Решение по дело №6549/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261710
Дата: 12 юни 2021 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20195330106549
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  261710                            12.06.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 6549 по описа за 2019 година.

 

         Предявеният иск намира основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.

Ищецът собственици в Етажна собственост на адрес гр. О.***********, представлявани от у. Г.Ж.Ж. твърди, че ответниците са собственици на два индивидуални  обекти в сградата. Поддържа, че е налице решение на общо събрание на етажната собственост, с което е определена таксата за поддръжка на общите части и управлението им. За годините 2016, 2017 и 2018 имало незаплатени задължения, както следва: за ап. ** - 1003,10 лв., а за ап. ** - 2262,01 лв. Претендира се да бъдат осъдени ответниците да заплатят горепосочените суми.

 Ответниците А.И.К. и Б.Н.Г. възразяват, че претенцията е неоснователна тъй като: първо - неправилно таксите за поддръжка на общите части е определена като абсолютна величина от 6 евро/кв. м., което е в противоречие с разпоредбите на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС; и второ – определения за 2016г. размер на таксите не следва да се прилага за 2017 г. и 2018г. Предвид това, молят съда да отхвърли иска.

Съдът намери за установено следното:

            С нотариален акт *********** на н. ******** ответникът А.К. закупил апартамент №***, находящ се сградата в етажна собственост построена в поземлен имот идентификатор ********* по плана на гр. О.********* / лист 11/. С нотариален акт № ********** н. Л.Ч. ответникът А.К. закупил апартамент ** с идентификатор *********, находящ се в същата сграда /лист 4/. Собствеността е била придобита по времето когато К. е бил в граждански брак с втората ответница Б.Н.Г. / лист 40/.

            Установява се, че с решение на общото събрание на етажната собственост взето но 05.08.2016г. по т.2 от дневния ред, размерът на годшните вноски за 2016г. за поддръжка и управление на общите части, включително и за фонд „ремонт и обновяване“ бил определен на 6 евро с ДДС на кв.м площ, включително и припадащата се площ от общите части на сградата. Тази такса се определяла за всички собственици на апартаменти, с изключение на тези обекти, които са въведени в експлоатация, но не са довършени и не се ползват, както и с изключение на обектите които се отдават под наем. За недовършените апартаменти таксата била определена на 3 евро на кв.м., а за тези които се отдават под наем – на 8,40 лв. /лист 10/. Крайният срок за заплащане на сумите бил определен на 31.08.2016г. По точка трета от дневния ред събраните упълномощило управителя да предприема действия по съдебно събиране на незаплатени вноски / лист 15/.

            По делото не е спорно, че за следващите две години / 2017 и 2018г./ не е определян нов размер на вноските за поддържане на общите части.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза изчислен съобразно решението на етажната собственост взето през 2012г., размерът на задълженията на ответниците за годините 2016, 2017 и 2018 са както следва: за апартамент ** – общо 2079,27 лв., от които 573,45 лв. за 2016г., 752,91 лв. за 2017г., 752,91 лв. за 2018г.; относно апартамент ** – общо 4825,62 лв. от които: 1608,54 лв. за 2016г., 1608,54 лв. за 2017г. и 1608,54 лв. за 2018г. /лист 93/. Ако сумата се изчисли съобразно решението на общото събрание взето от 05.08.2016г. размерите са: за апартамент ** – общо 1003,10 лв., от които 179,60 лв. за 2016г., 352,93 лв. за 2017г., 470,57лв. за 2018г.; относно апартамент ** – общо 2262,01 лв. от които: 502,67 лв. за 2016г., 754 лв. за 2017г., 1005,34лв. за 2018г.;  /лист 94/.

             Съгласно показанията на свидетеля Г.Ж., който в процесния период е изпълнявал длъжността управител на сградата апартамент ** бил закупен през 2015г., ремонтиран през 2016г. и се ползвал от 2017г. Вторият апартамент  ** бил закупен през 2016г. и използван от пролетта на следващата година 2017г.            При така установеното се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е установено по делото, че ответникът е закупил индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост. Апартаментите са придобити по време на брака, поради което са семейна имуществена общност между А.К. и неговата съпруга. След като са собственици за ответниците възниква задължение по чл.6, т.9 и 10 ЗУЕС. В случая съсобствеността е бездялова, тъй като дялове се определят едва при нейното прекратяване – арг. от чл.27, ал.1 и чл.28 СК. Имотите са предназначени за задоволяване на нуждите на семейството, поради което задълженията които произтичат от съпритежаването им са свързани със същите потребности. Следователно за тези задължения съпрузите отговарят солидарно, съобразно чл.32, ал.2 СК. Ето защо кредиторът може да претендира цялата дължима сума от когото и да е от съпрузите.

            Неоснователни са доводите на ответниците, с които те се домогват да оспорват законосъобразността на решенията на общото събрание, свързани с определяне на размера на дължимите суми. Решенията на общото събрание могат, съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС, да се оспорват в тридесет дневен срок от съобщаването им по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. В случая ответниците не е доказали, че решението е било оспорено, както и че то е било отменено. От горното следва, че решението на общото събрание не може да бъде оспорвано от ответниците по повод на настоящата претенция. Неоснователен е и доводът, че няма определен размер на таксата за 2017г. и 2018г. След като през въпросните две години не е променян размерът на дължимите от собствениците плащания, следва че той е приложим и за тези две години.

            Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен. Ответниците следва да заплатят сумата солидарно, защото такъв тип задължение се поражда по силата на закона – чл.32, ал.2 СК.

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 689,10 лв.

 Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА А.И.К. ЕГН:********** и Б.Н.Г. ЕГН ********** дамата с адрес: *** да заплатят солидарно на собственици в Етажна собственост на адрес гр. **************, представлявани от управителя Г.Ж.Ж., на осн. чл.6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, общо сумата 3265,11 лв./три хиляди двеста шестдесет и пет лева и 11ст./ задължения за управление и поддръжка на общите части в етажната собственост за периода от 2016г. до 2018г., включително от които: за апартамент ** – 179,60 лв. за 2016г., 352,93 лв. за 2017г., 470,57лв. за 2018г.; за апратамент ** -  502,67 лв. за 2016г., 754 лв. за 2017г., 1005,34лв. за 2018г.

 

ОСЪЖДА А.И.К. и Б.Н.Г. да заплатят на собствениците на Етажна собственост на адрес гр. О.***********, представлявани от управителя Г.Ж.Ж., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 689,10 лв./ шестстотин осемдесет и девет лева и 10 ст./ деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД