Р Е Ш Е Н И Е
№ 260920
22.03.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9089 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на Д.П.П. срещу
„Застрахователна компания Лев инс” АД, с която е предявен осъдителен иск по чл.
365 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните било сключено
споразумение от 18.06.2020г. за определяне и изплащане на обезщетение във
връзка със застрахователно събитие от 14.04.2017г. Обезщетението било уговорено
в размер на 30000 лева, платимо на три вноски, първата с падеж на 24.07.2020г.
Ответникът не платил първата вноска, поради което се иска осъждането му, ведно
със законната лихва и разноските.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва иска. Признава сключването на споразумението приложено към исковата
молба и заявява, че всички суми по него са платени. Иска отхвърляне на иска и
присъждането на разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните е безспорно, че са
сключили споразумение от 18.06.2020г. за определяне и изплащане на обезщетение
във връзка със застрахователно събитие от 14.04.2017г. Сумата за която са
постихнали съгласие е в размер на 30000 лева и е следвало да бъде платена на 3
вноски по 10000 лева, с падежи на 24.07.2020г., 21.08.2020г. и 11.09.2020г.
Безспорно е и плащането на задълженията, като според представените към отговора
на исковата молба документи, това е станало на 04.08.2020г. и на 14.09.2020г.
При това положение предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса.
Предвид
изхода на спора и плащането след предявяването на претенцията (исковата молба е
подадена на 27.07.2020г.), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следа да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Становището на ответника, че не се дължат разноски е неоснователно.
Общото правило, въведено от разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗЗД е, че
срокът е уговорен в полза на длъжника, освен ако не следва друго от волята на
страните или от естеството на задължението. Във всички случаи, когато не е
налице едно от двете изключения, намира приложение диспозитивната разпоредба
на чл. 70, ал. 1 от ЗЗД. Поради това ако страните не са уговорили друго и
естеството на задължението не налага друго, то винаги ще следва, че срокът е в
полза на длъжника. В настоящия случай, срокът в действителност е уговорен в
полза на длъжника, защото му позволява да изпълни задължението си на части и
през определено време. Страните обаче са уговорили отделен срок за изпълнение
на всяко от плащания. Всеки от падежите е самостоятелен и с изтичането му
настъпва изискуемостта на съответната част от вземането на ищеца. Длъжникът би
могъл да изпълни по всяко време от възникването на задължението с подписването
на спогодбата до настъпването на уговорения падеж на 24.07.2020г. След тази
дата ответникът изпада в забава- чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Исковата молба е подадена
на 27.07.2020г., а плащането е извършено на 04.08.2020г., като съгласно
правната норма на чл. 75, ал. 3 ЗЗД задължението се счита за погасено със заверяване сметката на
кредитора. Тъй като ответникът е изпълнил след настъпването на падежа и след
подаването на исковата молба, е станал причина за завеждане на делото в негова
тежест следва да бъдат възложени разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 400 лева за платена
държавна такса.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в
полза на адвокат К. следва да бъде присъдена сумата от 830 лева за адв.
възнаграждение.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.П.П., ЕГН ********** срещу „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* иск за осъждането
на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати на Д.П.П. сумата
от 10 000.00 лева- неплатена първа вноска с падеж на 24.07.2020г. по
споразумение № 477 от 18.06.2020г.,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на 27.07.2020г.
до изплащането на вземането.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д.П.П., ЕГН **********, сумата от 400.00 лева- разноски за
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Д.Н.К., ЕГН **********,
сумата от 830.00 лева– адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ Д.П.П. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.