Д.Д. – П., в качеството й на кредитополучател, са отпуснати на Д. кредит за текущо потребление в размер на 16 000 лв. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, а падежната дата за издължаване на месечните вноски е 30-то число на месеца.
С извлечение от сметка от Банка ДСК от 21.05.2007 г. се установява, че Х.Д. е получила сумата от 3 933.50 лв., като сумата от 11 992.66 лв. са преведени за рефинансиране и погасяване на стария договор за кредит.
От извлечение от Банка ДСК ЕАД, за периода 1.08.2006 г. – 22.05.2007г . се установява, че на 20.10.2006 г. от разплащателната сметка на Х.Д. е преведена сумата от 244.37 лв.; на 24.11.2006 г. от сметката на Х.Д. е приведена сумата от 245.25 лв. ; на 28.12.2006 г. е приведена сумата 145 на 17.01.2007 г. сумата от 50 лв. по договора за кредит; на 26.01.2007 г. сумата от 246.55 лв. по договора за кредит; на 22.02.2007 г. П.Х.П. е превел по сметката на Х.Д. сумата от 90 лв.; на 28.03.2007 г. Х. П.е заплатила 140 лв. по договора за кредит; на 25.04.2007 г. Х. П.е заплатила сумата от 283.26 лв., а на 21.05.2007 г. Х.Д.Д. е изплатила предсрочно сумата от 11 992.66 лв.
От договор за залог върху вземанията сключен на 25.04.2005 г. се установява, че Х.Д.Д. – П.е сключила договор за залог по отношение на трудовото си възнаграждение, както и върху всички други бъдещи вземания по сключения с него трудов договор.
От договор за залог върху вземания,сключен на 25.04.2005 г. се установява, че П.П. е сключил с Банка ДСК ЕАД договор за залог върху трудовото му възнаграждение, както и върху други бъдещи вземания по сключения с него трудов договор.
От нареждане-разписка от 25.04.2005 г. се установява, че Х.Д. П.и П.Х.П. са получили сумата от 15 000 лв.
От молба за кредит, входящ № 4644 от 22.04.2005 г. до директора на Банка ДСК ЕАД гр. С., от Х.Д. П.и П.Х.П. се установява, че е поискано разрешение за кредит за текущи нужди в размер на 15 000 лв. със срок за издължаване 84 месечни вноски, като кредитоискателите към молбата са представили и декларация за гражданско и имуществено състояние .
От
удостоверение издадено от РЗОК С. се установява, че за периода януари
От съгласие на работодател за превеждане на всички вземания по трудовото правоотношение по разплащателна сметка на банка ДСК ЕАД от 20.04.2005 г. се установява, че директора на РЗОК е дал съгласие сумите от трудовото възнаграждение на Х.Д.Д. се е задължил да привежда месечните вноски, дължими към Банка ДСК ЕАД по договора за кредит.
От
удостоверение от ПГМ гр. С. се
установява, че П.Х.П. работи като пазач – охрана и е получавал за месец
От съгласие на работодател за превеждане на всички вземания по трудовото правоотношение по разплащателна сметка на банка ДСК ЕАД от 20.04.2005 г. се установява, че директора на ПГМ гр. С. е дал съгласие сумите от трудовото възнаграждение на П.Х.П., се е задължил да привежда месечните вноски, дължими към Банка ДСК ЕАД по договора за кредит.
От допълнително споразумение към договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2005 г. се установява, че Х.Д.Д. – П.се е задължила да открие в Банка ДСК ЕАД разплащателна сметка, по която ще получава цялото си трудово възнаграждение, като съответните дължими месечни погасителни вноски по кредита да бъдат удържани от разплащателната му сметка № 10201784.
От допълнително споразумение по договора за кредит от 25.04.2005 г. с П.Х.П. се установява, че П. се е съгласил да открие в Банка ДСК ЕАД клон С. разплащателна сметка, по която ще получава цялото си трудово възнаграждение, и от която ще бъдат удържани дължимите месечни погасителни вноски по кредита, а разплащателната сметка е № 10201960.Д. и П. са подписали условията за ползване на преференциален лихвен процент на Банка ДСК ЕАД, а от извлечение за периода 01.03.2005 г. – 31.12.2007 г. на разплащателна сметка № 10211078 по повод дадения заем в размер на 25 000 лв. с дата на откриване 25.04.2005 г.- и дата на падеж – 25.04.2012 г. се установява, че за периода от 25.11.2005 г. до 25.04.2007 г. от сметката на Х.Д. са изплащани целите размери на месечните погасителни вноски, като от Х.Д. на 21.04.2007 г. е изплатена цялата сума по договора за заем от 25.04.2005 г. в размер на 11 992.66 лв.
Не се спори между страните, че след влизане в сила на съдебното решение на 1.11.2006г., в което е утвърдено споразумението П.П. е превел на банката само сумата от 140 лв. и до момента на предявяването на исковата молба не е превеждал никакви други суми.
Съдът приема гореописаната фактическа обстановка за установена, въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства, които са обективни, не противоречиви, поради което ги и кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правно изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, а именно иск за осъждането на ответника П.П., въз основа на сключено между страните споразумение за уреждане на имуществените отношения между съпрузите след прекратяването на брака, да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3480лв,представляваща разликата между уважената част от иска с първоначалното решение до пълния претендиран размер.
По предявеният иск , съдът намира с оглед направеното признание на иска от страна на ответника, съдът намира, че така предявеният осъдителен иск за заплащане на ищцата на сумата от 3480лв е основателен и доказан.Признато право не противоречи на закона и добрите нрави ,същевременно е признато право,с което страната може да се разпорежда.съгласно разпоредбата на чл.237,ал.2 от ГПК в настоящите мотиви на съдебното решение е достатъчно да се укаже,че се основава на признание на иска.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед на направеното искане от страна на процесуалния представител на ищцата, ще следва да бъде осъдена ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 69.60 лв., представляващи заплатена държавна такса за уважената част от иска.
Така мотивиран,СлРС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Х.П., с ЕГН ********** *** да заплати на Х.Д.Д., с ЕГН **********,***, чрез адв. С.Р. на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД дължимите от него месечни вноски по договор за кредит от 25.04.2005 г. в размер на 3480 лв./три хиляди и четиристотин и осемдесет лева/,представляваща дължимите месечни вноски по договор за кредит от 25.04.2005г. от П., представляваща разликата между уважената част от иска,с първоначалното влязло в сила решение-3100/три хиляди и сто лева/ до пълния претендиран размер-6580лв /шест хиляди петстотин и осемдесет лева/ .
ОСЪЖДА П.Х.П., с ЕГН ********** *** да заплати на Х.Д.Д., с ЕГН **********,***, чрез адв. С.Р. на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 69.60 лв./шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: