№ 433
гр. Пазарджик, 23.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20255200500196 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
С молба вх.№ 4654/30.04.2025г. от въззиваемия М. М. И., чрез
процесуалния му представител адв. И. В. от АК-Пловдив, е поискано на
основание чл. 248 ГПК да бъде допълнено протоколното определение №
276/28.04.2025г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските,
като бъде осъден въззивникът С. М. И. да заплати на М. М. И. сторените по
делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 6000 лв. с ДДС,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В молбата се сочи, че
доколкото с постановеното протоколно определение, производството пред
въззивната инстанция било прекратено, а съгласно чл. 81 ГПК във всеки един
акт, с който се слага край на производството в съответната инстанция, следва
да се съдържа произнасяне и по въпроса за отговорността за разноски, то на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК на въззиваемия се дължали сторените по делото
разноски. С последваща молба вх.№ 4841/07.05.2025г., молителят поддържа
подадената молба по чл. 248 ГПК и моли за произнасяне със съдебен акт по
нея.
С оглед дадената им възможност по чл. 248, ал. 2 ГПК и двамата
процесуални представители на въззивника С. М. И. – адв. М. П. и адв. С. П. са
подали писмени отговори, в които са изразили становище, че искането за
присъждане на разноски е неоснователно, евентуално са направили
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В
депозираното чрез адв. С. П. становище са развити още и доводи за
недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението,
доколкото по делото липсвал списък на разноските, както и в проведеното
открито съдебно заседание не било направено изрично такова искане от
процесуалния представител на въззиваемия.
1
Съдът, като разгледа молбата по чл. 248 ГПК, намира за установено
следното:
С протоколно определение № 276/28.04.2025г., постановено по делото,
настоящият състав е констатирал, че след постановяване на обжалваното
решение по делото пред първоинстанционния съд, наред с постъпилите
въззивни жалби, е постъпила и молба вх. № 8669/19.12.2024г. от процесуалния
представител на ответника С. И. – адв. М. П., с която съдът е бил сезиран с
искане за допълване на основание чл. 250 ГПК на постановеното решение.
Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по чл. 250, ал. 2 ГПК и е
изпратил молбата за отговор от насрещната страна, но впоследствие е
пропуснал да се произнесе по нея с нарочен акт, а директно е изпратил
въззивните жалби, ведно с материалите по делото, за произнасяне на
въззивната инстанция.
Наред с това настоящият състав е установил и че с подадената от С. И.
чрез адв. М. П. въззивна жалба се атакува изцяло първоинстанционното
решение, но освен изложените доводи по съществото на спора, се съдържат и
оплаквания в частта относно присъдените с решението разноски. В тази
връзка са изложени съображения, че първата инстанция не е обсъдила
направеното пред нея възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищцовата страна. Настоящият състав е
намерил, че в тази й част въззивната жалба има характер на молба за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по чл. 248
ГПК, по която компетентен да се произнесе е съдът, постановил обжалваното
решение.
С оглед тези констатации, с протоколното определение №
276/28.04.2025г., настоящият състав е прекратил производстовото пред
въззивната инстанция и е върнал същото на първоинстанционния съд с
указания за произнасяне с нарочни съдебни актове по двете молби. Изрично е
посочено в протоколното определение, че след изпълнение на указанията на
въззината инстанция и след изтичането на сроковете за обжалването на
постановените от първоинстанционния съд актове по реда на чл. 248 ГПК и
чл. 250 ГПК, а в случай, че срещу тях бъдат депозирани частни жалби - след
администрирането им, делото, ведно с разменените по него книжа, следва да
бъде върнато на въззивната инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия по постъпилите жалби и произнасяне с акт по
същество по тях.
Разпоредбата на чл. 80 от ГПК предвижда, че страната, която е поискала
присъждане на разноски, следва да представи на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция,
в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му
за разноските. Съгласно т. 8 от ТР № 6/2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК,
ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която
съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже
2
допълване на решението в частта му за разноските.
Действително, по делото не е представен списък на разноските от страна
на въззиваемия, но в отговора на въззивната жалба, депозиран от него, е
формулирано изрично искане за присъждане на разноски за въззивната
инстанция в негова полза, поради което и молбата му за допълване на
определението се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
За да възникне задължението за възстановяване на направени по дело
разноски, следва да е налице неоснователно предизвикан правен спор пред
съда. Законодателят е дал различни разрешения на този въпрос с разпоредбата
на чл. 78 от ГПК, като в ал. 4 е предвидено, че ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото /освен при прекратяване поради
постигнато споразумение между страните/. От своя страна разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда задължение на съда да се произнася по искането на
страните за разноски с всеки свой акт, с който делото приключва в
съответната инстанция.
Настоящият случай не е такъв. Производството пред въззивната
инстанция е образувано по въззивна жалба от С. М. И. срещу постановеното
първоинстанционно решение. Това образуване обаче е станало
преждевременно - преди първоинстанционният съд да е изпълнил
задължението си да се произнесе с нарочен съдебен акт по молбите на С. М.
И. за допълване на основание чл. 250 ГПК на постановеното
първоинстанционно решение, както и по инкорпорираната във въззивната му
жалба молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските. Доколкото първоинстанционните съдебни актове,
постановени по реда на чл. 250 и чл. 248 ГПК представляват неразделна част
от основното решение, те също подлежат на проверка от въззивната
инстанция при въззивния съдебен контрол, поради което следва да се обезпечи
правото на страните да обжалват и тези съдебни актове. Едва след изтичането
на сроковете за обжалването им, респ. след администрирането на частните
жалби срещу тях, делото следва да се изпрати на въззивната инстанция за
произнасяне както по постъпилите въззивни жалби срещу основното решение,
така и по евентуално постъпилите частни жалби срещу актовете по чл. 250 и
чл. 248 ГПК.
Като е констатирал този пропуск на първоинстанционния съд, както и че
въззивното производство е било преждевременно образувано, настоящият
състав е постановил протоколното си определение /чието допълване в частта
за разноските се иска/, като е върнал делото на първата инстанция с указания
за произнасяне с нарочни съдебни актове по двете молби. Макар при
връщането на делото на първоинстанционния съд с указания за произнасяне
по молбите по чл. 250 и чл. 248 ГПК, да е прекратено въззивното
производство под настоящия номер, то при връщането на делото обратно, след
3
изпълнение на указанията от първата инстанция, производството пред
въззивната такава ще продължи под нов номер, но с предмет същата въззивна
жалба /и евентуално постъпилите частни жалби/.
Следователно, в настоящия случай липсва произнасяне от въззивната
инстанция с акт по същество, респ. по допустимостта на спора, с който делото
да приключи пред настоящата инстанция. По тази причина на настоящия етап,
на който се намира производството, за никоя от страните по делото все още не
е възникнала отговорност за разноски, поради което и с постановеното
протоколно определение въззивният съд не дължи произнасяне по въпроса за
разноските в производството по смисъла на чл. 81 ГПК. Този въпрос ще бъде
решен едва след изпълнение на указанията и връщане на делото от
първоинстанционния съд, с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция.
По тези съображения молбата по чл. 248 ГПК на М. М. И., чрез
процесуалния му представител адв. И. В. от АК-Пловдив, за допълване на
протоколното определение № 276/28.04.2025г., постановено по настоящото
дело, в частта му за разноските се явява неоснователна, поради което следва
да бъде оставена без уважение.
Доколкото самото протоколно определение, с което делото се връща на
първоинстанционния съд за изпълнение на дадените указания, не подлежи на
самостоятелно обжалване, то на основание чл. 248, ал. 3 ГПК и настоящият
съдебен акт не подлежи на обжалване.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 4654/30.04.2025г. от М. М. И.,
чрез адв. И. В. от АК-Пловдив, за допълване на протоколно определение №
276/28.04.2025г., постановено по ВГД № 196/2025г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4