Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа
година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2013 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 240 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и евентуални
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.05.2019 г. между него като заемодател
и „А.“ АД като заемател е бил сключен договор за
паричен заем, съгласно който предоставил на ответника сумата в размер на
800 000 лева. Посочената сума била преведена по банкова сметка ***.05.2019
г. Твърди, че в чл. 2 от договора е уговорено, че заемателят
дължи на заемодателя възнаграждение под формата на годишна лихва в размер на
4,78%. Според чл. 3 от договора, заемателят се
задължава да върне на заемателя заетата сума с
уговорената лихва в срок до 15.06.2019 г. С чл. 8, ал. 1 е уговорено, че заемателят дължи неустойка в размер на 1% увеличение на
уговорената лихва за неплатените след 15.06.2019 г. суми. Посочва, че на
14.06.2019 г. по банкова сметка *** „Б.х.“ ЕООД била върната сумата от
400 000 лева. С уведомление от 20.12.2019 г. ответникът го уведомил, че в
рамките на следващите пет работни дни ще получи от „Б.К.“ ЕООД от сметка в
Банка ДСК АД сумата 150 000 лева, която да се счита за плащане по договора
за паричен заем от 02.05.2019 г. Посочва, че на 27.12.2019 г. получил сумата от
150 000 лева. Впоследствие същото дружество „Б.К.“ ЕООД извършило още два
парични превода по банковата сметка на „Б.х.“ ЕООД по нареждане на „А.“ АД за
погасяване на задължението по договора за заем, както следва: на 28.01.2020 г.
сумата 150 000 лева и на 20.02.2020 г. сумата 50 000 лева. С
плащанията било погасено част от задължението по договора за заем в общ размер
на 750 000 лева. Твърди, че ответникът му дължи сумата 50 000 лева,
която не е върната по договора за заем, както и уговорената лихва в чл. 2, ал.
1, респ. в чл. 8, ал. 1 от договора в общ размер на 20 748,49 лева.
Посочва че въпреки уговорения между страните срок, ответникът не е изпълнил
задължението си за връщане на заетата сума в пълния й размер, както и за
заплащане на дължимата лихва. Предвид изложеното иска да се постанови решение,
с което да се осъди „А.“ АД да заплати на „Б.х.“ ЕООД сумата в размер на
50 000 лева, представляваща непогасена част от предоставената по договора
за паричен заем от 02.05.2019 г. сума, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на
20 748,49 лева, представляваща уговорената лихва за периода от 02.05.2019
г. до 16.10.2020 г. При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че
исковата претенция с правно основание чл. 240 ЗЗД е неоснователно, то иска
сумата да се присъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като получена от
ответника без основание, както и сумата за лихва. В случай, че и този иск се
приеме за неоснователен, претендира присъждане на сумата 50 000 лева, с
която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Претендира разноски. С молба
от 09.12.2020 г. уточнява как е формирана претендираната
сума от 20 748,49 лева, като сбор от възнаградителна
лихва и неустойка.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът не подава отговор на
исковата молба. В две поредни съдебни заседания прави искания за отлагане
разглеждане на делото. Не изразява становище по исковете.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са обективно
кумулативно и евентуално съединени искове, както следва: главни искове по чл.
240 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД и евентуални искове по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
фактите, на които основава искането си, а именно: съществуването на договор за
заем между страните, предаването и получаването на претендираната
сума, както и поемането на задължение за връщането й в уговорения срок.
Съдът намира за установено от
приетия като доказателство договор за паричен заем, че на 02.05.2019 г. между „Б.х.“
ЕООД, като заемодател и „А.“ АД като заемател е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по което заемодателят
предоставя на заемателя изцяло по банков път, паричен
заем в размер на 800 000 лева, а заемателят са
задължава да върне заемната сума и да плати възнаграждение на заемодателя. С
чл. 2, ал. 1 е уговорено, че заемателят дължи
възнаграждение на заемодателя под формата на годишна лихва в размер на 4,78%,
като лихвата се дължи от 02.05. до връщане на заема – чл. 2, ал. 2. Съгласно
чл. 3 заемателят се задължава да върне на заемодателя
заемната сума заедно с уговорената лихва в срок до 15.06.2019 г. С чл. 8, ал. 1
е предвидено, че заемателят дължи неустойка в размер
на 1% увеличение на лихвата, посочена в договора, която неустойка става в
размер на 5,48%. Тя се налага на неплатените вноски след 15.06.2019 г.
Представено е платежно нареждане от
02.05.2019 г., с което „Б.х.“ ЕООД е превело на „А.“ АД сумата 800 000
лева с основание – по договор за заем от 02.05.2019 г.
Приети са като доказателства
извършени плащания в полза на ищеца по нареждане на ответника на суми в общ
размер на 750 000 лева.
При така
ангажираните доказателства съдът приема за доказано по делото, че страните са
постигнали съгласие за сключване на договор за заем и уговорка между тях за
връщане на сумата в определен срок. Доказа се също така, че претендираната
сума от 800 000 лева е преведена и получена от ответника, като основанието
на превода е възникналото заемно правоотношение. Съгласно константната практика
на Върховния касационен съд, застъпена в решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д.
№ 134/2010 г. на ВКС, ІV Г.О.; решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. №
5002/2008 г. на ВКС, ІV Г.О.; решение № 97/22.03.2011 г. по гр. д. № 417/2010
г. на ВКС, ІV Г.О.; решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС,
ІІІ Г.О. и решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ВКС, ІV Г.О.,
всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК, наличието на съгласие на
насрещната страна за сключване на договор за заем, както и клаузите на същия
следва да бъдат установени по делото по категоричен начин, което в разглеждания
случай е направено.
Предвид
изложеното и с оглед липсата на доказателства за връщане от ответника на част
от получената в заем сума в размер на 50 000 лева, предявеният иск по чл.
240 ЗЗД се явява основателен за пълния предявен размер, която сума се дължи на
ищеца по сключен на 02.05.2019 г. договор за заем.
Страните са
уговорили размер на възнаградителна лихва, която
възлиза на 4 620,67 лева, формирана върху дължимата главница от
800 000 лева за периода от 02.05.2019 г. до 13.06.2019 г. и върху
главницата от 400 000 лева за периода от 14.06.019 г. до 14.06.2019 г. и
която се дължи от ответника, предвид липсата на доказателства заемната сума да
е върната в уговорения в договора срок.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД е необходимо да се установят по делото следните елементи от фактическия
състав на чл. 92 ЗЗД, а именно: наличие на валидно сключен договор между
страните, пораждащ облигационна връзка между тях, ищецът да е изпълнил
задълженията си, да е налице неизпълнение на договорно задължение от ответника
и да съществува валидно уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на това
задължение. Съобразно изложените по-горе мотиви, страните са обвързани от
валидно сключен договор за заем от 02.05.2019 г., в който в чл. 8, ал. 1 е
уговорено, че след 15.06.2019 г., в случай, че заемната сума не бъде върната, заемателят дължи неустойка в размер на 5,48%. Не са
ангажирани доказателства сумата да е върната на падежа, поради което ответникът
дължи неустойка за неизпълнение на това свое задължение. Размерът на
неустойката възлиза на 16 127,82 лева, от която сумата 12 587,56
лева, дължима върху главница от 400 000 лева за периода от 15.06.2019 г.
до 27.12.2019 г.; сумата 1 244,31 лева, дължима върху главница от
250 000 лева за периода от 28.12.2019 г. до 27.01.2020 г., сумата 369,28
лева, дължима върху главницата от 100 000 лева за периода от 28.01.2020 г.
до 19.02.2020 г. и сумата 1 926,67 лева, дължима върху главницата от
50 000 лева за периода от 20.02.2020 г. до 16.10.2020 г.
Предвид изложеното съдът намира за
доказани предявените главни искове за присъждане на суми по чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за възнаградителна лихва и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за неустойка за забава.
Евентуалните искове по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД следва да се оставят без
разглеждане.
С оглед изхода на спора право на
разноски има ищецът, който своевременно заявява искане за тяхното присъждане,
включително и разноски за обезпечение на бъдещ иск, които подлежат на
присъждане в настоящото производство. От страна на ответника са извършени разноски
в общ размер на 6 210,94 лева, от които 40 лева за държавна такса за
образуване на производство по обезпечение на бъдещ иск по ч.т.д. № 1127/2020 г.
по описа на ВОС, 10 лева за 2 бр. обезпечителни заповеди, 15 лева за такса пред
Агенция по вписванията, 66 лева за такса за налагане на запор по изпълнително
дело, 600 лева за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство,
2 829,94 лева за държавна такса за настоящото производство и 2 650 лева за
адвокатско възнаграждение, които ще се
възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми, а именно: IBAN: ***, BIC: ***,
с титуляр: „Б.х.“ ЕООД.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***
9, да заплати на „Б.х.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, к.к. Златни пясъци, х-л Болеро, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, представляваща дължима
сума по договор за заем, сключен между страните на 02.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на исковата молба 19.10.2020 г.
до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4 620,67
лева /четири хиляди шестстотин и двадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представлява
дължима възнаградителни лихва за периода от
02.05.2019 г. до 14.06.2019 г. и на основание чл. 92 ЗЗД сумата 16 127,82
лева /шестнадесет хиляди сто двадесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща дължима неустойка, уговорено в чл. 8, ал. 1 от договора за
заем, сключен на 02.05.2019 г. върху неиздължените главници, за периода от 15.06.2019
г. до 16.10.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
от „Б.х.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, к.к.
Златни пясъци, х-л Болеро, срещу „А.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***
9, евентуално съединени искове за присъждане на исковите суми на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***
9, да заплати на „Б.х.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, к.к. Златни пясъци, х-л Болеро, сумата 6 210,94
лева /шест хиляди двеста и десет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
направени разноски по обезпечение на бъдещ иск и по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: