№ 1281
гр. Варна, 25.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно
гражданско дело № 20253100501111 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
------------------------------------------------------------------------------------
Въззивникът С. Д. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. С. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата М. Й. Т., редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. С. Х., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. 102510/17.12.2024г. на С. Д. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.Б. III“, чрез адв. С. Д. против
Решение № 4254 от 26.11.2024г постановено по гр. дело № 3473/2023г. по
описа на Районен съд – гр. Варна, поправено с Решение № 943 от 17.03.2025г
постановено по гр. дело № 3473/2023г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с
което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗС, по отношение на: С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.Б.
1
III“ ***, че М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.Б. III“ ***, е
собственик на следните недвижими имоти:
- ½ ид.ч. от недвижими имоти с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.Б. III“ ***, а
именно: 615/1001 кв.м ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****** по
КККР на гр. Варна, целият с площ от 1001 кв.м, при граници на целия имот:
ПИ с идентификатори - *******************, ведно с изградената в този
имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор ******.1, с площ от 119
кв.м, въз основа на упражнено давностно владение в периода от 03.05.1995 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023 г., както и на
- недвижим имот – магазин, представляващ сграда с идентификатор
******.6, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.Б. III“ ***, с площ от 49 кв.м, въз основа на
упражнено давностно владение в периода от 31.08.2007 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023 г.
В жалбата се излага следното:
Неправилно съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по възражението,
че ищцата не е придобила собствеността на процесните недвижими имоти, с
предоставяне на средства, тъй като такъв способ за придобива на собственост
не е предвиден. Ищцата не е била срана по придобивния договор и няма
персонална симулация. Неправилно е прието, че М. Т. е придобила по давност
- ½ ид.ч. от недвижими имоти в гр. Варна - 615/1001 кв.м ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ******, ведно с изградената в този имот едноетажна
жилищна сграда с идентификатор ******.1, От събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата не е лицето упражнявало единствено
фактическата власт върху имотите. Всички свидетели твърдят, че той
непрекъснато е бил в имота. Процесните имоти са придобити от него
посредством предварителен договор обявен за окончателен с влязло в сила
решение. В този случай съвместното или разпределението ползване между
него и ищцата, може да обоснове държание, не и владение от М. Т..
Придобивното основание изключва самосъзнанието за собственост на
ползвателя, респективно намерението за своене. Разпоредбата на чл. 69 от ЗС
не е приложима. Твърдените извършени разходи за ремонт са действие на
обикновено управление и не могат да обосноват промяна на намерението от
държане в своене. Могат само да обосноват, последваща претенция за
заплащането им. Следва да се съобрази, че не е владелец по смисъла на чл.68
от ЗС, тъй като не свой чужд имот. На следващо място посочва, че съдът
неправилно е приел, че ищцата най – късно към 31.08.2007г. е установила
фактическа власт търговския обект с идентификатор ******.2.6, построен в
ПИ 1802. Собственик е на имота на основание посочения по горе
предварителен на договор обявен за окончателен с влязло в сила решение,
като го е придобил по силата на приращение – чл. 92 от ЗС. Подържа
изпоженените до тук аргументите и по отношение на този имот. Придобил е
търговския обект и чрез преработка и строителство. От приета и необсъдена
от съда документация е видно, че е възложител и инвеститор на „Строеж –
2
промяна по чл. 154 от ЗУТ на два гаража в магазин за плодове. Строителните
работи са извършвали още от 2005г. и 2009г., поради което неправилно е
прието, че Мария Т. упражнява фактическата власт от 31.08.2007г. Моли да се
отмени обжалвания съдебен акт и делото да се реши по същество. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор М. Й. Т., чрез адв. С.
Х., в който е изложено следното: Владението на процесните имоти е
предадено при сключване на предварителния договор и при нормално
развитие на правоотношението, най – вероятно е щяла да участва в сделката
като купувач. По отношение на магазина безспорно е установено, че сградата
е съществувала поне към 1993г. Ответникът е признал, че сградата е
съществувал към момента на предявяването на владението от бившия
собственик. Строителната преписка се отнася до смяна на предназначението, а
не до изграждането на нова сграда. Житейски обосновано е да не е участвала
при сключване на предварителния договор, поради обстоятелството, че към
този момент е бил с проблемна бременност и преди това е загубила дете.
Парите за имота са събрани от съвместната им работа и досъбрани с помощта
на майка й. Твърдението, че е осъществила фактическа власт върху
процесните имоти от 03.05.1995г. не е оспорено и се доказва от свидетелските
показания. Ирелеватно към настоящия спор е посоченото от въззивника
преобръщане на владението, тъй като в настоящия случай владението е
предадено от продавача едновременно ищцата и на ответника. В исковата
молба изрично е посочено, че владението е било предадено от продавача на
ищеца и ответника на дата на сключване на предварителния договор, поради
което тази дата владее имоти със знанието, че е собственик. Ответникът нито
е въвел твърдения, нито е доказал оборване на презумпцията за своене, а сочи
само правна квалификация държател, което не е твърдение на факт.
Демонстрирала, че се счита за собственик, като ответникът винаги е показвал,
че къщата и двора са на двамата, а за магазина, че е на ищцата, което се
установява от свидетелските показания. Ответникът не е оспорил, че през
годините тя единствено е поддържала имота. Моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
АДВ. Д.: Поддържам жалбата.
АДВ. Х.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам писмения отговор.
Запознати сме с определение № 2606/05.06.2025г. и не възразяваме по
съдържанието му.
АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата. Няма да представям
списък с разноски. Представил съм адвокатско пълномощно, договор за
правна защита и съдействие и фиш за платена държавна такса.
АДВ. Х.: Представям списък с разноските с копие за другата страна.
Нямам доказателствени искания.
3
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната
списък с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което
и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представеният от страната в днешно съдебно
заседание списък с разноските и договор за правна защита и съдействие.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моля да уважите въззивната жалба по съображенията,
изложени подробно в нея, като отмените първоинстанционното решение като
неправилно, непълно и незаконосъобразно, с произтичащите от това
последици. Моля да постановите съдебен акт, с който да уважите подадената
от доверителят ми въззивна жалба и да ни присъдите направените по делото
разноски. Считаме, че подробно сме изложили нашите съображения в
жалбата.
Считаме, че първоинстанционният съд не се е съобразил с факта, че
влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е задължително за съда, който
го е постановил и за всички съдилища в Република България. Доверителят ми
по силата на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1137/96г. на 11-ти
състав на ВРС, е придобил имота след като предварителният договор сключен
между него и Й.Х. е обявен за окончателен. Не може да има спор за влязло в
сила решение и да бъде пререшаван същия освен в случаите, когато законът
разпорежда друго, съгласно разпоредбата на чл. 299 от ГПК. Считаме, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че въззиваемата е придобила
1/2 ид.ч. от жилищния имот и дворното място по давност, като го е владяла
непрекъснато и несмущавано от 03.03.95 г. до момента на подаване на
исковата молба. От приложените по делото доказателства, дело на ВРС №
1353/96г. е видно, че решението е оспорвано, както пред ВОС, така и пред
Върховен съд. Така, че не е налице несмущавано владение от страна на
въззивницата.
Що се касае до магазина, същият е придобит чрез строителство и
подобрения, като възложител е моят доверител. Съгласно ЗУТ възложителят е
този, който има най-голямата отговорност при строителството на обекта.
Неправилно е приета датата, че въззивницата е владяла трайно магазина, тъй
като магазинът съществува от 14.02.2018 г., когато е издадено разрешението за
ползване. До тогава съществува един строителен обект, който не е ясно дали
ще бъде приет и не може да е предмет на владение или държание.
Въззиваемата е била държател на имотите, както сме заявили в жалбата си.
4
Поради тези съображения, моля да отмените решението на
първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. И в предните
заседания сме заявили, че по подобни казуси се е произнасял ВРС по гр.д.№
7451/2017г., потвърдено с решение от ВОС и определение от ВКС на РБ.
Приложили сме за сведение това решение по тези дела.
Молим за съдебен акт в този смисъл. Моля да ни бъдат присъдени
разноски за двете инстанции.
АДВ. Х.: Моля да постановите решение с което да оставите без
уважение като неоснователна въззивната жалба на С. Р. и да потвърдите и
оставите в сила като валидно, допустимо и правилно, законосъобразно и
обосновано решението на първоинстанционния съд.
Поддържам изцяло изложеното в писмения отговор и моля при
постановяване на решението да отчетете подробно изложените аргументи
срещу въззивната жалба. Ирелевантно за настоящия правен спор е решението
по чл.19, ал.3 от ЗЗД, на което се позовава въззивникът. Законът разпорежда и
придобиване на имоти по давност. Само ще допълня, че съгласно
задължителната практика, само в хипотезата, в която упражняването на
фактическата власт е започнало на основание, което изключва правата на
собственика, в случая собственичката Й.Х. е предала на 03.05.95г., към
момента на сключване на предварителния договор, владението на моята
доверител и това е признато от съпруга на Й.Х. в хода на цитираното от
колегата дело № 1353/96г. Т.е., съгласно задължителната практика в тази
хипотеза намерението за своене се предполага. В този смисъл е определение
№ 3850/01.11.23г. по гр.д.№ 2245/23г. на ВКС, I ГО. Считам, че субективният
елемент на придобивната давност е доказан за доверителката ми в хода на
производството. Съгласно задължителната практика в аналогични случаи е
необходимо ответникът да докаже противопоставяне на намерението за
своене, а в преклузивния срок дори липсва такова твърдение, нито е проведено
доказване по надлежния ред. Не е установено по надлежния ред ответникът Р.
да е отричал правото на собственост на ищцата върху процесната идеална част
от къщата и мястото и върху целия магазин. Напротив, в т.ч. по отношение на
магазина, установи се от събраните гласни доказателства, че той е заявявал на
ищцата „магазинът е твой, ти се оправяй“. Съгласно задължителната съдебна
практика при оспорване правото на собственост е необходимо да се докаже
противопоставяне, каквото липсва в настоящия случай. Също липсва
твърдение на факти, от които да се направи извод за противопоставяне на С. Р.
на фактическото владение осъществявано от М. и на нейното намерение за
своене. Категорично не е вярно и се оборва от събраните по делото
доказателства, в това число и от изрично направеното признание на ответната
страна, че сградата която в момента е магазин, е съществувала под формата на
два гаража към датата на предаване на владението от Й.Х.. Това се установи и
от експертизата по делото, беше признато и в последното съдебно заседание и
прието за установено и ненуждаещо се от доказване. Не е вярно, че е било
строителна площадка. Оспорени са всички документи съдържащи се в
5
строителната преписка. Показателно в конкретния случай е, че разрешението
за строеж е издадено през 2005г., а сградата е въведена в експлоатация през
2018г. Считам, че не следва да се обяснява, че разрешението за строеж е
валидно за пет години и ако беше строена сграда от 2005г., то единствено
удължаване на срока по ЗТСУ и ЗУТ може да стане за срок от шест месеца. В
преписката обаче липсват доказателства такова удължаване на срока на
действие на разрешението за строеж да е имало издадено по надлежния ред от
надлежния орган. Това е категорично заобикаляне на закона от страна на
въззивника. Всички доказателства съдържащи се в строителната преписка са
оспорени своевременно. В това число вещото лице О. обясни пред
първоинстанционния съд, че е извършена промяна на предназначението.
Установено е, че двата гаража са съединени много отдавна. Функционирали са
като пункт за „Еврофутбол“ и след като „Еврофутбол“ е закрит, което е
ноторно известен факт, тогава е извършена промяна на предназначението, за
да стане магазин. Категорично не е възможно въззивникът да е извършил
разходи нито за строителство на магазина, нито за промяна на
предназначението. Установено е по делото, в т.ч. и от дъщерята на страните, че
от както той съжителства с моята доверителка никога не е работил, издържала
го е моята доверителка и дъщеря им веднага след навършване осемнадесет
години е започнала да работи за да издържа себе си и да не е в тежест на майка
си.
Претендирам разноски в полза на доверителката ми. Моля за решение в
изложения смисъл.
АДВ. Д.: Оспорвам адвокатското възнаграждение на колегата. Считам,
че е прекомерно завишено. Делото не е от такава фактическа сложност, за да
се иска такъв хонорар.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:11
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6