Решение по адм. дело №1667/2025 на Административен съд - Хасково

 

Съдебното производство е по реда на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, ал.5, вр. чл. 171, т.1, б.“З“ б)б) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на Х. К. Г. с [ЕГН] от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -1784302/18.09.2025г. на мл. инспектор към с-р „Пътна полиция“ Хасково при ОД на МВР Хасково. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, като издаден в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административно-производствените правила. Посочва се, че обстоятелствената част на заповедта не кореспондира с нейния диспозитив. Претендира се липса на съставомерност на вмененото на жалбоподателя деяние по чл. 140 от ЗДвП. Сочи се, че управляваното от жалбоподателя МПС- мини член товарач [Марка] е строителна самоходна машина и не подлежи на регистрация по ЗДвП. В допълнение се претендира управлението на посоченото МПС да е било извън пътищата отворени за обществено ползване. По тези съображения се иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендират се разноски.

Ответникът- мл. инспектор към с-р „Пътна полиция“ Хасково при ОД на МВР Хасково, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.09.2025г. срещу Х. К. Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. № GA 4537005 за това, че на 18.09.2025г. около 12:00ч. часа, в [населено място], на [улица]до номер 62, управлява мини челен товарач, [Марка], без регистрационен номер, жълт на цвят с рама ном. *********, като водача не спазва достатъчно безопасно разстояние от движещият се пред него и намалащ скоростта си на движение л.а. Ф. „П.“ с рег. номер [рег. номер], при което товарачът не може да спре и го удря отзад, с което реализира ПТП с материални щети. МПС не е регистрирано по надлежния ред и е без регистрационен номер поставен на определеното за това место. Така описаното е квалифицирано като нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП и чл. 140 , ал.1, предл. 1 от ЗДвП.

На база съставеният АУАН, Ж. К. И.- мл. инспектор към с-р „Пътна полиция“ Хасково при ОД на МВР Хасково е наложил на Х. К. Г. с оспорената заповед принудителна административна мярка(ПАМ) по чл. 171, т.1, б.“З“ б)б) от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Заповедта е връчена на адресата си на 18.09.2025г., а жалбата срещу нея е входирана на 23. 09.2025г.

По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка, вкл. справка за нарушител/водач, издадена по отношение на Х. К. Г. и Заповед № 272з-199/19.01.23г. Към доказателствата е прието представеното от жалбоподателя заверено копие на Свидетелство за правоспособност за завършен квалификационен курс за машинист на пътностроителна техника с рег. № ******/09.03.2011г. издадено на Х. К. Г., проформа фактура от 22.08.2007г. на името на Х. К. Г. за закупуване на минитоварач „К.“, техническо описание на минитоварач „К.“, както и служебно изисканата от съда скица с отразена информация за пътната мрежа в района на [улица]. По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на св. Т. И. П. – присъствал при съставяне на АУАН и К. Х. Г. – син на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, каквато е процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед УРИ 272з- 199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т. 1 от ЗДвП, между които са и държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково - полицейски органи по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР, предвид което към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Спазена е и формата по чл. 59, ал.2 от АПК при издаване на заповедта -същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания за нейното издаване. Оспореният акт съдържа необходимият обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за нейната отмяна. Ето защо неоснователни се явяват изложените в жалбата възражения в тази насока.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :

Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл. 171, т.1, б.“З“ б)б) от Закона за движение по пътищата предвиждаща Последната разпоредба е нова, приета с ДВ бр. 64/2025г. и същата е влязла в сила на 07.09.2025г., предвид което е била действаща и приложима към датата на издаване на заповедта. Съобразно тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8 от ЗДвП.

В оспорения акт, като фактически обстоятелства мотивирали органа да наложи процесната принудителна мярка за временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца, се сочи извършване от страна на жалбоподателя на нарушение на чл. 140, ал.1, предл. 1 от ЗДвП, а именно „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.

Преглед на нормата на чл. 171, т.1, б.“З“ б)б) ЗДвП дава основание да се приеме неприложимост на същата към конкретно твърдените в производството фактически обстоятелства, а именно че жалбоподателя е управлявал МПС нерегистрирано по съответния ред, доколкото законовата разпоредба не съдържа такава хипотеза на изпълнително деяние.

Съгласно чл. 140 от ЗДвП „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. Последното сочи на наличие на законова регламентация задължаваща водачите на МПС да управляват същите по отворените за обществено ползване пътища, само след извършване на задължителна регистрация за същите. При неизпълнение на това задължение в ЗДвП е предвидено наказание, което обаче се регламентира с нормата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Последната гласи „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“ Именно последната законова разпоредба е относимата към вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 140 от ЗДвП, а същата липсва сред изчерпателно посочените основания за налагане на принудителна административна мярка от вида на процесната по чл. 171, т.1, б.“З“ б)б) ЗДвП.

Извършването на нарушение на ЗДвП, наказуемо със санкцията по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, съставлява фактическо основание за налагане на принудителна административна мярка от изброените в нормата на чл. 171, т.1 от ЗДвП, но не такава по чл. 171, т.1, б.“З“ б)б), а по чл. 171, т.1, б.“З“ г)г) от ЗДвП.

Следва да се посочи, че производството по прилагане на принудителни административни мерки е формално по своята същност и с оглед репресивния характер на наложените в същото мерки, следва да се основава на стриктното прилагане на относимите законови разпоредби. Макар и в действителност закона да предвижда налагане на принудителна мярка за вмененото на жалбоподателя нарушение, то същата е уредена в различна от посочената от органа законова разпоредба. Неправилното посочване на друга законово разпоредба, относима към нарушения различни от описаното в обстоятелствената част на заповедта, винаги би довело до материална незаконосъобразност на приложената мярка, независимо дали от доказателствата по делото се установява наличието на извършено нарушение, като вмененото на подведеното под отговорност в настоящото производство лице.

По така изложените съображения, процесната заповед следва да бъде отменена, като материално незаконосъобразна. Безпредметно се явява анализирането на всички останали предпоставки за налагане на мярка от вида на процесната по чл. 171, т.1, б.“З“ б)б) от Закона за движение по пътищата, след като същата не е относима към вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 140 от ЗДвП. Също толкова безпредметен е и анализа на обстоятелствата относно съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение, което само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че процесният съдебен състав намира за доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Предвид изхода на спора на жалбоподателя се следват разноски, който се претендират в размер на заплатената ДТ от 10 лв. и адвокатски хонорар от 1000лв. Така претендираните разноски се доказват от приложения по делото договор за правна защита и съдействие и вносна бележка, като същите не се явяват прекомерни, предвид което следва Областна дирекция на МВР Хасково да се осъди да заплати на жалбоподателя сумата от 1010 лв. разноски в производството.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -1784302/18.09.2025г. на мл. инспектор към с-р „Пътна полиция“ Хасково при ОД на МВР Хасково.

ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на Х. К. Г. с [ЕГН] от [населено място] разноски в производството в размер на 1010 лв.

Решението е окончателно.