Решение по КНАХД №832/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Б. Ш. - изпълнителен директор, и М. И. В. - прокурист, чрез пълномощник юрисконсулт И. Б., съгласно пълномощно, с peг.№ 2098 и 2099, том 1, акт № 112 от 08.03.2024 г., против Решение № 459/11.09.2025 год. на Районен съд - гр. Плевен, постановено по анд № 1418/2025 год. по описа на PC – Плевен.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на постановеното решение. Жалбоподателят сочи, че не е налице установеното нарушение, че събираната такса „административни дейности“ не е скрита или непозволена, ясно е посочена предварително в индивидуалния формуляр за предоставяне на информация по чл.5 от ЗПК и е включена в общия размер на кредита и в ГПР. Сочи още, че въззивният съд не е обсъдил възражението за липса на потребителско качество на кредитополучателя по договора за кредит. Счита за неправилен и извода на РС, че НП е издадено от компетентен орган. Твърди, че съдът не е обсъдил оплакванията на касатора за валидност на платената такса за оценка на кредитоспособността, както и че не е преценил правилно налице ли е повторност на деянието. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по жалбата, представя писмено становище, в което поддържа изложените в жалбата съображения.

Ответникът е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба, като е изложил подробни съображения в тази насока Моли да се отхвърли жалбата, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледано по същество е основателна.

С оспореното решение е прието, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 007869/03.06.2025г., във връзка с извършена на 29.04.2025 г. проверка в офис на КЗП, гр.Плевен, досежно Договор за потребителски кредит № PLUS- 20922349/27.12.24г.; проверката е извършена въз основа на Заповед № 3833/17.04.25г. на Председателя на КЗП, във връзка с постъпила жалба с вх.№ ВТ-03-258/14.04.25г.; извършена е на 23.04.25г. в офис ПБ „Лични финанси“ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в гр. Плевен, като е съставен Констативен Протокол № К-2778820. С Констативния Протокол е наредено на 30.04.25г. да бъдат предоставени становище по жалбата, всички договори, които са сключени с жадбоподателката, ведно с ОУ, погасителен план, СЕФ. договори за допълнителни услуги, извлечение от сметката за платени такси по договорите, бланка на типов договор за потребителски кредит. В отговор, на 29.04.25г., на ел. поща [електронна поща], е представено Становище вх.№ ВТ-03- 258/29.04.25г., ведно с изисканите писмени документи-договори, ОУ, погасителни планове и т.н. След приобщаване на посочените документи, изпратена е покана до кредитора с изх.№ ВТ-03- 258/30.04.25г., в срок до 09.05.25г, да предостави допълнителна информация и документи, които са представени на 09.05.25г., на ел. поща [електронна поща]. Съгласно представения договор за потребителски кредит № PLUS-20922349 от 27.12.24г., размерът на кредита е 8 000 лв., за срок 48 месеца, застрахователна премия /нефинансирана с кредита/ - 2 277,12 лв., с размер на погасителната вноска 259.44 лв., такса административни дейности - 200,00 лв., фиксиран лихвен процент 12,56%, годишен процент на разходите /ГПР/, вкл. т.5 и т.6 - 14.89%, обща дължима сума 12 453,12 лв. В раздел „Параметри и условия“, в т.5 от Договора е посочено „Такса административни дейности - 200,00 лв. в раздел „Условия по договора“ т.5 е посочено: „Кредитополучателят заплаща еднократна такса административни дейности, посочена в т.5. в поле „Параметри и условия", дължима за обработка и разглеждане на искането за кредит и за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, включваща събиране и проверка на информация за финансовото състояние и за извършване на анализ на кредитния риск на Кредитополучателя. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът прихваща нейния размер, посочен в поле „Такса административни дейности “ от общия размер на кредита“. Представено е извлечение от сметката на кредитополучателя, от което е установено, че кредитът е отпуснат/усвоен на 27.12.24г. като е удържана/прихваната таксата в размер на 200 лв. и е преведена по сметката сума в размер на 7 800,00 лв., съгласно т.5. от раздел „Условия по договора“. В тази връзка, направен е извода, че т.нар. „такса административни дейности“ в размер на 200 лв. се събира за действия, които се извършват от банката, преди подписването на договора за кредит, а се изисква с Договора за кредит /27.12.2024г./, като такса административни дейности е удържана в деня на отпускане/усвояване на кредита /27.12.24г./, както и че усвояването на кредита (получаването на паричните средства) е зависимо от нейното заплащане от потребителя; таксата се изисква съобразно договора, като се удържа/прихваща при отпускането на кредита, т.е. кредиторът задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за кредит лица. Ето защо, прието е, че на 27.12.2024 г. в гр. Плевен, кредиторът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, при сключване на договор за потребителски кредит № PLUS-20922349/27.12.24г. е изискал заплащането на такса административни дейности в размер на 200 лв. като действие, свързано с усвояване на кредита - нарушение по чл. 10а, ал.2 ЗПК. Наред с това, прието е, че нарушението е извършено в условията на „повторност“ по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗПК, тъй като с НП № Р- 004027/02.01.2024г. /в сила от 09.07.2024г./, дружеството било санкционирано за същото по вид нарушение на Закона. При съставяне на АУАН, възражения не били направени, такива постъпили по реда и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, касателно правната природа на т.нар. „такса административни услуги“ и неприложимостта на чл.10а, ал.2 ЗПК, спрямо същата такса. Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, на основание чл.45, ал.2 вр.ал.1 от Закона за потребителския кредит, за извършено нарушение по чл. 10а, ал.2 ЗПК.

Въззивният съд приел, че АУАН е съставен, а наказателното постановление - издадено, от компетентни лица /чл.55 ал.2 ЗПК/. За неоснователни възприел оплакванията, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обстоятелството, че свидетелят по съставения АУАН - Р. И. К., е лице в служебни /трудовоправни отношения с актосъставителя, по никакъв начин не компрометира или дерогира нейното свидетелско качество на плоскостта на чл.40 ал.1 ЗАНН или качеството й на свидетел в хода на съдебното производство. Приел, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.7 ЗАНН, тъй като ЗАНН не поставя изисквания дали адресът на свидетеля следва да бъде постоянен, настоящ или служебен. Изискването в АУАН да са посочени имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер - чл.42 ал.1 т.9 ЗАНН, съдът счел за относимо в случаите на резултатни административни нарушения, а не формални, каквото е разглежданото. Приел, че служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при неговото провеждане.

По отношение правилността на НП съдът анализирал показанията на разпитаните свидетели и приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите Н. и К., съдът преценил като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; приел, че в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно - заверени преписи и оригинали на Договор за потребителски кредит № PLUS- 20922349/27.12.24г., ведно с приложения, Становище на кредитора, ведно с извлечение от превод по разплащателна сметка, Образец на Договор за потребителски паричен кредит, предоставен от кредитора, Констативен Протокол № К-2778820/23.04.2025г., Наказателно постановление № Р- 004027/02.01.2024г.

Въззивният съд изложил съображения, че съобразно чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.“. Според дружеството, в хода на административнонаказателното производство, априорно и необосновано е прието, че процесният договор е сключен с потребител и че попада в обхвата на ЗПК, като се изтъква, че в случая се касае за „клиент“, а не за „потребител“ по смисъла на ЗПК, респ. - оспорва се приложимостта на разпоредбите на ЗПК. Съдът приел, че съобразно чл.9, ал.З ЗПК, „Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност“, а съобразно чл.9, ал.4 ЗПК, „Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност“. От съдържанието на процесния договор приел за напълно очевидно, че Д. Г. се явява потребител, а дружеството се явява кредитор , т.е. налице са условията на чл.9, ал.З и ал.4 ЗПК и е приложим именно този нормативен акт. Според въззивния съд оценката на кредитоспособността на потребителя е част от задълженията, възложени върху кредитора, като в тази насока, ЗПК съдържа конкретна правна уредба - чл.16 - 18 от същия закон. Тази правна уредба не предвижда събирането на допълнителни такси за оценка на кредитоспособността. От друга страна, съобразно чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“, но съобразно вече цитираната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, забранено е заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В процесния случай, „Такса административни дейности“ е изискана и събрана именно във връзка с усвояване на кредита, в частност - след неговото сключване, при неговото усвояване. Съдът приел, че не се касае за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК, а се касае за заобикаляне на забраната по чл.10а, ал.2 ЗПК, под предлог, че е налице хипотеза по чл.10а, ал.1 ЗПК. Забраната по чл.10а, ал.2 ЗПК, е императивна по своя характер и съдържа задължение за бездействие - кредиторът да се въздържа от изискване на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо съдът приел, че при сключването на Договор за потребителски кредит № PLUS- 20922349/27.12.24r., дружеството не е изпълнило обсъжданото задължение за бездействие, а напротив - същият договор е бил сключен в разрез с чл.10а, ал.2 ЗПК - и това нарушение, съдът приел за доказано по несъмнен начин. Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП № Р-004027/02.01.2024г. /в сила от 09.07.2024г./, с което дружеството било санкционирано за същото по вид нарушение на ЗПК, налице е и квалифициращият признак „повторност“ по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗПК. Съдът счел, че наложената имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, съответства на обстоятелствата на случая, неговата обществена опасност и се явява справедлива. Касае се за нарушение, установено в хода на проверка, инициирана по жалба на потребител, а търговецът стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. касае се за широк кръг потенциално засегнати обществени отношения. Случаят не е „маловажен“, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение по чл.10а, ал.2 ЗПК, още повече, че се касае за нарушение, извършено при условията на „повторност“, т.е. - няма как да се приеме, че се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, от обикновения случай на такова нарушение, а и доказателства в подкрепа на подобен извод, не са представени по делото.

На тези основания съдът потвърдил оспореното пред него НП.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.

С оспореното решение e потвърдено наказателно постановление, по отношение на което липсва яснота относно неговият издател.

В титулната част на наказателното постановление е посочено, че НП е издадено от началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите – Ц. Х.. НП обаче, е подписано от Ц. Х. в качеството му на Началник ТО –Велико Търново.

По делото е приложена заповед № 1137/29.01.2025 година на председател на КЗП, с която Ц. Х. като началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ има право да налага административни наказания и да издава наказателни постановления за нарушения на Закон за защита на потребителите, установени с актове за административно нарушение от служители на ТО за областите Русе, Силистра, Разград, Търговище и на ТО за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. Заповедта, приложена към делото обаче, го оправомощава да издава НП в качеството му на началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. Същественото в случая е, че НП е подписано от Ц. Х. в качеството не на началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, а в качеството му на началник на ТО В.Търново. Не е налице приложена по делото заповед, с която Х. да е оправомощен като началник на ТО-В.Търново да издава НП. А издател на един акт е органът, който го е подписал, тъй като в съответното качество той е валидирал акта, завършил е фактическия състав на същия. В случая без значение е обстоятелството, че подписалото НП ФЛ е едно и също с посоченото в титулната част на НП, след като това ФЛ е подписало НП в качеството си Началник ТО-Велико Търново, за който липсват по делото доказателства да е оправомощен да издава такива. Административно-наказващият орган не е представил съответните писмени доказателства, нито пред РС Плевен, нито пред касационната инстанция , от които да се установи в какво качество Х. издава и подписва НП, тъй като в титулна част на НП се посочва с длъжност, различна от тази, посочена в разпоредителната част на НП, в която органът полага подпис в качество на началник ТО В. Търново, в каквото качество няма оправомощаване да издава НП.

Предвид горното следва решението да бъде отменено, като бъде отменено и НП. Делото не следва да се връща за ново разглеждане от въззивния съд за събиране на доказателства, тъй като непълнотата на доказателствата не е касационно основание, поради което всяка непълнота, която не се дължи на процесуално нарушение на съда /например недопускане на допустимо и /или относимо доказателство, неправилно прилагане на тежестта за доказване и т.н./ е резултат от процесуално бездействие на страните. А за разлика то въззивното, касационното производство не е средство за отстраняване на такива грешки. Касационният съд е съд по правото, а не по фактите, а касационното производство е средство за отстраняване грешките на съда при прилагане на закона, а не за отстраняване на грешките на страните при попълване на делото с доказателства. Затова съществува забрана за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за попълване на делото с писмени доказателства-чл.222 от АПК, освен в случаите, когато, както беше посочено, е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда във връзка със събирането на доказателствата, каквото в случая касационната инстанция не констатира.

С оглед изход на делото искането на пълномощник на касатора за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл.27е от НЗПП следва КЗП да заплати на „Юробанк България" АД, разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на касационната жалба. Възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно, предвид че претендираният размер е около и малко на минимума, който е бил предвиден в НЗПП в относимата й редакция.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Отменя Решение №459/11.09.2025 год.. постановено по АНД № 20254430201418/2025г., по описа на Районен съд-Плевен, като вместо него ПОСТАНОВИ:

Отменя Наказателно постановление №ВТ-007869/7.07.2025г. на началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите.

Осъжда КЗП да заплати на „Юробанк България" АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Гр.София 1766, ул „Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш.-изпълнителен директор и М. В.-прокурист разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева / 51,13- петдесет и едно евро и тринадасет евроцента/ за касационното производство.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните .