Р Е Ш Е Н И Е
366/13.6.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД 1053 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 46-0000034/27.02.2019г. на Началника на Областен отдел “АА” - гр.Шумен,
с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.178а ал.7 т.2 от ЗДвП на Д.С.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.43 ал.1 т.4 от Наредба № Н -32/16.12.2011г.
на МТИТС.
Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Счита, че правната
квалификация на деянието не била точно определена, както и че не е приложена
съотносимата санкционна разпоредба, която според жалбоподателя е тази на чл.178а
ал.10 от ЗДвП. Също така излага, че се касае за допусната техническа грешка и
липсва виновно поведение, както и , че се касае за маловажен случай. В съдебно
заседание се явява процесуален представител – адв. Б. Г.от ШАК, който поддържа
жалбата.
За
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
се явява Ц.В.– Началник ОО“АА“ - Шумен. Моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
На
31.01.2018г.
била извършена съвместна проверка на Пункт за периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, собственост на „Перфект
Ауто Шумен – 2014“ ЕООД, в която участвали свидетелите И.С.С. и К.Л.К. *** и
служители на ТД на НАП,
офис Шумен и на
сектор ПИП при ОДМВР – Шумен. В хода на проверката
било констатирано, че жалбоподателката Д.К. в качеството си на председател на комисия за
извършване на ПППТИППС при извършване на
периодичен преглед на
05.01.2019г. на лек автомобил от
кат.М1 „Ауди А4“ с рег. № Н 9934 ВН, собственост на М.Ц.М.с ЕГН **********, в съставения протокол №18246055 от извършен
периодичен преглед за техническата изправност на ППС при въвеждане данните за
собственик на автомобила неправилно отразила имената на лицето Р.Ц.М.който
представил ППС за преглед, вместо имената на собственика М.Ц.М. При посочване
на ЕГН на лицата, същите били отразени правилно.
На 13.02.2019г. св. И.С.С. съставила срещу
жалбоподателката АУАН серия А – 2012 № 259597, в нейно присъствие. При
предевяване на АУАН К. саморъчно отразила, че няма възражения. Не е депозирала такива и в законоустановения 3 дневен срок.
Въз основа на така съставения акт и материалите
съдържащи се в административно – наказателната преписка,
административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.178а ал.7 т.2 от ЗДвП
на Д.С.К., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.43 ал.1 т.4 от Наредба № Н -32/16.12.2011г.
на МТИТС.
Така установената фактическа
обстановка не е спорна по делото. Тя не е оспорена и в депозираната жалба. Подкрепя се от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: К.Л.К., И.С.С.,Т.С.Д., както и приетите и приложени по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира
изцяло показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като кореспондират със събраните писмени доказателства, не са противоречиви и за
съда не съществува причина да не ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното : В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми
по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
По делото не се спори, че Д.К. в качеството си на председател
на комисия за извършване на ПППТИППС в съставения на 05.01.2019г. протокол
№18246055 от извършен периодичен преглед за техническата изправност на лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № Н 9934 ВН, собственост на М.Ц.М.с ЕГН **********,
като собственик на автомобила неправилно е посочила лицето представило
автомобила за преглед Р.Ц.М. Правилно нарушението е квалифицирано
по чл.43 ал.1 т.4 от
Наредба № Н -32/16.12.2011г. на МТИТС, която разпоредба
вменява в задължение за председателя на
комисията, извършваща технически преглед, а жалбоподателката е имала
това качество към момента на извършването на деянието, за
въвеждане в протокола на конкретно посочени данни
идентифициращи проверяваното ППС, между които и данни за собственика на превозното средство.
Възражението, че правната квалификация не
била точно определена съдът намира за неоснователно, доколкото в
обстоятелствената част на АУАН и НП ясно е посочено кои данни контролните
органи са приели за некоректно въведени в протокола, поради което правото на
защита на жалбоподателката не е нарушено. За така констатираното нарушение съотносимата санкционна разпоредбата е чл.178а ал.7 т.2 от ЗДвП, а не тази на чл.178а ал.10 от ЗДвП, поради което изложените в тази
насока доводи са неоснователни. Нормата на чл.178а ал.10 от ЗДвП предвижда налагане на
наказания за нарушения свързани с изискванията
за извършване на прегледи и с воденото на документацията, когато не е
предвидено друго наказание. Приложената от наказващият
орган санкционна норма по чл. 178а, ал. 7,
т. 2 ЗДвП , предвижда санкция за председателят
на комисията, извършваща прегледи, в случай че не въведе данните от извършения
преглед на ППС съобразно изискванията на Наредба № Н-32/2011 г. на МТИТС,
какъвто безспорно е процесния случай.
Съдът намира за безспорно установено,
че жалбоподателката е осъществила от
обективна страна вмененото й административно нарушение.
За да бъде
ангажирана административно – наказателната
отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване
наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл.7 може да бъде
проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на
вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение
и, че вредоносният резултат ще настъпи. В случая се касае за формално
нарушение, поради което не изисква да е настъпил вредоносен резултат. Наличието
на такъв би следвало да бъде преценено като отегчаващо отговорността
обстоятелство. От показанията на свидетелите е видно, че се работи със специална система
като данните не се въвеждат ръчно от
председателя в протокола, а се сканират документите на автомобила и на лицето,
което го е представило за преглед и системата автоматично въвежда данните в протокола.
Задължението на председателя по скоро се изразява в това да ги провери и при
необходимост да ги коригира. В конкретната ситуация не се доказва жалбоподателката да е действала умишлено. Доколкото правилно е отразен ЕГН на собственика, а в
графата за собственик да отразени имената на лицето, което представило ППС за
преглед, съдът намира, че по – скоро се касае за допусната техническа грешка. Предвид
изложеното съдът намира, че деянието е извършено по непредпазливост, тъй като
жалбоподателката е могла и е била длъжна да провери дали данните са отразени
правилно, поради което нарушението е осъществено и от субективна страна.
От друга страна съдът, счита че в конкретния случай се касае за маловажен
случай на административно нарушение. При издаване на НП административно
наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената
опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства
относно причините и условията, способствали извършеното нарушение. За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН
следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение,
при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие
на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно
наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините
довели до извършването му, формата на вината, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи или отегчаващи
вината обстоятелства. В настоящия случай съдът преценявайки конкретната фактическа обстановка счита, че погрешното отразяване на
имената на собственика не води до
някакви опасни последици, не създава
съмнение относно идентификацията на ППС и неудобства за собственика при
проверка от контролните органи. В процесният случай деянието е с изключително ниска обществена опасност, характера
му не засяга важни обществените отношения, не е довело и обективно не може да
доведе до вредни последици нито за собственика на МПС, нито за трети лица. Също
така съдът намира, че предвиденият размер на наказанието, който е строго
фиксиран в закона се явява несъразмерно тежък, съобразно конкретното нарушение.
В НП не е посочено дали се касае за първо нарушение, но
липсват доказателства за други нарушения от същия вид извършени от жалбоподателката
Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при
предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на
чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон,
с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки
се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на
обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или
най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го
задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава
наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е
изложил мотиви за липсата на
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът намира, че в
настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване
на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при
хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно
нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по
този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани,
така както визира чл. 12 от ЗАНН.
Ето защо, съдът намира, че наказателното постановление се явява неправилно
и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 46-0000034/27.02.2019г. на Началника на Областен отдел “АА” - гр.Шумен,
с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.178а ал.7 т.2 от ЗДвП на Д.С.К., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание
"глоба" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на
чл.43 ал.1 т.4 от Наредба № Н -32/16.12.2011г. на МТИТС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен
съдия: