№ 5671
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110137111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е от ищеца „Т. С.” ЕАД установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване спрямо ответника
Р. Г. Г. , че дължи на ищеца сумата от 221,34 лв. главница за топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 25.05.2022 г. до
изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 27042/2022 г. по описа на
СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., ж.к. „Х.“, бл. вх. В, еет., ап., аб. № чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Поради което моли да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца процесната сума, като претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск с твърдението, че е
заплатила процесната сума. Не се оспорва наличието на облигационно отношение
между страните, както и че за процесния период ищецът реално е доставял
топлоенергия до процесния имот в посочения в исковата молба размер и на посочената
цена. Твърди, че към възражението по чл. 414 ГПК в заповедното производство е
1
приложила вносна бележка за заплатена сума в размер на 1010,13 лева, с която е
погасила претндираната от заявителя главница за топлинна енергия. Не оспорва
исковете за мораторна лихва и дялово разпределение. Поради което моли съда да
отхвърли предявения иск, като претендират и присъждане на разноски.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Б.“ ООД, което не е взело
становище по делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с
правно основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде
признато за установено, че ответницата дължи сума за ползвана топлинна енергия, за
която сума има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 27042/2022
г.
В случая, в производството по ч.г.д. № 27042/2022 г., по описа на СРС, 36 гр.
състав е издадена заповед по чл. 410 ГПК за следните суми: 1010,33 лева – главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на депозиране на заявлението – 25.05.2022 г. до окончаталното плащане на
сумата, 119, 12 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.05.2022 г.,
56,07 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението – 25.05.2022 г. до окончаталното плащане на сумата, 10,38 лева –
мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 05.05.2022 г. и разноски – 23,92 лева –
за ДТ и 37, 50 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производството ищецът претендира само част от сумите, за кояито
е издадена заповед по ч.г.д. № 27042/2022 г., по описа на СРС, 36 гр. състав, а именно
претендира сума в размер на 221,34 лв. главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 25.05.2022 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 27042/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.
С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени
всички факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че
между страните е налице облигационно отношение по предоставяне на топлинни
услуги, че до процесния имот реално е доставена топлинна енергия в количества и
стойности, посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в
претендираните от ищеца размери, както и че на 04.07.2022 г. ответницата е заплатила
в полза на ищцовото дружество сумата в размер на 1010.33 лева.
Следователно, от ответницата се претендира в рамките на заповедното
2
производство сумата от общо 1195,90 лв., от която е платена сумата от 1010.33 лв.,
поради което изпълнението не е достатъчно да покрие цялото задължение.
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото
задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на 1010,33 лв., съдът
съобрази мотивите по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, в които е прието следното: „Условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка
между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по
условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76
ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на
задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое
от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че
длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в
интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително
паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и
самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните
задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По
отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение
между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
законна… Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата
и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на
определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.
Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в
съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал.
2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-
кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в” ЗЗД в сравнение с
общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение
със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но
този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
3
частичното плащане, или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е
незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни
задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по
реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг,
изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг
дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане,
достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е
заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл.
76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76,
ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-
старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“.
В случая е установено в заповведното производство наличието на две главни
еднородни задължения на ответницата към ищеца – за цената на доставената топлинна
енергия и за стойността на извършената услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, а извършеното плащане е недостатъчно за погасяване на всички задължения.
Същевременно липсва уговорка между страните, която да установява ред за погасяване
на задълженията, различен от установения в чл. 76, ал. 1 ЗЗД, доколкото клаузата на
чл. 33, ал. 6 от приложимите Общи условия не предвижда нещо различно. Ето защо
съдът приема, че приложими са правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Спорен е между страните въпросът дали длъжницата е упражнила правото на
избор по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В платежното нареждане от 04.07.2022 г. за сумата от
1010,33 лв. като основание за плащане е посочен само номерът на заповедното
производството. Предвид това съдът намира, че в платежния документ липсва
направен от длъжника избор кое от главните задължения да се погаси първо с
извършеното частично плащане. От съдържанието му не може да се извлече изрично и
ясно изразена воля на длъжника за това в каква поредност погасява признатите
задължения и в крайна сметка не става ясно дали погасява първо главницата за
стойността на доставената топлинна енергия, чиято дължимост в действителност
признава или погасява първо главницата за цената на услугата дялово разпределение,
чиято дължимост с депозирания отговор също не оспорва. Ето защо съдът приема, че в
случая те не са упражнили правото си на избор по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД между двете
главни задължения, които имат към ищеца.
4
Следователно погасяването следва да се извърши съгласно реда, установен в чл.
76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като поради по-големия му размер за по-обременително
задължение съдът приема това за цената на доставената топлинна енергия. Доколкото
това задължение е лихвоносно, а изпълнението не е достатъчно да го погаси изцяло
като съвкупност от главница и лихви, за ищеца е възникнало правото да приложи чл.
76, ал. 2 ЗЗД. В случая обаче той го е приложил неправилно, като е прихванал от
частичното изпълнение и съдебни разноски, за които обаче не се прилагат правилата за
поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, защото не са
ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила на решението по делото.
Съдът намира, че погасяването на задълженията за цената на доставената
топлинна енергия и лихви върху нея следва да бъде извършено по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД.
Следователно с плащането на сумата от 1010,33 лв. на 04.07.2022 г. са погасени
следните вземания на ищеца: 119, 12 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2020
г. до 05.05.2022 г. и 891,21 лева - главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г.
– 30.04.2021 г. Следователно останала е неплатена главница за стойността на
доставената топлинна енергия в размер на 119,12 лв., дължима за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. до който размер следва да бъде уважен предявения иск.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски съразмерно
на уважената част от исковете му. Съдът намира, че следва да се присъдят разноски за
заповедното в общ размер от 6,12 лева за ДТ и юрисконсултско възнаграждение и за
исковото производство в общ размер от 67, 27 лева за ДТ и юрисконсултско
възнграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. На ответницата е предоставена безплатана правна
помощ по реда на чл. 38 Задв. от адв. Р. Б. Н.. С оглед на изложеното в полза на адв. Н.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
претенцията в размер на 184,73 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от „Т.
С.“ ЕАД, с ЕИК ... и със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.“ 23Б, искове с
5
правно основание чл. 200 ЗЗД вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Р. Г. Г. , ЕГН
**********, с адрес: гр. С., жк. Х., бл. вх., ет. ап. дължи на „Т. С.“ ЕАД, сумата от
119,12 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през
за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 25.05.2022 г. до
изплащане на вземането за топлоснабден имот, находящ се гр. С., ж.к. „Х.“, бл. вх. В,
еет., ап., аб. №, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 27042/2022 г. по описа на СРС, 36 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за сумата над 119,12 лева до пълния предявен
размер от 221,34 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Р. Г. Г. , ЕГН **********, с
адрес: гр. С., жк. Х., бл. вх., ет. ап. да заплати на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ... и със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „Я.“ 23Б, разноски по делото, а именно: сумата в
рамер на 67,27 лева – разноски за исковото производство и сумата в рамер на 6,12
лева, представляващи разноски по ч.гр.д.№ 27042/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ... и със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Я.“ 23Б да запалати на адв. Р. Б. Н., ЕГН ********** сумата от 184,73 лева,
предствляваща адвокатско възнаграждение за оказана беплзтана правна помощ на
ответницата Румняа Г. в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б.“ ООД - трето лице помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6