№ 948
гр. Горна Оряховица, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря М.нка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20244120102921 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на искова молба от „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. София,
ж.к. „Младост 4“ , Бизнес парк София, Сграда 6 чрез адв. Л. Г., САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх. А срещу Й. Е. М., ЕГН
********** , с адрес: с. Ц., общ. С., ул. ......
Ищецът сочи, че между него и ответника Й. М. е сключен Договор за
услуга Интернет за дома с предпочетен номер ****** от 02.07.2022г., като със
сключването му М. била получила и устройство HUAWEI B311 – 221 with
Antenna срещу еднократна такса за ползване.
Също така между „Йеттел България“ ЕАД и Й. М. бил сключен Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.11.2021г. и договор за
лизинг от 15.11.2021г. за Alcatel 1S 2021 32 GB Dual Grey.
Третият сключен договор между ищеца и Й. М. бил Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ****** от 08.02.2022г. и договор за лизинг от
08.02.2022г. за Motorola Moto E20 32GB Graphite.
Ищецът сочи, че договорите не били изпълнени от страна на ответника
Й. М. и били прекратени едностранно от дружеството на 01.08.2022г., което
станало на основание чл. 11, ал. 1 от ОУ на договорите за лизинг и т. 19б от
ОУ на договорите за мобилни услуги.
Ищецът сочи, че Й. М. има неплатени парични задължения към него в
размер на общо 682.18лева, които било сбор от следните задължение :
1. Сумата 146.25лева, представляваща дължими лизингови вноски за
периода 05.07.2022г. до 04.08.2022г. , от които сумата в размер на 89.44лева по
договор за лизинг от 15.11.2021г. за Alcatel 1S 2021 32 GB Dual Grey и сумата
1
в размер на 56.81лева по договор за лизинг за Motorola Moto E20 32GB
Graphite;
2. Сумата в размер на 535.93лева, представляваща задължение за
предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по Договор за
услуга Интернет за дома с предпочетен номер ****** от 02.07.2022г. сумата в
размер на 122.95лева, от които 49.98лева, представляваща три месечни такси и
сумата в размер на 72.97лева за HUAWEI B311 – 221 with Antenna,
представляваща частично непогасена цена на устройството , което
потребителят не е върнал при прекратяване на договора; по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.11.2021г. сумата в размер на
174.06лева , включваща сумата от 80.49лева, представляваща три месечни
такси и сума в размер на 93.57лева за Alcatel 1S 2021 32 GB Dual Grey,
представляваща разлика между цената на устройството без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор за лизинг; по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 08.02.2022г. сумата в размер
на 238.92лева, от която сумата от 98.49лева, представляваща три месечни
такси и сумата в размер на 140.43лева за Motorola Moto E20 32GB Graphite,
представляваща разлика между цената на устройството без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
Ищецът твърди, че Й. М. не е изпълнила задълженията си за заплащане
на посочените суми. За събиране на вземането било образувано ч.гр.д. №
1084/ 2024г. на ГОРС и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта била връчена на М. по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, като на дружеството било указано да предяви иск за
установяване на вземането си срещу М..
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ж.к. „Младост 4“ , Бизнес парк София, Сграда 6 иска
да се постанови решение, с което да се приеме за установено , че Й. Е. М., ЕГН
********** , с адрес: с. Ц., общ. С., ул. ....., му дължи сумата в общ размер на
682.18лева, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1084/ 2024г. на ГОРС, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащането на
главницата. Претендират се направените по делото разноски. Представени са
писмени доказателства.
Ответникът Й. Е. М. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез адв. М. Х. Х., АК гр. Велико Търново – особен представител.
Предявеният иск се счита за допустим, но неоснователен и недоказан.
Особеният представител сочи, че относно Договор за услуга Интернет за
дома с предпочетен номер ****** от 02.07.2022г. не се сочело, че е
предсрочно прекратен. Липсвали доказателства как е определена цената на
устройството рутер HUAWEI B311 – 221 with Antenna. В доказателствата по
делото била представена фактура, в която било посочено, че стойността му е
0.00лева, а определянето едностранно на цената на по – късен етап от
търговеца поставяло потребителя в неравностойно положение, като това
представлявало изпълнение на неравностойна клауза по договора.
По отношение на другите два договора, особеният представител счита,
че се касае за разваляне на договорите по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което
е следвало да стане писмено, при сключен писмен договор между страните.
Сочи се, че според чл. 10, ал. 2 от ОУ на ищеца, развалянето на договора
2
ставало с едностранно писмено изявление от развалящия. По делото липсвали
доказателства за такова едностранно изявление от развалящия.
Особеният представител сочи, че ОУ на търговеца не дават право на
автоматично прекратяване на договора, а само дават право на същия да
развали договора с писмено уведомление до потребителя.
Сочи се, че исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответницата след изтичане срока на договорите и те не могат да предизвикат
правните последици на развалянето.
Оспорва се и начина на определяне на неустойките , претендирани от
ищеца, като се твърди, че по неясен начин е определен техния размер. Неясна
била и претенцията за лизинговите вноски – посочени били месечни
стойности на всяко едно от двете устройства, като и в двата договора не бил
посочен погасителен план, в който да се определят падежните вноски.
Ответната страна прави искане за отхвърляне на предявения иск.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 92 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С изрична молба
на адв. Л. Г., АК гр. София, исковата молба се поддържа. Представят се
писмени доказателства. Прави се подробно изложение по същество на делото.
Иска се присъждане на разноски, за които се представя списък.
Ответникът Й. Е. М. се представлява от особения представител адв. М.
Х., АК Велико Търново. Депозираният писмен отговор се поддържа, като се
иска отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства се установи следното. Страните
не спорят и от писмените доказателства се установява, че между ищеца
„Йеттел България“ ЕАД гр. София и Й. Е. М. са били налице облигационни
правоотношение по сключени между тях Договор за услуга Интернет за дома
с предпочетен номер ****** от 02.07.2022г., Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 15.11.2021г. и договор за лизинг от 15.11.2021г. за
Alcatel 1S 2021 32 GB Dual Grey и Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ****** от 08.02.2022г. и договор за лизинг от 08.02.2022г. за Motorola
Moto E20 32GB Graphite.
Ищецът претендира, че ответникът има задължения по издадена на
05.08.2022г. фактура за неустойки за предсрочно прекратяване по вина на
абоната на договорите за мобилни услуги и вноски за лизинг.
Настоящият състав намира, че претенцията на ищеца е частично
основателна, като същата следва да бъде уважена по отношение на сумата в
общ размер на 146.25лева, представляваща дължими лизингови вноски за
периода 05.07.2022г. до 04.08.2022г. , от които сумата в размер на 89.44лева по
договор за лизинг от 15.11.2021г. за Alcatel 1S 2021 32 GB Dual Grey и сумата в
размер на 56.81лева по договор за лизинг за Motorola Moto E20 32GB Graphite,
както и за сумата в размер на и сумата в размер на 72.97лева за HUAWEI B311
– 221 with Antenna, представляваща частично непогасена цена на
устройството , което потребителят не е върнал при прекратяване на договора.
Посочените суми са дължими за вноските, които М. е следвала да направи за
закупените от нея устройства по договор за изплащане. От страна на
ответника не се представиха доказателства, че сумите за тези устройства са
3
заплатени. Следва да се посочи, че дължимостта на посочените суми се налага
от изтичане срока на договорите, като няма данни М. да е изпълнила
задълженията си към дружеството.
Настоящият състав намира за неоснователно искането на ищеца да бъде
признато за установено, че ответника му дължи сумата от общо 535.93лева
неустойки поради предсрочно прекратяване на договора. Ищецът твърди, че
основанието за начисляване на неустойките по отношение на прекратените
Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ****** от
02.07.2022г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от
15.11.2021г. и договор за лизинг от 15.11.2021г. за Alcatel 1S 2021 32 GB Dual
Grey и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от
08.02.2022г. и договор за лизинг от 08.02.2022г. за Motorola Moto E20 32GB
Graphite се намират в чл.19а от Общите условия, където било предвидено
едностранно право на потребителя да прекрати договора за мобилни услуги с
едномесечно писмено предизвестие при съществено или системно нарушение
на Общите условия и индивидуалния договор от страна на „Йеттел България“.
Твърди се също, че ответникът е отговорен за заплащане на задълженията,
описани в съответните фактури, което не се спори от ответната страна.
Ищецът се позовава и на това, че съгласно чл.75 от Общите условия
предвижда, че при неспазване на което и да е задължение по част XIII от
условията, „Йеттел България“ има право незабавно да прекрати
предоставянето на услугите или при условията на чл.19б и 19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя. Ищецът претендира, че с
оглед на фактическите обстоятелства за прекратяване на договорите за
Мобилни услуги, относимият текст на Общите условия, представляващ
нормативното основание за прекратяване е чл.75 във връзка чл. 19б, б.“в“.
Анализът на редакцията на чл.19б, съотнесен към съдържанието на чл.19в
безусловно сочел, че в първата хипотеза не се изисквало едномесечно писмено
предизвестие, за разлика от посоченото във втория текст. От това се прави
заключение, че всички договори сключени с ответната страна били
прекратени едностранно на 01.08.2022г., поради което е възникнало право на
неустойки съобразно тези договори. Въпреки това дружеството било
изпратило уведомление с дата 05.07.2022г. до ответника за прекратяване на
договорите. Чрез него потребителят на услуги бил уведомен, че в случай на
неизпълнение на задълженията посочени в уведомлението ще бъдат
начислени както неустойките, така и оставащите лизингови вноски.
Представеното уведомление било доставено чрез „Български пощи“ ЕАД, за
което страната е представила и удостоверение.
Отделно от горепосоченото, ищецът твърди, че съгласно чл. 31а от ОУ
„Йеттел България“ ЕАД било задължено предварително и по подходящ начин
(чрез кратко текстово съобщение – SMS, писмо с обратна разписка, записващ
се телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната
електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др.) да
информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на
негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се
ползват услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на
вземания и други). Информацията по предходното изречение задължително
съдържала и данни за точния размер на претендираните парични задължения,
за основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира
вземането. Прави се извод, че дружеството е изпълнило задължението си да
даде подходящ срок на абоната да изпълни задължението си, съгласно чл. 87,
4
ал. 1 ЗЗД.
Наред с прекратяването на договорите за мобилни услуги, незабавно
било настъпило и прекратяването на договорите за лизинг. Ищецът
претендира, че прекратяването е по вина на лизингополучателя, поради което
към датата на прекратяване на договорите и деактивиране на услугите за
ответника е възникнало задължение, представляващо предсрочно изискуеми
вноски за лизинг на лизинговите активи, дължими на основание чл.12, ал.2 от
Общи условия на договор за лизинг. Претендираната по делото сума била сбор
на оставащите предсрочно изискуеми вноски за лизинг по договорите.
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Всяко едностранно прекратяване на договор, при неизпълнение на някоя
от страните, следва да се квалифицира като разваляне на договора по смисъла
на ЗЗД. Ищецът претендира, че ответникът чрез неплащане на издадените
фактури е предизвикал едностранно прекратяване на договорите между тях, за
което следва да бъде санкциониран с посочената неустойка. Безспорно
страните са свободни да уговорят условията, при които един договор може да
бъде развален. В настоящия случай не се установява, че ищецът и ответника
са постигнали съгласие за автоматично прекратяване на договора при
неплащане на посочените задължения. Нито от индивидуалните уговорки,
нито от Общите условия може да се направи извод, че страните са уговорили
такъв вид прекратяване на всеки от договорите. При тълкуване волята на
страните става ясно, че се касае уговорен ред за разваляне на договора поради
неизпълнение. При настъпване на уговорените от страните предпоставки за
кредитора възниква потестативно право да развали договора, което се
упражнява извънсъдебно, с едностранно волеизявление, което, за да породи
правни последици, трябва да достигне до другата страна. В случая данни за
такова уведомление не се представят. Ищецът е представил последна покана
за доброволно плащане с дата 05.07.2022г., която няма данни да е връчена на
М.. Приложеното по делото удостоверение от Български пощи няма дата на
издаване. От съдържанието му става ясно, че непрепоръчана кореспондентска
пратка до М. е била доставена съгласно сключения договор между „Йеттел
България“ ЕАД и Български пощи. От това удостоверение не може да се
извлече никаква информация каква точно пратка е връчена на ответника, дали
това е станало лично и на коя дата е извършено действието. Издаването на
фактури и неплащането им от задълженото лице, не е равносилно на
уведомление за прекратяването на договорите от доставчика по вина на
потребителя. Липсват доказателства за това ищецът да е уведомил изрично
ответника за прекратяването на договорните им отношения.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на
„Йеттел България“ ЕАД, дружеството има право да откаже сключване на
индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължимите суми
след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно по ОУ. Съгласно чл. 75 от Общите условия, при неспазване на което
и да е от задължение по част XIII, или в случай на неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, ищецът има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на чл.19б и чл.19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
5
сключването на нов договор с него. По делото не се установи, че ищецът е
предприел действия и да е прекратил договорите си с ответника – тези за
предоставяне на мобилни услуги и за лизинг. Не се представиха категорични
доказателства, че волеизявление от страна на „Йеттел България“ ЕАД е
отправено до ответника М. и същото е било получено от него или негов
представител. Доколкото в случая не е уговорено друго, следва да се приеме,
че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. Прекратяването на ползването на услугите от
страна на ищеца не е равносилно на прекратяване на договорните отношения
между страните. Не може да се сподели твърдението на ищеца, че писмено
изявление не е нужно. Твърдението не само не отговаря на посоченото
изискване на закона, а и е в противоречие с представените от ищеца
доказателства – дружеството твърди, че е съставило и изпратило уведомление
до ответника. Воден от тези съображение, настоящия състав намира
претенциите на ищеца за неоснователни и недоказани.
По отношение на претенциите за неустойка, представляваща добавена
разлика в размер между стандартна цена на устройството „Alcatel 1S 2021 32
GB Dual Grey и Motorola Moto E20 32GB Graphite без отстъпка, съгласно
ценова листа на оператора и пеференциалната му цена при сключване на
договора, съдът намира, че ищецът не може впоследствие да търси като
неустойка предоставена търговска отстъпка с договора. Същата е
предоставена към момента на закупуване на вещта и тя формира крайната
покупна цена. Цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба
и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на
договора. Търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на
вещта под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на
продажната цена. Според настоящия състав това от една страна е противно на
добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а
от друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с
потребителя цена на вещта, което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т. 13 от
Закона за защита на потребителите – клаузата е неравноправна, поради
възможността ищецът едностранно да завиши цената в сравнение с тази,
уговорената при продажбата. Наред с това, по делото не са ангажирани
никакви доказателства, от които да се установи каква е стандартната стойност
на посоченото устройство към момента на сключването на договора, за да се
установи разликата между тази стойност и стойността на устройството по
договора.
Следва претенцията на ищеца да се уважи за следните вземания : сумата
от 146.25лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода
05.07.2022г. до 04.08.2022г., от които сумата в размер на 89.44лева по договор
за лизинг от 15.11.2021г. за Alcatel 1S 2021 32 GB Dual Grey и сумата в размер
на 56.81лева по договор за лизинг за Motorola Moto E20 32GB Graphite, и
сумата в размер на 72.97лева за HUAWEI B311 – 221 with Antenna,
представляваща частично непогасена цена на устройството, което
потребителят не е върнал при прекратяване на договора, дължими по Фактура
№ **********/05.08.2022г. По делото няма данни посочените суми да са били
заплатени от М. , като срокът на процесните договори е изтекъл. Не се
представят и доказателства ответника да е върнал предоставеното му
устройство, като следва да бъде заплатена и цената му посочена от ищеца.
6
Водим от горното, настоящият състав намира претенцията на ищеца за
частично основателна, като следва да се отхвърлят претенциите за неустойки,
съобразно гореизложените мотиви.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, съобразно уважената част.
По настоящото производство ищецът е направил разноски общо в размер на
805.00лева, от която сума следва да се присъди 258.69лева. Следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника и направените съдебно- деловодни разноски
по воденото ч.гр.д № 1084/2024г. на Районен съд гр. Горна Оряховица,
съобразно уважената част на иска. По това производство са направени
разноски в общ размер на общо 505.00лева, от която следва да се присъди
сумата 162.28лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Е. М., ЕГН ********** , с адрес: с.
Ц., общ. С., ул. ....., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление :
гр. София, ж.к. „Младост 4“ , Бизнес парк София, Сграда 6, сумата от
146.25лева (сто четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща дължими лизингови вноски за периода 05.07.2022г. до
04.08.2022г., от които сумата в размер на 89.44лева по договор за лизинг от
15.11.2021г. за Alcatel 1S 2021 32 GB Dual Grey и сумата в размер на 56.81лева
по договор за лизинг за Motorola Moto E20 32GB Graphite, както и сумата в
размер на 72.97лева за HUAWEI B311 – 221 with Antenna, представляваща
частично непогасена цена на устройството, което потребителят не е върнал
при прекратяване на договора, дължими по Фактура №
**********/05.08.2022г., представляваща както и законна лихва, от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.05.2024г. до окончателно изплащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед № 445/21.05.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1084/
2024г. на Районен съд гр. Горна Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
462.96лева ( четиристотин шестдесет и два лева и деветдесет и шест
стотинки), дължими по Фактура № **********/05.08.2022г., представляваща
сбор от задължение за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както
следва: по Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ****** от
02.07.2022г. сумата в размер на 49.98лева, представляваща три месечни такси;
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.11.2021г.
сумата в размер на 174.06лева, включваща сумата от 80.49лева,
представляваща три месечни такси и сума в размер на 93.57лева за Alcatel 1S
2021 32 GB Dual Grey, представляваща разлика между цената на устройството
без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от
08.02.2022г. сумата в размер на 238.92лева, от която сумата от 98.49лева,
представляваща три месечни такси и сумата в размер на 140.43лева за
Motorola Moto E20 32GB Graphite, представляваща разлика между цената на
устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг, като неоснователен и недоказан.
7
ОСЪЖДА Й. Е. М., ЕГН ********** , с адрес: с. Ц., общ. С., ул. ....., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Младост 4“ ,
Бизнес парк София, Сграда 6, сумата от общо 258.69лева (двеста петдесет и
осем лева и шестдесет и девет стотинки) представляваща деловодни разноски
в настоящото производство и сумата от 162.28лева(сто шестдесет и два лева и
двадесет и осем стотинки) деловодни разноски по ч.гр.д. № 1084/2024г. на
Районен съд гр. Горна Оряховица.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8